Пяна, смях и тебешири – Вършец в детски цветове
Натали Ангелова
В сърцето на август, когато слънцето рисува златни сенки по алеите, а дърветата в парковете
шепнат истории от миналото, Вършец отново се превърна в сцена на детска магия. Тук, под
нежната сянка на дърветата и сред свежия полъх на планинския вятър, природата срещна детските
усмивки, а спомените се изписваха с цветен тебешир и сапунени мехурчета.
Два поредни дни – сякаш извадени от страниците на лятна приказка – събраха десетки деца и
техните семейства в един празник, в който въображението нямаше граници, смехът кънтеше като
ехо от радост, а Вършец – този малък курортен оазис – пулсираше с ритъма на щастливо детство.
Събитията бяха част от „Празника на курорта, минералната вода и Балкана“.
Събота започна като приказка, разказана с балони. В ранната утрин Слънчевата градина се
превърна в сцена за истинско балонено вълшебство – Big Bubble Show! Усмивките се отразяваха в
сапунените мехурчета, които се носеха като цветни мечти над главите на децата. Сапунени тунели,
балонени торти, пухкава пяна, шапки от мехури – и много смях, и още повече ахкания от възторг.
Един час и половина – толкова време трае истинската магия, когато се прави с обич. А тя беше
навсякъде – в ръцете на аниматорите, в очите на родителите, в глъчта на хлапетата, дошли от
Вършец, от близки градове или просто на гости при баба и дядо.
Неделя беше денят, в който асфалтът проговори. Боровият парк отново се събуди от детски смях.
Общината беше подготвила нещо специално – влак със 100 вагончета. Но не празен. Всяко вагонче
чакаше… чакаше своя герой. И те дойдоха – Стич, Спондж Боб, Патрик, Спайдърмен и още
десетки цветни, палави, добри и забавни анимационни приятели.
Над 85 деца – местни, летуващи, на гости или просто преминаващи през нашия красив курорт – се
включиха в рисуването под мотото „Моите любими анимационни герои“. Общината им осигури
всичко необходимо – а те дадоха най-важното: сърце, въображение и неподправена радост.
Но може би най-ценното, което тези дни оставиха след себе си, не беше просто в игрите, нито в
рисунките, нито дори в смеха. Беше в усещането, че Вършец тупти. Че тук, под сянката на вековни
дървета, в крехкото трептене на сапунени мехурчета и в цветните линии по асфалта, живее нещо
истинско. Нещо, което събира поколения – баби, внуци, гости и местни – в една и съща сцена на
топлота, приемане и радост.
И ако думите разказват историята, то снимките, които ще видите, говорят на езика на сърцето –
уловени усмивки, изцапани с тебешир ръчички, бели облаци от пяна, в които децата се гмуркаха с
вик на радост, вплетени ръце и чиста, неподправена еуфория. Всяко изображение е капсулиран
спомен – не само за едно събитие, а за едно усещане. Усещане за място, където детството не просто
минава, а остава.
