Нежна революция: историята на Радина Ангелова
Йоана Асенова
Sei bella quando vuoi
Bambina, donna e poi
Non mi deludi mai
È così che mi vai
Adriano Celentano – Soli
Музиката, живописта, литературата, танцът – всички изкуства винаги са били вдъхновени от любовта и възхищението към жената. Още в Древна Гърция този творчески източник получава образ в деветте музи, а през вековете от неговия пламък се раждат и едни от най-силните и незабравими творби, познати на човечеството. Но жената отдавна вече не е просто тихо вдъхновение зад най-великите творения. В наши дни тя успява да превърне себе си в активен творец, не само на изкуство, но и на собствения си живот. Днес тя е мечтателка, създателка, майка и воин – често всичко това в рамките на един ден.
В женския месец, с чийто своенравен характер светлината и топлината нежно, но сигурно се налагат над мрака и студа, ви разказвам историята на една жена. Тя е един от Агентите на промяната в SGT – самата променлива и различна като времето през пролетта, тя има много проявления, но във всяко едно е себе си. Носи очарованието и таланта на древногръцка муза, но и способността да подрежда и ръководи света с изискванията на тартор. Има музика в душата, хъс в сърцето и стратегия в ума. Духът ѝ е на победител и изиграва възможно най-добре картите, които съдбата ѝ раздава. За нея доверието е висша ценност, оптимизмът е най-печелившата тактика, а отдадеността – нейната непобедима сила. И както клавишите на пиано създават музика чрез различията си, така и нейните настроения и таланти се преплитат в една завършена, красива мелодия – неповторима като самата нея.
Р като различна
„Моят е „Аз съм си аз!“, заявява 5-годишната Радина Костова на майка си, когато тя ѝ обяснява какво означава непознатата дума „девиз“. С изявена индивидуалност и единствено дете, в игрите тя си е самодостатъчна – в роля на водеща на предаване или изискваща учителка, тя може да се забавлява с часове в своя подреден куклен свят. Родителите ѝ са много грижовни към нея, дават ѝ всичко, което поиска – за шестия рожден ден ѝ подаряват мечтания розов BMX. Просторният хол на апартамента им в Монтана се превръща в сцена на детското ѝ въображение – собствена „велоалея“, по която малката Радина кръжи неуморно докато слуша Адриано Челентано от любимата касетка с цветна обложка.
Във всяко момиче се усеща намек за жената, в която ще се превърне. В детството си Радина е едновременно „самодостатъчен остров“ и „блестяща звезда“. Музиката я влече още от малка, а артистичните ѝ заложби се проявяват в „концерти“, които изнася, пеейки на микрофон дезодорант. Нейната уникалност се проявява и интелектуално – дядо ѝ Георги разпалва интереса ѝ към математиката като я учи да играе табланет. Картите стават любимо занимание за Радина и двете ѝ близки приятелки през уикендите и ваканциите в Чипровци, а с дядо ѝ играят и до днес.
Още като момиче в нея започват да се проявяват противоречиви женски черти: „Бях добро дете, но бях супер досадна – казва през смях Радина – кошмарът на мама и тати бяха пътуванията ни до морето – 6 – 7 часа в колата, през които аз задавах въпрос след въпрос. Исках да знам всичко!“ Разкриването на света започва като игра – с любопитство и онова безкрайно детско „защо“. Играта постепенно се задълбочава и наред с интересния свят около нас, откриваме и онзи, който носим вътре в себе си. Радина вярва, че зодията ѝ притежава своя неповторима сила. За нея Водолеите са хора на реда и отговорността, целеустремени и позитивни. Когато открива, че девизът на Водолея гласи „Аз мога!“, тя го приема за свой с увереността, че с каквото и да се захване, може да го направи.
На въпроса кое е най-водолейското нещо, което притежава, Радина ми отговаря с плам на секундата: „Състезателният ми характер, силният дух и желанието ми от дете да съм първа! Като Стоичков! Oприличавам себе си на него и го обичам, защото е Водолей, от ЦСКА и е играл в Испания – любима за мен страна.“
Р като ред
Още на две години Радина тръгва на ясла, а след това и на детска градина. Там всичко ѝ носи радост – научаването на нови неща, подреждането, игрите навън: „Обожавах детската, от малка обичам реда и съм изпълнителна, а после имах и голямо желание да ходя на училище. В първи клас започна състезанието в живота ми, с желанието да съм първа във всичко бях пълна отличничка. Обичам да изпъквам – признава Радина – но с моя собствен труд и постижения.“
В началните класове в IV ОУ тя е отговорник – проверява домашните в междучасията и строява класа. Вроденият ѝ стремеж към ред и прилежност се проявява и в извънкласните дейности: „Много исках на свиря на акордеон, но майка ми настоя да се запиша на пиано. Заведе ме насила в школата по изкуствата, бях толкова сърдита, че дори не поздравих“ – спомня си Радина. Малката сърдитка все пак изпява „Зеленчуци, който не яде“ и повтаря безпогрешно мелодията на пианото, показвайки на своя бъдещ вокален педагог Марианна Цолова, че притежава нужните заложби. Започва редовно занимания, като уроците по пиано вървят паралелно с тези по пеене. С това детското ѝ желание да бъде на сцена се осъществява, а сериозната подготовка открива пред музикалния ѝ талант истинско поле за изява.
Р като род
За едно дете семейният кръг е като защитна магия. Почти всеки от нас пази спомен за усещането двамата му родители да го държат за ръка. Има нещо особено в това топло чувство от присъствието им от двете ти страни – като че ли нищо лошо не може да те достигне. Съзнанието запечатва ярки образи от онова най-щастливо време: помниш любимите им песни, на които танцуват заедно, смеха им и думите на безопасност и обич. Просто знаеш, че твоето място е там – в онзи спокоен, сигурен свят, който те създават за теб само с това, че са заедно. За Радина семейството винаги е значело много. Не ѝ липсват шумните игри с други деца – и вечерите у дома, и почивките на морето тя предпочита да прекарва с мама и татко.
Удивително е как всеки наш жест, всяка черта е малко копие на тези на родителите ни, парченца от двамата живеят в нас и, смесвайки се, създават нещо трето, което ни прави уникални: „С мама със сигурност сме еднакви в стоенето пред огледалото и до днес. Още като малка казвах, че фръцкавото ми е на нея. Всичко друго ми е на тати, приличам много на него, дори външно. Той ме е научил на отговорност, на достойнство и на честност. Във всичко, което съм днес в работата си, припознавам него. Той е много трудолюбив и всеотдаен.“
Бабите и дядовците също оставят наследство в нас. Те са корените, които ни държат здраво там, където принадлежим, а историите и заветите им ни напътстват докато откриваме своя собствен път. Радина таи особена обич към своите баби и дядовци. Бащата на майка ѝ е човек на точността – не само в часовниците, които поправя, но и в думите, които оставят следа докато я учи да измерва живота със знание, труд и чест: „Кръстена съм на бащата на мама – дядо Радко. Него вече го няма, но докато беше жив даваше всичко за мен – споделя тя с топлина в очите – аз му бях единствената внучка от единствената дъщеря. С баба Лили гледаха градини и ми носеха всичко. За дядо ми бях една изпълнена мечта – той беше много умен и образован човек, държеше на училището и се гордееше с успехите ми.“
От бабите си учим не само как се готви и шие, а и как се живее с воля и издръжливост. Връзката на Радина с майката на баща ѝ в Чипровци е много силна и до днес. Тя е жена от здрава нишка, с ръце, които умеят да създават чудеса над шевната машина и в кухнята: „Баба Мара е много борбена и работлива жена. Аз ѝ бях първата внучка и дълго време се задържах единствена. Тя беше шивачка и правеше сценичните костюми и на певицата Камелия, и на хубавите каки и батковци, които танцуваха.“
Р като ритъм
По онова време в Чипровци съществува клуб по спортни танци „Кипро“. Веселин Ковачев подготвя състезателни двойки и провежда големи събития в спортната зала в града. Малката Радина е очарована не само от красивите костюми, но и от танците: „Никога няма да забравя турнира – най-голямото събитие в Чипровци! От там и от шиенето на баба идва огромното ми желание да танцувам спортни танци, но вече започвах училище в Монтана. Аз обаче вярвам, че притежавам силата да предизвиквам нещата, които искам, да ми се случат. Така и стана“ – казва с игрива усмивка Радина.
В Чипровци поколенията се сменят, с годините един по един състезателите отиват да учат в София и треньорът решава да премести заниманията в Монтана. „Тази новина беше най-голямото ми щастие! Директно си бях избрала и партньор – Томи, към днешна дата мой много добър приятел и кум. Той беше от моя клас и много го командвах, признавам си. Бях запозната с изискванията за двойки и недостига на кавалери, затова му се обадих по телефона и му съобщих, че трябва да дойде на тренировки по спортни танци и иска, не иска ще бъде мой партньор. Той не искаше, но дойде – смее се Радина – продължихме с други партньори, но танците станаха неизменна част от пътя и на двама ни.“
От този момент нататък животът на 10-годишното момиче започва да тече с различен ритъм – този на латино и стандартните спортни танци. Те се превръщат в най-важното нещо за нея. Тренировките са дълги и изтощителни, усилията – понякога на ръба на възможностите, но всичко това се осмисля, когато Радина излиза на сцената. Държавно първенство втори ранг, зала „Христо Ботев“ в София – първото истинско състезание в живота ѝ! Повторения и дисциплина се събират в един миг под светлините – докато музиката пулсира под уверените ѝ стъпки, трудът ѝ носи заслужено признание, аплодисменти и сладкия вкус на победата. Тя и партньорът ѝ Краси участват в съревнование с над 36 танцови двойки в тяхната категория и се класират на второ място, с което още на първата си изява танцовата двойка преминава в по-горен клас.
Разбира се, зад всяко перфектно изпълнено движение, освен усилията на танцьорите, стои треньорът – с изисквания, дисциплина и всеотдайност. Веселин Ковачев е изключително взискателен преподавател: „Той беше много суров с нас. Рядко чувахме думи на поощрение, но осъзнавам колко е допринесъл за това да сме сериозни, отговорни и да гоним целите си до край. В състезателните танци, както и във всеки друг спорт, няма как да не даваш всичко от себе си“ – категорична е Радина, а действията ѝ го потвърждават – днес нейната дъщеря също е възпитаничка на г-н Ковачев.
С клуб по спортни танци „Огоста данс“ състезателите обикалят България, участват в турнири във всички големи градове и стават атракция, където и да отидат – всички завидно добри танцьори, начело с техния треньор, се раздават от сърце на всеки дансинг. За Радина танците се разгръщат едновременно като радост и изпитание на умения и характер. Най-голямото предизвикателство за танцьорите идва на Световното първенство за формейшъни. През 2007 г. в Бремерхафен, Германия в надпреварата с 23 елитни отбора състезателите от Монтана не заемат челно място, но пътуването, опитът на голяма сцена и емоциите оставят незабравим спомен.
Танците изискват разнообразни умения и качества, в тях Радина разкрива цялата си същност. Всеки танц е различно проявление на нейната женска природа: „Самбата е игрива и закачлива, но същевременно играе значима роля, защото е първият танц, с който се явяваме на състезание и създава първото впечатление. Румбата е танцът на любовта, тя олицетворява моята нежност и всеотдайност. В пасо добле главното е тарторството – да владееш ситуацията и да надвиеш бика – винаги съм припознавала и намирала себе си в лидерството. Тангото е сериозно и страстно, танц на крайности, в който движенията са отсечени и резки – или стъпваш здраво и заковаваш на място, или губиш баланс и падаш. Така е и в живота – иска се категоричност в решенията и действията. Джайфът е веселата част от мен – той е много атрактивен и заразителен за публиката. В английския и виенски валс пък има грация, финес. Английският валс е толкова нежен! За него осанката е много важна. А ча-ча-ча? Това е моят ритъм, обичам го и до днес и ако се представям някъде, бих избрала него.“
Когато влизаме в същата зала, в която Радина е тренирала години наред, за да направим снимки за настоящата статия, сърцето ѝ трепва – сякаш залата я познава, а тя отново е у дома. Използваме прожектор, но истинската светлина идва от Радина. Тя цялата грее – очите ѝ блестят, а тялото ѝ помни: брадичката се вдига със самочувствието на победител, ръката се изстрелва в изящна линия, а кракът се заковава в характерната позиция. Изглежда така сякаш годините не са минали и тя никога не е напускала залата. Танцьорите остават танцьори, колкото и години да минат – тя е доказателство за това.
Времето тече неумолимо, но годините, посветени на усърдно обучение, оставят трайна следа. Радина продължава образованието си в езиковата гимназия в Монтана, а уроците в залата по танци и студиото по пиано и пеене са неизменна част от ежедневието ѝ. Десет години от живота на Радина преминават в ритъма на изявите в музикалното и танцовото изкуство. Вярна на принципа си целенасочено да довършва започнатото, тя изминава целия път на обучение по пиано и получава диплома за преподавател. Макар животът да я отвежда в друга посока, музиката ѝ дава култура и усет към красивото. Певческият ѝ талант също я води на конкурсни сцени, тя се развива в посока поп и българска естрада и на 17 години осъществява голямото си желание да стане певица в оркестър. При участията ѝ обаче манталитетът на средата я отблъсква и я отдалечава от мечтата да обвърже бъдещето си с музиката. В танцовото изкуство Радина се развива до 19-годишна възраст, стига до „В“ клас като по пътя завоюва две първи и две втори места, а по-късно участва и в любим телевизионен формат – „Dancing stars“. „С танците отидох на първото си истинско състезание, но осъзнах, че и животът е едно такова. Трябва да се бориш да си първи, да си успешен и ежедневно да се състезаваш със себе си“, категорична е Радина.
Р като растеж
След сблъсъка между таланта ѝ и средата младата жена мечтае да учи и да се развива в чужбина. Избира слънчевата Испания – нейният топъл климат, море и палми я привличат неудържимо и тя си представя, че един ден ще живее там. Усилено изучава испански език в гимназията и отива на екскурзия при братовчед на майка ѝ, за да провери дали иска да учи там. Каталуния я обгръща със слънчево сияние и аромат на море и Радина е възхитена. Решението е взето твърдо и окончателно – университетът по туризъм в Тарагона е нейното бъдеще. Не кандидатства в България, заминава за Испания през юни 2009 г. с всички необходими документи и средства. Планът е да остане при нейния роднина, където да получи подслон за месец и помощ при намирането на квартира. Проблеми от личен характер обаче осуетяват намеренията му да ѝ помогне. 19-годишната Радина, която дотогава не се е отделяла от родителите си, не си представя да остане сама в чужда държава, страхът от неизвестното не ѝ оставя друга алтернатива и след пет дни тя се прибира в България с разбити мечти и планове.
Това първо голямо разочарование рязко сменя посоката на живота ѝ и я отвежда в Благоевград. Въпреки изпуснатите срокове за кандидатстване благодарение на силната ѝ диплома Радина е приета в специалност, близка до журналистиката и неугасващото желание за изява. „Разочарованието ми след Испания и откъсването ми от родителите ми, пианото, пеенето и танците ми повлияха много негативно. Организмът ми преживя шок, появиха се много тежки стомашни неразположения и отслабнах с 10 кг“ – разказва тя за последствията от провалените планове. Но както знаем, когато една врата се затваря, зад следващата има възможност, която чака да бъде открита. Тя отвежда Радина до остров, който променя живота ѝ.
Приятелят ѝ има възможност да замине да работи в Кипър при роднини. Намирайки сходство в климата между островната държава и липсващата ѝ Испания, Радина има голямо желание да заминат. Така и се случва – той отива по-рано и започва работа в известен лунапарк в курортен град, а Радина се присъединява след приключването на сесията. Агия Напа е райско кътче, което през деня примамва със слънце и море, а нощем се превръща в пулсиращ ритъм от музика, светлини и живот.
Кипърската жега, слънце, море, палми и басейни са живот мечта за младата жена. Дните ѝ принадлежат на безгрижието на плажа, а вечерите я намират сред светлините на лунапарка – първото ѝ работно място. Започва на щанд за понички и пуканки, но състезателният дух на Радина я влече към игрите, където се печелят награди: „Хазартът ми е любим – смее се тя – игрите, печалбата. Изпълниха желанието ми да ме преместят на забавленията. Уникално, много се радвах! Там идваха само щастливи хора – емоцията им много ме зареждаше.“
През есента Радина се прибира в България за втората година в университета, но Кипър и лунапаркът са постоянно в ума ѝ. Той работи целогодишно, като през ноември се мести в Никозия. С позволението на родителите ѝ заминава отново и прекарва зимата там. С времето Радина все повече усеща Кипър като нейното място, иска да живее там и се прехвърля да учи задочно. Привързаността ѝ към лунапарка тревожи родителите ѝ, които мислят за нейното развитие и бъдеще, но на 21 тя вече слуша собствения си вътрешен глас. Прибира се в България само за изпитите, а след това отново се връща на острова: „Вече обичах Кипър – работата много ми харесваше, шефовете оценяваха всичко, което правех. В следващите години ми повериха игра на хазартния принцип, на която се работи не с жетони, а с пари. Много ми се отдаваше да убеждавам хората да играят повече и им взимах парите – смее се Радина – харесваше ми, а и исках шефът ми да печели. Доверието, което ми гласуваха, беше най-голямото признание, по-ценно от всяко възнаграждение.“
Думите ѝ се потвърждават от един изненадващ жест: когато получава тринадесета заплата, тя отказва да я приеме – благодарна е на работодателите си, но за нея това не са заработени пари. Думите на нейния шеф мистър Андонис, че тя е тази, която заслужава благодарност за труда и предаността, остават с нея завинаги. Отношенията на Радина с кипърците са прекрасни – тяхната откритост и човечност я пленяват, а признателността им за нейната отдаденост, честност и усет за справедливост помага на младата жена да се утвърди като човек с ясни ценности и добра работна етика.
Докато изживява младостта си на своя слънчев остров обаче, без да знае, някъде далеч от нея най-сигурният ѝ свят е започнал да се пропуква. Всеки носи в себе си онази болка, която променя посоката на живота му – онази, след която невинността и пълното щастие са безвъзвратно изгубени. За Радина този момент идва през зимата на 2012 г. Прибира се от Кипър, от своя свят, в който всичко изглежда подредено и сигурно, и заварва семейството, което в нейните очи е било пример за сила и сплотеност, различно. Три години далеч от дома се оказват достатъчни, за да се промени всичко. Родителите ѝ, които винаги е възприемала като неразделни, като устой, около който се гради светът ѝ, се разделят.
Новината я заварва неподготвена. Болката е внезапна, дълбока и разтърсваща – срив, който не оставя място за светлина. Лъчезарността ѝ изчезва, а цветовете, които до вчера я описват, избледняват. Усмивката, лекотата, суетата на младостта – всичко губи смисъл и отстъпва място на едно вътрешно отричане. В този крехък момент тя взема решения, водени не от разум, а от болка – сякаш щом съюзът, от който е създадена, се разпада, тя трябва да го последва. Докато реалността ѝ налага да се раздели с представата за семейството си, тя се разделя и с части от себе си. Това е онзи преломен период, в който губим нещо безвъзвратно, но именно там, започва и бавното изграждане на една по-силна наша версия. И там не сме сами – появяват се хора, които ни приемат в своя кръг и ни връщат към светлината.
Радина не издържа планираното време в България и се връща в Кипър при местните, с които вече е създала близки отношения. Елефтерия, която е мениджър на Радина в лунапарка, от строг ръководител с времето става нейна доверена приятелка: „Тя е най-добрият човек на света. Спечели доверието ми с човещина, която не съм срещала в друг. Когато родителите ми се разделиха и останах сама, намерих в нея утеха като приятел. Превърна се в моя сестра и сме такива и до днес, тя е и кръстница на детето ми. Хората в Кипър са моето спасение, те ме извадиха от черната дупка, в която бях потънала. Аз съм чужденка, а те ме приеха с такава топлина, като част от тях“ – разказва Радина, а в очите ѝ се четат силна признателност и обич.
Близките на Елефтерия се превръщат във второ семейство за Радина. В тяхната оживена къща, с осем братя и сестри, тя е приета с обич и грижа. Възрастната им майка не говори английски и Радина започва да учи гръцки. Научава езика перфектно, а когато го проговаря, той проговаря на душата ѝ: „Вярвам, че в предишен живот съм била гъркиня или кипърка. Музиката ми влияе много, а и самият език – буквите, граматиката, говора, интонацията. Когато чуя гръцка реч, не мога да овладея емоцията си.“
Семейството на Елефтерия и приятелският им кръг в лунапарка връщат усмивката на Радина – редят се години, изпълнени с незабравими спомени от почивки в слънчевия Кипър и пътувания из Европа. С тях Радина усеща сплотеността на приятелството и свободата на младостта, но сърцето ѝ вече копнее за лична радост – за сериозна връзка, мъжка подкрепа и собствено семейство. И желанието ѝ отново намира своя път към реалността.
Р като радост
Въпреки болката от раздялата в рожденото ѝ семейство, Радина никога не изоставя корените си и се връща в България всяка година. Именно през един от тези кратки престои, през зимата на 2016 г., Радина среща своя Ангел. Съдбата сякаш е подредила всичко: на събиране с приятелки тя се озовава в дискотека в Монтана – място, където обикновено не би отишла. Сред шума и силната музика те не могат да си кажат почти нищо, но на първата им среща тя вижда в него качества, които търси в един мъж – зрялост, уравновесеност и спокойствие.
Само пет дни по-късно Радина се връща в Кипър, убедена, че животът ѝ е там и че пътищата им са различни. Въпреки това връзката им не прекъсва. Без натиск, без излишни думи, с търпение и постоянство той става част от ежедневието ѝ, макар и от разстояние. С времето разговорите стават по-сериозни, а чувствата – по-ясни. Постепенно пред Радина се оформя не само образът на човека, който иска до себе си, но и представата, че с него може да изгради мечтаното семейство.
Решението не идва изведнъж, а като естествен развой. Животът в Кипър – лек, свободен и пълен с приключения – принадлежи на един по-млад етап от живота ѝ. Все по-силно започва да ѝ липсва домът – бабите и дядо ѝ, близостта на семейството. Осъзнава, че времето минава и има неща, които не могат да чакат. Там е и Ангел – със своята стабилност, собствен път и изграден живот, в който има място и за нея. И така година след онази случайна среща Радина прави своя избор да се завърне – не просто в България, а при човека, който тихо и търпеливо е намерил място в живота ѝ. Ангел не само по име, а и по роля – нейният закрилник, опора и най-сигурното ѝ място в света.
Р като революция
Преходът не идва без трудности. След десет години в среда, където усилията ѝ са ценени и уважавани, завръщането на Радина в България е шокиращо. Две седмици след пристигането си започва работа в голяма телекомуникационна компания, но се сблъсква с подмолно отношение и присвояване на заслуги. Не може да се примири с това и напуска.
Като типичен Водолей тя мечтае за своята революция: „Това, което най-силно желая, е хората в Северозапада да започнат да гледат на нещата от различна, по-оптимистична перспектива. Чувам само оплаквания, а действия няма.“ Радина не може да промени целия регион, но влияе на средата чрез личния си пример – водена от ценностите си, тя предприема малки, но значими стъпки към промяна. Стъпки, които всеки би могъл да направи за бъдещето на родния си край и това на децата си.
Р като родител
В игрите момичетата естествено приемат роля, която никой не им е обяснявал. Люлеят в ръце любимите кукли, хранят ги, приспиват ги, говорят им с нежност, която никой не е изисквал. Създават си свят, в който се грижат, възпитават, утешават и закрилят. Това не е просто игра, а първият език на майчината обич. В детството си Радина нарича всички свои кукли с едно и също име, без да се замисля защо. Просто знае, че ще се казват така. С годините куклите изчезват, но любимото име остава. Времето разкрива, че то не е просто детска фантазия, а нещо, което съдбата тихо е записала.
Появява се тя – Марина. Мечтата на Радина оживява в най-нежния дъх, в малките пръстчета, които се свиват около нейните, правейки живота ѝ пълен. От първия ден Ангел е отдаден баща, грижовен и внимателен – да има дъщеря е и негова сбъдната мечта. Двамата родители вървят рамо до рамо в новата си роля – той ѝ помага в отглеждането на детето, а тя на него – в развиването на частния бизнес. Добро и послушно дете, Марина е слънцето, внасящо светлина в живота на Радина: „Много исках да имам дъщеря и желанието ми се сбъдна! Ангел и Марина са моето всичко. Те са точно това, за което съм си мечтала!“
След появата на детето времето сякаш ускорява своя ход – годините летят, а всеки момент е ценен. Семейството обича да пътува – създават си спомени от пътешествия в България, в любимия Кипър, а Чипровци си остава важно за тях място – там те отварят уютна къща за гости. „Чипровка“ е наследство, но и обещание за бъдещето – семейно начинание, с което двамата родители да предадат на дъщеря си ценности като трудолюбие, отговорност и уважение към корените.
Водена от желанието си да осигури добро бъдеще за дъщеря си, след горчивината от несбъднатия професионален път в България, мислите на Радина все по-често се насочват към живот в чужбина. Германия е подредена, уредена държава, в която правилата дават усещане за стабилност, а възможностите обещават реализация. Но реалността е в рязък контраст с представите. Скоро след заминаването става ясно, че условията там не съвпадат с техните желания и семейството се връща в България. Решена да подреди живота си в Монтана, още по пътя обратно, без да споделя с никого, Радина кандидатства за работа в компания, която ѝ вдъхва надежда за по-добра среда. Очакванията ѝ се оправдават — оказва се, че именно там, у дома, я очаква най-подходящото място за развитие.
Р като Роуз
На 1 юни 2023 г. Радина отива на интервю в SGT точно когато екипът празнува рекорд – компанията е достигнала първия си милион. Енергията и усещането за триумф пробуждат в нея познатия хъс да допринася с качествата си, да бъде част от успеха. Когато разбира, че е одобрена, тя се зарича да вложи сърце и душа в новата роля – както винаги досега. А тя идва с ново име – символ, който усеща като свой.
Агентите в компанията работят с псевдоними. Изхождайки от своята буква, Радина тайно се надява да бъде Роуз – свързва името с героиня от любим филм и с кралицата на цветята – нежност и сила в едно – като самата нея. И отново животът откликва на желанието ѝ. „Името извиква образа на любимата ми главна героиня от „Титаник“ и желанието ми да бъда в главната роля на живота си. В розите виждам отражение на това, което съм – и нежна, и бодлива. А всеки цвят носи своята сила – червената е страстна, бялата – нежна, розовата – по детски мила. Различни проявления, символ на това, че и аз съм различна. Тук откривам и връзката с SGT и усещането, че съм част от хората, които носят промяната.“
От този ден нататък, под името Роуз, Радина става част от SGT – общност от млади хора, които заедно създават мечтаната среда. Там тя открива своето място – не в чужбина, а у дома.
Р като респект
Опитът доказва на Радина, че едно място е такова, каквито са хората в него, и че истинската стойност се измерва чрез човешките взаимоотношения. Уважението е двупосочен път – то се печели и се връща. Докато разказва за развитието си в компанията, думите ѝ преливат от благодарност към личностите, които са част от пътя ѝ.
Радина се възхищава на човека, имал силата да се пребори с ограниченията на средата и положил основите на работно място като оазис в нея – пространство с дух, който вдъхновява: „Цветелин Савов е пример – преди лидера, мениджъра и изпълнителния директор той е един истински човек. Има голямо сърце и ежедневно го доказва. Можем само да се учим от него – как се успява с ум, воля, амбиция и хъс – той е извоювал всичко сам.“
След като прекрачва прага на SGT, Радина се обучава при човек, който печели нейното уважение: „Денис ме научи на всичко. Независимо, че позициите ни към днешна дата са променени, той винаги стои над мен в очите ми като мой учител.“ Всеки нов агент има нужда от обратна връзка в работата си. Радина я получава в лицето на Мая: „Благодарение на начина, по който Мая ме напътства, постигнах голям напредък още в началото. Знанията и уменията, които притежава на тази крехка възраст, много ме впечатлиха.“ Радина дава всичко от себе си в нея и отдадеността ѝ бързо е възнаградена – още на първия месец получава отличие за най-много изходящи обаждания. С времето компанията се разраства и тя преминава през различни екипи, като с признателност споменава своите тийм лидери Габриел и Юлия. В динамична среда промените са чест спътник, една такава отваря пред Радина прекрасна възможност. Позиция, в която да изяви лидерските си качества и да поеме главна, отговорна роля, както винаги е мечтала.
Р като ръководител
През януари 2025 г. главните мениджъри Даяна и Мартин съобщават на Радина, че я очаква голяма трансформация. „Скоро след като ме преместиха в екипа за верификации започнах да правя малки upsell продажби – разказва Радина – Изпратиха ме на обучение при опитните агенти, а аз сама открих най-подходящите моменти в разговора, където да предложа допълнителната услуга. Обикновената проверка на данни се превърна в поле за ново предизвикателство – всяка малка продажба означаваше повече спечелени средства за компанията. Моят изначален стремеж към по-високи резултати се задейства – стана ми фикс идея да превърна всяка верификация в upsell.“
Успешните продажби и отдадеността водят до заветната новина: ръководството трансформира нейния екип в upsell отдел, оглавен от… Радина в ролята на upsell мениджър! Предложението за жадуваната отговорна роля я развълнува дълбоко. Новата позиция като ръководител на отдел с екип от петима агенти ѝ носи нови емоции и преживявания, нови предизвикателства и уроци, а Даяна и Мартин са до нея, подкрепяйки я в тази трансформация. Освен на личните си качества Радина признава, че дължи успешното справяне с отговорността на друга добра практика на SGT – семинарите за лидерство и преговори. Тя оценява високо факта, че компанията инвестира в развитието на хората си като предварително ги подготвя да поемат нови, по-значими роли.
Вярна на природата си, Радина е много изискващ ръководител: „Подбирам хората, с които работя, спрямо техните качества и желание за работа. Държа екипът ми да дава всичко от себе си. Като лидер аз също го правя – стремя се не само да им предавам знания как да разбират поведението на хората и да им предлагат услуги, но и да ги вдъхновявам за лични успехи.“
За една година отделът показва доста добри резултати, екипът остава с двама души, но Радина продължава да се състезава със себе си и да надгражда. И отново усилията ѝ като ръководител биват забелязани и оценени. Още през септември същата година тя е повишена в мениджър на още един отдел от 15 души. Придобила опит, Радина вече се вижда като лидер на голям екип, но позицията крие голямо предизвикателство – тя не е била част от отдела и не познава спецификата на работа. Веднага започва обучение с типичните за нея последователност и сериозно отношение и бързо наваксва знанията и уменията, необходими ѝ да бъде истински ръководител – такъв, на когото агентите могат да разчитат.
Дори в големия екип отношението остава водещо за Радина: „Към днешна дата вече знам силните и слабите черти на всеки един от агентите ми. Това че мога да бъда различна ми помага да общувам с всеки по неговия начин. Имам връзка с тях, обичам да ги сплотявам, а когато имаме по-значими успехи за деня или сме надминали заложената по план цел, им нося малки подаръчета.“
В същото време най-важното за Радина остава успешната реализация: „Тук сме да гоним резултати. Стриктно следя екипът да спазва таргетите. Осъзнавам напрежението за хората, но логистичната работа е такава – ако не се бориш да покриваш изискванията, компютърът те изхвърля. Особено моят. Безкомпромисна съм. Пасо доблето играе в мен почти всеки ден.“ Радина се смее при тези думи, но в очите ѝ има категоричност, която показва сериозното ѝ отношение към отговорността, за която ѝ гласуват доверие – висша ценност за нея и до днес.
Радина не крие, че през годините се сблъсква с трудности и предизвикателства, но съумява да запази оптимистичния си поглед. „Благодарна съм, че SGT съществува. Имам щастие в семейството, имам щастие и в работата!“
Р като Радина
Женската природа не може да бъде заключена в една-единствена роля. Тя е движение, превъплъщение, непрекъснато сътворяване. Тя е способността да се раждаш отново – в нови мечти, нови роли, нови версии на самата себе си. И както пролетта, никога не е една и съща. Може би точно в тази многоликост се крие нейната истинска същност – не в избора коя да бъде, а в свободата да бъде всичко.
* * *
Докато Радина обиграно разбърква в ръцете си тестето карти, което сме предвидили за снимките, погледът ми попада на една, която притежава специални сили – когато участва в играта, всеки иска да я притежава. Задавам ѝ въпрос, а отговорът ѝ ме кара да се усмихна:
– Жокерът в моя живот съм самата аз.
Вярвам ѝ. Историята ѝ многократно доказва, че когато силно поиска нещо, то наистина се случва. Както фонтанът, който заработи в секундата, в която извадихме камерата, за да направим заглавния кадър за статията. Тя е жена, която с волята си може да накара обстоятелствата да ѝ се подчинят. И не се нуждае от сцена, за да блесне. Нежна революция.
