Индивидуалният път към успеха: историята на Мартин Цветков
Йоана Димитрова
Превърнали сме се в специалисти в адаптирането на външния свят спрямо специфичните си желания. Устройствата като смартфони, умни часовници и приложенията за здраве, новини и забавление ни предоставят персонализирани препоръки и настройки. Социалните мрежи ни показват персонализирано съдържание, приспособявайки алгоритмите си към нашите интереси и поведение. Персонализираме компютърни интерфейси и аватарите си в игрите, адаптираме хранителните си режими и фитнес програмите, стремим се към индивидуалност в облеклото с дизайни по наш вкус, гравираме инициалите си върху вещи и бижута, обзавеждаме жилищата си така че да отговарят на нашата индивидуалност и поставяме имената си на табели на вратите… Цели индустрии адаптират услугите си, за да позволят на нас, потребителите, да ги оформяме според желанията си.
Когато избираме подарък, търсим уникална вещ, която да отговаря на индивидуалността на другия. Бихме ли му позволили обаче правото на уникален живот? Когато другият пристъпи установени правила, които самите ние безропотно следваме, ще го поздравим ли за това или ще го посочим с пръст? И по-важното: когато на нас самите ни предстои важен избор в живота, склонни ли сме да се допитаме до истинските си нужди, вярвания и желания или винаги следваме „предписанията“ на обществото?
Има нещо много важно, което отчаяно се нуждае от персонализиране – животът ни.
Обществото ни поставя в строги рамки за социален и личностен успех, които се свеждат до градене на добра кариера, създаване на семейство и деца и придобиване на материални блага. Всеки избор, който не се вписва в тази норма, се счита за неприемлив. Ала защо след като полагаме огромни усилия да следваме стриктно нормите, с които обществото измерва щастието, много често в един момент се оказва, че сме нещастни и дори се чувстваме измамени от живота, не виждаме смисъл в него и го намразваме?
Защото това просто не е нашият живот.
Питали ли сте се дали наистина искате на направите големите стъпки като продължаване на образованието, издигане в кариерата, закупуване на жилище, сключване на брак и създаване на деца или просто сляпо следвате „препоръките“ за живота, диктувани от мнозинството, само за да се интегрирате в социума?
Разговорът ми с човека, чиято история предстои да прочетете, провокира тези въпроси в мен, защото при обсъждането на много от психологическите и житейски теории на общността изпъкнаха индивидуалните – неговите собствени, неговият личен смисъл и избори. Това е един разказ за свободата да опознаваш света сам още от детството си и да поемаш рискове; за дисциплината, която изграждаш, а не ти налагат; за авторитетите, които избираш осъзнато, а не следваш сляпо; за знанията, придобити чрез наблюдение и опит, без да ти ги насаждат и за отговорността, която поемаш по свое желание и носиш с лекота, защото вътрешно си пораснал достатъчно, че да не ти тежи.
Това е четвъртата история от нашата поредица за Агентите на промяната на SGT Bulgaria. Човекът, който заема централно място в нея, следва своя собствена пътека, отвъд установените правила. Тази пътека не е с предначертана права траектория, а криволичи, заобикаляйки редица норми, порядки и очаквания просто защото не са част от неговия живот. Началото ѝ тръгва от сърцето на Северозапада, в град Монтана, продължава отново там и (доколкото можем да предвидим бъдещето) ще остане в неговите предели, защото човекът, който крачи по нея, за разлика от мнозинството млади хора, родени там, харесва живота в региона и не планира да се мести другаде.
Зададох на Мартин Цветков, младши оперативен мениджър в SGT Bulgaria, въпроса, с който започвам всяко интервю с тези успешни личности, избрали да останат да се развиват в Монтана:
– Какво ти харесва в Северозапада?
– Натюрелът на хората.
Мартин с усмивка разказва за прямотата на местните и това, че ако нещо не им харесва, обикновено не се свенят да ти го кажат в очите: „В пирамидата на Маслоу това да си политически коректен стои по-нагоре. Ние явно не сме го достигнали, но на мен това повече ми харесва.“, усмихва се Мартин.
Друга особеност на по-малкия град също се явява ключова за избора му – фактът, че всички се познават. Мартин обрисува една картина на общност в квартала, която в големите градове е невъзможна: той общува с всички от блока, в който се намира бащиният му дом и познава лично собствениците на всички локални бизнеси – от собственика на близката пицарията през виетнамеца с кварталния гастроном до човека с гумаджийницата – с всеки от тях през годините има някакви случки, заздравяващи познанствата, които му помагат неведнъж при нужда в живота.
„Приятно е да отидеш в магазина и човекът зад щанда да знае какви са предпочитанията на семейството ти и да ти подаде продуктите веднага. Близките взаимоотношения в квартала носят много ползи – съседите ме гледаха, когато родителите ми имаха нужда, а ако някой затиснеше нечия кола пред блока, всички знаеха чия е и казусът се разрешаваше бързо и лесно.“, споделя Мартин.
В малката общност съвсем естествено се създават и поддържат силни приятелства, които остават за цял живот. Детството му преминава на улицата с другите хлапета от квартала: играят на „Кър“, боричкат се на циментовите кубове в парка пред лапидариума и като всички деца, отраснали свободно навън сред хора, се учат да изграждат взаимоотношения по естествен за тях начин – ценна опитност, която в днешно време все по-често липсва.
„Децата днес са по-социални от всякога: в мрежата всички общуват с всички, но са и много ограничени. Интернет алгоритмите ги затварят в информационен тунел, който винаги потвърждава това, в което вярват. Реалността им се изкривява и е много трудно да видят друга гледна точка. В реалните игри имаше комуникация – изказвахме гледните си точки, слушахме се, карахме се – имаше диалог, в който често ни оборваха, но това ни помагаше да стигаме до истината отвъд собствените си представи. Сега диалог липсва, в резултат на което хората са много по-полюсни и не са склонни да приемат чужда гледна точка.“, споделя мислите си по темата Мартин.
Освен че предразполага към прямо общуване малката общност ти позволява и да следиш отблизо резултатите от действията на хората и да си вадиш поуки от тях: „Един живот не би ти стигнал да се научиш само от твоите грешки. Идва ми естествено да гледам какво правят другите хора и какъв е резултатът. Мисля, че да се учиш от грешките на другите не е лукс, а необходимост.“
Мартин с усмивка ми разказва първия останал в съзнанието му случай, в който наблюдението на другите го спасява: С приятелите му обичат да ходят в Слънчевата градина и да играят на голямата скейтборд рампа. Другите се пързалят по нея, спускайки се от върха, а Мартин седи на ръба с дни и изчаква. Случва се така, че момиче от неговия клас се спуска, при което гумената подметка на обувката ѝ се спира в рампата и тя се обръща по очи. Резултатът е сцепена брадичка. Ставайки свидетел на случката, Мартин мъдро отказва да последва мнозинството и да се спусне. В онзи моменти си създава правило, което продължава да следва в живота си до днес.
Още в ученическите години Мартин показва, че притежава свобода на мисленето. В онзи период това се изразява в непокорство, бягане от часове, дори еднократно задържане в районното управление, но от перспективата на времето оценката му е, че това му е помогнало да изгради собствено усещане за добро и зло, лични принципи и правила за живота, които са много по-устойчиви, когато са диктувани от опита – проверени лично или случили се пред очите ти.
Мартин се записва да учи системно програмиране в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и компютърни науки, когато, вече пораснал, започва да забелязва редица слаби места в системата на обучение и си дава сметка, че не си длъжен да се движиш по този установен канал. Той открива, че има и друг път и можеш да минаваш встрани без кой знае какви последствия. Избира да не присъства редовно в някои учебни часове – прекарва ги в занимания с нещо, в което е много добър – играе игри и намира начин и да печели пари от това.
Някъде по това време получава и ценен житейски урок, свързан с личните финанси: губи парите от стипендията си заради интернет измама, но и това отчита като нещо положително: „Хубаво е още в детството да се научиш кога да поемаш риск. Тогава шансът да направиш голяма пакост не е голям – ще загубиш нещо, ще счупиш нещо, ще те глобят. Ако ще си „чупиш главата“ по такъв начин, по-добре да се случи по-рано. Залозите са по-малки.“, смее се Мартин.
Родителите му дават свобода в решенията, стига да носи отговорност за постъпките си. Голям скок извън масовото мислене на хората от по-малкия град Мартин прави, когато след завършването на средно образование избира да не продължи да се обучава по-нагоре в учебната система. Всеобщото виждане на стари и млади в Северозапада е, че пътят към успеха е следването на висше образование и реализирането извън пределите на региона, но Мартин не мисли така.
„Виждах не малко примери около себе си как на хора с бакалавърска и магистърска степен им се налага да работят на две места, за да свържат двата края. Това е причината, поради която избрах да не уча. Ако виждах в света около себе си, че хората с висше образование категорично постигат по-високи резултати и живеят по-добър живот, бих го направил. Но реалността ми показваше друго.
Да се върнем още в гимназията: ти буквално излизаш един човек, който не може да си опържи яйца, ако не си поел инициативата да се учиш сам на практика. Нещата, които учим в училище, могат да ни бъдат полезни ако отидем в „Стани богат“, но не и в живота напред. Първия път когато взех заплата бях шокиран от това колко данъци взима държавата – никой никога не ми е говорил за това, нито за здравното и пенсионно осигуряване, а това са много важни неща. Щеше да ми е много полезно например да ми обяснят в училище, че когато си купя автомобил, средно 10 % от стойността му ще отива на година за поддръжка. Но и това не се случи. Системата, по която се обучаваме, просто не ни подготвя за живота.“
Прозрял за себе си, че житейските уроци не се преподават в учебната зала, той предпочита да се учи „на терен“. Постъпва на работа в сферата, в която се развива и до днес – автотранспортния бизнес. Започва в голяма компания като агент на чата, където в реално време общува писмено с клиенти и в продължение на пет години изучава индустрията.
„Можеш да отидеш четири години да учиш бизнес, но маркетингът е сфера, която постоянно се обновява, а той е това, което „помпа кръвта“ на бизнеса. За тези четири години (дори да оставим настрана факта, че в университетите се преподават неща от преди десет) тези алгоритми ще се сменят поне четири пъти докато завършиш. Дори да усвоиш административната част, ако не рекламираш правилно продукта или услугите си, не си намериш клиенти, нямаш поръчки и оборот, за какво ти е това обучение?“, разсъждава Мартин за разликите между това да учиш от теория и да учиш от опит в избраната сфера.
Ежедневното потапяне в предизвикателствата на бизнеса му дава увереност и когато се налага, той взема адекватни решения дори над нивото на позицията си. Работата му допада, екипът също, но той мечтае за израстване в длъжността, поемане на повече отговорност и промени, които да улеснят и подобрят резултатите в ежедневните дейности на екипа, а възможност за това така и не му се предоставя. В един момент разногласия с мениджмънта го карат да се замисли за пътя си напред. Осъзнава, че е уязвим и че е нужно да развие още качества и умения, за да подсигури бъдещето си. Тогава, следвайки собствения си принцип, започва да се оглежда наоколо в търсене на пример – човек, който изгражда сам себе си, надскачайки многократно нивото, от което тръгва. Намира го в лицето на Цветелин Савов, понастоящем изпълнителен директор на SGT Bulgaria и негов шеф, който по онова време е мениджър в компанията, в която работи Мартин. Наблюдавайки действията на Цветелин, които пред очите му се доказват като работещ начин да израснеш, той започва да следва стъпките му:
„Цветелин ми стана модел за подражание – тренировките, четенето на книги, воденето на записки… Години по-късно все още е.“, споделя той с усмивка.
Това, че Мартин остава да живее в Монтана съвсем не означава, че не излиза от нея по други начини. Разговорът ни минава отвъд границите на това време-пространство докато обсъждаме редица интересни житейски примери от книгите, които е чел. Четенето му помага да разбира по-добре нещата от живота – чете биографии и автобиографии на исторически личности и такива, които са много успешни в кариерата си и от които може да се учи:
„Процесът на четене не ми харесва, свикнал съм да играя игри, а там нещата се развиват много по-бързо. Харесва ми резултатът – това, че можеш да видиш опита на много други хора из целия свят много по-бързо, отколкото ако само се оглеждаш. Дава ти по-широка перспектива – тези неща се случват в продължение на много време – нещо като да наблюдаваш действията и резултатите на стероиди. Не е нужно да чакаш 40 години, за да видиш какво ще се случи – с книгите превърташ времето. Можеш да се затвориш и да четеш колкото искаш за хора, които те интересуват и чиято опитност ще ти е полезна.“
Четенето му дава и друго ценно предимство в живота – помага му да се движи по-уверено по собствения си път и да отстоява принципите си, без да се влияе от мнението на околните. Когато ръководството на компанията го притиска да работи по начин, който той намира за нелогичен и непродуктивен, Мартин отстоява вижданията си и подава молба за напускане. Свързва се с Цветелин, който вече успешно развива компания в същата сфера. Находчивият изпълнителен директор му предлага да стане част от неговия екип. Така през 2023 г. Мартин започва работа за SGT Bulgaria. Предстои му голямо приключение: изкачване през няколко работни позиции, съпътствано с личностното израстване, за което си е мечтал, поемане на отговорност за големи екипи и вземане на сериозни решения, повлияващи значими процеси. В това приключение приносът му за компанията говори красноречиво за правилността на взетите в живота му решения – оказва се, че да върви смело по свой собствен път със свои правила го води до удовлетворение от живота, към което всички се стремят, но малцина постигат.
„Ако бях слушал другите, щях да загубя време да уча нещо, което не ме интересува съвсем и няма да ми донесе особени ползи, щях да си взема апартамент и да изплащам ипотека, заради която нямаше да поема риска да напусна старото си работно място и по всяка вероятност нямаше да израсна до човека, който съм в момента.“, разказва Мартин.
Израстването е нелек процес, но нашият герой вече е изградил качества на характера, които му помагат. Макар и в същата сфера, в SGT Bulgaria Мартин постъпва на нова за него длъжност. Сключването на сделки по телефона носи редица предизвикателства, които го притесняват, но той не позволява на този факт да го спре. „Това беше най-добрият път напред. Отдавна знаех, че продаването по телефона е добре платена позиция в нашата сфера. Разбирах индустрията, знаех езика и единственото, което ме спираше от най-добрия път напред, беше това, че не ми харесва. Като ги напишеш на лист и съпоставиш, това не изглежда като разумен довод.“, смее се Мартин.
Той избира да погледне на предизвикателството в дългосрочна перспектива и с времето става все по-уверен в работата си, защото е убеден в своя избор: „Въпрос на страх е. Дали изпитваш по-силен страх от това да говориш по телефона или от това да се събудиш на 35 и да работиш ниско платена работа и без изгледи за добро бъдеще. От тази перспектива телефонът не изглежда чак толкова страшен.“
Стремежът да се усъвършенства и върви нагоре Мартин носи в себе си отдавна, а новата среда и примерът на амбициозния му работодател го подхранват. Той действа в посока преодоляване на собствените си ограничения, вземайки допълнителни смени, за да повиши резултатите си: „Не ми харесваше да приемам обаждания, но не ми харесваше и да съм слаб.“ Откриваме този силен порив в любим цитат на стената в офиса: „Стремежът да запълниш липсата между почти съвършеното и съвършеното е разликата между страхотен и неудържим.“ Думите на Тим Гроувър – треньор и съветник на най-големите величия в спорта, включително Майкъл Джордан и Коби Брайънт – Мартин подарява на Цветелин. Поставени на видно място, те ежедневно вдъхновяват все по-високи резултати.
Едва четири месеца след назначаването му постоянството и усилията на Мартин биват възнаградени. Цветелин му предлага длъжност, за която мечтае отдавна – на по-висока позиция с повече отговорности. Тъй като компанията се разширява, Виктория Борисова, чиято история ви разказахме тук, става офис мениджър, а Мартин заема нейното място и оглавява екипа от агенти на чата: „Докато работех на телефона, като отделен агент по продажбите, подобрявайки уменията си, можех само да подобря моите резултати и да донеса на компанията повече поръчки. Но да подобря работата на цял отдел – това вече би направило голяма разлика. С това искам да се занимавам – големи неща.“
Възможността за повлияване на по-важни процеси идва с големи отговорности, но Мартин отдавна чака такава и прави смели стъпки напред. Още в началото предлага смяна на платформата, с която екипът работи. За целта Цветелин одобрява разход от голяма сума, след което го оставя сам да води процеса. Това решение на Мартин чувствително вдига продажбите през чата и дава достъп до ценни анализи, следенето на които за кратко време увеличава значително и продуктивността на целия екип. Гласуваното към него доверие е оправдано. Следват още постижения: Мартин прави промени в начина на работа и бонусната схема, задейства с агентите си и едно много успешно нововъведение в дейността на чата, което те първи в индустрията дръзват да опитат. Като лидер на екип той не само се справя качествено с поверените му задачи, но и поема инициативи, които впоследствие носят на компанията големи дивиденти. В резултат само след няколко месеца следва голямо повишение – Цветелин му предлага позицията директно под него и Даяна Михайлова, която е оперативен мениджър. Така в началото на 2024 г., след по-малко от година в компанията, Мартин се издига до високото стъпало на младши оперативен мениджър.
Ако въз основа на тази история трябва да определим само един ключ за успеха, то той се съдържа в една простичка истина, която откриваме в книгата „12 правила за живота“ на Джордан Питърсън: „Всеки трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за собствения си живот.“ На хората, които поемат по свой път, които се бунтуват срещу вижданията на околните и обществените порядки, често не се гледа с добро око. Но не са ли именно те онези личности, които в действителност мислят самостоятелно и вземат решения по правилния начин?
„Мисля, че на хората, които не са бунтари (поради липса на по-добър термин), това им е било отнето в детството. Няма как да позволя на някой друг да взема решения вместо мен, последствията на които ще нося аз. Добри или лоши, каквито и да са. Дори да са добри, аз отново няма да съм щастлив, защото изборът не е мой, а съм следвал волята на някой друг. Целта на прехода не е това. Човекът, който решава, трябва да е човекът, който носи последствията – това е отговорност.“, категоричен е Мартин.
Хората, поели отговорност за своя живот, имат силата да помагат и на другите. Агентите на промяната на SGT Bulgaria избират каузи, които са в съответствие с основните ценности на компанията – да правят добро и да помагат. Мартин разказва за случай, в който не просто се е почувствал значим с приноса си, но и много горд, че е част от компанията: Братовчед на негов колега, талантлив музикант, е диагностициран с множествена склероза – заболяване, чието лечение е непосилно за семейството му. Цветелин мотивира екипа си да се обедини около каузата по най-добрия начин: обявява, че за всяко направено дарение от агент компанията се ангажира да удвои сумата в подкрепа на нуждаещото се семейство. Мартин ми показва направеното от него дарение в размер на 500 лв. и последвалото такова от компанията в размер на 1000 лв. Нещо повече, заедно екипът на SGT успява да покрие цялата необходима сума за операцията. Коментарът е излишен. Големите неща.
Историята на Мартин Цветков не свършва тук. Сигурни сме, че по пътя му го очакват още много върхове, които ще изкачи със завидния си хъс и желязна воля. Принципите на Цветелин Савов позволяват на агентите му да растат в компанията, следвайки своите амбиции и стремежи и, растейки, да развиват не само бизнеса, но и средата в Северозапада и да вдъхновяват със своя пример.
Една известна мисъл на Карл Юнг гласи: „Светът ще те попита кой си и ако не знаеш, светът ще ти каже.“ Светът винаги ни казва. Диктува ни какви да бъдем и какво да правим. Голямата беда е, че дори не дръзваме да си помислим, че бихме могли да проявим своята различност, че имаме силата да поемем встрани от общоприетия път и да направим нещата по друг начин.
Опознайте себе си. Каквато и различност да откривате, повярвайте, че е във вас с причина. После се изправете и уверено кажете на света кои сте и как искате да живеете живота си.
И го направете по своя начин.
„And did it my way
Yes, it was my way.“
„И го направих по моя начин.
Да, това беше моят начин.“
(„My way“, песен на Франк Синатра)
