Можем ли да направим желаната промяна в Северозапада дори когато не сме там?

Можем ли да направим желаната промяна в Северозапада дори когато не сме там?

Идва поредна Коледа, в която много от нас (и аз в това число) ще се приберат в родните си градове в Северозапада (или в други части на България). Ще си спомним с носталгия за всички места, които сме посещавали като ученици, ще се видим с приятели, роднини, а може би с някоя стара любов от преди години и ще се зарадваме на тези няколко дни по родния край. След това празниците ще минат и всичко отново ще хванем дружно пътя – към София, към друг по-голям град или към чужбина. И така до следващата почивка, която позволява да се приберем за няколко дни. Или поне докато има кой да ни чака с трепет на вратата когато се обадим, че ще се прибираме. А когато и те си отидат, връзката с родния край ще е толкова изтъняла, че съвсем може да се скъса.

Тази история е реалност (или бъдеще) за много хора в България. Включително и за мен. Поради една или друга причина ние сме избрали да не живеем по родните си места – отишли да сме учим другаде, няма достатъчно добра работа, която да ни задържи или просто виждаме живота си на друго място. Това не означава, че не обичаме своя роден край. Аз не съм от Северозападна България, но познавам много хора от там. Виждам с какво вълнение те говорят за своите градове и села и как с блясък в очите разказват колоритни истории от там. И правят това с много любов, но и с малко тъга, която се усеща в думите им.

Как можеш да бъдеш промяната?

Истината е, че някои се връщат или поне правят опит да го направят. Намират си дистанционна работа, която им позволява да поддържат добър стандарт на живот. Тяхната приказка има щастлив край и за тях, и за региона. Има други, които за добро или лошо тотално са изкоренили връзката с дома. Макар че съм чувал от една врачанка, че не може да изкорениш гледките на Врачанския Балкан от спомените и сърцето си. Дали е вярно, все още не знам. Моята ситуация е малко странна – аз пиша за Северозапада, но все още не съм го посещавал. Не съм преминавал дори през него, но го обичам. Заради всички прекрасни хора, които е отгледал и имам щастието да познавам. И съм решил да поправя тази грешка.

В този текст обаче искам да говорим за друго. Как можем да провокираме промяна в най-бедния регион в България, дори когато физически не сме там? Моят план е ясен – догодина планувам поне 2-3 пътувания с туристическа цел, ще продължа да разказвам историите на доброто и винаги ще се стремя да подкрепям каузи и хора, които правят добро в Северозапада. Кой знае, може някой ден дори да осъмна в жилище с гледка към Врачанския балкан.

Бъдещето е нясно, а съдбата обича да е странна.

Бихте казали, че дарението е лесно, че не всеки може да го направи и ще сте абсолютно прави. Аз бих ви препоръчал нещо по-практично – проучете кои са организациите около вашия роден град, които правят нещо смислено. Питайте как можете да им помогнете дори без да сте физически на място. Може да имат нужда от вашата експертиза с писане на статии, поддръжка на страници в социалните мрежи, дизайн на нещо или вдигане на сайтове. Може да има нужда да станете ментор на ученик, който има желание да се развива във вашата област или дори да се опитате да организирате такава менторска програма? Казва ви го човек, който реализира две издания за ABLE Mentor в Стара Загора без въобще да живее в града по това време.

Ако желаете да провокирате дебат за бъдещето на Северозапада също може да го направите онлайн. Или пък да пишете на местната власт с идея за решаване на даден проблем. Възможностите са безкрайни. Това че физически не сме на място в Северозападна България, не значи, че не можем да дадем своя принос за това регионът да бъде едно по-добро място. Най-малкото с нашата положителна инициатива можем да заразим други, които да направят същото. Едно добро дело може да вдъхнови друго такова и така да се предизвика ефектът на доминото. За едно по-добро бъдеще на един прекрасен регион. И ако не го направим то може би наистина го обричаме на един бавен край. Аз вярвам в едно – ако вярваме, че можем, значи ще го постигнем. Нека направим най-важната крачка към това – първата.

Относно автора

Венелин Добрев


Още новини