За татуировката, погледнато северозападно

За татуировката, погледнато северозападно
Снимки: Людмил Василев

Един от трайните ми белези, дошли с човешкото порастване, бе първата ми … татуировка. На 20 животът има собствени изисквания към понятията хармония и свобода.

И заедно с хармонията и свободата се оформят онези естетически открития, които 20 години по-късно все още са част от личността, макар че съжителстват с други белези от неизбежното съзряване.

Нейно величество Татуировката.

Хилядолетна „писменост“ – вероятно по-древна от египетските йероглифи, и днес татуировката е дързък израз на контакт с всичко онова, което е над плоскостта на кожата.

Отражение на възприето кредо или белег на социален статут и трайна заявка за разбиране на света (вън и вътре в нас!), татуировката е един от начините да изследваме установените клишета. И заедно с това – собствените граници.

Да ги изкрещим.

Или просто да поговорим за тях.

Този път мястото е Враца.

Студиото, което можеш да усетиш още с името му, е „Magic Needle Tattoo”, а човекът зад иглата – Людмил Василев.

Да поговорим за ‘Magic Needle“. Кои сте вие и откога?

-“Magic Needle е създадено от мен, когато все още татуировките не бяха модерни, а представляваха една неконвенционална ъндърграунд арт форма. През всичките 26 години на съществуването си през студиото са минали много различни артисти. Много от утвърдените днес вече имена в бранша са направили първите си стъпки в „Magic Needle, но най-важното е, че през всички тези години приоритет номер едно за студиото е високия професионален морал, както и отговорността да осигурим на клиентите си само и единствено най-доброто.

Как се роди идеята за студио във Враца? Какво друго би излязло от Вас, Людмил, ако не бяхте тату артист?

-Идеята за студиото се роди след като от 1989 до 1994 година практикувах на чисто аматьорско ниво вкъщи. Следващата стъпка логично бе нещата да минат на по-високо ниво и да се премине към професионално отношение към татуировките, като разбира се, студиата, които имахме тогава (началото на 90-те) далеч не бяха като сегашните, а по-скоро полулегални ъндърграунд ателиета. В тези ателиета обаче имаше много повече страст, отдаденост и хора, посветени на татуировките, отколкото в наши дни, в които татуировките са по-полулярни от всякога. Ако не бяха татуировките, вероятно пак щях да се занимавам с нещо, свързано с рисуване, което винаги е било голямата ми страст.

Кожата е фина „канава“. Граница, бариера (от)към външния свят. Защо дръзваме да я маркираме, когато се решим на татуировка за първи път, според Вас? Какъв сигнал изпращаме на околния свят, избирайки да се изразим с татуировка?

-На този въпрос бих отговорил по следния начин: „Причините, които могат да накарат човек да изрази себе си чрез татуировка са точно толкова, колкото са и хората на земята. Всеки може да има своя собствена причина и виждане как, защо и с каква картинка да изрази себе си и докато в миналото татуировките са били предимно с религиозна и племенна принадлежност, то в днешно време е обхващат почти всички аспекти на живота.“

Да си поговорим за социалната дистанция и новото нормално. Какво Ви взе и какво Ви даде в професионален смисъл обстановката, която преодолявахме в последните седмици?

-Ситуацията, която се създаде, се отрази изключително негативно на всички видове изкуства и занаяти и татуировките не правят изключение.

Лично аз с интерес следях реакциите на така нареченото тату общество в социалните мрежи.

Изключително съм разочарован от реакциите на повечето колеги от гилдията в световен мащаб. Не успях да видя задружност и социална ангажираност и обединяване на гилдията, така че да бъдем полезни на околните, на хората в нужда, чрез знания, умения, средства. Вместо това наблюдавах едно масово хленчене, оплакване и някакви нелепи петиции за отваряне на студията. Кризисни ситуации като тази много често изкарват на повърхността истинското лице на хора и компании.

Как изглеждат новите страхове, как се променят вкусовете и естетическите ни критерии според Вас – след седмици на изолация?

-Според мен изолацията не беше чак толкова дълга, за да предизвика някакви фундаментални промени във вкусовете и възприятията на хората. Но с или без пандемия и социална дистанция това, което наблюдаваме, е едно тенденциозно и перманентно влошаване на масовия естетически вкус. Седмиците на карантина накараха повечето хора да прекарват безумно много време в социалните мрежи, а те сами по себе си са изключително мощно оръжие за формиране на масовия вкус и нагласи относно всичко, което ни заобикаля – като се започне от музика, културни мероприятия, спорт и се стигне до политически пристрастия. Днешният масов вкус за съжаление е формиран на базата на консуматорското мислене и подход към всичко, което ни заобикаля, а това само по себе си е вече предпоставка за сериозно влошаване на естетическите възприятия. Така че не бива да бъдем учудени от тоталната липса на култура, стил, класа на „героите на днешния ден“. За съжаление, те имат и татуировки.

Kак отговаряте на страховете Вие в студиото?

-В студиото НЕ допускаме страхове.

Имало ли е сюжет на татуировка, твърде болезнен и неприемлив или смел дори за Вас – и как сте го отхвърляли? Или пък стар сюжет, който е трябвало да „излекувате“ с нова рисунка?

-Този въпрос ми е бил задаван и преди и се радвам, че ми е зададен и сега, за да уточня едно много важно правило, което следвам.

Никога не се заемам с проекти, които са в разрез с моето собствено виждане за татуировките като изкуство.

Ако имам дори най-малко съмнение относно проекта или клиента за това, че нещо няма да сработи, веднага отказвам поръчката. Също така, често съм търсен от клиенти, чиито проекти са в стилове, в които аз не работя и не разбирам. В тези случаи насочвам клиентите към колеги, чийто стил на работа е подходящ за тях. Относно преработката на стари татуировки, аз лично не се наемам да правя такива, освен ако не са правени от мен назад в годините. Приемам поръчки за преработки на стари неща, само когато те са със съвсем малък размер и ще бъдат покрити или включени в голям мащабен проект.

По-различен ли е според Вас погледът към хармонията и обратното, болката, когато ги погледнем откъм Северозапада?

Най-силна е болката в Северозападната област.

 

Автор: Мария Тодорова

Относно автора

Призни

Призни е медията, която разказва неразказаните истории на Северозапада. :)


Още новини