Живителните води на Вършец
Призни
Водата е живот! Без нея нашата планета нямаше да бъде това, което познаваме днес – нямаше да има животни, растения, хора. Ако трябваше да се борим за всяка глътка вода, развитието на цивилизациите определено щеше да поеме в друга посока. Дали си даваме ясна сметка с какъв ресурс сме дарени, особено в днешното технологично време? Нашият регион е богат на водни запаси с различен произход и огромна стойност. Ценим съкровището си, използваме го разумно и с гордост заявяваме, че във Вършец водата блика буквално от всеки ъгъл. Курортният град е богат на блага, но нека сме честни – водата е тази, на която той дължи своята автентичност. Водата привлича жадните за приключения, търсещите лек, бленуващите отмора! Водите на Вършец – река Ботуня, минералните извори и градските чешми, са истинска благодат и извор на живот, не само за местните.
Основният воден басейн край Вършец е река Ботуня. Тя започва своя път от Кознишкия дял на Стара планина, източно от връх Тодорини кукли. В долното си течение, между Криводол и Бойчиновци, реката образува широка долина, заета с обработваеми земи. А в дълбоката залесена долина на горното ѝ течение, се обособява Вършец. Там, в подножието на планинските хълмове, реката носи прохлада и изобилие. Бистрите ѝ води представляват интерес и за риболов, като в нея се срещат много видове риба, включително балканска пъстърва.
Преди да стигнат Вършец, речните води се пускат по пленителния Заноженски водопад. Той се състои от два не много високи скока, но за сметка на това широки и красиви. Сянката и зеленината, в комбинация с прохладата от реката, правят местността привлекателна в знойното лято.
Едно скрито съкровище, родено от хилядолетното съприкосновение на реката и скалите, е местността Сопово, намираща се в средното течение на Ботуня. Водите на реката минават през високо и тясно дефиле, образувайки внушителни пещери, арки, отвори в скалите, които при пълноводие се превръщат във впечатляващи вирове. Причудливите каменни образувания са обиталище на самодиви – така смятат местните, а легендата разказва как тук самодивата Вида е отгледала Крали Марко. В близкото минало каньонът се е изпълвал с хора от целия регион, привлечени от прохладата на чистите речни води. Било е място за приятелски и родови сбирки, както и импровизирани лагери край реката.
Никак не е случайно, че центърът и градският парк на Вършец са разположени покрай коритото на река Ботуня. Разходките около реката отдавна не са така формални, както е било в началото на миналия век, когато българският елит е припознал този район. Тогава, по времето на цар Борис III, е изграден „Банският комплекс“ (първото по нашите ширини казино и Старата баня) и пространството е облагородено. След 1922 г. тук е кипял изискан светски живот, а мястото е посещавано дори от царския наследник принц Кирил. Бални танци във виенския салон на казиното, бавни разходки покрай буйните води на реката, пищни тоалети, конски впрягове, задълбочени разговори за изкуство и политика – това са били обичайни картини край каменния мост, който и досега е сърцето на града.
Изобилието не спира дотук, защото същият този благодатен ляв бряг на Ботуня крие своето най-ценно съкровище – хидротермалното находище „Вършец“. От земните недра извира вода с благоприятната температура от около 36°C. Тези извори са познавали още древните римляни, които след продължителните военни походи са имали навика да се „отбиват“ до тукашните бани. Наричали ги „Медека“ и ги използвали точна така, както ние днес – за възстановяване след продължително физическо натоварване. Мълвата за целебните води започва да се носи от уста на уста по турско време. А с изцелението на местния жител Димитър Лучков през 1850 г. славата ѝ се разпространява и интересът към нея не е спирал оттогава.
Днес знаем, че съставът на хипертермалните води е сулфатно-хидрокарбонатно-натриев и е подходящ за вътрешно и външно приложение. По преценка на медицински лица се прилагат схеми за питейно балнеолечение. Темперирана между 35 – 37°C, водата е ползотворна при стомашно-чревни, жлъчни, чернодробни, метаболитни, бъбречни, урологични проблеми. Външното балнеолечение повлиява заболявания на периферната нервна система, ортопедични, дегенеративни и възпалителни (в ремисия) ставни заболявания.
Термалните води са общодостъпни от две чешми в града, както и в няколко басейна. Един от басейните се помещава в сградата на градската баня и се използва най-вече с лечебни цели.
Флиртът между градската среда и водата обаче не спира дотук. Прежаднели гърла могат да се утолят и на всяка от десетките чешми, пръснати из зелените части на града и парковете. За някого може да е немислимо да излезе в планината без шише с вода, но не и за местните. Тук имаме лукса да се разходим в гъстата борова гора, да послушаме разнообразни птичи диалекти и да се разхладим на крайпътна чешмичка.
Отскоро и най-известната алея в града може да се похвали със своя подобаващ финал. Буйният танц на внушителен интерактивен фонтан допълва усещането за безметежност, което „Алеята с чинарите“ оставя у всеки от нас. Фонтанът приканва минувачите да се докоснат до неговите освежаващи струи, насърчавайки връзката между хората и водата. Пленителните водни каскади са достъпни за игра, водните пръски не оставят никого безучастен, особено най-малките. А музика и светлина са своеобразна кулминация и тържество на изобилстващите животворни води.
С огромна признателност Вършец отдава почит на благата, с които е щедро надарен. „Празникът на курорта, минералната вода и Балкана“ има своята дългогодишна история и е най-мащабното и емблематично събитие за общността. Фестивалът поставя в центъра заобикалящата ни природа, ласкавия климат, величествените планински склонове и живителни води. Кулминацията на честванията е планирана за 1 август 2025 г, като през юли и август са предвидени десетки културни и спортни събития със свободен вход, които хармонизират с празничното настроение и духа на лятото.
Редно е да помним, че водата е могъща стихия – както може да дарява с благодат, така има способността да отнема. Тя е вечната промяна, а отговорността да живеем в хармония със заобикалящата ни среда е само наша. Водните ресурси трябва да използваме разумно и с мярка, за да опазим съкровищата си – тези, които вдъхват сила и живот на човечеството!
Автор на статията: Инна Герова
