Новата стихосбирка на Нинко Кирилов – „Падане завинаги” – по-лична от всякога

Новата стихосбирка на Нинко Кирилов – „Падане завинаги” – по-лична от всякога
Снимка: Ивайло Петров

През юни миналата година нашата колежка Мария Тодорова ви среща за първи път с Нинко Кирилов. Един автор от Видин. Автор на пет книги – сборниците с разкази „Двойници и животни” и „Човек сред хората”, „Три пиеси“ (сборник с драматургични текстове) и стихосбирките „По-сурово” и „Падане завинаги”. Интервюто на Нинко с Мария е извън всички клишета. Лично, философско, смислено. Препоръчваме ви да го прочетете тук.

Днес разговарям с него по повод излизането на последната му книга с поезия – „Падане завинаги”, която можем да очакваме от печат съвсем скоро през април. В началото на разговора ще уточним, че той не бива да бъде определян  като „родом” от Видин. Не, той е прекарал тук половината си живот и твърди, че е силно свързан с родното си място. Вижте само как завършва предходното си интервю за „Призни”: „Видин е моят център. Там се намирам. Аз съм онова момче с рошава къдрава коса и с тефтер и химикалка в джоба, което по цяло лято се шляе и вдишва липите до Дунава. Роман засега не. Видин – винаги да.”

„Роман засега не”, казваш преди почти година, но пък за сметка на това – нова стихосбирка! Споделяш, че ръкописът е бил 170 страници! Какъв всъщност е сега обемът на „Падане завинаги“ и какво събра в нея като емоции и преживявания?

Всъщност беше много повече, но аз на определени етапи отрязвах по много, а после и с редактора ми Георги Гаврилов го съкратихме още значително. Обемът сега е 132 страници, което осъзнавам, че е около двойно на стандартния обем за стихосбирка. Но така се случиха нещата. Твърдях, че предишната ми книга – „По-сурово” – е категорично най-интроспективната и лична. Тук и това се промени. Книгата е разделена на три дяла и отново (както предната) е своеобразна ескалация в емоционално отношение. Затова и препоръчвам да се чете от началото към края, а не хаотично.

Напомняме на всички читатели, че могат да поръчат предварително книгата ти от издателите. Да очакваме ли обаче официално представяне и липсва ли ти тази форма на общуване с публиката?

Доста преди изолацията участвам изключително рядко в по-големи литературни четения. Но без физическа премиера няма как да се мине. Ще има такава, само още изчакваме, за да разберем каква реално ще е ситуацията, в която ще трябва да я случим. И нямам предвид само в София. Разбира се, Видин ще е една от първите ни спирки – там винаги такива събития са празник дори за човек като мен, който не е особено социален. Някои от най-приятните (поне за мен) представяния на моя книга са се случвали именно във Видин.

От поста ти във facebook разбираме, че заглавието на книгата е подарък от 7-годишно момче. Ще ни разкажеш ли историята около това.

Историята е кратка. Бенджи (Боян Ротем) е син на писателката и литературен критик Антония Апостолова. Тя беше публикувала неговото първо стихотворение „Падане завинаги” пак във facebook и аз помолих да си открадна заглавието, като изрично посоча източника. И Антония, и Бенджи се съгласиха и това стихотворение се превърна в епиграф на книгата. Вярвам, че наистина ще впечатли читателите с този привидно детски, но всъщност абсурдно зрял изказ и послание.

Корицата на „Падане завинаги” е ярка! И запомняща се. Каква е символиката зад нея? Кукли на конци, митични същества и още?

Реално има директна препратка към стихотворение от книгата – „Моузес”. Но Малиана НаМвари е рисувала това, без изобщо да знае за този текст. Истината е, че тази илюстрация изключително добре пасна на цялостта от текстовете и авторката се съгласи да я превърнем в корица. А от месеци самата картина стои точно пред очите ми и резонира с всичко.

Да те очакваме ли скоро във Видин? И каква е връзката ти с местната публика?

Вече не знам дефиницията за „скоро” в света, в който живеем, и където всяко решение е „последно” и не зависи от нас. Но имам желание в близко бъдеще да направим представяне на книгата там, като обещавам да се постарая да има бройки и от предишните ми книги. Връзката ми с местната публика е кръвна и абсолютно безкрайна.

На финал, ще споделиш ли за читателите на „Призни” едно от стихотворенията, включени в новата стихосбирка?

С огромно удоволствие; и им желая приятно четене:

 

ПОСЛЕДНИЯТ СЕЗОН

състоянието ми е несъвместимо с живота –

това е медицински термин.

ям есенни листа, къпя се в пот,

плюя червеи.

гледам сезоните как се сменят

от прозореца сутрин.

звучи глупаво, но не ме е еня

дали ще има утре.

ако по Коледа сърцето ти бие,

значи имам всичко –

проверявам пулса ти в едно „ние“,

което сега е ничие.

състоянието ми е наистина несъвместимо

с този последен сезон.

затварям прозореца и съм невидим.

това не е точно дом.

но не забравям за хапчетата – иначе точка

(то пък с тези изречения няма и смисъл).

честно казано, вече не искам отсрочка –

ако исках, щях да съм я написал.

даже почти изгрява слънце и друго

в предстоящия дълъг декември.

последният сезон ми е съпруга.

не се оженихме.

Стихосбирката на Нинко Кирилов „Падане завинаги” можете да поръчате на лично съобщение в страницата на издателите му от „Хралупата”.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини