Изкуството като бягство от реалността: Симона Николова с дебютна изложба

Изкуството като бягство от реалността: Симона Николова с дебютна изложба
Снимка: Албена Николова

Всеки от нас преминава през десетки, дори стотици, метаморфози през живота си. Като деца безстрашно откриваме света, мечтаем отвъд логиката и си представяме колко е хубаво да пораснеш. В тийнейджърските ни години се заражда непрестанното чувство на страх – от изборите, грешките и промените. За първи път изпитваме болката от разбито сърце, губим контрол над емоциите си и междувременно трябва да градим бъдещето, което мислим, че искаме. А щом бъдещето настъпи, следват още и още въпроси за мястото ни в света.

Затова идва момент, в който се налага да си създадем антидот срещу реалността. Спешна противоотрова за инжектиране в душевните нишки. Това прави и Симона Николова (или просто Мони), която открехва вратичката към други светове с помощта на платната за рисуване. Тя взима смелото решение да превърне своя антидот в професия и само преди няколко дни се дипломира като живописец в Националната художествена академия. Така се ражда и идеята за първата ѝ самостоятелна изложба, която е базирана на дипломния ѝ проект „Цирк“.  Художничката ще представи близо 20 платна, вдъхновени от колоритното цирково изкуство на 4 юли (събота) от 17:30 ч. в галерия „Кутловица“ в родния си град Монтана.

„Изкуството е начинът да покажеш на другите света такъв, какъвто го усещаш. Да почувстваш детайлите и да ги предадеш, пречупени през личната си призма.“

Част от експозицията „Цирк“. Снимка: Албена Николова

Малките моменти с голямо значение

В повечето случаи, най-важните части от живота ни започват преди самите ние да се усетим. Симона започва да посещава уроци по изобразително изкуство още в детската градина и като всяко дете развихря въображението си. Главният фокус в рисунките ѝ са животните, които и по-късно водят до важна професионална дилема – дали да поеме по пътя на ветеринарната медицина или да се отдаде изцяло на изкуството. Завършва средното си образование в паралелката по природни науки в ПМПГ „Св. Климент Охридски“ – Монтана, но въпреки това се отказва от ветеринарството.

Годините минават, Мони расте и продължава с уроците, но вече в творческия клас на Петър Григоров в ОШИ „Добри Христов“. Там тя разгръща потенциала си и в края на 11-и клас е сигурна, че рисуването е нейното призвание. Преподавателят ѝ я подкрепя изцяло и я подготвя за кандидатстването в Художествената академия. Резултатите не закъсняват.

 

Да сътвориш собствена палитра

През есента на 2022 г. Симона прекрачва прага на НХА, влизайки в класа по живопис на проф. Кирил Божков (Ателие № 44).  В продължение на четири години тя работи върху тънкостите на живописта и създаването на собствен стил. Разбира, че яркостта е нейната сила и с подкрепата на проф. Божков се осмелява да се отдаде на смели, чисти цветове.

„В Академията се почувствах истински приета, което ми помогна да се заобичам. Постоянната градивна критика ме научи как да приемам грешките като уроци, а не като нещо непоправимо.“

Съдбата я среща с невероятни колеги, приятели и партньор, които я подкрепят през целия ѝ (нелек) път на творец. Колкото повече открива за себе си, толкова повече се осмелява да експериментира върху платното. По време на обучението си младата художничка участва в благотворителни инициативи и пленери, които ѝ показват най-голямата стойност на изкуството – да помага. От това се ражда и идеята да разшири полето си на творчество, записвайки курс за татуиране в InkEmperor. Мони осъзнава, че чрез мастилото запечатва любов под различни форми – образи, символи и думи, специални за хората.

Снимка: личен архив

Изложбата „Цирк“

В края на академичното си обучение Симона избира темата за дипломния си проект да бъде фокусирана върху красотата на цирковото изкуство. В продължение на една година тя създава свят, изпълнен с акробати, животни и щастие. Място, където човек да поеме глътка въздух извън сивото ежедневие. Самата тя описва процеса на рисуването като „пътуване отвъд реалността“, за което е нужно да носиш спокойствие и оптимизъм в себе си.

„Нямаше да се справя без цялата любов, която получавах от близките ми – те осветяваха и най-тежките ми дни. А партньорът ми беше човекът, който през цялото време поддържаше вдъхновението ми живо. Затова често включвам образите им в картините ми, но по незабележим начин – за да ги откриват единствено те.“

Първата самостоятелна изложба на младата художничка ще бъде представена именно в Монтана, защото всичко започва оттам – първите мечти, уроци и творби. Симона иска да се отблагодари на всички хора, които са я подкрепяли в израстването ѝ в града, затова споделя началото на професионалния си път точно с тях. Специален гост на откриването ще бъде Драгомир Драганов – обичаният от няколко поколения водещ и журналист, който от години събира и съхранява парченца от историята на българското цирково изкуство. Начало на изложбата ще дадат артистите от Вариете шоу „Калипсо“, за да бъде още по-магична атмосферата.

„Цирк“ не е просто серия от картини, а опит да бъде съхранено онова детско усещане за чудо, което често губим някъде по пътя към порастването. Точно в това се крие смисълът на всички метаморфози, през които преминаваме – да не изгубим напълно детето в себе си, докато се учим да бъдем възрастни. За Симона Николова изкуството се превръща в антидот срещу реалността – онзи цветен процеп към други светове, през който страхът, промените и въпросите за бъдещето отстъпват пред надеждата.

Относно автора

Албена Николова

Родом от Монтана и духом от старопланинските гори, Бени търси своето място в света. Нейна страст са тенисът на маса, фотографията и четенето, чрез които всекидневно преоткрива себе си, но най-голямата ѝ любов са животните. Заредена с много обич и малко търпение, иска да разкаже колкото се може повече истории, които да спаси от потока на забравата. Смята, че думите имунизират човека от неговата крехка тленност и го превръщат в част от вечната илюзия, наречена живот.

Прочетете и другите материали на автора тук

Вършец открива сезона на празниците (програма)

Вършец открива сезона на празниците (програма)

С настъпването на лятото Вършец отново се превръща в притегателен център за култура, спорт, изкуство и развлечения. Община Вършец е подготвила богата и разнообразна програма, която съчетава традиции и съвременност, срещи с изявени творци и изпълнители, спортни събития, детски инициативи и празнични прояви за всички възрасти. Признете в маратона от празници, отбележете си любимите и се насладете на заниманията в планинското градче през слънчевите дни.

 

ЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ ВЪРШЕЦ 2026 – юли

29 юни – 5 юли (понеделник – неделя)

Първи национален фестивал на любителските театри „Сцената е ваша“ – Вършец 2026 г.

19:00 ч., салонът на НЧ „Христо Ботев-1900“

 

4 юли (събота)

Планинско бягане „Вършец Ултра“ (Varshets ULTRA) – кръг от RUN BULGARIA 2026

06:00 ч., място на старта: пред хотел „Медикус“

 

5 юли (неделя)

Планинско бягане „Вършец Рън“ (Varshets Run) – кръг от RUN BULGARIA 2026

9:00 ч., място на старта пред хотел „Медикус“

 

16 – 19 юли (четвъртък – неделя)

Демонстрационен спортно-тренировъчен лагер, организиран от „Спортен карате клуб Монтана“

Място: парк „Боров парк“

 

24 юли (петък)

„Жива фолклорна картина“ – 20 години танцов състав „Фолклорна китка“

17:00 ч., парк „Боров парк“

 

„Празник на курорта, минералната вода и Балкана“ – Вършец 2026 г. 

1 август (събота)

Алея на занаятите

11:00 ч.,  Алеята с чинарите

Концерт на ROB MONEY от световноизвестната група C-BLOCK

20:30 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

 

2 август (неделя)

Детска рисунка на асфалт

10:00 ч., „Боров парк“

Театрална постановка „Г-жа Министершата“ на Театрална формация „Медека“ по Бранислав Нушич

19:00 ч., салонът на НЧ „Христо Ботев-1900“

 

3 август (понеделник)

Литературна вечер с писателя Мартен Калеев – разговор за литературата и живота, както и представяне на книгите „Всичко и нищо“ и „Нюанси“

18:00 ч., библиотеката на „Христо Ботев-1900“

 

4 август (вторник)

Концерт на Мона

20:30 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

 

5 август (сряда)

Концерт на група „Хармоник“

20:30 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

 

6 август (четвъртък)

„Награда Лъчезар Станчев за поезия – Сонет 2026“

11:30 ч., пред НЧ „Хр. Ботев-1900“

Театрална постановка „Семейството“

19:00 ч., салонът на НЧ „Христо Ботев-1900“

 

7 август (петък)

Тържествена церемония по повод Празника на курорта, минералната вода и Балкана „Вършец 2026“

Водещ: Петя Генова

Празничен водосвет

Концерт на дует „ШИК“

20:30 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

 

8 август (събота)

Детски спортен празник „Забавна надпревара за малки шампиони“

10:00 ч., парк „Свети Мина“

Кръг от Държавното първенство по силов многобой 2026, част от националната кампания „Силните срещу дрогата“

18:30 ч., пред сградата на Общинска администрация

 

9 август (неделя)

Конни състезания по прескачане на препятствия за Купата на Община Вършец

11:00 ч., Конна база – Вършец

 

 

ЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ – 2026 г. – август

12 август (сряда)

Международен ден на младежта – концерт на Румънеца и Енчев

20:30 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

 

15 август (събота)

Детско парти с водещия Цветомир Иванов от „Семейни войни“ по NOVA

10:30 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

Откриване на изложба от пленера по живопис „Вършец и водата“

18:00 ч., централна градска част

Концерт на Лейди Би

20:00 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

 

16 август (неделя)

Турнир по футбол (мъже) за Купата на Община Вършец

08:00 ч., парк „Боров парк“

Изложба от пленера по живопис „Вършец и водата“

10:00 ч., централна градска част

 

21 август (петък)

Открит турнир по тенис на корт за аматьори за Купата на Община Вършец

09:00 ч., тенис игрище в комплекс „Минкови бани“, с. Спанчевци

 

22 август (събота)

Открит турнир по тенис на корт за аматьори за Купата на Община Вършец

09:00 ч., тенис игрище в комплекс „Минкови бани“, с. Спанчевци

Концерт на рок група Four Play Gang

20:00 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

 

23 август (неделя)

Открит турнир по тенис на корт за аматьори за Купата на Община Вършец

09:00 ч., тенис игрище в комплекс „Минкови бани“, с. Спанчевци

 

27 август (четвъртък)

Детски футболен турнир Olympia Junior Cup Varshets 2

09:00 ч., градски стадион и футболно игрище в „Боров парк“

 

28 август (петък)

Детски футболен турнир Olympia Junior Cup Varshets 2

09:00 ч., градски стадион и футболно игрище в „Боров парк“

 

29 август (събота)

Детски футболен турнир Olympia Junior Cup Varshets 2

09:00 ч., градски стадион и футболно игрище в „Боров парк“

Концерт на Роби

20:00 ч., пред НЧ „Христо Ботев-1900“

 

При дъждовно време концертите ще се състоят в салона на НЧ „Христо Ботев-1900“ 

Добре дошли във Вършец – градът на минералната вода, вековните чинари и красивия Балкан!

 

Относно автора

Натали Ангелова

Родена и възпитана в курортния град Вършец. Млада душа, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота, настроена позитивно и притежаваща способността да превръща всеки миг в специален. Натали вярва във важността на малките неща, обича да се наслаждава на простите радости и умее да цени всяко преживяване. Тя посвещава 11 години на изучаването и практикуването на народни танци, което е голяма нейна страст. След като завършва бакалавърска степен по политология в УНСС, Натали избира да се установи отново в родния си Вършец. Там тя не само намира истинско щастие, уют и спокойствие, но и с желание работи за развитието на малкото градче, което обича.

Прочетете и другите материали на автора тук

Музиката и младостта завладяват Монтана: Очакват ни 8 празнични концерти от ОШИ „Добри Христов“

Музиката и младостта завладяват Монтана: Очакват ни 8 празнични концерти от ОШИ „Добри Христов“
Снимка: Албена Николова

Има събития, които докосват сърцето на общността ни и ни припомнят защо си струва да вярваме в бъдещето. Точно такова усещане предстои да завладее Монтана в края на този творчески сезон. И тази година ни очакват събития, които са истински празник на музиката, удоволствието и младостта! 

Традиционните годишни концерт-продукции на Обединена школа по изкуствата „Добри Христов“ отново са тук, за да представят плодовете от труда на своите възпитаници.

Тази година почти 100 деца и младежи на възраст от 6 до 18 години ще се включат в поредицата от музикални събития. Както винаги, подготовката в школата е продължила месеци наред, а вълнението на учениците е неописуемо. Репертоарите отново са изключително разнообразни и обещават по нещо за всеки вкус в залата – от вечната класика до завладяваща съвременна музика, както и красиви български и чуждестранни песни. 

Много от децата вече са добре познати сред публиката със своите ярки изяви, както и с десетките си отличия от престижни музикални сцени в страната и чужбина. Само за изминалата година общият брой на постигнатите отличия от учениците на школата надхвърля впечатляващите 120! 

Концертите ще се проведат в добре познатото ни място – залата на Народно читалище „Разум 1883“. Откриването на серията от празнични продукции ще бъде дадено на 17 юни, а финалът ще бъде поставен с голям общ концерт на 30 юни. Единственото изключение тази година правят рок талантите от класовете по китара. Те подготвят нещо различно, вдъхновено от любимата на милиони група Nirvana, което ще се проведе в The Hub.

Снимка: Албена Николова

А ето и датите, на които ще можем да се насладим на талантливите младежи: 

 

17 юни 2026 г. от 18:00 ч.

В сряда ще се проведе годишната концерт-продукция на класа по ударни инструменти и пиано на г-жа Румяна Борисова. Нейните възпитаници с любопитство се впускат в музикалния свят, за да ни дарят с красива музика. Те творят чрез пиано и ударни инструменти, част от които е и ксилофонът, който в гр. Монтана се изучава единствено в нейния клас. 

 

18 юни 2026 г. от 18:00 ч.

На следващия ден ще чуем талантите от класа по вокал и пиано на г-жа Емилия Тодорова. И този, както и всеки друг клас, се състои от талантливи деца, които неуморно се трудят и усъвършенстват своите певчески и клавирни способности. Сигурни сме, че те ще пленят всеки слушател с таланта си. 

 

22 юни 2026 г. от 18:00 ч.

В началото на седмицата ще се проведе и изявата на класа по пиано на г-жа Александра Ценкова. В нейните часове учениците изучават творби на любими световни композитори, които след това достойно и с много финес представят пред публиката.

 

23 юни 2026 г. от 18:00 ч.

Вторник вечер ще бъде за децата от класа по пиано и вокал на г-жа Марианна Цолова. В този момент на сцената ще се съберат две вселени в музиката – пеенето и клавирното изкуство. 

 

24 юни 2026 г. от 18:00 ч.

В сряда ще имаме щастието да се насладим на класа по пиано на г-жа Пенка Цветкова. Именно тя често оприличава своите ученици на цветя, всяко носещо уникалност с уменията и заложбите, които притежава.  

 

26 юни 2026 г. от 21:00 ч.

В петък вечер младите китаристи от класовете на г-н Деян Лилков и г-н Огнян Тодоров ще обединят сили, за да пресъздадат на живо магията на култовия албум MTV Unplugged. Младежите ще извървят целия път от откриващото парче About a Girl до раздиращия финал на Where Did You Sleep Last Night, пресъздавайки автентичното усещане за една незабравима музикална ера. 

Визия: Борислав Николов

29 юни 2026 г. 18:00 ч.

Класът по пиано на Нина Петрова към ОШИ „Добри Христов“ ще даде нежно начало на седмицата на всеки гост.  Той се състои от виртуозни пианисти, за които пианото е ежедневна доза щастие и вдъхновение. Нямаме съмнения, че всичко това ще донесе наслада за всяка душа.  

 

30 юни 2026 г. 18:00 ч.

Във вторник каним всички на големия общ годишен концерт на Обединена школа по изкуствата „Добри Христов“! С него ще се насладим на пъстра програма, включваща творби за пиано, вокални изпълнения, изпълнения на ударни инструменти, ксилофон и рок музика. Сигурни сме, че енергията на децата, техният ентусиазъм и вълнение ще ни очароват и вдъхновят.  

 

Музиката има уникалната сила да изразява това, за което думите понякога не стигат. А когато е поднесена от чистите сърца на нашите деца, тя се превръща в истинско изкуство, което лекува и ни прави по-добри. Зад всеки перфектно изсвирен тон стоят стотици часове на упорит труд, постоянство, родителска подкрепа и всеотдайност от страна на преподавателите. Тези близо 100 деца са повод за гордост на нашия град и надежда за неговото културно бъдеще.

Заповядайте, за да подкрепим младите таланти на Монтана и да се заредим с младежката творческа енергия! Всички събития са с вход свободен, така че всеки е добре дошъл да сподели емоцията! Очакваме ви!

Относно автора

Анжелика Иванова

Анжи е родом от Монтана. Тя вярва, че книгите крият в себе си почти всичко, от което един човек се нуждае. Или поне тя така ги усеща. Любовта ѝ към четенето се заражда, когато открива малка, вече несъществуваща, библиотека в нейния квартал. През годините много неща се променят в живота ѝ, но едно остава винаги там - книгите. Въпреки че се ражда в Деня на астронавтите, избира маркетинга за свой кариерен път. Преди да стигне до мечтаната професия отива да учи в Бирмингам, Англия, където осъзнава, че родната България ѝ липсва повече, отколкото е очаквала. След година се връща и изпълнява една своя детска мечта, а именно да работи в книжарница. Много хора ѝ казват, че това е крачка назад, но тя избира да слуша само сърцето си. И го прави. Няколко години по-късно работи като маркетинг специалист на свободна практика и подбира клиентите си именно така - със сърцето. Обича да се предизвиква като взема участие в различни бизнес и стартъп състезания, като вече е спечелила немалко такива. Интересно нейно начинание е развитието на стартъп за преработка на кафе утайка в България.

Прочетете и другите материали на автора тук

СУ „Иван Вазов“ във Вършец постави началото на нова абитуриентска традиция

СУ „Иван Вазов“ във Вършец постави началото на нова абитуриентска традиция

Нови традиции, които ще останат във времето, поставиха началото си в СУ „Иван Вазов“ – гр. Вършец. На 15 юни училището изпрати тържествено своя Випуск 2026. Денят беше изпълнен с усмивки, вълнение и заслужена гордост – за учениците, които затварят една важна страница от живота си и за техните родители и за учители, които са ги подкрепяли през целия им път.

Тази година церемонията по връчването на дипломите беше още по-специална. По инициатива на директора на училището г-жа Оля Яничкова бе поставено началото на нова традиция, която ще стане част от историята на училището и ще бъде продължена от следващите випуски. За първи път зрелостниците получиха своите дипломи, облечени в академични тоги, носещи емблемата на патрона на училището Иван Вазов и символите на училищната общност. Ритуалът придаде допълнителна тържественост на празника и превърна момента в още по-запомнящо се преживяване.

Всички абитуриенти получиха своите дипломи от директора на училището, а заедно с тях и специален спомен – лично послание, подготвено за всеки ученик. Зад празничната атмосфера обаче стоят и резултати, които заслужават специално внимание. На държавния зрелостен изпит по български език и литература учениците от Вършец постигнаха среден успех Много добър 4,54 при 64,33 точки – резултат, който е с четири точки над средния за страната. Петима зрелостници получиха отлични оценки, доказвайки високото ниво на подготовка и сериозното отношение към обучението.

Много добро е и представянето на държавния зрелостен изпит по английски език, където средният успех е 4,79 при 71,25 точки. Трима ученици са оценени с отличен, а постигнатите резултати още веднъж показват труда и постоянството както на зрелостниците, така и на техните преподаватели.

Снимка: Натали Ангелова

Особена гордост за училището са десетимата отличници от Випуск 2026. Петима ученици завършват с пълно отличие 6,00 – постижение, което е резултат от години на упорит труд, постоянство и стремеж към развитие. Още петима се дипломират с отличен успех над 5,50, превръщайки този випуск в един от най-успешните през последните години.

Най-вълнуващият и оригинален момент от тазгодишното изпращане обаче безспорно бе създаването на първата училищна „Капсула на времето“ – идея, която също е част от новите традиции, поставени по инициатива на директора г-жа Оля Яничкова. Всеки зрелостник остави в нея частица от себе си – мечта, надежда, спомен или послание към бъдещето. Капсулата ще остане запечатана през следващото десетилетие и ще бъде отворена през 2036 година, когато днешните абитуриенти ще се съберат отново. Тогава те ще могат да се върнат назад към своите ученически години, да прочетат написаното от самите тях и да видят колко от мечтите им са се сбъднали. 

С Випуск 2026 СУ „Иван Вазов“ не просто изпрати поредния клас зрелостници. Училището постави началото на традиции, които ще продължат да свързват поколения ученици и да съхраняват най-ценните моменти от техния път. А след десет години, когато капсулата на времето бъде отворена, спомените от този ден със сигурност ще оживеят отново – като напомняне откъде е започнал полетът към бъдещето.

Относно автора

Натали Ангелова

Родена и възпитана в курортния град Вършец. Млада душа, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота, настроена позитивно и притежаваща способността да превръща всеки миг в специален. Натали вярва във важността на малките неща, обича да се наслаждава на простите радости и умее да цени всяко преживяване. Тя посвещава 11 години на изучаването и практикуването на народни танци, което е голяма нейна страст. След като завършва бакалавърска степен по политология в УНСС, Натали избира да се установи отново в родния си Вършец. Там тя не само намира истинско щастие, уют и спокойствие, но и с желание работи за развитието на малкото градче, което обича.

Прочетете и другите материали на автора тук

„Рокендролът е още жив“: Деян Лилков за китарите, преподаването и Nirvana

„Рокендролът е още жив“: Деян Лилков за китарите, преподаването и Nirvana
Снимка: Албена Николова

Представете си, че се разхождате в прохладна лятна вечер, обикаляте парковете на родния си град и се наслаждавате на прекалено сладката лимонада от неизвестно магазинче. В този момент дочувате музика в далечината, поглеждате и осъзнавате, че не е запис, а някой наистина свири. Започвате да се приближавате и все по-ясно се открояват фигурите на тийнейджъри с карирани ризи, буйни коси и китари в ръце. Познатата мелодия прелива от струните на един към тези на друг, докато във въздуха се носи: 

Load up on guns, bring your friends

It’s fun to lose and to pretend

She’s over-bored, and self-assured

Oh no, I know a dirty word… 

(Smells Like Teen Spirit – Nirvana)

 

Всъщност дори не е нужно да си го представяте. Просто си купете надценената лимонада, напръскайте се с репелент против комари и се отправете към Слънчевата градина в Монтана. Там, близо до рампата, почти всяка вечер се чуват готини гръндж, рок и метъл парчета, с които младежите сякаш празнуват… живота. Един от виновниците за оформянето на тази субкултура в града е (не много по-старият) Деян Лилков. Той води един от класовете по китара към Обединената школа по изкуствата „Добри Христов“ и се е заел с мисията да върне славата на рока. 

„Когато започнах да работя тук, си поставих няколко цели: да се слуша повече рок музика, да се свири повече и да се дава възможност на ентусиастите да създават собствени групи.“

 

Кой е Деян Лилков?

Преди да се впуснем в подробностите около рок вълната, която се заформя днес, правим бърз скок в миналото на метълиста китарист Деян. 

Той започва да свири на китара още в първи клас и продължава чак до завършването на средното си образование. Въпреки че обожава инструмента, песните които го карат да учи го отегчават до такава степен, че приема свиренето като досадно задължение. През това време мечтите му прелитат  – първо копнее да стане професионален футболист, но няколко травми по-късно дава шанс на журналистиката в Клуб „Медии“, като междувременно свири на гъдулка във фолклорна формация „Торлашки напеви“. Тогава музиката започва да заема все по-голяма роля в живота му и благодарение на „даскала“ Цветан Цветанов той решава да учи „Педагогика на обучението по музика“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Цветанов го подготвя и за суровата реалност – предупреждава го, че ако иска да изкарва прехраната си с музика, трябва да е нещо повече от музикант. По-късно разбира съвета му и се научава как професионално да озвучава и осветява събития. 

„Торлашки напеви“. Снимка: личен архив

През 2020 г. Деян завършва академията семестриално и решава да се върне в Монтана, без да има ясна представа как ще продължи нататък. Прекарва лятото като сервитьор и само няколко месеца по-късно преподавателката от клуба по журналистика Нели Василева му споделя за свободна позиция в школата по изкуствата. Така започва и кариерата му като учител по китара, а година по-късно става и отговорник – позиция, която заема в продължение на 4 години. Първата му задача е да преобрази кабинета в истинска рок бърлога – на стените висят плакати на групи и грамофонни плочи, а рафтовете са пълни с аудиокасети. Втората е да преподава по начина, по който би искал да са му преподавали и на него – свободно и ефективно. 

„По време на практиката в университета видях какво НЕ трябва да правя. Например с учениците ми си говорим на „ти“ – тъпо ми е да ми казват господине… все пак не съм чак толкова стар. Стилът предразполага към такива свободни отношения, а и нещата се случват много по-добре, когато сме приятели. Освен техническите подробности около преподаването на инструмента, отношенията са изключително важни.“

Преди и след. Снимки: личен архив

Да обучаваш ново поколение рокаджии

Резултатите от по-алтернативния подход на обучение не закъсняват – десетки деца и тийнейджъри са привлечени, а не след дълго се включват и в годишните концерти на школата. В рамките на 6 години Деян успява да постигне целите си – да се слуша и да се свири повече рок в града. Младежите, които идват, се запознават с рокендрола, докосват се до различните му поджанрове и откриват кой резонира на самите тях. 

Всъщност не се свири единствено рок, просто повечето от учениците идват с желанието да научат парчета на по-известните групи от този стил. Някои искат „да свалят мацки“ с тях, а други са самите мацки, които не могат да бъдат свалени с няколко акорда. Интересно е, че броят на момичетата и момчетата от класа е почти равен. Дамите мечтаят да си направят изцяло женска група, но засега им липсва барабанистка.

Всеки кандидат-музикант минава през обстойна проверка от два етапа. Още преди първия урок трябва да отговори на въпроса „Каква музика слушаш?“. По този начин става ясна посоката на обучението и дали желаещият изобщо слуша музика (има случаи, в които отговорът е „никаква“). След това идва ред на проверката за ритмичност – може ли да свири с метроном. Ако и двете проверки минат успешно, следва същинската част, в която се раздвижват пръстите, учат се таблатури и песни. 

„Не всеки издържа да свири технически упражнения с часове, но е необходимо.“

По програма са заложени два часа на седмица, но всъщност се оказват крайно недостатъчни. Затова се правят извънредни репетиции, а свиренето у дома е ключов фактор. Това е и една от причините за свободата за песните – всеки трябва да намери нещо, което да изпълнява с удоволствие, вместо да го чувства като досадно задължение. Най-любимите и често избирани парчета са тези на Nirvana.

Снимка: личен архив

От борбата с метронома до взривяването на сцената

Първото излизане на сцена изиграва огромна роля за развитието в бъдеще. Дори само една грешка може да зароди страх, който впоследствие да се превърне и в комплекс. Затова Деян не прави компромиси с подготовката. Понякога учениците му се сърдят, че не ги пуска веднага на сцена, но за него това е част от процеса – първо трябва да повярваш, че можеш, а след това да го покажеш и пред другите. Но когато си наистина готов да изразиш себе си пред стотици души чрез музиката, осъзнаваш, че всеки час с кликащия метроном си е заслужавал.

„За мен музиката е място, на което можеш да се освободиш и да заявиш кой си.“, споделя една от ученичките – Рокси. Тя разказва, че първото ѝ излизане на сцена е било още преди официално да се запише. Тогава излиза с хавайска риза и укулеле, за да изпълни „Somewhere Over the Rainbow“ и публиката остава във възторг. Оттогава е минала една година и продължава да участва в продукциите, но вече с китара в ръка.

Снимка: личен архив
Снимка: личен архив

И третата цел на Деян започва да се осъществява – сформира се група от негови ученици. Beyond Oblivion е първата дет метъл група в Монтана и изпълнява песни на Death, Entombed и други. Той ги запознава, насочва ги и им помага да намират поле за изява,а оттам нататък изборът на репертоар, репетициите и желанието да продължат са изцяло техни. 

 

Всички обичат Nirvana

Миналата година двата класа по китара решават общата им годишна продукция да бъде трибют към Black Sabbath, посветен на легендата Ози Озбърн. Така се ражда идеята всеки годишен концерт да бъде в чест на определена банда. Щом настъпва моментът да изберат тазгодишната, най-логичната идея е да бъде това, което всички обичат – Nirvana. Деян и колегата му Огнян Тодоров се насочват към акустичния албум MTV Unplugged in New York. Той е базиран на участието им на живо през 1993 г., когато изпълнението им става култово. В репертоара са някои от не толкова популярните им песни, както и кавъри. Събитието ще се състои на 26 юни от 21:00 ч. в The HUB, Монтана. 

Успехът на групата се дължи на проста, но изпитана формула в грънджа – запомнящи се текстове и мелодия, простичък стил на обличане и чувството, че слушаш хора като теб самия.

 


И ако някоя лятна вечер отново минете покрай Слънчевата градина и чуете звука на китари, не бързайте да ги подминавате. Може би това са същите онези младежи с карирани ризи, буйни коси и песни на Nirvana, които с наслада репетират поредното парче. Може би те са малкото доказателство, че рокендролът наистина е още жив и има кой да го продължи.

 

Относно автора

Албена Николова

Родом от Монтана и духом от старопланинските гори, Бени търси своето място в света. Нейна страст са тенисът на маса, фотографията и четенето, чрез които всекидневно преоткрива себе си, но най-голямата ѝ любов са животните. Заредена с много обич и малко търпение, иска да разкаже колкото се може повече истории, които да спаси от потока на забравата. Смята, че думите имунизират човека от неговата крехка тленност и го превръщат в част от вечната илюзия, наречена живот.

Прочетете и другите материали на автора тук

Даниел, който избра Монтана пред Америка: ново начало в The HUB

Даниел, който избра Монтана пред Америка: ново начало в The HUB

Има хора, чиято енергия усещаш още преди да са проговорили. Те не чакат промяната да се случи от само себе си, а я създават сами – с много хъс, идеи и с онази неподправена младежка дързост, която вдъхновява всичко наоколо. Днес в „Призни“ ви срещаме с новото сърце на любимото място в Монтана – The HUB.

Неговият път започва от баскетболната залата на родната Монтана, преминава през океана и стига до блясъка на Америка, за да го върне обратно тук. Той е от младите, които решават да инвестират опита си у дома, за да го направят едно по-добро място.

С Даниел говорим за смелостта да скочиш в дълбокото през ранните си двадесет с първия си мобилен бар и за голямата мечта: да дадеш глас на скритите съмишленици в Монтана. А най-хубавото е, че думите му вече се превръщат в реалност, защото още този месец проектът оживява с първото си мащабно събитие.

Пригответе се за история, която ще ви припомни, че големите стъпки са възможни тогава, когато има с кого да споделиш пътя.

 

Монтана е мястото, откъдето тръгва твоят път. Когато се разхождаш по улиците днес, какво виждаш в очите на хората и коя е онази липса, която тайно си обещал пред себе си да запълниш за тях?

За съжаление, често виждам отчаяние и пренебрежение. Разбирам откъде идва това – от липсата на възможности за реализация, несбъднатите мечти и финансови проблеми. Но колкото и всеки от нас да е притиснат от своите трудности, аз тайно се надявам да донеса надежда и вдъхновение. Искам да създадем място и събития, в които хората да припознаят себе си, да се почувстват свободни и удовлетворени.

 

Като по-малък тренираш баскетбол, който изгражда силен характер, но залата в Монтана ти е дала нещо повече от тактика. На какво те научи отборната игра, което днес ти помага да не се отказваш?

Освен умението за работа в екип, отборната игра ме научи на нещо безценно, а именно да извличам най-доброто от хората около мен, както в професионален, така и в личен план. Вярвам, че всеки човек е специален. Просто има нужда от подходящото поле за изява, за да разгърне и покаже възможностите си.

 

Всички имаме по една „филмова“ представа за Америка. Коя беше твоята и пред какво те изправи реалността, когато стъпи на нейна земя – остана ли магията, или се превърна в урок?

Моята представа за Америка напълно съвпадна с реалността, която ме посрещна. Сблъсках се с пъстър свят на различни хора отвсякъде, занимаващи се с най-разнообразни дейности. Културата и градчетата изглеждаха точно така, както си ги представях, и всяко място носеше своя чар. Минах през малки кътчета като Провинстаун и Лонг Бийч Айлънд, където работих, до големите градове и мечтани дестинации като Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис и Хавай. Магията остана, но и научих много.

Снимка: Личен архив – Даниел пред Голдън Гейт Бридж, Сан Франциско, Калифорния


Изкуството да заложиш на родното място

 

Когато човек се върне от чужбина, изпълнен с идеи, често се сблъсква с: „Тук нищо не става“. Какъв е твоят личен отговор срещу скептицизма?

Смятам, че тази фраза зависи изцяло от нашия манталитет. Ако човек успее да се откъсне от общото черногледство, повярва в идеите си и работи упорито за тях, те стават реалност. Ключът е да се обградиш с правилните хора, които да вървят с теб по пътя. Много харесвам израза: „Животът се живее от хора, с хора, заради хора“.

Снимка: Личен архив

Преди The HUB си извървял свой собствен предприемачески път с мобилния бар. Как започна всичко и беше ли лесно решението да скочиш в дълбокото на 20 и няколко години? Кой беше най-големият тест тогава и как този опит те подготви за огромната отговорност да бъдеш сърцето на The HUB днес?

Идеята за мобилния бар се роди от опита ми в Америка благодарение на моя приятел и колега Георги. Това беше възможност да стартирам нещо собствено, иновативно и полезно, което да улеснява хората при организацията на техните събития. Този бизнес съвпада и със същността ми, защото ми дава свободата да пътувам, да виждам нови места и да общувам с различни хора.

 

След опита зад граница и в големите градове е най-лесно да затвориш страницата „Монтана“. Ти обаче избра да вложиш цялата си енергия и опит точно тук. Защо реши да заложиш на родния си град и каква е твоята голяма лична кауза в този проект?

Ако трябва да бъда напълно честен, страницата „Монтана“ за мен беше затворена. Може би не изцяло… И не нещо, а някой я отвори отново. Моята лична кауза е свързана именно с това – този човек ми дава вяра, самочувствие и мотивация да реализирам потенциала си тук. Искам да докажа и на себе си, и на него, че мечтите са възможни. Важно е с кого ги постигаш, а не къде и как.

Снимка: Личен архив – Малибу Бийч, Лос Анджелис, Калифорния

Ти си човекът, който създава пространство за забавление, разговори и емоции за стотици други хора. Но къде отиваш ти самият, когато имаш нужда да избягаш от шума и да останеш насаме със себе си?

Моето лично убежище е тренировъчната зала. Когато сложа слушалките и оставя телефона за час-два, това време е изцяло за мен. Приемам го като упражнение не само за тялото, но и за ума. Помага ми да сваля напрежението, да пусна любима музика и да остана насаме със себе си.


Коя е онази ценност, на която за нищо на света не би изневерил?

Ценноста, на която не бих изневерил – да предам доверието и лоялността към човек, който ми се е доверил.


Завършваш „Медия и журналистика“ – специалност, която изисква да умееш да слушаш хората и да улавяш историите им. Как това образование ти помага днес в The HUB, за да разчетеш хората, да чуеш неказаното и да разбереш от какво наистина имат нужда, когато прекрачат прага?

Определено бих казал, че медийният аспект на моето образование ми помага именно с това да мога да изслушвам хората и да извличам полезното, за да открия това, от което наистина имат нужда.

Снимка: Личен архив

Живеем в свят, в който телефоните са постоянно в ръцете ни, а социалните мрежи са новата реалност. Защо за теб е толкова важно The HUB да бъде истинско място за жив контакт с другите?

Защото моята визия е точно такава – искам да се върнем малко назад във времето, когато нещата бяха истински. Когато хората бяха свързани, общуваха очи в очи, държaха и разчитаха един на друг. Тогава никой не беше лесно заменим. Смятам, че ерата на смартфоните и социалните мрежи подмени ценностите ни и ни вкара в капана на фалшивото мислене, че всеки е лесно заменим.

 

Сред по-младите хора в Монтана битува митът: „Тук няма хора с моите интереси“. Как смяташ да дадеш глас и пространство на тези „скрити съмишленици“, така че да намерят пътя един към друг и да се превърнат в едно истинско, живо общество?

Митът съществува, защото у повечето хора се крие страхът да покажат истинското си „аз“ от притеснение „какво ще кажат другите“. Понякога проявяваме стаден манталитет и носим маски, само и само да се харесаме на хора, които всъщност дори не харесват самите себе си. С The HUB искаме да дадем пространство на тези „скрити съмишленици“ и да свалим маските.

Снимка: Личен архив

Поглед към бъдещето

Представи си, че се срещаме след една година – кой ще е онзи момент или онази гледка в The HUB, която ще ти каже: „Успяхме, струваше си.“?

Мерилото за нашия успех би изглеждало така: активен социален живот, изпълнен със събития. Това включва поддържане на успешно работещо бистро (Bistro 78), интеграция на тренировки на открито и фитнес студио в самата сграда. Искам да затворим кръга и да създадем пространство, в което човек може да намери всичко – от кафе, хубав коктейл, вкусна храна до качествена тренировка, социализация и парти. Накратко: място с по нещо за всеки.

* * *

В ерата на екраните, където истинското общуване често ни липсва, пред нас стои един млад лидер, който избира да гради истинска връзка между хората. Вярваме, че неговата мечта за жива общност ще се сбъдне, защото градът ни има нужда от такова място и такива хора – които таят надежда, работят с вдъхновение и искат да създават по-хубав живот за всички ни.

Визия: Борислав Николов

И тъй като животът наистина се живее от хора, с хора и заради хора, първото доказателство за мисията на The HUB предстои съвсем скоро.

На 20 юни бутик хотел „Илица“ ще се превърне в сцена на първото по рода си ексклузивно POOL PARTY, организирано съвместно от The HUB & NoMap.

Това няма да бъде просто поредното събитие, а истинско лятно бягство сред природата с авторски коктейли, вкусна храна и свежa house и hip-hop музика от Don Lemon, TediMar – Sour Grooves и Jamaway. Настроението ще бъде в стил College Party, с танци край басейна и турнири по Beer Pong.

Обличайте нещо лятно, вземете компанията и си осигурете билет навреме, защото местата са ограничени. Това определено не е от събитията, за които искате да слушате разкази после или да гледате само на сторита в Instagram. Нека посрещнем лятото заедно!

Относно автора

Анжелика Иванова

Анжи е родом от Монтана. Тя вярва, че книгите крият в себе си почти всичко, от което един човек се нуждае. Или поне тя така ги усеща. Любовта ѝ към четенето се заражда, когато открива малка, вече несъществуваща, библиотека в нейния квартал. През годините много неща се променят в живота ѝ, но едно остава винаги там - книгите. Въпреки че се ражда в Деня на астронавтите, избира маркетинга за свой кариерен път. Преди да стигне до мечтаната професия отива да учи в Бирмингам, Англия, където осъзнава, че родната България ѝ липсва повече, отколкото е очаквала. След година се връща и изпълнява една своя детска мечта, а именно да работи в книжарница. Много хора ѝ казват, че това е крачка назад, но тя избира да слуша само сърцето си. И го прави. Няколко години по-късно работи като маркетинг специалист на свободна практика и подбира клиентите си именно така - със сърцето. Обича да се предизвиква като взема участие в различни бизнес и стартъп състезания, като вече е спечелила немалко такива. Интересно нейно начинание е развитието на стартъп за преработка на кафе утайка в България.

Прочетете и другите материали на автора тук

Живот на колела – историята на Цвети Митова и нейното семейство

Живот на колела – историята на Цвети Митова и нейното семейство

През последните десетилетия светът се промени изцяло. Сякаш Земята увеличи оборотите си на въртене, а ние хората се превърнахме в хартиени самолетчета, носени от бурните ветрове. Объркани от неясния маршрут се опитваме да летим колкото се може по-бързо, нетърпеливи да стигнем до крайната дестинация, където най-накрая да си поемем въздух. И преди да се усетим, се оказва, че сме изпуснали цялото пътешествие, наречено живот.

Колкото по-рано разберем, че се носим по течението, толкова по-бързо можем да изберем своите посока и темпо. Преди близо десет години Цвети и партньорът ѝ Иван осъзнават, че искат да живеят свободно – по-близо до природата и далеч от шума на града. Купуват си палатка и две шалтета, а пътеките на живота ги отвеждат до раждането на сина им Борис, купуването на каравана, след това и до преместването в настоящия им дом – кемперът. 

Междувременно, споделяйки красиви моменти от пътуванията им, Цвети събира над 19 хиляди последователи в Инстаграм. Профилът ѝ не е поредното място, където се трупа съдържание, а е една сбъдната мечта, която цели да помага на всички останали мечтатели.

 

В началото бе палатката…

Приключението им започва през есента на 2014 г., когато Цвети се съгласява да изкачи връх Ком с група приятели. Тогава за първи път среща своята сродна душа. Няколко месеца по-късно се засичат отново на преход до Черни връх. В този момент усещат, че ще покоряват всеки следващ връх заедно.

Двамата копнеят да бъдат колкото се може по-близо до природата, затова ръка за ръка и с палатка на гръб започват да обикалят България и Европа. Няколко години по-късно, през 2017 г., се ражда синът им Борис, но това не спира желанието им за къмпингуване в дивото, дори напротив. Малкият Борис става част от преходите още като бебе, носен първо с кенгуру, а после със специална раница. Инвестират в нова по-голяма палатка и пътешествията продължават.

Снимки: личен архив

„За мен пътуването е завръщане към себе си. Когато си постоянно сред природата, оставаш насаме с мислите си и започваш да се чуваш по-ясно, осъзнаваш кое има значение и кое не. Пътуването не решава проблемите ни магически, но ни помага да се свържем по-дълбоко със себе си. И мисля, че точно там започва истинската промяна“, споделя Цвети.

В сърцата им се заражда чувството, че имат нуждата от точно този начин на живот – спокоен, осъзнат и истински. Лишени от удобствата, с които повечето хора са свикнали, но изпълнени с лекота, Цвети и половинката ѝ продължават да вървят по своя път.

 

Старата каравана Дъртанянка

В края на 2019 г. семейството решава да стартира нов етап в приключенията. Те купуват и реновират изцяло сами стара каравана, на която дават името Дъртанянка. Започва ковид пандемията и тогава, сякаш естествено, караваната се превръща в техния основен дом. Избират да останат в родния Северозапад и през повечето време я позиционират над язовир Огоста, където изграждат дървена платформа. Това им позволява да бъдат близо до природата и града едновременно.  

Снимки: личен архив

В началото Цвети споделя в Инстаграм личните си преживявания, дестинациите, които посещават, и уроците, на които ги учи животът на колела, без да очаква да достигнат до толкова широка аудитория. С времето обаче все повече хора са пленени от идеята, че въпреки хаоса, в който е въвлечен целият свят, всеки може да създаде вътрешната си хармония. Профилът дава началото на една нова общност, жадна за свобода.

„Ние не започнахме с много, но винаги сме били благодарни и сме вярвали в пътя си. И ако докосваме хората, мисля, че е именно с посланието, че всичко е възможно, когато вярваш в себе си и следваш това, което усещаш отвътре“.

Простотата, спокойствието и близостта през петте години, които прекарват с Дъртанянка, им показват колко малко всъщност е нужно, за да се чувстваш добре. С времето представата им за дом се променя. Разбират, че домът не е конкретно място, а усещане. Той е там, където са заедно, където има любов и хармония – понякога на красиво място сред природата, друг път просто в мига, когато сутрин пият кафе и гледат изгрева.

„Когато човек се чувства добре и живее в мир с вътрешния си свят, той започва да носи дома в себе си“.

Снимка: личен архив

Идва момент, в който трябва да вземат важно решение – да вложат спестените си средства за ремонт на апартамент в града или да купят кемпер, с който да бъдат изцяло мобилни и да сбъднат мечтата за постоянен живот на колела.

 

Camper life

Животът в караваната им показва, че са готови да се отдадат изцяло на пътешествията, но още по-осъзнато от преди. Лятото на 2024 г. купуват 20-годишния Кемперчо – новият им дом на колела. Реновират го сами, като отново влагат сърце и душа във всеки детайл. Оборудват го със слънчеви панели и мощна захранваща система, които им подсигуряват абсолютна автономност.

С него започват още по-смелите им приключения. За разлика от караваната, кемперът позволява пътуването през студените месеци и минаването през повече маршрути. С това свободата става още по-голяма. Това дава още повече енергия на Цвети и тя създава цели поредици със съвети и вдъхновяващи мисли в социалните мрежи.

Първото по-дълго приключение се случва именно през зимата, когато организират 10-дневна обиколка на Черноморието. Следват още десетки пътувания до забележителности и уединени местности, които организират и преживяват заедно. А споделяйки ги в онлайн пространството, успяват да пренесат виртуално мнозината, които искат да се докоснат до красивите гледки. 

Зимно пътешествие до язовир Душанци. Снимки: личен архив

Въпреки че начинът им на живот може да изглежда като една вечна ваканция отстрани, всъщност трудностите не са изключение. Дните с лошо време, липсата на удобства, техническите проблеми, умората и малкото пространство са условия, към които се адаптират постоянно. 

„Честно казано, точно тези трудности ни научиха на най-много неща: на търпение, на благодарност, на това да бъдем екип. Когато живееш по този начин, започваш да цениш малките неща – топлото кафе, красивата гледка, спокойствието и времето заедно. Така сякаш животът става по-истински.“

 

Тук и сега

Цвети, Иван и Борис не обичат да планират живота си твърде строго – стараят се да живеят тук и сега. Когато попитах Цвети как си представя живота им в следващите няколко години, отговорът ѝ не беше насочен към определена цел, а към чувство. Тя си пожела да живеят все така осъзнато и свободно, да продължават да откриват нови места, да вдъхновяват и най-вече да запазят усещането за благодарност. Защото за тях успехът не е просто в това къде прекарват живота си, а как се чувстват, докато го живеят.

И може би точно това е ключът за бягство от скоростния поток на времето. Да се наслаждаваш на всяка крачка от житейския си път, вместо да съжаляваш за минала спънка или да бленуваш за бъдещ скок. Просто да поемеш въздух, да благодариш за настоящия момент и да бъдеш.

Снимка: личен архив
Относно автора

Албена Николова

Родом от Монтана и духом от старопланинските гори, Бени търси своето място в света. Нейна страст са тенисът на маса, фотографията и четенето, чрез които всекидневно преоткрива себе си, но най-голямата ѝ любов са животните. Заредена с много обич и малко търпение, иска да разкаже колкото се може повече истории, които да спаси от потока на забравата. Смята, че думите имунизират човека от неговата крехка тленност и го превръщат в част от вечната илюзия, наречена живот.

Прочетете и другите материали на автора тук

Новата постановка на ТФ „Медека“ – „Госпожа Министершата“ излиза на вършечка сцена

Новата постановка на ТФ „Медека“ – „Госпожа Министершата“ излиза на вършечка сцена

Преди две години имах удоволствието да разговарям с Даниела Лилова за пътя на театрална формация „Медека“, за любовта към сцената и за магията, която вече повече от десетилетие тя събира около себе си. Тогава поводът беше юбилеят на формацията, а разговорът ни можете да прочетете тук.

Днес отново се срещаме с Даниела Лилова, но този път поводът е нещо ново. На 6 юни театрална формация „Медека“ ще представи своята най-нова постановка – „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич. Пиеса, която повече от век след написването си продължава да бъде актуална, смешна и болезнено истинска.

С Даниела Лилова разговаряме за избора на произведението, за подготовката на спектакъла, за предизвикателствата зад кулисите и за това защо зрителите не бива да пропускат премиерата.

 

На 6 юни предстои премиерата на „Госпожа Министершата“ – защо избрахте точно тази пиеса?

Избрахме „Госпожа Министершата“, защото това е пиеса, която и днес звучи изключително актуално. Нушич по блестящ начин показва как властта променя хората и как амбицията понякога може да ги направи смешни, дори нелепи. Това е текст, който успява едновременно да разсмее и да провокира размисъл – нещо, което винаги търсим в театъра.

Какво ви привлече в текста на Нушич днес?

Именно неговата непреходност. Макар пиесата да е написана преди повече от век, героите и ситуациите в нея звучат изненадващо познато и днес. Публиката лесно ще разпознае съвременни характери и отношения, а това прави спектакъла още по-близък и въздействащ.

Каква ще бъде вашата интерпретация на „Госпожа Министершата“?

Бедствие! (смее се) Енергична, малко луда, много жива и насочена към съвременния зрител. Искахме спектакълът да бъде едновременно забавен и истински, така че хората не само да се смеят, но и да усетят колко актуални са темите, които Нушич поставя.

Ще бъде ли класическа или сте добавили съвременен прочит?

Запазили сме класическия дух на произведението, но сме добавили и съвременен прочит. Стремихме се спектакълът да говори на езика на днешната публика, без да губи очарованието, стила и острия хумор на Нушич.

Какво могат да очакват зрителите – повече смях или повече послание?

Много смях, комични ситуации и колоритни персонажи. Но зад хумора се крият и важни послания. Пиесата говори за човешката суета, за стремежа към власт и за това как понякога хората губят себе си в желанието си да изглеждат по-значими в очите на другите.

Как протече подготовката за тази премиера?

С много емоции, много работа и огромно желание от страна на целия екип. Репетициите бяха интензивни, но и изключително вдъхновяващи. Всички вложихме много сърце в този спектакъл и вярвам, че публиката ще го усети.

Имаше ли трудни моменти по време на репетициите?

Разбира се. Както във всеки творчески процес, и при нас имаше трудни моменти и неочаквани ситуации. Но вярвам, че за да вървиш напред, трябва да можеш да се изправиш след всяко падане. Именно тези изпитания ни сплотиха още повече и помогнаха да изградим по-силен спектакъл.

Как подбрахте ролите в този спектакъл?

Подборът беше дело на нашите режисьори Борислав Борисов и Цветана Горкиева, с които работим още от създаването на театралната формация. Всеки актьор получи роля, която най-добре отговаря на неговия темперамент, енергия и сценично присъствие.

На сцената зрителите ще видят Даниела Лилова, Иван Стоянов, Латинка Миронова, Николай Тодоров, както и младото попълнение на формацията. Своя дебют на сцената на ТФ „Медека“ ще направят учениците Златомира Димитрова, Александър Трайков, Румен Петров и Мирослав Иванов. Всички са хора от различни поколения и професии, обединени от любовта към театъра и магията на сцената.

Какво означава тази премиера лично за Вас?

Много. Тя е резултат от месеци работа, отдаденост и любов към театралното изкуство. За мен всяка среща с публиката е специална, а тази премиера е още една важна стъпка по творческия път на „Медека“.

Как се развива формация „Медека“ през последните години?

Продължаваме да работим с желание, да създаваме нови проекти и да привличаме млади хора към театъра. Особено щастливи сме, че тази година със съдействието на Народно читалище „Христо Ботев – 1900“ и Община Вършец ще организираме първото издание на Националния преглед на любителските театри „Сцената е ваша“, който ще се проведе от 29 юни до 5 юли. Това е идея, която носим в себе си от години и сме щастливи, че вече е реалност.

След толкова години на сцената – какво все още Ви вълнува най-силно?

Живият контакт с публиката. Няма нищо, което да може да се сравни с енергията по време на едно представление. А моментът накрая, когато залата избухне в аплодисменти и хората станат на крака – това е чувство, което никога не омръзва. Невероятно е.

Как реагира публиката във Вършец на театъра?

Винаги много топло и емоционално. Хората тук обичат театъра и са нашето най-честно жури. Те ни дават обратната връзка, която е най-ценна за всеки артист.

Смятате ли, че хората тук имат нужда от повече такива събития?

Категорично да. Театърът не само забавлява – той обединява, вдъхновява и кара хората да мислят. Именно затова вярвам, че подобни културни събития са изключително важни за живота на всеки град.

Защо хората трябва да дойдат на 6 юни в 19:00 ч. ?

Защото ги очаква една интелигентна, забавна и много емоционална постановка. Спектакъл, който ще ги разсмее искрено, но и ще им остави повод за размисъл дълго след края на представлението.

През годините театрална формация „Медека“ изгради свой разпознаваем стил, а комедията се превърна в наша запазена марка. Всяка нова премиера е културно събитие за Вършец, а вярвам, че „Госпожа Министершата“ ще бъде едно от най-очакваните театрални събития на сезона.

Снимка: личен архив

В свят, в който всичко се случва бързо, театърът остава едно от малкото места, където човек може да спре, да се засмее от сърце и едновременно с това да се замисли за себе си и за обществото около него.

А както казва големият драматург Бранислав Нушич: „Смехът е най-сериозното оръжие срещу човешките слабости.“

На 6 юни завесата ще се вдигне отново, а сцената ще оживее благодарение на хора, които години наред доказват, че любовта към театъра няма възраст и професия. Театрална формация „Медека“ отново кани своята публика на среща с изкуството, емоцията и добрия хумор.

 

Относно автора

Натали Ангелова

Родена и възпитана в курортния град Вършец. Млада душа, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота, настроена позитивно и притежаваща способността да превръща всеки миг в специален. Натали вярва във важността на малките неща, обича да се наслаждава на простите радости и умее да цени всяко преживяване. Тя посвещава 11 години на изучаването и практикуването на народни танци, което е голяма нейна страст. След като завършва бакалавърска степен по политология в УНСС, Натали избира да се установи отново в родния си Вършец. Там тя не само намира истинско щастие, уют и спокойствие, но и с желание работи за развитието на малкото градче, което обича.

Прочетете и другите материали на автора тук

Вършец отпразнува 1 юни с игри, музика и слънчеви деца

Вършец отпразнува 1 юни с игри, музика и слънчеви деца

Има дни в годината, които ни напомнят за най-чистите и истински неща в живота. Денят на детето е един от тях. Ден, в който светът сякаш забавя своя ход, за да обърне внимание на най-важните хора – децата. На техните мечти, усмивки, игри и безгрижни мигове. Защото детството е онзи вълшебен период, в който всяко приключение е голямо, всяка усмивка е искрена, а щастието се крие в най-малките неща.

Международният ден на детето има дълга история. Началото му се свързва със Световната конференция по въпросите на детското здраве, проведена в Женева през 1925 г., а през 1949 г. официално е обявен за Международен ден за защита на децата. От 1950 г. насам 1 юни се отбелязва в десетки държави по света. Макар традициите и начините на празнуване да са различни в отделните страни, съдържанието и смисълът на празника навсякъде са сходни – това е ден, посветен на усилията да се постигне щастие за всички деца.

И тази година Вършец отбеляза празника по най-красивия начин – с много смях, игри и весело настроение. Още от сутринта пространството пред естрадата на Народно читалище „Христо Ботев – 1900“ се изпълни с деца, родители, баби и дядовци, дошли да споделят заедно един от най-обичаните празници.

Специалните гости от парти агенция „Семейството на Ежко Бежко“ бяха подготвили истинско забавление за малчуганите. Голям интерес предизвика впечатляващото азотно шоу на „Ежко Бежко“. Имаше много смях, изненади и онези типични детски възгласи „Уау!“, които показват, че магията е успяла.

Особено вълнение предизвикаха и любимите анимационни герои Стич и Лава Бер, които веднага бяха наобиколени от деца, желаещи да се снимат и да ги прегърнат.

Кулминацията на веселбата беше танцовата дискотека с пяна, която превърна площада в истинско море от смях, музика и игри. Децата танцуваха, скачаха и се забавляваха безгрижно, а родителите с усмивка наблюдаваха тези щастливи мигове.

За радост на всички организаторите бяха подготвили и подарък за всяко дете – малък жест, който допълни празничното настроение и направи деня още по-специален.

Понякога не са нужни големи неща, за да бъде един ден незабравим. Достатъчни са детският смях, искрените усмивки и възможността децата да се чувстват обичани и специални. А именно това се случи днес във Вършец. Защото 1 юни е напомняне, че всяко дете заслужава щастливо детство, безгрижни игри и много поводи за усмивки. И ако съдим по грейналите лица на малчуганите днес, Вършец за поредна година успя да им подари точно това.

Относно автора

Натали Ангелова

Родена и възпитана в курортния град Вършец. Млада душа, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота, настроена позитивно и притежаваща способността да превръща всеки миг в специален. Натали вярва във важността на малките неща, обича да се наслаждава на простите радости и умее да цени всяко преживяване. Тя посвещава 11 години на изучаването и практикуването на народни танци, което е голяма нейна страст. След като завършва бакалавърска степен по политология в УНСС, Натали избира да се установи отново в родния си Вършец. Там тя не само намира истинско щастие, уют и спокойствие, но и с желание работи за развитието на малкото градче, което обича.

Прочетете и другите материали на автора тук

Пъстра огърлица“ отново събра хора от различни краища на света във Вършец

Пъстра огърлица“ отново събра хора от различни краища на света във Вършец

Има уикенди, които минават неусетно. Има и такива, които оставят след себе си музика, цветове и усещане за нещо красиво, което дълго не искаш да свърши. Такъв беше изминалият уикенд във Вършец. Два дни, в които градът не просто беше домакин на фестивал, а се превърна в място, където различни народи, традиции и култури се срещнаха и зазвучаха в един общ ритъм.

За дванадесета поредна година Вършец посрещна Международния фолклорен фестивал „Пъстра огърлица“ – събитие, което през годините се утвърди като една от най-разпознаваемите културни прояви на курортния град. Фестивалът стартира с идеята да популяризира културното богатство и традициите на България и страните от Европа, а днес събира стотици танцьори, певци и музиканти, които носят със себе си частица от своята история, идентичност и душевност.

Тази година фестивалът събра над 350 танцьори от шест държави – България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Чехия, Словения и Италия. Едни пристигаха с народните си носии, други подготвяха музикалните инструменти, а всички носеха със себе си настроение и желание да покажат най-доброто от своя фолклор.

Един от най-красивите моменти беше традиционното дефиле по алеята с чинарите. Млади и възрастни, хванали знамената на своите държави, преминаха през сърцето на Вършец под звуците на музика и аплодисментите на жителите и гостите на града. Цветни носии, усмихнати лица и много емоции превърнаха разходката до сцената в истински празник още преди началото на концертната програма.

След това един след друг съставите се качваха на сцената пред Народно читалище „Христо Ботев 1900“ – Вършец, за да представят своите традиционни изпълнения. В продължение на два дни публиката имаше възможност да види разнообразни танци, песни и обичаи, съхранени и предавани през поколенията. Всяко изпълнение носеше различен характер, но всички имаха едно общо послание – любов към корените и съхраняването на традициите.

Хубавото на „Пъстра огърлица“ е, че тя не събира само състави, а събира хора. Хора с обща любов към танца, музиката и родното. В продължение на два дни Вършец е техен домакин – посреща ги, среща ги помежду им, създава нови приятелства и поводи за споделени емоции. А когато фестивалът приключи и всеки поеме към своя град и своята държава, той отнася със себе си не само спомена от сцената. Отнася частица от Вършец – зеленината на парка, прохладата на чинарите, красотата на планината, минералната вода и гостоприемството на хората. И може би именно това е едно от най-големите богатства на фестивала – че оставя след себе си не само аплодисменти, а спомени и нови приятелства, които продължават дълго след последната песен.

И когато последните изпълнители си тръгнат, а сцената остане тиха, остава удовлетворението от още едно успешно издание на фестивала. Защото „Пъстра огърлица“ не е просто културно събитие. Тя е среща на хора, традиции и приятелства, които правят света малко по-близък, а Вършец – още по-гостоприемен и обичан.

 

Относно автора

Натали Ангелова

Родена и възпитана в курортния град Вършец. Млада душа, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота, настроена позитивно и притежаваща способността да превръща всеки миг в специален. Натали вярва във важността на малките неща, обича да се наслаждава на простите радости и умее да цени всяко преживяване. Тя посвещава 11 години на изучаването и практикуването на народни танци, което е голяма нейна страст. След като завършва бакалавърска степен по политология в УНСС, Натали избира да се установи отново в родния си Вършец. Там тя не само намира истинско щастие, уют и спокойствие, но и с желание работи за развитието на малкото градче, което обича.

Прочетете и другите материали на автора тук

С труд, дисциплина и сърце: историята на Ангел Тодоров и успехът на волейболния клуб във Вършец

С труд, дисциплина и сърце: историята на Ангел Тодоров и успехът на волейболния клуб във Вършец

В малките градове често най-ценни остават хората, които избират да не си тръгнат. Хората, които въпреки възможностите другаде, остават там, откъдето са тръгнали – за да създадат семейство, да работят, да предават знания и да бъдат пример за следващите след тях. Такива хора рядко говорят шумно за себе си, но резултатите от труда им се виждат – в очите на децата, в успехите, в уважението, което оставят след себе си.

Днес ви срещаме с един такъв човек – Ангел Тодоров. Учител по физическо възпитание и треньор по волейбол във Вършец, който вече повече от десетилетие посвещава времето и енергията си на младите хора в града. За спорта, за трудностите, за емоцията от победите и за смисъла да останеш именно тук – разговаряме в следващите редове.

Ангел Тодоров. Снимка: личен архив

Представете се с няколко думи – кой е Ангел Тодоров извън залата?

Човек, баща, семеен човек. Стремя се всичко вкъщи да бъде наред, както и в залата. И на двете места държа на строгостта, но и на справедливостта.

 

Как започна Вашата връзка с волейбола?

Моята връзка с волейбола започна още в ранно детство. Баща ми ме заведе на тренировки – първите стъпки бяха по негова инициатива. Честно казано, в началото нямах особено желание, но с времето осъзнах, че този спорт наистина ми харесва. Там намерих приятелства, видях, че мога да се развивам и че това е нещо, което ме прави щастлив.

Завърших бакалавър със специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание“, а след това и спортна педагогика, насочена изцяло към треньорската дейност. Докато учех, играех за мъжкия отбор на Велико Търново, след това и за Севлиево. Постепенно разбрах, че това е моето призвание. Само няколко месеца след като влязох в залата, вече знаех, че волейболът ще остане част от живота ми.

 

Какво означава за Вас да живеете и работите именно тук – във Вършец?

За мен това означава много. След като завърших, имах възможност да остана във Велико Търново. Бях започнал и докторантура, имах желание да се развивам там. Но с течение на обстоятелствата реших да се прибера във Вършец и да помогна на децата тук – на тези, които имат желание да се развиват като волейболисти. Исках това, което съм научил през годините, да го предам нататък и да ги запаля по спорта.

 

Откога се занимавате с треньорска дейност?

През 2012 г. взех бакалавърска степен. След това една година работих като спасител, а през 2014 г., след отказването на тогавашния треньор Тодор Тодоров, той лично ми се обади да поема отбора. Разбира се, приех.

Тук мога да спомена, че ти беше едно от първите момичета в първия ми отбор тогава. Работех както с момичета (12-14-годишни), така и с момчета юноши над 16 години. След това минах и през старшата възраст. Последните години съм изцяло насочен към детско-юношеската школа – малки момичета от 3. и 4. клас, за да изградим основата още от самото начало.

Така че вече 12 години съм треньор по волейбол и съм минал през почти всички възрастови групи.

Спомени през годините. Снимки: личен архив

Какво е най-трудното в работата с деца и подрастващи?

Най-трудното днес е концентрацията. На децата им трябва много силен интерес, за да се запалят истински. Телефоните и технологиите промениха страшно много начина им на мислене. Те са свикнали всичко да става бързо – с едно щракване. А спортът изисква време, търпение и постоянство. Именно това е най-голямото предизвикателство.

 

Как мотивирате младите състезатели да не се отказват?

В началото на всяка учебна година събирам не само децата, но и родителите им. Защото спортът е двустранен процес. Детето трябва да идва с желание, а не насила. Но и родителят трябва да бъде ангажиран – да попита как е минала тренировката, дали му е харесало, дали се чувства добре.

Опитваме се да работим заедно, за да виждат децата подкрепа и от двете страни.

 

Има ли момент, който никога няма да забравите като треньор?

За толкова години има много такива моменти – лагери, турнири, победи, загуби. Имам спомени с всеки набор, който е минал през залата. И когато след години видя някое дете, което вече е пораснало, но ме поздрави с уважение и признателност – това ми стига. Кара ме да мисля, че всичко си е заслужавало.

 

Вие сте и учител по физическо възпитание – как съчетавате двете роли?

Без проблем. До обяд съм в училище, а следобед – в залата. Даже това, че съм учител, помага, защото прекарваме още повече време заедно и по време на часовете.

Работата с деца ми дава постоянна амбиция. Кара ме да вярвам, че всичко има смисъл. Организираме и приятелски турнири, защото искаме да покажем, че спортът не е само победа и съревнование – там можеш да срещнеш и приятели.

 

Тази година е много успешна за отбора – какво стои зад този успех?

Зад този успех стоят много работа, много нерви и, както се шегувам понякога – доста бели коси. Но всичко си заслужава.

Този набор е наистина много добър – децата бързо схващат, работят с желание и показват характер. Започнахме тренировъчната дейност през септември и успяхме да се класираме за финалната фаза на Държавното първенство по волейбол за момичета до 12 години.

На 25 май ВК „Вършец“ ще бъде домакин на Финалната шестица – нещо изключително значимо както за клуба, така и за самия град. Шестте най-добри отбора в тази възрастова група ще се съберат именно тук, във Вършец.

В група А са ВК „Тетевен Волей“ (Тетевен), ВК „Вършец“ и ВК „Бъдин Волей“ (Видин), а в група Б – ВК „Олимпиец“ (Плевен), ВК „Бдин Вида“ (Видин) и ВК „Тони Спорт“ (Берковица).

Това за нас е огромно признание. От шест срещи имаме само една загуба. А ако се върнем назад – миналата година бяхме около 8–9 място от 12 отбора. Сега вече сме сред най-добрите шест.

И това е още по-ценно, защото се съревноваваме с градове като Плевен, Тетевен и Велико Търново – места с много по-голям избор от деца, спортни училища и по-голяма база. А ние сме малък град с едно училище и ограничен избор. Именно затова този успех тежи толкова много за нас.

За съжаление едно от най-добрите ни момичета претърпя операция и няма да може да участва във финалите. Надяваме се да се възстанови бързо, а останалите момичета да се съберат още повече и да покажат характер – и заради себе си, и заради нея.

 

Какво бихте казали на децата, които тепърва започват спорт? И какво Ви кара да продължавате?

Първо – да не се страхуват да опитват. Всяко начало е трудно и плашещо – и за децата, и за възрастните. Но ако не опиташ, цял живот ще се чудиш дали е можело да стане.

За мен има три ключови неща – дисциплина, упоритост и постоянство.

А това, което ме кара да продължавам, са емоциите на децата. Радостта им след победа, сълзите след загуба, начинът, по който преживяват всичко истински. Те горят в спорта, борят се на терена и точно това ми показва, че всичко има смисъл.

И може би именно това е най-важното – не само медалите, класиранията или победите. А онова, което остава след тях. Защото спортът не изгражда само състезатели – той изгражда характер, дисциплина и хора, които един ден ще си спомнят кой е повярвал в тях още в самото начало.

 

Ангел Тодоров е от онези хора, които не просто обучават деца да играят волейбол. Той ги учи да падат и да се изправят, да бъдат отбор, да се борят и да вярват в себе си. И докато в една малка спортна зала във Вършец продължават да звучат топки, смях и детски викове след всяка точка, значи има надежда, че спортът тук не просто съществува – а има бъдеще.

 

Относно автора

Натали Ангелова

Родена и възпитана в курортния град Вършец. Млада душа, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота, настроена позитивно и притежаваща способността да превръща всеки миг в специален. Натали вярва във важността на малките неща, обича да се наслаждава на простите радости и умее да цени всяко преживяване. Тя посвещава 11 години на изучаването и практикуването на народни танци, което е голяма нейна страст. След като завършва бакалавърска степен по политология в УНСС, Натали избира да се установи отново в родния си Вършец. Там тя не само намира истинско щастие, уют и спокойствие, но и с желание работи за развитието на малкото градче, което обича.

Прочетете и другите материали на автора тук

Новото дигитално лице на думите: първото българско село на книгата с нов онлайн облик

Новото дигитално лице на думите: първото българско село на книгата с нов онлайн облик

„Книгите създават мостове между поколенията. Чрез тях ние не само пазим миналото, но и интегрираме младите хора в едно активно, мислещо и съзидателно гражданско общество.“

– Мария Дончева, председател на „Книгини“

 

Дните около 24 май нося особено усещане – това е празник на думите, но и на хората, които с упорит идеализъм поддържат огъня на знанието жив и днес. И точно там, където скалите на Врачанския балкан сякаш докосват небето, се ражда една различна история. Сдружение „Книгини“, превърнало се в истински пазител на духа на буквите, отваря нова страница от своя път, като пренася магията на първото българско село на книгата в новото си дигиталното пространство.

Всеки, който е стъпвал в с. Челопек, знае, че то притежава почти осезаема атмосфера. Това не е просто поредното китно кътче в Северозапада, а пристан за хората, които обичат книгите. Днес автентичността на това място преминава границите на географското си положение – чрез новата онлайн платформа на селото неговата история вече е достъпна от всяка точка на света в съвременен и привличащ вниманието вид.

За да разберем настоящето обаче, трябва да се върнем малко назад във времето. Пулсиращото сърце на тази общност започва да бие по-силно през 2019 г. Тогава една смела идея решава да вдъхне нов живот на забравените образователни средища в региона. С много труд, любов и доброволческа енергия, „Книгини“ започват да градят пространства, които не просто съхраняват литература, но разгръщат потенциала на цяла Северозападна България.

Източник: Сдружение „Книгини“ във Facebook

Днес дейността на сдружението се разгръща между два центъра – във Враца и в с. Челопек, където минало и иновации се преплитат ежедневно. Самото село вече функционира като библиотека под открито небе. Посетителите могат да се пренесат в разказа чрез литературна разходка, минаваща покрай живописни табели с цитати и покрай къщата музей на Вазовата героиня Баба Илийца. Този местен чар предстои да придобие световен мащаб през есента на 2026 г. Тогава, по време на Световната среща на международната организация на селата на книгата (IOB), в с. Челопек всеки дом ще бъде украсен с двуезични и триезични литературни табели.

Когато една кауза надрасне физическите си граници, тя има нужда от нов пристан. За „Книгини“ към момента това пространство се оказва дигиталният свят. С пускането на новите си онлайн платформи сдружението не просто създава уебсайтове, а отваря прозорец към Северозапада. Чрез тях виртуалният посетител може да планира следващото си бягство сред литературното село или директно да подкрепи мисията на организацията. Дигиталното пространство на „Книгини“ се превръща в мост между пътешественика, който търси следващата си дестинация, и каузата, която има нужда от подкрепа.

Източник: Сдружение „Книгини“ във Facebook

Челопек като дестинация: На chelopekbookvillage.bg ни очаква пътеводител на неповторимите литературни табели и маршрути в селото, както и на историческите забележителности в региона, до които всеки гости си заслужава да се отбие.

Онлайн пространството предлага лесен начин за планиране на групови и индивидуални посещения, превръщайки с. Челопек в достъпна дестинация за туризъм в родния ни Северозапад.

Сърцето на сдружението: Вторият сайт – knigini.com – проследява извървения път на „Книгини“ от 2019 г. до днес. Тук е обединена цялата информация за двата центъра на организацията – във Враца и в  с. Челопек. Това са пространствата, където културното наследство официално се среща с иновациите и модерните технологии.

„През годините предизвикателството под името „Книгини“ обедини стотици хора и прерасна в пътешествие през редица дейности, каузи и смисъл. С новите сайтове целим да бъдем още по-близо до нашата аудитория и да дадем гласност на добрите дела“, споделят от екипа на сдружението.

Макар и с различна насоченост двете платформи са обединени от ценностите на организацията. Посетителите ще открият онлайн книжарница и магазин за сувенири, приходите от които отиват директно за издръжка на образователните инициативи на сдружението. Така всеки може да подкрепи мисията за осигуряване на жив досег на младежите с литературата. Онлайн пространството разполага и с блог, събиращ истории, които връщат вярата в смисъла на малките, но значими местни каузи.

Източник: Сдружение „Книгини“ във Facebook

Случайно или не статията за тази голяма дигитална стъпка на „Книгини“ се случва точно в месеца на буквите. Тя ни напомня, че делото на светите братя Кирил и Методий не е останало заключено в миналото. То е живо тук и сега – в очите на екипа на „Книгини“, в сърцата на хората от Челопек и във всеки един от нас, който избира да подкрепи българската култура.

Екипът на сдружението изразява своята дълбока благодарност към всички партньори, приятели и съмишленици, които вървят заедно с тях. А в навечерието на 24 май ние ви каним да открехнете вратата на тези нови сайтове. Споделете ги с приятели. Купете книга с кауза, която може да промени живота ви. Или просто планирайте следващата си разходка до с. Челопек. Защото книгата винаги намира път към тези, които носят мечтата за нея в сърцето си.

 

 

Относно автора

Анжелика Иванова

Анжи е родом от Монтана. Тя вярва, че книгите крият в себе си почти всичко, от което един човек се нуждае. Или поне тя така ги усеща. Любовта ѝ към четенето се заражда, когато открива малка, вече несъществуваща, библиотека в нейния квартал. През годините много неща се променят в живота ѝ, но едно остава винаги там - книгите. Въпреки че се ражда в Деня на астронавтите, избира маркетинга за свой кариерен път. Преди да стигне до мечтаната професия отива да учи в Бирмингам, Англия, където осъзнава, че родната България ѝ липсва повече, отколкото е очаквала. След година се връща и изпълнява една своя детска мечта, а именно да работи в книжарница. Много хора ѝ казват, че това е крачка назад, но тя избира да слуша само сърцето си. И го прави. Няколко години по-късно работи като маркетинг специалист на свободна практика и подбира клиентите си именно така - със сърцето. Обича да се предизвиква като взема участие в различни бизнес и стартъп състезания, като вече е спечелила немалко такива. Интересно нейно начинание е развитието на стартъп за преработка на кафе утайка в България.

Прочетете и другите материали на автора тук