Северозападът като сбъдната мечта: историята на Карола – чилийската мацка от Белоградчик
Тихомир Алексиев - Роки
Когато баба ми Тимка гледаше някога телевизионни сериали, пристигнали чак от Южна Америка, едва ли си е представяла, че някой ден край нейния град ще заживее иситинска латино героиня. Моята баба обичаше да споделя своята мъдрост и не пестеше съветите си към наивните момичета, които ставаха жертва на манипулации от страна на властни и безчестни прелъстители и роднини по съребрена линия – завършени интриганти. За съжаление наивните героини нямаха възможност да чуят безценните напътствия, защото знаете как е с телевизията – връзката е само в едната посока. Подобно на много други, героинята на нашия разказ не е могла да чуе тия съвети и като се завъртяла, обиколила почти цялото земно кълбо и след много перипетии най-после си намерила мястото край Белоградчик.
Нашата героиня се казва Карола, родена е в Чили и се представа така:
“I’m Karola. The Chilean chick from Belogradchik.”
(„Аз съм Карола. Чилийската мацка от Белоградчик.“)
Родена е в Сантиаго де Чили и расте по времето на Пиночет. Детството на Карола е трудно, изпълнено с недоимък и неприятни спомени. Семейството трудно може да се нарече сплотено и проспериращо. В ранна тийнейджърска възраст Карола осъзнава, че нещо не е наред с нейната страна. Става свидетел на действията на тайната полиция на чилийския диктатор, когато неин съсед е закопчан на оградата пред очите ѝ. Налага се да се премести от Сантиаго в градчето Ляй-ляй или Яй-яй. Интересно място, разположено на 80 км от Сантиаго, на 130 км от подстъпите на Аконкагуа в Аржентина и на 80 км от плажовете на Виня дел Мар. Името на градчето идва от езика мапудунго на народа мапуче, който живее в Чили и Аржентина и означава „вятър-вятър“. Там се развива нейното отношение към свободата. Сменя училища, обикаля наоколо с колелото и се учи на житейските уроци по трудния, но безпогрешен метод на сблъсъка с реалността. През този период голямата любов на Карола е природата на родната ѝ страна.
Географията на Чили е много интересна, заемаща територията на почти 7 Българии, с дължина от над 4 хил. км по меридиана, простираща се от Атакама до о. Огнена земя. Там са най-сухата пустиня на Земята – Атакама, най-високият вулкан – Охос дел Саладо (на границата с Аржентина), най-екологично чистият район – чилийска Патагония, както и хиляди вулкани, много от които активни. Точно в Чили се е случило най-голямото земетресение през 1960 г. Най-високото планинско езеро се извисява също из чилийските Анди. Климатът варира от сух тропичен до субполярен, като в умерената си част често духат (не съвсем умерено) западни ветрове. Добавяме отдалечения на 3 500 км в Тихия океан Великденски остров или Рапа Нуи и става ясно, че Чили няма много общо с България. Когато тук е обяд, там тъкмо се съмва, когато при нас е лято, там е зима и обратно.
Изглежда вятърът в Яй-яй ще да е бил достатъчни силен и с навършване на своето пълнолетие Карола е подхваната от него и запратена да обикаля по света. Ако се спрем подробно на всичките и преживелици и даваме географско описание на местата, ще ни трябва не статия в Призни, а истинска теленовела, само че заснета на стотици локации. Като например Германия, където нашата героиня се опитва да възстанови отношенията с баща си, без особен успех. Или Испания, Андора, Швейцария и Нидерландия. В даден момент тя се завръща в Чили, където става актриса в популярен местен сериал.
Да се спрем на две много важни места – Република Южна Африка и Великобритания. Прелитайки насам-натам по белия свят, Карола срещнала своя бъдещ съпруг, който се оказал южноафриканец от голямо и сплотено семейство. Република Южна Африка с расовите си конфликти и опасните улици не била особено привлекателна за младото семейство. Отделно традиционната роля на жената в тази малка общност не била нещо, което да пасне на нейния характер. Макар и двамата да са родени в Южното полукълбо, младото семейство се насочило към Северното и по-точно Британските острови, и още по-точно световния мегаполис – Лондон. А там нямало нито топли плажове, нито вулкани, издигащи се на хиляди метри височина, нито ледници, спускащи се по техните склонове. Имало обаче огромно количество сгради, построени от червени тухли и едно Сити от стъкло и железобетон, което стърчало над всичко останало.
Изглежда, че в Лондон Карола най-после си намерила мястото и заедно със своя съпруг се установили и създали семейство. Родили им се две момчета, които расли като гъби след дъжд. Защо Лондон? Ако си в сферата на технологичните иновации, това е едно от местата, където да си. Преди Великобритания да напусне ЕС, Лондон е фокус на европейските операции на множество високотехнологични компании. Карола работи там като проектен мениджър в IT сферата. Също така, заедно с мъжа си, който е способен технологичен инженер, стартира и собствени проекти в областта на социалните медии, първата интернет операционна система (интернет ОС) и платформа за търговия на дребно. Съчетава професионалните ангажименти с домашното образование на децата си. Отговорностите и товарът са големи, а животът в големия град е изискващ. Щом си там, трябва да си способен да се справяш с високите разходи на Лондон, опитвайки се да водиш балансиран начин на живот, което е особено трудно като имигрант без подкрепата на голямото семейство.
Да не забравяме, че разказваме история за това как една чилийка е избрала Белоградчик. Но за да стигне до тук, тя трябва да измине определен път и да преживее някои перипетии. Без цялата изцеждаща душата действителност на лондонските високотехнологични хъбове може би нямаше да дойде и острата ѝ нужда да намери убежище, където да възвърне връзката с природата и себе си. Понякога се оказва, че докато даваме всичко от себе си за близките, забравяме да оставим нещо и за нас самите. Настъпва празнота, която може да бъде много нараняваща. Особено за нашата героиня, която е скитала по света и е расла свободна по пътеките около Яй-яй. Тогава научила нещо, което променило живота ѝ.
Карола научила, че има място в Европейския съюз, където природата е дива, населението намалява, интернетът е относително бърз, а цените на имотите са ниски. За много от жителите на Северозападна Българя това може да не звучи като особено привлекателна картина, но не и за нашата чилийка. Това я отвежда в България – първо като пътешественик, а след това като притежател на имот в Коста Перчево. Селото, разположено на няколко километра от град Кула, е дом на около 40 жители, като се предполага, че предлага повече тишина и хармония от Лондон. Разбира се, тишината идва с цял куп битови проблеми, а и с житейски решения. Но преди да се вземат най-трудните решения трябва някаква частица вдъхновение, която да накара нещата да тръгнат.
Този паметен момент настъпва, когато Карола пътува по пътя от махала Фалковец за Белоградчик и се среща за първи път с магията и очарованието на Белоградчишките скали. Оттук нататък вече няма съмнение, къде е мястото, където нашата героиня ще ближе рани и ще си връща радостта от живота. Междувременно нейните момчета са пораснали и вече поели по свой път. Бившият ѝ съпруг остава в Лондон, а нейното белоградчишко приключение започва.
Повечето от нас знаят, че когато си купуваш обувки онлайн съществува известен риск. Какво да кажем за покупката на имот? Но няма значение! Щом е с изглед към Белоградчишките скали, значи си заслужава. И чилийската бизнесдама закупила втори имот в България, този път във вилната местност край Белоградчик. Дивно място с великолепна гледка и един забележителен обитател – архитект Георги Георгиев, за когото разказахме в предната история. Запознаването с Жоро е следващият важен момент. Карола иска да построи собствена къща с естествени материали в новото си място и едва ли би могла да намери по-добър съветник от архитекта, който е сърцето и душата на общността, занимаваща се с тези строителни технологии.
Няколко месеца по-късно се срещнах с Карола и започнах да слушам нейната история. Питах се дали не търсеше своето Чили в Белоградчик. Попитах я и отговорът се оказа малко изненадващ за мен. Не природата беше връзката. Няма аналог на Белоградчишките скали в Чили, нито в България има пустини, огромни вулкани, земетресения и цунамита, запращащи къщи в океана. Отговорът е в една човешка фигура. Близък от нейното детство в Чили – един чичо, хърватин по произход, който вдъхнал в нея много от човешките ценности на балканските хора. Тя намира в Белоградчик това, което ѝ липсва в Лондон – общност от хора, които споделят общи интереси и се подкрепят един друг.
„Аз получих толкова много подкрепа тук и това означава много за мен!“
Като чух това, в главата ми се прокрадна идеята, че причина да се заселиш някъде може да е съществуването на добри хора. Те също са ресурс. Може би това е капиталът, с който можем да започнем изграждането на просперитет в българския Северозапад. Докато великите нации точат сиво вещество, ние можем да привличаме хора, които търсят доброта и нормалност. Северозападът като убежище на една старомодна нормалност. Кой знае? Може би и това е възможно. Но да се върнем на Карола и нейния нов дом.
Мястото, което има край Белоградчик, все още не е готово за живот през зимата. Оказва се, че нидерландско семейство може да помогне. Карола вече има много приятели в Белоградчик и района, които помагат с много неща. Българският език ѝ се струва сложен за научаване, като допълнителна трудност създава местният диалект. Както биха казали тукашните баби:
„Не уме леб да си посака сирома!“
Но тя се справя много добре и сега. Даже се оплаква, че прекалено много хора, говорели английски или испански език, което ѝ пречи да учи български. Сега крои планове за бъдещето. То включва много разходки из Балкана, артистични занимания, къща от естествени материали, зеленчукова задруга и кой знае още какво. За хората с мечти вратите са широко отворени. Природата, красотата, подкрепата и приятелството, които Карола е открила при нас, е добре да ни напомнят, че имаме ценни неща и е добре да ги пазим. А новелата на нашата героиня в Белоградчик тъкмо започва и нашият разказ е само епизод от нея. Така че, кой знае, може някой ден да разкажем какво става по-нататък. А на нашата героиня да пожелаем щастие и мир!
