Евелина Димитрова – посланикът на село Галиче

Евелина Димитрова – посланикът на село Галиче
Снимка: личен архив

В следващите редове ще видите как момиче от ромски произход с детска мечта да бъде кмет на селото променя родното си място към по-добро. Северозападът е пълен с противоречия – тъжни прогнози, но и ярки личности, които успяват да напомнят, че никога не трябва да поставяш нещата под общ знаменател и да оставяш негативното да те заслепи. Изключенията от демографската тенденция и обезкуражаващите статистики съществуват и са готови с пълна сила да променят нещата към по-добро. Защото когато подредбата на звездите при раждането ти отреди да бъдеш съвременен възрожденец, координатите на родното място нямат значение.

По преброяване от 2020 г. в село Галиче, община Бяла Слатина, живеят не повече от 1700 души. Един от тези жители е Евелина Димитрова, която е на 19 години и е от ромски произход. Още ненавършила 20 години, тя успява паралелно с личностното си развитие да допринесе за постепенното осъществяване на нейната най-голяма мечта – да съживи родното си село, чрез създаването на сдружение „Роден двор” с още съмишленици.

Детето Евелина

Преди да разбера какви са подбудите на Евелина да създаде сдружението заедно с още млади хора, които я вдъхновяват, си говорим за детството и. Споделя, че с времето се е променила доста: „Като дете съм била много палава, непослушна и спонтанна. Сега съм по-затворена, не съм толкова смела.”

През детските си години всеки е препускал през различни мечтани професии. Такива за Евелина са били моден дизайнер, актриса, зъботехник… „Когато бях на първия ми лагер, реших, че искам да стана кмет на селото”, разказва тя, като смята, че мечтата й донякъде е започнала да се реализира. Въпреки че не е в управата на селото, чрез сдружение „Роден двор” тя и нейните съмишленици успяват да допринесат за разнообразието в село Галиче.

Снимка: личен архив

Пътят до София

Евелина завършва средното си образование с отличие в СУ „Христо Ботев” в Галиче. „Нашето село е едно от малкото в територията на община Бяла Слатина, където все още има действащо училище до 12. клас”, споделя тя, като не пропуска да спомене признателността си към директора и училищното ръководство, които са допринесли за това. С нея завършват още шестима души. От този ден нататък обичайният път от дома до училището няма да бъде извървяван повече. Вместо това следват планове за кандидатстване – за продължаване на образованието във висше учебно заведение.

Евелина избира Университет за национално и световно стопанство (УНСС) в последния момент и се записва в специалност администрация и управление. Споделя, че не съжалява, защото дисциплините, които изучава, са и интересни: „Е, има моменти, в които не ми е интересно, особено по време на онлайн занятията, но си казвам „хей, слушай, свързано е със сдружението, може да ти бъде полезно” и успявам отново да се концентрирам”, споделя с усмивка тя.

Сдружението „Роден двор”

От мечтата и да стане кмет и желанието да промени живота в селото към по-добро се ражда сдружението „Роден двор”. Идеята да създаде неправителствена организация и дава жена на име Албена Кисьова, която работи в областната управа на Враца. Тогава Евелина е на 17 години и без да има никаква представа какво са неправителствените организации отделя значително време да прочете и разбере как функционират те. За сформирането на сдружението тя разказва:

„Помислих си кои са хората в селото, които ме вдъхновяват, кои са хората, от които се уча и биха се включили. Срещнах се лично с всеки един от тях и след това направихме една обща среща.”

Срещата и последвалите разговори се оказват повече от успешни и след година прекарана в работа, през 2019 г. сдружението успява да се учреди под името „Роден двор”, кръстено на стихотворение на Цоньо Неделкин, поет от село Галиче.

Първата инициатива наорганизацията е лятно кино, следват дискотеки на открито, първият в историята на селото фолклорен фестивал, уроци по родолюбие и садене на дръвчета.

Снимка: сдружение „Роден двор“

Хората от сдружението се целят към неща, които разнообразяват живота и събират много хора на една място. „По времето на нашите баби и дядовци е имало вечеринки, събирали са се, играели са и идеята ни беше по някакъв начин да възстановим това нещо”, споделя Евелина.

Снимка: сдружение „Роден двор“

Въпреки че всичко изглежда повече от чудесно и сдружението е факт, срещата с действителността не подминава и Евелина. Желанието за положителна промяна в селото върви ръка за ръка с недоверието на част от съселяните: „Хората много дълго време са били лъгани и са недоверчиви. В един момент чуват, че млади хора са се събрали да правят нещо хубаво за селото и някои не са склонни да повярват. Носят се думи от приказка на приказка, че изкарваме пари от дейностите, които реализираме”, споделя с лека горчивина тя, като допълва, че за да функционира всичко се финансират сами.

Разбира се, не липсват хора, които наистина са признателни за работата им и оценяват това, което правят за селото и им помагат. Точно те са и причината дейностите на сдружението да продължават, защото, както Евелина сама казва, „едното не може без другото”.

За Галиче… с любов

През целия ни разговор с Евелина се усещаше чистосърдечната и неподправена любов към Галиче – към неговите хубави и не толкова хубави страни. „Много съм привързана към родното ми място и моя дом. Асоциациите, които ми изникват са двора вкъщи, беседката и липата в нас – мили са ми. Ние живеем в село и няма разнообразие в това къде да идем и какво да правим. Свикнали сме си, въпреки че се оплакваме често. Но си ги обичам тези неща, въпреки всичко”, разказва Евелина, като споделя, че любимите и места в селото са площадът и красивите панорамни гледки.

Снимка: сдружение „Роден двор“

Дейности, дейности, дейности…

Дейностите организирани от сдружение „Роден двор” далеч не са единственото нещо, с което Евелина се занимава. Тя успява да завърши ниво бронз в Международната награда на херцога на Единбург. Това е глобална програма за неформално образование и обучение, която предизвиква младите хора сами да поставят лични цели в четири основни направления – развиване на умения, активна физическа дейност, доброволчество и приключения в природата. В момента Евелина започва ниво злато, като единственото, което и остава от ниво сребро е приключенското пътуване.

„В различните нива съм правила различни неща – играх народни танци, учих българска история и английски, практикувах йога, организирах събития… Много ми хареса самата идея на организацията – да можеш едновременно да правиш различни неща и да се научиш да жонглираш с времето си и да намериш баланс”, споделя за емоциите по време на програмата тя. Евелина завършва и обучение за лидер в програмата за наградата и уверява всеки млад човек във Врачанския и Белослатинския район, който има желание, да се включи, че може да се обърне към нея.

От 2017 г. насам Евелина взема активно участие в младежка фондация „Арете”, която подпомага на младежи с голям потенциал, които са ограничени от социални и икономически бариери в България и на Балканите. Целта на фондацията е да създаде ромска общност от ангажирани граждани и позитивни модели за подражание, които се подкрепят взаимно за постигане на образователен, финансов и личен успех. Това е една от първите организации, с които Евелина има допир: „Гледах организаторите и си мислех колко добре изглеждат и колко са интелигентни. Спомням си как си мислех колко много искам и аз да бъда като тях, да имам и аз мой собствен екип.”

Включва се в дейностите на фондацията като лидер на техните национални лагери, участвала е във всичките им програми, имала е ментор, който да и помага в училище. Сега има и доцент в университета, който да е неин ментор и да и помага там. Една от бъдещите инициативи на фондацията, където Евелина взима ролята на специалист връзки с обществеността, е младежки студентски съвет към „Арете”. „Идеята на този съвет е уникална – няма такова подобно нещо, което да е правено за ромите и за ромската общност и то за младежите, които са студенти”, разказва тя.

Снимка: младежка фондация „Арете“

Естественият въпрос, който ми изникна, след като чух за всичките неща, с които Евелина се занимава, беше дали изобщо и остава някакво свободно време. За да е сигурна, че ще разпредели задачите си така, че да е максимално ефективна и времето да и е достатъчно за всичко, Евелина има график, в който е разписала какво ще се случва през всеки един ден до месец септември. Споделя, че често поради тази причина приятелите и семейството остават на по-заден план, но винаги успява да намира време и за тях: „Може да не е достатъчно, но на мен ми е достатъчно да знам, че са добре”, допълва тя.

Евелина определено е от младите хора, които са постоянно ангажирани с мисли за това как могат да се усъвършенстват още, какво ново могат да научат и какво могат да направят, за да бъдат в помощ на заобикалящата среда. Сама се улавя как, когато си освободи главата от всички важни приключили задачи, тя не спира да си почине, ами напротив – чувства се странно, че няма нищо за вършене и бързо намира следващото предизвикателство.

Посланик на село Галиче

След победа в конкурс за есе с идеи за ранно детско развитие, ромската интеграция и равноправието на жените Евелина е избрана за посланичка на Швейцария в рамките на инициативата „Посланик за един ден”. Споделя, че това е било едно наистина невероятно преживяване. Когато приключва участието си в „Работилница за репортери” от Espresso News, тя получава друго звание – посланик на село Галиче.

„Да си посланик на Галиче е най-най-невероятното нещо, което ми се е случвало”, споделя тя, смеейки се, че вече може да умре спокойно. „Аз често си говоря с баба и дядо, които ми казват колко се гордеят с мен и че искат да ме видят как се развивам. Аз им казвам, че вече се чувствам сякаш съм постигнала всичко, което искам. Много ми е мило и ми осмисля всичко свършено досега. Малкото дете в мен е супер щастливо, че е получило това звание – посланик на село Галиче”, разказва още Евелина.

Камъкът си тежи на мястото

На края на нашия разговор си говорим за положителната промяна и за завръщането в родното място след завършването на университета. Евелина е категорична, че иска да се завърне обратно в Галиче:

„Понякога ме е страх, защото не знаеш как ще те завърти живота и какви избори ще те накара да направиш. Имало е моменти, в които съм си казвала, че искам да се махна от тук и да избягам – било то заради някаква ситуация или отношенията с хората. Случвало се е да ни спъват, да ни бавят заради лични интереси… Не бих се завърнала единствено, ако лошото възприемане и отношение преобладава. Когато обаче успявам да открия една силна причина, тя ми е достатъчна да остана.”

Освен че Евелина има своята силна причина да се завърне в селото, тя вече има и планове за това как да привлече обратно хората в Галиче и да даде силна причина на останалите, които още не са го напуснали, да останат:

„Идеята ми е докато завърша да си създам собствен бизнес, с който да съм независима финансово и с тази работа да осигурявам прехраната на други хора, които да се върнат обратно в нашия край. Това ми е желанието – хората да се върнат обратно и да се развивам в моя край.”

Снимка: личен архив

Разговорът ни с Евелина приключва тук – с очертани перспективи за бъдещето и надежди за продължаване на облагородяването на родното място. Оказва се, че понякога не е толкова лошо да си изключение. Често само изключенията са способни да ни помогнат да погледнем света през други очи. Очи, които виждат проблемите и се борят за тяхното разрешаване, а не такива, които се затварят от примирение с обстоятелствата. И докато волята за промяна е по-силна от всяка обезкуражаваща дума, изключенията няма да си останат просто изключения, а аларма за всеки един от нас, че положителното развитие зависи от обикновените граждани.

Относно автора

Антонина Лозанова


Още новини