За първи път в Северозапада? Ето какво трябва да имате предвид!

За първи път в Северозапада? Ето какво трябва да имате предвид!

Едно е сигурно – Северозападът не е за всеки. Интересното е, че разбрах колко различен е моят край, чак когато станах студент и се наложи да го напусна. Заживях в Благоевград, а по-късно и в Стара Загора. Тогава разбрах, че всъщност има нещо специфично в хората родени в Северозапада, нещо жилаво, чепато и засукано. Явно така сме устроени и възпитани от родителите ни, за да можем да се справим по-добре в средата, която, за съжаление, все повече хора напоследък решават да напуснат.

Колкото повече време прекарвах обаче далеч от дома, толкова повече осъзнавах, че много мои познати и приятели всъщност никога не са стъпвали в Северозапада, и че тази част от страната ни е напълно непозната за тях. Именно в тяхна чест реших да напиша един кратък наръчник за оцеляване в този край, наръчник, който ще ви помогне да разберете по-добре психологията и бита на хората там, така че да успеете да ги опознаете по-добре и да ги обикнете.

Така, ако случайно се озовете за първи път в Северозападна България, имайте предвид, че:

 

  1. Повечето хора там са доста шумни

Когато минавате по някоя улица е доста вероятно да чуете разговор на висок тон между двама или повече човека. Дори може да ви се строи, че нещата отиват на бой, но тук вече си личи мисленето на нищо неподозиращия турист. Моят съвет е следния – преди да правите прибързани заключения за естеството на ситуацията, имайте предвид географския регион, в който се намирате.

Не знам каква е конкретната причина за този феномен, но хората в този край на България обикновено говорят с няколко децибела над общоприетото. Това в никакъв случай обаче не значи, че се карат помежду си, че искат да ви бият, злепоставят или нещо подобно. „Навикваньето” е нормален начин на водене на разговор в Северозапада. Колкото по-бързо свикнете с тази мисъл, толкова по-добре.

  1. Псувнята често е форма на уважение

Съгласен съм, че обикновено псувните носят със себе си негативен заряд и тяхната основна функция е да обидят или унизят човекът, за който са предназначени. Това обаче в Северозапада невинаги е така и много хора са склонни да го потвърдят. Реалността в този край далеч не е черно-бяла. Тъкмо обратното – тя е изпълнена с нюанси, които е възможно да объркат нищо неподозиращия турист. Освен негативни емоции, с псувнята може да се изразяват и други такива, сред които: изненада, привързаност, учудване, разочарование, страх, несполука и други. Ето и един прост пример за изразяване на страх чрез псувня:

„У-у-у, изкара ми акъла да те е*а па и тебе!” – потърпевшият умело изразява уплаха чрез звучна псувня насочена директно към виновното лице, което той очевидно познава.

Ето и друг малко по-различен пример. В него двама приятели, които не са се виждали от много време, използвайки богатите изразни средства на псувнята, изразяват висша форма на привързаност един към друг:

– Е-е-е, къде се изгуби па ти бе, не съм те виждал от сума ти време, да те е*а у г**о?! – пита загрижено първия.

– Ееепа кък да ме видиш, като редовно ода на госке на жена ти коги тебе те нема? – отговаря духовито другия.

  1. Никога не отказвайте покана за пиенье

Редовната консумация на алкохол е залегнала дълбоко в корените на хората в Северозападния край. Именно затова, ако се случи така, че някой ви покани у тях да му пробвате рикията или виното – не отказвайте!

Отказ на покана за пиенье е висша форма на неуважение. Единственото по-лошо нещо от това да откажете подобна покана е да я приемете и като седнете на масата да кажете, че не пиете алкохол.

Обикновено, при такава ситуация вариантите са два:

Вариант №1: Домакинът казва: „Ти закво си ми дошъл тогава като нема ‘а пиеш, а? Ае, маиняй се тогава!” След това обикновено следва категорично изгонване.

Вариант №2: Домакинът ви взема „за мезе” и цела вечер се подбъзиква с вазе и обикновено иронично подмята: „Ей, по-леко с таа вода, че земеш да се нафъргаш за стра и после, че требе да те носим до вазе!”

  1. Отрицанието често е форма на съгласие

Независимо дали се намирате у Мездра, Бела Слатина, Враца, Монтана, Лом, Видин, Вълчедръм или у най-забутаното село, изразът „А-а-а, не бе!” означава едно и също – съгласие. И за да не си помислите, че просто си ръся каквото ми падне, веднага ви давам елементарен пример от ежедневието:

– Баце, я таа вечер, че донесем от мойто вино, че пекнеме некоа мръвка на скарата, има и останало малко кисело зейе у бидоньа, а мислим, че мойта е скрила некъде половинка сливова и направо, че си изпаднеме из дреите, а, ко ша кааш?“

– А-а-а, не бе! – отговаря другия.

В случая изразът „А-а-а, не бе!” на всяко друго място би означавал отрицание, но това правило не важи за Северозападна България.

Сходен е и случая с израза „Да, бе да!”, който, напук на всякаква логика, всъщност означава крайна форма на отрицание! Отново давам пример:

– Абе, ти още ли работиш у таа пропаднала автомивка?

– Да, бе да! Я да не съм откачен? Още миналия месец ин ги теглих една майна и напущих!

За нетренираното ухо на туриста, изразът „Да, бе да!” привидно звучи като потвърждение на зададения по-горе въпрос, но всъщност означава точно обратното!

Лесно обаче можете да се заблудите, защото представителите на Северозапада (макар и не винаги напълно осъзнато) имат много силно развито чувство за самоирония.

Понякога също се случва хората в този край да ти казват едно нещо, а в същото време да имат предвид нещо съвсем различно.

  1. Думи с негативна конотация често носят положителен заряд

Това някак си допълва отлично предишната точка за думите с обратно значение. Та съвсем в реда на нещата е много думи в българския език да се асоциират с негативни изживявания и емоции. Не такъв е случаят обаче в Северозапада. Там доброто и лошото, щастието и нещастието заемат еднаква част от ежедневието на хората до такава степен, че тези две противоположни емоции са в една своеобразна симбиоза.

От дълбокото философското изказване на един дядо на 89 години „Еййй, сине… нема ли най-накрая да зема да умра, за да са рода?” до чисто битовите крилати фрази в стил: „Малий, таа ракия е „прибиванье!”; „Баце, виното ти е смрът!”  и „Ей, ша откача!”, което обикновено пък се използва, когато човек е в еуфория и изпитва огромно удоволствие.

 

Е, нека спрем до тук – не защото темата е изчерпана, а просто, защото всяко нещо трябва да си има начало и край.

Всъщност това е една малка част от спецификите на този район и на прекрасните хора, които живеят там. Целта на този наръчник е да научите полезно и забавно за културата и бита на Северозапада, което, от своя страна, да ви провокира да го посетите, там определено има какво да се види и преживее!

 

автор: Цветомир Борисов

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.


Още новини