Сезоните на живота: историята на Даяна Михайлова
Йоана Димитрова
Eсен е. Времето на реколтата. Посетите и отгледани семена дават своите плодове. Всички се радват на периода на изобилие, но колко усилия са необходими за растежа и узряването знае само онзи, който преминава през всички процеси, неизменно полагайки нужните усилия.
Есента ни дава ценни уроци. Напомня как и в сезоните на нашия човешки живот, ако търпеливо вярваш в скрития си потенциал, ако поливаш с внимание заложбите си и им даваш време да се проявят, ако стоически търпиш бурите, осъзнавайки, че те правят по-силен, ако вземаш мерки да ограничиш вредата от тъмните страни на характера си и с внимание и грижа работиш върху тях, ако смело подхранваш мечтите, а не страховете си, ако чакаш търпеливо да узрееш за следващия етап в живота си, то несъмнено ще дойде сезонът, в който ще се радваш на изобилие.
Есента ти ще бъде толкова плодородна, че видял веднъж резултата от усилията си, никога повече няма да тъгуваш с меланхолия по летните дни, ще откриеш колко е красиво да пускаш с лекота части от себе си, когато дойде времето за това, и няма да се страхуваш от снежните бури на живота, а ще знаеш, че те са необходима подготовка за ново разцъфване напролет. За нов етап. Ще се радваш на своето многообразие – цяла палитра от цветове и форми, ще приемаш всичко в себе си, но и неотклонно ще се стремиш към усъвършенстване, за да береш плодовете на живота с удовлетворение и благодарност.
Запознавам ви с една жена, която, както сезонът, в който е родена, въплъщава в себе си тези извечни принципи на живота. Една жена, която знае, че промяната е неизбежна, но израстването от нея не е гарантирано, защото за него трябва да положиш необходимите усилия. Тя неотклонно се стреми към развитие и пуска нещата, които вече не служат на нейния растеж, с непоколебима решимост и изящна лекота. И досущ като падащите есенни листа понася болката от необходимата промяна с тиха, грациозна красота. Тя е жена, която преоткрива най-голямата вътрешна женска сила – умението, макар и уязвима, да пристъпва напред с увереността, че ако предизвиква себе си, животът ще се разгръща пред нея, поднасяйки ѝ най-големите си дарове.
Тази жена е Даяна Михайлова, оперативен мениджър на корпоративен бизнес, майка на близнаци, пътешественик по душа и най-вече жена, устремена към своето развитие. Тя извървява много дълъг път от стеснително, затворено в себе си момиче до жена лидер, отговаряща за много хора и важни процеси, балансираща между семейството и кариерата и отворена за свързване с другите и света. Днес тя излъчва спокойна увереност и сила, знае какво иска и върви неизменно напред по пътя на израстването ден след ден, променяйки към по-добро себе си, бизнеса, а оттам и града, в който е родена.
Това е третата история от нашата поредица за Агентите на промяната на SGT Bulgaria, които правят избора да останат в Северозапада и да развиват себе си и региона. Защо? На този въпрос всеки от тях дава различен отговор, който винаги съм нетърпелива да разбера…
– Какво ти е дал Северозападът?
– Автентичност и свобода.
Даяна бързо и категорично казва това, а после с усмивка говори за идентичността на региона, за неговите традиции, хубави страни и атмосфера: „Не се срамувам от тази автентичност. Напротив, гордея се с нея. Смятам, че няма човек в България, който да е имал досег до Северозапада и да не го каже с позитивизъм. Когато спомена пред хора от други градове, че съм от Монтана, винаги се намира някой, който да сподели за някакво познанство или история от Северозапада, които помни с нещо положително. Мисля, че сме най-автентичното кътче в България.“
Малките населени места несъмнено са по-близо до нашата природа и това, от което човек има нужда като свързване с другите и средата. „Хубава е възможността да си имаш село, на което да отидеш. Да пипаш земята, да садиш картофи, баба да ти прави мекици на печката. Детето ти да види кокошка на живо, да си играе с козле, да го нахапят бълхи дори“, смее се Даяна, а после добавя: „Този досег с истинското е едно от най-важните неща в живота. Около София има малки населени места, но повечето не са типичните села, хората живеят там просто защото в града е пренаселено. Не е същото. За себе си мога да кажа категорично – радвам се, че съм израснала тук и в момента не мисля, че бих отишла някъде другаде.“
Северозападът дава на Даяна свобода в много важен за нея аспект. Като майка на две деца, тя не се притеснява, че седне ли в парка с тях, те, играейки, могат да се загубят от погледа ѝ; не се притеснява и когато са на детска градина или училище без нейното присъствие: „Ако има проблем, ще се разбере веднага. Учителките, които са преподавали на нас, сега преподават и на децата ни, познаваме се – има го това прекрасно отношение на близост, на топла връзка.“
И тази специална връзка между хората в по-малкия град, връзката с онези от тях, които са свидетели на това как растем и остават важна част от историята ни, неусетно размива границите на времето и с Даяна се връщаме назад до детството ѝ, за да проследим нейното израстване през сезоните на живота до този момент. Предизвиках я да назове три думи, които я описват през всеки един нов етап на израстване. Сега нека с тях като ориентир заедно се потопим в нейната история…
Незабележима. Свита. Активна.
В предучилищните години и началните в училище Даяна е затворена, усеща се незабележима сред децата. Иска да си играе с тях, но срамежливостта ѝ пречи да създава много близки приятелства, а критиката от строгите учители приема много навътре. Желанието ѝ да се впише в обстановката на началното училище, да се разбира с учителите и да се сближава със съучениците ѝ претърпява неуспех. Паралелката ѝ е с разширено изучаване на изобразително изкуство – рисуването ѝ допада и тя заобичва процеса, в който изразява себе си чрез творчеството. Нейната стеснителност ограничава на онзи етап свързването ѝ с другите и средата, но тя не обича да е затворена у дома, поривът ѝ да е навън и да бъде активна говори за жената, в която ще се превърне – свързваща се с желание не само с околните, а с целия свят.
Промяната, които предстои да извади наяве автентичната ѝ същност в общуването с околните, идва през един ден в края на 5. клас, когато докато рисува у дома, майка ѝ влиза в стаята и я пита дали иска да се премести в спортното училище, където в онзи момент учи и по-голямата ѝ сестра – въпрос, който я отвежда до първия нов етап в личностното израстване.
Любознателна. Лидер. Щастлива.
Така малката Даяна продължава образованието си в тогавашното IX СУ „Йордан Радичков“ (в икономическа паралелка), където ѝ предстоят едни от най-щастливите години от живота ѝ. Новата среда се оказва подходящата благотворна „почва“ за нейния растеж. „Тогава всеки дойде от друго училище, не се познавахме. Беше ново начало за мен. Може би бях понатрупала и опит в държанието си с хора в училищната среда и ми се случи натурално в новата обстановка да ме отлъчат като лидер.“, спомня си за важната положителна промяна тя.
Свитото доскоро момиче започва да усеща в себе си ръководни качества и да ги проявява в различни ситуации. Възможностите сами се появяват – съучениците ѝ я отличават да се изявява в различните екипни дейности, а учителите ѝ гласуват доверие да бъде отговорник на класа. Скоро Даяна с удивление осъзнава, че може да разговаря с учителите като по-възрастен, но същевременно се разбира и със съучениците си и може да ги проконтролира, когато станат по-палави и безразсъдни: „Разбирах се с всички – момичета, момчета, дори с малко по-буйните и агресивните. Влизах успешно и в ролята на защитник на онези, които бяха аутсайдери.“
Цялостната атмосфера в тогавашния ѝ клас като събиране на характери е много благоприятна. Даяна с гордост и радост споделя, че той се развива като изключително успешен – всички избират да продължат да учат в университет и завършват висше образование в различни сфери. Най-голяма заслуга за това според нея има класният им ръководител г-жа Станка Костова (към настоящия момент директор на училището), която успява да ги мотивира. Чудесните преподаватели помагат на Даяна не само да прояви своята вродена любознателност и старание, но и нещо повече. Тогава тя още не го знае, но някои от тях, показвайки ѝ как се създава респект не със строгост, а с авторитет, ѝ стават ярък пример за подражание в бъдеще, когато тя самата ще обучава и ръководи хора.
Така за Даяна новото училище открехва вратата към собствените ѝ заложби. Там тя разбира какво наистина харесва – изчисленията и управлението на хора – две сфери, които ще изиграят важна роля в развитието ѝ.
Способна. Кариерно ориентирана. Мотивирана.
Висшето си образование Даяна продължава в икономическа специалност в Свищов, но не то бележи новия етап в нейното израстване. Прави го една мечтана кариерна възможност. Преминаването от заетост от типа сервитьор/барман до престижна работа в сферата на финансите, е огромна стъпка за младата жена.
В близост до кафенето, в което Даяна работи по онова време, се намира офис на фирма, занимаваща се с финансови кредити. „Виждах жените да излизат от там, облечени толкова елегантно – с ризи и поли. Усмихнати и вежливи, идваха всяка сутрин при мен да си вземат кафе. Тогава поисках да имам такава работа.“, спомня си Даяна. А животът винаги предоставя възможности за осъществяване на потенциала, който усещаме в себе си, и само от нас зависи дали ще ги грабнем. Когато вижда обявата за вакантна позиция, тя не се колебае. Тогава е само на 19 г., без опит, но има късмета да я препоръчат и да получи покана за интервю. „Регионалният мениджър ме хареса и ми даде работата, което за мен беше огромна стъпка напред. Момичето, което правеше кафе на тези хора, започна да работи редом с тях.“, усмихва се при спомена за решителната крачка Даяна.
Встъпвайки в новата си длъжност, тя първоначално е плаха и гледа колегите си с огромен респект заради възрастовата разлика и опита, който имат зад гърба си. Но новата работа скоро ѝ носи и нова вяра в собствените ѝ възможности и силно желание да се учи: „Не трябва да се конкурираш с хората, които са по-умни от теб, и да ги чувстваш като някаква заплаха. Тъкмо обратното – трябва да работиш с тях, за да можеш да се надграждаш. Разбрах, че мога много повече, отколкото си мислех, това беше преломен момент за мен.“ Даяна вижда потенциал за бъдещото си развитие във фирмата и се амбицира да инвестира в изграждането на кариера. Усеща в себе си много силна мотивация да стане нещо повече от това вакантно място, да не остане просто „момичето по заместване“, а да се изкачва по стълбичката на успеха.
Така първата крачка вече е направена, а я очакват още много. Чували сме, че успехът обича смелите, но той обича още повече решимостта на онези, които въпреки страха винаги избират да направят следваща стъпка нагоре.
Майка. Независима. Уверена.
На 22-годишна възраст Даяна се оттегля от работата, защото получава щастливата очаквана вест, че ще става майка. На 23 г. тя ражда своите деца близнаци – момче и момиче. „Още като дете, когато си играехме с кукли, си представях, че ще имам кариера и ще бъда млада майка на две деца. И ми се сбъдна. Е, не очаквах двете да се появят накуп.“, смее се Даяна. С партньорството и отговорността на майчинството, настъпват и други промени – стремежът ѝ към финансова независимост, който я подтиква да започне да работи още в ученическите години, се засилва: „Държа да бъда независима без значение от обстоятелствата. Колкото и да е стабилен един мъж, и на него може да му се случи нещо. Вярвам, че в едно партньорството мъжът и жената трябва да бъдат 50 на 50 и в това.“ Междувременно тя взема и магистърска степен по фирмен мениджмънт и контролинг – направление, в което вече знае, че иска да се развива.
Когато се обърнем назад, можем да забележим как животът ни е подготвял за бъдещето, как се е разгръщал пред нас с всяко наше разгръщане отвътре – на някаква заложба, ново осъзнаване, увереност в себе си или поемане на нова роля. Следващата кариерна стъпка на Даяна я приближава още до сферата на сегашната ѝ дейност. Тя започва работа в една логистична българска компания, където организира процеси на превозване с камиони – не с коли, а с товари. Скоро тя започва да движи цялата дейност и ѝ се налага все по-често да прекарва и вечерите, и почивките си на телефона или пред лаптопа, което натежава на младата майка. Един ден, в който ѝ се налага да работи докато е на системи в болницата, тя решава, че е време за промяна.
Възможността се разкрива пред нея чрез Цветелин Савов, който по онова време тъкмо е започнал осъществяването на своето голямо начинание, стартирайки в града компания за превоз на автомобили в границите на САЩ – SGT Bulgaria (Прочетете неговата лична история тук). Тогава Даяна е много притеснена – изискването за вечерни смени и високо ниво на владеене на английски език са предизвикателство за нея. Но с натрупания опит тя вече вярва в по-голяма степен на собствените си умения и приема работата, доверявайки се и на преценката на жената, която води интервюто, и ѝ казва нещо, което Даяна помни до днес: „Знам, че английският ти не е достатъчно добър, но знам и че ще го научиш, защото ще го говориш всеки ден. Това, което ти имаш, липсва при другите кандидати. Говориш с усмивка и хората го усещат, а на нас ни трябва някой, който да общува с клиентите именно по този начин.“
След като Даяна въпреки страха си приема да стане агент на SGT Bulgaria, това предсказание бързо се сбъдва. Дните минават и неусетно, получавайки подкрепата на семейството си в грижата за децата и приемайки разговор след разговор, тя надмогва двете първоначални предизвикателства.
С присъщото си старание, породено от високите изисквания, които има сама към себе си, Даяна става най-добрата и само след 6 месеца е избрана от Цветелин за първия тиймлидер в скромната тогава компания от 10 агенти, която постепенно започва да се развива и да расте правопропорционално на усилията на нейния амбициозен директор и неговия екип. Отговорната позиция ѝ носи много нови предизвикателства: в желанието си да я обучи добре, Цветелин е изключително взискателен и не ѝ спестява нищо, но въпреки всекидневните трудности Даяна продължава да се стреми към усъвършенстване на уменията си. И животът я възнаграждава с ценен дар – увереност.
„Да откриеш силите в себе си е най-хубавото нещо, което може да ти се случи.“, казва ми тя с блясък в очите, в който личат всички лични борби, които е водила. И спечелила. За Даяна най-добрата практика на компанията е фокусът върху това да дава умения на хората за справяне не само с дейността в офиса, но и с житейските предизвикателства: „Опитът е нещо, което никой не може да ти отнеме. В SGT хората получаваме такъв, какъвто другаде не бихме могли. Всички имаме възможността да се учим от хората, които са по-напред в развитието си – всеки един човек от екипа дава на другия, за да вървим всички заедно нагоре по стълбичката.“
Когато работата ни помага да развиваме своите качества и умения, силата на характера и вярата в себе си, то тя е много ценна за нашия житейски път. Защото той е непредсказуем. Когато животът поиска от нас да сменим посоката, често ни праща събития, които да ни накарат да се почувстваме достатъчно некомфортно, че да променим нещо. И от перспективата на времето това винаги се оказва за наше добро. След период на силно напрежение в компанията Даяна решава да напусне. Пътят я отвежда в напълно различна сфера: започва работа по клинични проучвания в болницата в Монтана, където се сприятелява с прекрасни лекари. Тъкмо тогава разбира, че синът ѝ има много рядко заболяване – от откриването на болестта за пръв път през XIX в. в света има общо 300 души, засегнати от нея, и момченцето ѝ е един от тях. „Абсолютно съм убедена, че това ми напускане и отиване в болницата за 6 месеца си беше чиста съдба. Да се разкрие заболяване на сина ми, което той носи още от раждането си, именно в момента, в който аз работя с лекарка, която ми става близка като човек и след това ми помага… Буквално имам чувството, че някой ме хвана, остави ме при нея и след това си ме върна.“, разказва Даяна.
И тя наистина се завръща. През декември 2021 г. получава ново предложение за работа от Цветелин Савов. Направила отново избор в името на растежа, в началото на февруари 2022 г. Даяна пристъпва отново прага на компанията, за да поеме най-важната си и отговорна кариерна роля до този момент, ставайки оперативен мениджър на SGT Bulgaria.
Време е за нов етап в нейното израстване…
По-решителна. По-можеща. По-самостоятелна.
Значително разрасналата се вече компания разкрива много и различни възможности пред хората, които са част от нея. В новата си длъжност Даяна открива своята най-добра професионална реализация до този момент. На въпроса къде е ключът за успеха, Даяна, типично за представител на зодия Дева, отговаря: „В детайлите. Моята работа е да се вглеждам в тях, да не ги изпускам. Представям си голямата картина като един пъзел с хиляди части. За да наредим нея, трябва да обърнем внимание на всички тези малки елементи. Ако не ги виждаме и не ги следим всички, няма да успеем да ги напаснем по правилния начин.“
Ролята на оперативен мениджър е съвкупност от най-пасващите на личността ѝ проявления: динамичната среда осигурява поле за организационните ѝ умения, лидерските ѝ качества намират своята роля в ръководенето на екип, присъщата ѝ емпатия се проявява в грижата за развитието му, а устременият към израстване колектив тласка конкурентната ѝ натура към все по-високи резултати. Но има и още нещо: работата дава на Даяна възможност за пътешествия и свързване със света, които ѝ даряват едни от най-ценните, обогатяващи и трансформиращи преживявания в живота ѝ.
„Адски много се промених от едно пътуване до Индия, където заминахме, за да сключим договор с партньорска компания и да обучим екипа. Мисля, че имаше Даяна преди Индия и Даяна след Индия.“, започва разказа за емблематичното за нея пътешествие тя: „Сменихме 3 полета и пътувахме 36 часа до там, а това беше първото ми качване на самолет. Там летищата са огромни, на моменти буквално се държахме един друг за куфарите, за да не се изгубим.“
В Индия Даяна разбира, че ключът за комуникацията не е в това колко добре боравиш с езика, нито дори доколко го знаеш, а в това как се свързваш с хората, с каква нагласа подхождаш в общуването си с тях: „Там свенливото момиче, което малко по малко се отвори към другите, започна да работи с хора и да ги менажира, стана отворено изобщо към света. Там, където не беше задължително да общувам, аз осъзнах, че искам да го правя.“ А местните я предразполагат към това: „В Индия хората са щастливи – имат малко и когато получат нещо, дори дребно, то им носи истинска радост. Имах момент на лека депресия след прибирането ми в България. Липсваше ми тяхното щастие и грижовността, те са изключително гостоприемни като домакини. Липсваше ми добротата им – хората там я имат в изобилие. Един ден ще се върна отново.“
Благодарение на Индия в Даяна настъпва важна промяна. Когато разбира колко много израства от престоя си там, тя се отваря към света и решава, че няма вече да стои на едно място, а ще пътува, ще разглежда и ще се учи. Днес пътешествията са част от приоритетите на устремената към израстване жена. Така компанията подкрепя по много начини мечтите и стремежите на Даяна.
„Вече общо 4 години съм част от екипа на SGT Bulgaria. Да се върна отново и да остана, означава, че съм усетила компанията като място, на което мога развия потенциала си в много висока степен. Все още има моменти, в които се страхувам, свитото момиченце не е изчезнало напълно от мен.“, казва с откровена усмивка Даяна.
Страхът никога няма да изчезне напълно. Ако не усещаме малко страх и притеснение от това, което правим в момента, то дейността няма силата да ни промени и развие. Нужно е само да вземаме решения от позицията на израстване. И да се стараем детето в нас да се гордее с възрастния, в който сме се превърнали. Трудните моменти по пътя са неизбежни. Но истинските лидери показват, че по-важно от това да бъдем винаги силни, е да бъдем себе си – да показваме и уязвимите си страни и как въпреки тях продължаваме напред. Показват ни как да поемаме отговорност и да помним, че на първо място е отговорността към себе си и към собствените ни избори. Защото личният пример е най-голямата мотивация за хората, които се учат от нас.
Тук с Даяна се завърнахме от миналото в настоящия момент от нейната история. Сигурно забелязахте, че думите, с които тя се определи на този етап от развитието ѝ, са в сравнителна степен. Сега тя е по-решителна от преди, по-можеща и по-самостоятелна. Повече от вчера, но по-малко от утре, защото процесът продължава. Предстоят ѝ още много изпитания в нейната лична трансформация. И съм убедена, че тя ще посрещне с готовност всяко едно от тях. Започва да вали, но Даяна отказва да отвори чадър, за да се предпази. Усмихвам се, очевидно е, че не се страхува от дъжда…
Сезоните се сменят и светът продължава напред. А с всяка нова среща и с всяко ново предизвикателство в живота си постепенно научаваме, че промяната е нужна за цикъла на растеж и обновление. И стига да не се страхуваме да се намокрим, бурите в живота ни ще ни изведат на нов етап. Ще ни научат да се огъваме без да се пречупим, да бъдем силни и уязвими едновременно. И най-важното – ще ни покажат какви сме в действителност и какви неподозирани заложби са скрити в нас.
Ако преминавате през буря, продължавайте да вървите. По пътя ще получавате много доказателства, че това е правилната посока – като среща със съученик, който ви е запомнил, защото сте били мили с него; като свързване с подходящите хора, които да ви подкрепят в трудностите; като малки, но значими ситуации, в които виждате израстването на децата си, благодарение на вашия пример. На това ме научи Даяна: дори в буря пътят е винаги нагоре.
Във време на промяна вярвайте в потенциала, който носите в себе си. В магията, скрита във вас. Вярвайте в своята есен, която идва, за да ви освободи от всичко, което вече не сте и не е ваше. Вярвайте, не само когато есента ви носи изобилие, но и когато листата започнат да падат и всичко става непоносимо сиво и уязвимо голо. Всичко е наред. Просто един сезон от живота ви трябва да приключи, защото е време за нов етап.
Есен е. Бъдете богато щастливи дори в сезона на листопада.
Като щастието на есенното дърво, което знае, че ще дочака пролетта.
