12 месеца от отминаващата 2025 г. 12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия
Призваме зад прозорчето на седмия месец от годината и там виждаме танца на люлеещите се пълни житни класове. В миналото това е било едно от най-чаканите времена в годината. Нашите предци са възприемали събирането на реколтата като празник.
Месец юли е момиче със сламена капела и бяла ленена рокля, което тича волно сред поля от узрели слънчогледи. Тя преплита слънчевите лъчи като люлка и дълго се люлее като щедро раздава зноен жар и налива плодовете със сладост.
Точно толкова живот и слънчева енергия има и в картините на художника, писател и редактор Димо Троянов. Месецът започна с неговите три празника.
На вълната на лятното настроение се спираме заедно в празничен Вършец, за да станем отново част от фестивала „Пей, танцувай и на Зелени дел се любувай“, организиран от Народно читалище „Пробуда“.
Заредени с всички разновидности на хубавата музика, е време да си припомним изложбата на художника Венцислав Кирилов и да удовлетворим всички сетива с красотата на изкуството.
Нека сега да помислим върху нещо, което си казваме много често: „Надявам се, че нещата ще се променят.“ Обаче те дали се променят, ако просто чакаме резултатът да дойде без да положим необходимите усилия. Мария Иванова е тук да разкаже отново нейната история и стъпките към промяната.
След стотиците пробягани километри с Мария е време да отморим тяло и съзнание в живителното водно съкровище на Вършец. Инна ни разказа за огромната стойност на водите в планинския град.
Затваряме окончателно портата на горещия юли с едно толкова емблематично събитие в Чипровци, което още тогава даде заявка за много веселие и зареждаща музика – Международния фестивал и семинар за балканска музика.
Относно автора
Моника Тинчева
Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.
12 месеца от отминаващата 2025 г. 12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия
Призваме зад прозорчето на шестия месец от годината и изведнъж осъзнаваме, че неочаквано сме преполовили годината. Отърсили сме се от студовете, заредили сме се с надеждата на пролетта, поне няколко пъти вече сме си казали, че сме се наситили на променливото пролетно време и сме готови за горещата ласка на лятото. А юни ни чака край реката, докато съзерцава все по-ранните изгреви. Перчемът му е изсветлял от слънцето, а младежката му дързост и небесно сините му очи ни карат да тръгнем след него, за да потънем във вечния чар на лятото.
С какво друго да започнем, ако не с най-зареждащите и най-веселите празненства по повод Деня на детето. Без да се усетим и ние се превръщаме в деца и се оставяме на това усещане, докато останем без дъх от игри и приятна умора.
Но запазете си все пак малко сили, за да отбележим празника на Враца и да дочакаме сирените на 2 юни, които ще ни напомнят, че подвигът на Ботев е жив и няма да позволяваме да потъне в забрава.
Връщаме се в Монтана, тъй като там ни очаква една чудесна инициатива, която е по-позната като „Младежка нощ на литературата“. Тя се провежда за четвърта поредна година и изпълва Регионална библиотека „Гео Милев“ с множество млади читатели.
Юни е изключително наситен с всякакви събития, които носят смисъл и важно послание и е хубаво да си ги припомняме дори и през останалата част на година. Една от тези инициативи е „Етюди на Северозапада“. Изложбата претворява красотата на северозападния край чрез езика на изкуството.
Дойде време отново мислено да се срещнем с вдъхновяващата Светослава Михайлова. Тя е един от онези таланти, които дават поводи на Монтана да се гордее, а името на ателие „Рисувалната“ да е разпознаваемо и обичано.
Ако усещате аромат на вкусни гозби, то не е случайно. Фестивал „Бабина душица“ за 13-а поредна година изкуши посетителите с домашни ястия и показа кулинарни традиции от различни населени места.
Празникът на Свети дух изпълва юни, а това означава, че Монтана посреща с разтворени ръце фолклорния фестивал, всенародното веселие и концертите на площада.
Загряхме хубаво с празненствата и сега направо се впускаме в нови такива. Очаква ни „Пъстра огърлица“ във Вършец. Събитие, което свързва народите чрез музика, багри и жива памет.
Правим завой към Монтана, за да се присъединим към вълненията на малките възпитаници на Студио „Рениарт“. Децата рисуват, както и мечтаят – от сърце и без граници и с удоволствие ще си припомним заедно тези моменти и кадри.
Ако питаме учениците кой е любимия им момент от годината, може да се обзаложим, че отговорът ще бъде – лятната ваканция. Колко хубав е момента, в който юнският звънец бие за последен път и светът около нас зажужава като огромен кошер. А тогава насреща отново е Регионална библиотека „Гео Милев“ с чаканото „Забавно лято в библиотеката“.
Месец юни с младежкия си чар и лятна безгрижност сложи началото и на чаканите събития от „Детство мое“ за едно реално и вълшебно детство.
След приятната умора от всички активности си задаваме въпроса: „Кое е най-великото изкуство?“. Йоана ще го потърси заедно с Надежда Карамфилова и ще ни накара да се замислим за многоликия живот около нас.
Слънцето спира високо над нас да си отдъхне и да потрепти. Това е неговата върхова точка и празника на билките – Еньовден. После продължава бавно по своя път към зимата.
А ние продължаваме към идеята на Дунав Ултра и стотиците километри по поречието на река Дунав и така чак до Черно море.
Ние няма да стигнем сега до Черно море, но ще се отбием в Исторически музей – Чипровци , за да преплетем цветовете на българските шевици с помощта на четките за рисуване заедно със Светлана Костова.
Изпращаме с малко тъга юни месец, но празникът на Белоградчик ни припомня на какви красиви земи живеем и да не се отказваме да следваме нишката на паметта.
Относно автора
Моника Тинчева
Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.
12 месеца от отминаващата 2025 г. 12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия
Призваме зад прозорчето на петия месец от годината, а там усещаме опияняващия аромат на разцъфнали цветя, дървета и храсти. Гергьовски люлки, детски смях и животворен дъжд ни водят към събитията от това дългоочаквано време от годината. Май е гиздава девойка, която носи в прегръдката си букет от уханни люляци и босите ѝ стъпки оставят след себе си обещание за цвят, плод и живот.
Ние тръгнахме по нейния път и се озовахме в китното градче Чипровци, за да се присъединим към Фестивала на Чипровския килим – празник на вековна традиция и модерно изкуство, който ще ни отведе в сърцето на едно от най-ценните български културни наследства.
След това побързахме, за да не пропуснем тържествените чествания на Мездра – градът, разположен край река Искър и с чудна гледка към Балкана, който празнува на Гергьовден.
Празничната ни обиколка в северозападния край продължи с музиката и ритъма на XVI Национален преглед на ученическите духови оркестри и мажоретни състави във Вършец – едно красиво и емоционално събитие, което носеше аромат на пролет, смесен със звука от тъпана на едно живо настояще.
С устрем се отправихме към Видин, за да споделим отново радостта на СК „Борба, самбо, джудо“ – Видин за завоюваните медали и признания.
След толкова емоции и обиколки дойде време да отморим сетивата и душата с първата самостоятелна изложба и въздействащите платна на Ани Викторова във фоайето на Регионална библиотека „Гео Милев“.
Настъпи моментът да вдигнем завесата на миналото и да усетим атмосферата на възрожденската епоха с изложбата „В рояка спомени свещени …“, която е посветена на 170 години от рождението на Иван Вазов. Домакин на това събитие беше Държавен архив – Монтана.
Заедно с Регионална библиотека „Гео Милев“ приветствахме писателката Галина Танева, която сподели с присъстващите любовта към родния край, към автентичните обреди и към традиционните носии.
Толкова много събития, а толкова малко време! Но има един момент, който всички очакват и знаят, и това са Ботевите дни в Козлодуй. Това е емблематично честване в памет на подвига на Ботевата чета. Стела ни направи част от Националния крос „По стъпките на Ботев“, а след това заедно тръгнахме с участниците в туристическия поход „По стъпките на Ботевата чета“. Кулминацията в тези няколко тържествени дни беше празника на Козлодуй, който беше отбелязан с концерт.
Настроени на празнична вълна се вляхме с усмивка в цветните шествия по повод на един от най-светлите български празници – 24 май – в Монтана и Козлодуй.
Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.
12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия
Призваме зад прозорчето на четвъртия месец от годината, а там усещаме как потъваме в зеленина и птичи песни. Нашите предци са наричали април още лъжетрав, т.е. „измамния месец“. Времето тогава все още е непостоянно и може да поднася неочаквани изненади. Ето го и април – засуква мустаци и намига закачливо. В едната си ръка носи върбови клонки, а в другата – кошница с червени перашки. Леко стъпва в избуялата трева и ни повежда почти на шега през пролетната гора и през събитията от този месец.
Неизменно свързваме този сезон с пролетното почистване, все едно се опитваме да разчистим и да направим място на хубавите и приятните неща, които очакваме да ни се случват. Точно в едно такова почистване участвахме в началото на април месец. Опитахме се да направим бреговете и коритото на река Огоста в градската ѝ част по-чисти и по-гостоприемни за нейните обитатели.
Взехме участие в една доста актуална и наболяла тема относно вредата от екраните за деца между 3 и 6 години. Тази инициатива е част от кампанията „Дигитална хигиена“. Обърнахме внимание и на важността на психичното здраве заедно с Борислава Христова.
От сериозните теми за размисъл се пренасяме за минути красота и отмора пред платната на твореца Румен Атанасов в Художествена галерия „Кирил Петров“.
И какво би бил един пролетен месец без обещание за нов живот? По този повод група младежи в първите дни на април създадоха своята био градинка в зелените площи на Младежки център – Монтана.
Тъй като винаги и по всяко време на годината имаме нужда от искра вдъхновение, бихме искали да ви припомним историята на Стела Цветкова и любовта ѝ към изкуството и работата с младежите с интелектуални затруднения и физически увреждания.
Април ни подсеща, че пътуването из неговите владения все още не е приключило и ни съпровожда до село Киреево, където заедно с тяхната малка общност празнувахме Възкресение Христово. А после ликувахме заедно за успехите на деца и юноши от Спортен клуб – УШУ – Монтана, които се завърнаха с пълен комплект медали.
И как бихме могли да пропуснем Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“, където талантът превзема сцената и музиката стопля сърцата.
Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.
12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия
Призваме зад прозорчето на третия месец от годината, а там усещаме едва доловимия повей на южняка. Бели и червени вълнени конци се преплитат около мартенския календар на Призни. Тук-там проблясва златна паричка или синьо мънисто, а бялото и аленото ни обгръщат като щит за здраве и благослов. Нашата Марта е разперила широко ръце над света и ту се усмихва, ту се сърди, а усмивката ѝ може да събуди всеки за живот.
С типичната си неизчерпаема енергия тя ни прегръща здраво и политаме на крилете на щъркели и лястовици, за да си припомним къде бяхме и какво правихме тогава. На първи март почетохме традицията на Баба Марта във Вършец и станахме част от самодейността, която поддържа българското културно наследство живо. Имахме честта и да присъстваме (макар и виртуално) на фестивала на банатските българи, наречен Фършанги и се докоснахме до желанието да пазим и да помним.
Празнувахме в задушевна обстановка 75-годишнината на Радиоцентър „Канал М“, а после се насладихме на великолепната изложба „Пролетен салон“ на Дружеството на художниците в Монтана. Изпратихме по живо по здраво месец март, отбелязвайки заедно 10-ата годишнина от създаването на Фолклорен ансамбъл „Ситница“.
Относно автора
Моника Тинчева
Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.
12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия
Призваме зад прозорчето на втория месец от годината, а там заварваме венци от лозови клонки и бъклици с руйно вино. Малък Сечко е възседнал бял кон и е затъкнал здравец зад ухото си. Вдига наздравица за берекет и ни чака да си припомним заедно какво преживяхме през неговия месец.
Тогава с вас бяхме на откриването на Пъстървовата нова година на река Огоста в компанията на Мухаро – спининг клуб Огоста, емблематичната рибена чорба и нови срещи на стари познайници.
Омилостивявахме вълци със стари ритуали и подрязвахме лозята край Вършец с Натали. А след това станахме част от сплотената общност на село Киреево заедно с Елизабет. Издигнахме се като птици над Белоградчик и потънахме в историята на четирите пещери край село Орешец, предвождани от Тихомир.
Загряхме тялото и душата с кръшните Дико-Илиеви хора по повод 127 години от неговото рождение и се потопихме в топлите цветове на душата на художничката Таня Василева.
Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.
12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия
Призваме зад прозорчето на първия месец от годината, а там, като наниз от снежнобели пуканки на гиздава сурвачка, са подредени събитията, празниците и вълненията ни от януари. Януари е гостоприемен веселяк с широка усмивка и топъл поглед. Той ни приканва да си вземем удобни дрехи, шал, шапка, празничнЕлена Манчевао настроение и ни качва на пъстрата си шейна.
Почти прелитаме над първия голям празник за 2025 и отново ставаме част от Йордановден в Монтана, Вършец и видинското село Ясен. Там присъстваме на улавянето на светия кръст и водосвета за здраве.
От студените води на реката се прехвърляме директно в уютното пространство на галерия „Кирил Петров“ в компанията на художничката Елена Манчева. Изящните детайли и хармоничните цветове върху платната ни стоплят отвътре и вдъхновени продължаваме към Видин. Там Елизабет ни среща с Цветелина Цветанова – златното цвете от Видин.
Оставаме още малко във Видин, за да може Анжелика да ни запознае с авторката на трилогията „Змей закрилник“ – Симона Панова, която е родом от града край Дунав и заедно потъваме в магията на думите ѝ.
Мотивирани от успехите на Цветелина и Симона, се озоваваме в театралната зала в компанията на Мила и Теодор Софрониев и наблюдаваме всичко директно от първия ред.
Време е да се отправим заедно с Тихомир към малкия голям свят на село Върбово, сгушено в гламите на Чупренския Балкан и всеотдайните хора, които са в основата на Българския младежки форум. Тази история ще ни напомни да не поставяме граници на начина, по който искаме да видим света около нас.
Присъствахме и почерпихме знания от първото за годината събитие, част от вдъхновяващата поредица „Животът Ми“, заедно с Михаела Белорешка.
След това пътуване до различни точки от Северозападния край е време да поседнем край огнището на Призни хем да се стоплим, хем да си поговорим за седенките, а и да си припомним историята на Мухаро – спининг клуб „Огоста“ в Монтана и заедно да се подготвим за Пъстървовата нова година на 1 февруари.
Относно автора
Моника Тинчева
Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.
Това ще се случи в навечерието на една предстояща Коледа*
„Оставаше един ден до Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала, гледаше строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали. Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните върхове въз София. Ситен сняг и скреж прехвръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбуци и засипваше покривите, дворищата, улиците. Студено беше. Комините изхвърляха черни стълпове дим към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим беше сега така весел, така приветлив, така радваше душата!“
Из „Коледен дар“, Иван Вазов
Неслучайно започваме с този откъс от разказа „Коледен дар“ на Иван Вазов. Остават броени дни до 24 декември, когато в топлината на семейния уют празнуваме Бъдни вечер и очакваме с детско нетърпение коледното утро. Декември е месецът, в който съвсем спонтанно поглеждаме назад и си мислим за изминалата година. С какви чувства я посрещнахме, какви цели си поставихме, успяхме ли да сбъднем мечтите си, каква следа оставихме след себе си? Ние от екипа на Призни също си задаваме тези въпроси, пречупени през огледалото на нашата (и вашата) северозападна медия, която отстоява своето място в големия свят и пише своята история отговорно, с амбиция, с голяма доза любов и силна вяра в добрите новини и вдъхновяващите истории.
Искате ли заедно да изминем още веднъж пътеките, които начертахме заедно през всеки един месец от 2025 година? И, разбира се, да пристигнем на финала на това годишно пътешествие още по-мотивирани, по-окрилени и по-близо до всеки един от вас, нашите читатели. Може би сте виждали или сте чували за т.нар. адвент календари, които отброяват всеки един ден от последния месец на годината до Рождество Христово. Съвременните варианти най-често представляват кутии във всякакви размери, които ни водят до Коледа чрез отваряне на малки прозорчета, зад които се крият лакомства, дребни подаръчета или положителни мисли. И понеже обичаме символиката зад думите, ще приемем присърце значението на думата adventus, която идва от латински и означава „пристигане“. Започваме днес и заедно ще пристигнем в навечерието на празника на светлината, новото начало и така необходимите ни днес – надежда и вяра в утрешния ден.
12 прозорчета до Коледа.
12 месеца от отминаващата 2025 г.
12 дни, в които ще пътуваме през годината и ще си припомняме това, което сме споделяли с вас през това време.
В миналото е имало интересен обичай, който се е изпълнявал в нощта срещу Коледа и може би все още се прави някъде. За изобилието на месеците през годината се е гадаело с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи малко сол. Нарича всяка люспа на всеки месец от годината и ги слага на покрива на къщата. На сутринта се гадае по състоянието на всяка люспа за всеки месец. Ние няма да гадаем по люспите, а ще правим равносметки, ще извличаме поуки и ще ви направим съпричастни.
През следващите 12 дни признете с нас в годишния календар на отиващата си 2025 година!
* Бел. авт. Заимствано от началото на новелата „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс, която започва с думите: „Това се случи много, много отдавна, в навечерието на една Коледа.“
Относно автора
Моника Тинчева
Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.
Всички са чували за най-дългия туристически маршрут в България Ком – Емине, който преминава по билото на Стара планина. И мнозина са се питали защо започва от връх Ком като така изключва голяма част Западна Стара планина, включително най-високия ѝ връх – Миджур (2169 м.). Вероятно отговорът се корени в това, че източно от Ком планината е изцяло на българска територия, докато западно от него по билото минава границата със Сърбия, а преди това – с Югославия.
За първи път прочутият маршрут е преминат от една забележителна личност – Павел Делирадев, който е сред основателите на пещерното дело в България, политически активист, първият човек, направил зимно изкачване на вр. Мусала, и откривател на причинителя на болестта гуша. Но това, с което ме спечели най-много, е че изминава пеша разстоянието от Русе до Ямбол и обратно, само за да участва в петия конгрес на БРДСП. И това далеч не е всичко изумително, свързано с този необичаен герой – общественик, учен, публицист и революционер от ВМОРО. Затова препоръчвам на нашите читатели да прочетат повече за него и делата му, докато цъкат невярващо с език.
А мен ме измъчва въпросът – има ли той някакви последователи в наши дни, па макар и само в едно от многото направления, в които се е проявил? И се оказва, че има, което е много радващо. Благодарение на този човек една географска несправедливост ще бъде поправена. Представяме ви Ивайло Марков – човекът, който с много упоритост и големи усилия си е поставил за цел да свърже Ком – Емине с неговото истинско начало – Връшка чука.
Тук не става въпрос просто за преминаване на маршрут, а за неговото прокарване. За разчистване на храсталаци и паднали дървета, за намиране на доброволци, логистика, маркиране и така докато един ден най-после цялата старопланинска верига бъде достъпна за туристи. Добре е да си дадем сметка, че теренът е планински, труднодостъпен и прокарването и поддържането му коства освен много усилия, и много средства. Kак можем да подкрепим мисията на Ивайло да утвърди Северозапада на картата на планинските маршрути в България?
В София, пред препълнен салон, вече се състоя премиерата на филма „Пътят към началото Връшка чука – Ком“, в който се разказва за това как Кирил Николов – Дизела се връща в Стара планина 10 години след като поставя рекорд за най-бързо преминаване на Ком – Емине. Целта е да привлече внимание към това дело. Филмът разказва за епичното му усилие да премине маршрута Връшка чука – Ком за по-малко от 24 часа. Предстоят три излъчвания в Северозападна България:
На 16.12 (вторник) от 18:00 ч. в кино Cinelux – Видин
На 17.12 (сряда) от 17:30 ч. в Читалище „Развитие – 1893 г.“ – в Белоградчик
на 18.12 (четвъртък) от 19:00 ч. в Кино 77 – Монтана (градът, чието име означава планина от латински).
Излъчването ще е с цел да запознае обществеността със забележителния проект и да събере средства за неговото пълно осъществяване. Ние от Призни подкрепяме усилията на Ивайло Марков и неговия екип и ви каним да направите същото, докато се наслаждавате на епичното приключение на Дизела по билото на Стара планина.
Относно автора
Тихомир Алексиев - Роки
Тихомир Алексиев – Роки е роден в град Белоградчик, в така наречената „Кале мала“, известна с невероятните си гледки и пакостливите момчета. Обича да казва за себе си, че е от „преучилите“ хора. Голяма част от живота си прекарва в образованието, в ролята на ученик, студент по география, докторант по дистанционни изследвания на Земята и географски информационни системи, учител, обучител, ментор и образователен експерт. Никога не спира да чете, защото винаги има нещо интересно и вълнуващо за научаване и споделяне. Обича да кара ролери и колело, да плава с каяк, да се разхожда, но най-вече да препуска из безкрайните предели на географията и историята на Земята. Най-важната мисия на Тихомир е да популяризира красотата на Белоградчик и района, като пише и разказва за местната природа, за културата на торлаците, историята на Северозапада и неговите хора. Наскоро открива своето най-ново (а те не са малко) професионално предизвикателство – да организира турове и преживявания сред Белоградчишките скали. Така се ражда и новият му псевдоним – Роки.
Магията на празниците идва по-рано, за да ни донесе огромна доза музика, танци и зали, изпълнени с вълнение! И тази година Монтана ще се превърне в сцена на изкуството, което ще докосне сърцата ни преди Коледа. Очакват ни няколко концерта, които ще направят вечерите ни незабравими и сплотени.
Празничните изпълнения започват още този петък, на 12 декември, когато Младежкият дом ще постави началото на изпълненията за предстоящия светъл християнски празник. Концертът ще се състои от 18 ч. в зала „Европа“ на ПМПГ и ПГПЧЕ. Програмата е изпълнена с талантливи деца от клуба по спортни танци „Астра“, танцова формация „Dance machine“, Представителен танцов ансамбъл „Младост“, певческа група „Пъстренец Jr.“ и момичетата от танцова школа „Финес“.
Участниците ще ни пленят с богатия си репертоар, в който са вплетени динамични и модерни хореографии с духа на фолклора.
Снимка: Общински младежки дом – Монтана
Само ден след това, на 13 декември, ни очаква и спектакълът „Тайнството на времето“ от Фолклорен ансамбъл „Ситница“. Той ще ни накара да се потопим в света на древните ритуали, традициите и непреходния кръговрат на годината. В този спектакъл разказвачът е самото Време, което ни напомня за вечната повторяемост на живота – за празниците, за началата и за онези невидими нишки, които свързват човека с обредите и земята.
Точно в 18:30 ч. на сцената на Драматичния театър „Драгомир Асенов“ ще оживее историята на Рада и нейния любим, който е разкъсван от любовта и тежкия обет, предаден от баща му. Всичко това ще бъде пресъздадено с красивата енергия на танца и песента. Едно неповторимо преживяване, което си струва да бъде усетено.
Следващата седмица също ще започне с музика и много празнично настроение. Още в понеделник, на 15 декември, ще можем да се насладим на концерт на учениците от музикалния отдел към ОШИ „Добри Христов“. С него те отбелязват 150 години от рождението на своя бележит патрон – Добри Христов.
Голямата зала на НЧ „Разум 1883“ ще се изпълни с пъстра програма, поднесена от учениците от класовете по пиано на г-жа Пенка Цветкова, г-жа Нина Петрова, г-жа Александра Ценкова, класа по пиано и вокал на г-жа Марианна Цолова, класа по ударни инструменти на г-жа Румяна Борисова, класа по вокал на г-жа Емилия Тодорова и класа по китара на г-н Деян Лилков.
Началото е в 18:30 ч. и всеки гост ще има удоволствието да се наслади на популярни творби от международната музикална сцена, както и на едни от най-обичаните български произведения.
На 16 декември, от 18:30 ч., в Драматичен театър „Драгомир Асенов“ ни очаква и втори концерт от Фолклорен ансамбъл „Ситница“! Програмата на„Коледно хоро“ ще ни завладее с истинско празнично настроение от танца и духа на българските традиции. В него ще видим най-малките представители на ансамбъла, които ще ни дарят от красотата на българския фолклор.
На 17 декември ще имаме удоволствието да видим и концерта„Коледа в сърцата на всички“ на Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, който ще бъде в Драматичен театър „Драгомир Асенов“. В 18 ч. залата ще се изпълни с енергията на децата и сме сигурни, че ще изпитаме много искрени емоции и вълшебно чувство.
На 18 декември ни очаква нещо по-различно! Този концерт ще бъде в Художествена галерия „Кирил Петров“ и ще бъде представен от възпитаници от класа по пиано на Пенка Цветкова. Началото му ще бъде поставено в 17:30 ч., а в него ще участват млади музиканти между 6 и 17 години. Талантливите пианисти са ни добре познати и от други концерти през годината, а сега в галерията ще чуем произведения от любими класически и съвременни автори, сред които са Й. С. Бах, А. Скарлати, В.А. Моцарт, П.И. Чайковски, Р. Шуман, Д. Христов и други.
В същия ден, 18 декември, сцената на Драматичен театър „Драгомир Асенов“ ще бъде завладяна от ОДК „Ние, врабчетата“. Коледният концерт ще донесе много вълнение, а началото му е точно в 18 ч. Елате с приятели и споделете магията на младите таланти.
Както казахме и в началото, месец декември ще бъде изпълнен с много празнично настроение, което ще ни донесе безброй радостни емоции. Щастливи сме, че толкова много таланти ще бъдат на сцената и ще можем да се докоснем до тяхната енергия и магия. Очакваме ви на концертите, за да споделим заедно духа на празниците!
Относно автора
Анжелика Иванова
Анжи е родом от Монтана. Тя вярва, че книгите крият в себе си почти всичко, от което един човек се нуждае. Или поне тя така ги усеща. Любовта ѝ към четенето се заражда, когато открива малка, вече несъществуваща, библиотека в нейния квартал. През годините много неща се променят в живота ѝ, но едно остава винаги там - книгите. Въпреки че се ражда в Деня на астронавтите, избира маркетинга за свой кариерен път. Преди да стигне до мечтаната професия отива да учи в Бирмингам, Англия, където осъзнава, че родната България ѝ липсва повече, отколкото е очаквала. След година се връща и изпълнява една своя детска мечта, а именно да работи в книжарница. Много хора ѝ казват, че това е крачка назад, но тя избира да слуша само сърцето си. И го прави. Няколко години по-късно работи като маркетинг специалист на свободна практика и подбира клиентите си именно така - със сърцето. Обича да се предизвиква като взема участие в различни бизнес и стартъп състезания, като вече е спечелила немалко такива. Интересно нейно начинание е развитието на стартъп за преработка на кафе утайка в България.
В следващите редове ще ви запознаем с едно прекрасно начинание на екип от млади и талантливи хора, обединени от обща кауза с изключително смислена мисия. На 4 декември в Дом на енергетика в град Козлодуй се състоя прожекцията „Разкажи, за да запомним“. Проектът, реализиран с помощта на Национален фонд „Култура“, събира 11 документални късометражни филма за ярки личности от града и региона и бе представен от очарователната Велианна Кашева. Велианна е мениджър творчески проекти във фондация „Есториум“ – една нарастваща общност от хора, които вярват в това, че всеки човек заслужава образа му, гласа му, движенията на тялото и красотата на духа му да бъдат съхранени днес за онези, които идват след нас.
Велианна е израснала в Козлодуй и именно затова настоящата прожекция включва историите на 11 ярки личности от града и региона. Нека заедно надникнем в тези 11 вече увековечени образа:
Започнахме както подобава с мястото, на което се намираме – град Козлодуй е известен с кораба „Радецки“. А какво е корабът без капитан? Това е Марио Тутунаров, капитан на параход „Радецки“, чиято история е събрана в 5-минутно видео. История за една сбъдната детска мечта – да работи на кораб. Той говори за детството си, за страстта си към сабите, чието колекциониране е неговото хоби, след което с изключителна любов и носталгия разказва историята на „Радецки“ и споделя: „Гордея се от това, че работя тук!“.
Марио Тутунаров
Следващата история е тази на изключително слънчевия човек Петя Русинова от с. Селановци. Във видеото тя споделя смешни истории за белите от детството си и разказва за семейството си: „Аз съм взела най-качествения мъж на северозапада… останалите райони от България не ги познавам!“. Разказва, разбира се, и за любовта си към децата и за нейната голяма цел – да създаде подходяща среда и да гради бъдещето им в правилната посока. Петя има 40-годишен стаж като учител, 20 от които като директор на училището в с. Селановци, инициатор е на Националния конкурс за малките философи „Малкият принц“, инициатор и водещ на Международния фолклорен фестивал „Кукурузени усмивки“ и председател на НЧ „Самообразование 1894“, с. Селановци.
Петя Русинова
Прожекцията продължи със Стефка Митева или баба Стефка, както всички я наричат, отново от с. Селановци. Ако можехте само да чуете с какво умиление, с каква любов говореше за децата и за колегите си! Баба Стефка от малка мечтае да стане учител и мечтата и се сбъдва – дълги години преподава на децата, а в последствие продължава мисията си, но вече като директор. Към днешна дата, вече пенсионер, тя е активен деец в местния пенсионерски клуб: „Ние разбрахме, че можем да живеем добре, че можем да се борим със самотата, че можем да се веселим, нашето поколение е научено да живее колективен живот!“
Стефка Митева
В следващото видео Велианна ни представя историята на една „вълшебна къща“ – първата опорна точка в нейния живот – място, където се е правил театър, децата са рисували, играели, където са ги учели и насърчавали да следват и развиват таланта си. Тази къща е Общински детски комплекс в гр. Козлодуй и един от „вълшебните учители“ в нея е Мариана Ангелова – талантлив художник и най-вече добър и сърцат човек. „Ако е вярно, че хората се раждат като един бял лист, то мога да ви кажа, че тази жена е нарисувала най-ярките и най-красивите щрихи върху страшно много детски лица и сърца!“ – така изглежда Мариана в очите на Велианна.
Мариана Ангелова
Следва историята на Ваня Кожухарова – втората опорна точна в живота на Велианна – детската градина. За себе си Ваня казва: „Аз съм един нормален, обикновен човек, съдбата ми е била така благосклонна, че съм работила и живяла с много кадърни хора, с които сме правили много красиви неща за читалището и за културния живот на града като цяло“. Ваня е театрална актриса, има над 40 постановки. Пенсионира се като учител в детска градина, след което продължава да работи с деца от читалището, преподавайки им театрално изкуство. Още от ученичка има страст към шапките, благодарение на майка си. И до днес, ако я видите по улиците на града, по шапката ще я познаете.
Ваня Кожухарова
Стигаме до третата опорна точка – училището. Велианна прекарва 12 години в едно и също училище „не защото не е имала възможност да си тръгне оттам, а защото не е искала“. Там има един човек, който „толкова много години води училището в правилната посока“ – Мария Костова. Мария завършва френска филология във Великотърновския университет и тъй като навремето работа се започвало по разпределение, тя попада в Козлодуй. Три години работи като учител в СУ „Христо Ботев“, след което, едва на 27 години, става директор на новооткритото тогава училище „Кирил и Методий“. Тя не само полага основите, но и дава летящ старт на училището с откриването на първата в града паралелка за ранно чуждоезиково обучение (по онова време Козлодуй става четвъртият град в страната, в който се създава такава паралелка). Нейната кауза е заедно с колегите си да докаже, че масовите училища могат да постигнат резултати като всяко училище, наричащо себе си „елитно“. И нейната кауза успява!
Мария Костова
Продължаваме със следващото видео за „една изключително финна, тиха и безкрайно силна жена, която с неуморния си труд е възпитала хиляди деца от този град“ – Ивет Серафимова. Ивет произхожда от музикален род, закърмена е с любов към музиката. Учи в Ловеч, след което в Плевен и накрая, по покана на тогавашния директор Мария Костова, попада в училище „Кирил и Методий“ в Козлодуй , където веднага започва да осъществява своите мечтани проекти. Стартира с музикална паралелка с изучаване на пиано, продължава с концерти, хорове и един ден създава клас. „Като ме срещнат днес мои ученици и като започнат да говорят благодарни: – Помните ли… И аз съм благодарна, че съм запомнена с нещо хубаво, което съм направила – това е повече от всичко друго!“
Ивет Серафимова
Ивет има двама сина, единият от тях – Калин Серафимов – е много артистичен още от малък. За него Велианна казва: „Колкото тя е тиха, толкова той е шумен, колкото тя е елегантна, толкова той е свободолюбив, бунтар, който следва пътя си“. Още в тийнейджърските си години Калин изпитва влечение към театъра и театралното изкуство – за него това е начинът да изрази себе си. След завършване на средното си образование той кандидатства в НАТФИЗ, но не го приемат и записва актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс“. Така попада в света на театъра. Участва в пиесата „Случка в зоопарка“ на Драматично-куклен театър „Димитър Димов“, гр. Кърджали – много сериозен текст с много сериозно послание. Именно там забелязват таланта му и го канят да остане в трупата – неговата мечта: „Аз много исках да играя в театъра, никога не съм мечтаел да се кипря пред камери, да ходя по разни червени килими – това е суетня, просто исках да бъда в театъра!“. И така идва цяла поредица сериозни роли. След реформата в театъра и намаленото финансиране се стига до там, че „не правиш изкуство, а правиш някакви неща, колкото да оцелееш“ и той напуска театъра. Но няма случайни неща – ето че Калин попада в Дом на енергетика, гр. Козлодуй, където след години работа като административен работник получава отново шанса да сбъдва мечтата си – „Това беше може би най-голямата награда, която съм получавал!“.
Калин Серафимов
Следват две безценни истории на двама от най-старите членове на театралния състав при Дом на енергетика – тези на бате Мишо и чичо Яни, както ги нарече Велианна:
„Мен не ме притеснява, че ще остана за вечни времена, мен ме притеснява по-скоро дали някой ще се заинтересува от това“, така започна видеото за Михаил Войков. Той разказва с умиление за щастливото си детство, за дядо си, който го е научил на всичко, говори с безкрайна любов за съпругата си: „Аз бих я дал за пример за това как водата може да подпали скалата – това е съпругата ми. Тя ме направи съвсем друг човек и то в добрия смисъл“. Михаил разказва как е дошъл в гр. Козлодуй, след като се уволнява от казармата, за приятелството си с Яни Абаров, който го запознава с театралното изкуство и го прави част от него. „Когато имаш колеги по-добри от теб ти се стремиш да гониш и неминуемо израстваш. Това, че имам някои добри роли, е благодарение на това, че съм имал добри колеги, които съм се стремял да гоня.“ Михаил говори толкова искрено за нещата от живота, за това, че човек е жив, докато има кой да го помни, а оттук и единственото нещо, което желае: „Искам както аз помня моя дядо, така да ме помнят и мене, да ме споменават с добро, нищо друго!“
Михаил Войков
Яни Абаров (или чичо Яни) се самопредстави като „откачалка, зодия овен, роден точно когато се стрижат магаретата“. Човекът-усмивка, бихме казали. И той разказва за безгрижното си детство, пълно с много спомени, весели игри и тийнейджърски щуротии и за запознанството със съпругата си. От малък свири на китара, а „този, който можеше да свири на китара, беше на пиедестал. Класът на жената беше женски клас и всички момичета умираха за мен, щото им свирех лирични песни, само жена ми не ми обръщаше внимание“. Но ето ги днес – вече 45 години заедно. За театъра Яни казва: „Веднъж качиш ли се на сцената, няма слизане“. Спомня си за една от ярките му изяви в пиесата „Човекоядки“ на Иван Радоев: научил текста за 3 дни и след това 3 месеца го сънувал, и още го помни, рецитира част от него със сълзи в очите. Цялата зала искрено се смя на разказа му за негова роля в една от пиесите на Бойко Илиев – прибират се заедно със съпругата и сина си отнякъде и синът му казва: „мамо, ако искаш да не се разведеш, по-добре не гледай тая пиеса – тати играе педераст“, а майка му отговаря: „Няма лошо, че играе педераст, мамо, лошото е, че много му отива“.
Яни Абаров
Дойде време и за последното видео – да завършим както подобава – на висока нота! „Една дама с изключителен чар и харизма и огромно, добро сърце“ – така Велианна представи учителката си по пиано Здравка Николаева. И тя наистина е такава – изключителна жена, дълбоко свързана с музиката. Здравка е преподавател по пиано към Дом на енергетика. За нея преподаването е като бягане с препятствия: „Слагам препятствието и казвам на ученика: тичай и скачай. Думата „не мога“ не я пускаме тук! Който я употреби, ритуално отива в коридора да я изплюе и после се връща тук. И така пак, и пак, и пак… докато се получи“.
Здравка Николаева
Така завършва тази вдъхновяваща вечер. Много се смяхме и, признаваме си, на моменти дори поплакахме… За едва час и половина не само надникнахме в 11 човешки живота, но видяхме, чухме и усетихме душата на тези хора, бяхме съпричастни към най-съкровените им и най-скъпи моменти. Тези 11 души оставят своята следа, своя образ и душа за поколенията.
Колко от нас се замислят какво оставяме за поколението след нас? За съжаление никой не е вечен. Estorium.org е сайт, на който всеки може да качи видео на човек, когото обича – безплатно и свободно – за да бъде запомнен.
Благодарим на тези прекрасни хора за идеята, за труда, който са вложили в развитието на този проект, и най-вече за шанса да бъдем запомнени.
Аз искам да бъда видяна от внуците и правнуците си, искам да оставя своето послание, своя образ, да бъда запомнена… А вие?
Относно автора
Стела Георгиева
Това е Стела - домакиня, съпруга и майка на две прекрасни деца, а в душата си - 18-годишна тийнейджърка, чиято усмивка никога не слиза от лицето. След като завършва средното си образование в Монтана, заминава за Варна, където завършва и висшето и в продължение на 18 години създава дом, семейство, приятели… Докато един ден не взема трудното решение да се върне обратно в родния си край, защото корените си тежат на мястото. Започва нов живот в град Козлодуй - нов дом, нови приятели, нова работа. Семейството ѝ винаги е до нея – то е движеща сила, смисъл и опора. Понастоящем Стела работи като главен специалист „Протокол“ в атомната ни електроцентала, но винаги е мечтала да бъде фотограф. И ето че, ставайки част от семейството на „Призни“, тя превръща мечтата си в реалност.
С камбанен звън, топли светлини и сплетени длани Берковица посреща празничния сезон тази година. През изминалия уикенд градът бе сгушен сред зимните мъгли, но показа, че е готов да прегърне скъпи гости от близо и далеч и вече е в очакване на най-споделените дни в годината.
В петък вечерта, часове преди първия голям декемврийски празник, официално бяха запалени светлините на коледното дърво на площад „Йордан Радичков‟. Десетметровата елха е заобиколена от креативните аранжировки на коледна тематика, изпълнени от детските градини в общината. Те ни представят смисъла на Коледа през различните призми и ни напомнят, че магията е навсякъде около нас в нейното разнообразие. На площада в своеобразна симбиоза заживяха традиционните сцени на Рождество Христово и яслите, абстрактна ангелска композиция, акцентираща върху светлината, и, разбира се, коледните дарове, в по-съвременен смисъл.
Снимка: Инна Герова
Празничните камбани в съботния ден събраха жители на града в храма „Св. Николай Чудотворец‟, където с литургия беше почетен Никулден – големият християнски праник, бележещ и началото на коледните обредности. За здраве, благополучие и единение се помолиха присъстващите в храма, заедно духовните лица. Последва благословение на обредните хлябове и рибни ястия, подготвени специално за миряните в дух на взаимопомощ и споделеност, така както повеляват честванията на Свети Николай Мирликийски Чудотворец.
Снимка: Инна Герова
След края на официалната част, най-ярката диря оставиха трептящата светлина на стотиците запалени свещички, топлите думи за подкрепа и примера за грижа към ближните. Няма съмнение, че това усещане ще се предаде посредством следващите събития в града и ще остане да живее през целия празничен сезон, когато улиците и площадите ще са изпълнени с хора, а фойерверките и коледните светлини ще осветяват нощното небе.
Относно автора
Инна Герова
Тишината и спокойствието са моето лично убежище. Обичам дългите протяжни дни, есенното слънце, шума на дърветата и зимния покой. Обичам ги, но e все по-трудно да им се насладя, защото са заглушени от гръмките гласчета на моите две госпожици. В тяхната компания блажено
си живеем в Северозапада. Пътуваме семейно, изследваме околностите, забавляваме се заедно и сме щастливи, че имаме възможността да го сторим извън големия град.
