Благовец е – нека си кажем благи думи и се „уловим“ за зелено!
Моника Тинчева
„А небето – пълно с птици,
А в гората – кукувици.
Стискаш ли във джоб парица?
Отворете на пчелите,
нека всички да са сити.
Огън пука и говори:
бягайте змии злосторни.
Лумкат, думкат тенекии,
Никоя да се не скрие.
И разтварят се кесии.
На бухалки сред реките
Плуват пак венчета вити,
От върба за харни вести
Бързат, песните понесли
все за обич и невести.“
Атанас Звездинов, 1996
Благовец е ден на благовестието. Част е от Великденския празничен цикъл и е един от дванадесетте велики празника за източноправославното християнство. Той е един от неподвижните празници, което означава, че за разлика от Великден, датата му не се променя.
Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Този ден е в чест на благата вест, която Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да роди Спасителя на света. Този празничен ден носи надежда за спасение и възвисяване на човешката душа и добродетел. Благовещение се чества и като християнски празник на жената и майката.
Обредните песни, които се изпълняват на този ден, разказват, че пролетните птици вече са дошли и пролетта е застъпила своето време от годината.
На този празник кукувицата се обажда за първи път след зимата. Чуе ли се нейният глас, то това означава, че започва нов период, през който зеленината и пробуждането на природата завладяват света. Поради тази причина по-старинното название на празника, характерно за някои райони, е Кукувден. Знае се, че кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, които се отбелязват в началото на лятото.
Благовец се пада по време на Великия пост, но на този ден се разрешава да се яде риба и да се пие вино. Ястията на трапезата са постни и разнообразни. Важен и задължителен елемент на масата са били обредната питка и рибата, защото хората са вярвали, че за здраве „поне с кост от риба трябва да си почешеш зъбите“.
Характерни за трапезата са били ястията от прясна коприва, киселец или лапад, за да може да се влее в тялото на човека „нова“ кръв. Фразата, която гласи: „дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“, е още от далечни времена и означава, че щом са се появили първите „зелении“, то тогава семейството няма да остане гладно. На този ден са се засаждали бостаните, за да са сладки любениците и пъпешите. На Благовец пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да летят свободно и да опрашват дърветата, за да събират после сладък мед.
В думата „благовещение“ е вложен изцяло положителен смисъл. Това е времето на възраждането на природата, на събуждането за нов живот, на продължаването на традицията в намирането на смисъл и вяра в това, което предстои. Да вярваме, че винаги след зима идва пролет, да наблюдаваме как природата всяка година се връща към нов живот и да повтаряме този така естествен цикъл: старо – ново, зима – пролет, заспиване – събуждане и равноденствие – границата, където стигаме около началото и края на всяка година и си спомняме, че винаги и във всичко има баланс.
