Вършец посрещна 21 ноември с преклонение: открит бе бюст-паметникът на Христо Ботев

Вършец посрещна 21 ноември с преклонение: открит бе бюст-паметникът на Христо Ботев
Снимка: Евелина Георгиева

Час преди обяд на 21 ноември, под меки облаци, разкъсвани от плахи слънчеви проблясъци, Вършец изглеждаше притихнал, но в самия му център нещо особено вече се случваше. Жители и гости на града, деца и възрастни, постепенно се стичаха на едно място, привлечени от повод, който обединяваше всички. Светлината се процеждаше през облаците, сякаш и природата бе решила да смекчи шума наоколо, за да остави този момент да звучи сам – силен, спокоен и достоен. Денят на християнското семейство тази година се превърна в дата с историческо значение за града, защото именно тогава бе открит новият бюст-паметник на Христо Ботев – патрон на НЧ „Христо Ботев-1900“.

Присъстващите си припомняха как още през 1900 година седемнадесет родолюбиви мъже полагат основите на читалището, водени от искреното желание да „палят светлина“ пред очите на съгражданите си. Те избират Христо Ботев за свой покровител, ушиват трикольорно знаме с неговия лик и определят втори юни за празник. Оттогава, вече 125 години, читалището продължава да живее благодарение на стотици будни хора, които са оставили своята следа в културния живот на Вършец.

Точно пред тази история и традиция беше открит новият паметник. Под звуците на тиха тържествена музика г-н Алекси Алексов и г-н Боян Ботйов дръпнаха покривалото, а пред погледите на всички се разкри внушителният образ на поета-революционер.

Снимка: Евелина Георгиева

След откриването отец Радевски извърши празничния водосвет и благослови новото място на памет и преклонение. Последваха думи от председателя на читалището и кмета на общината, които подчертаха, че денят ще остане записан в летописа на Вършец като още един знак за почит към делото на Ботев. Скулпторът Милен Каменов разказа как е стигнал до крайния облик на паметника – след като първоначалната идея за отворена книга се е оказала твърде тясна за личност като Ботев, той е избрал по-силен и самостоятелен монумент. Девет месеца труд са довели до образ, който олицетворява мощ, дух и свободолюбие.

Особено вълнение предизвика присъствието на Боян Ботйов – правнук на брата на Христо Ботев – генерал Кирил Ботйов. Неговите думи бяха като мост между миналото и настоящето.

Празничната част продължи с изпълненията на най-младите жители на Вършец. Децата от детската градина, учениците от началното училище и възпитаниците на средното училище в града се включиха с рецитиране на добре познати и обичани Ботеви стихове – онези, които всеки българин носи в съзнанието и сърцето си. Между тях се вплитаха и народните танци, изпълнени от танцовите състави – живи, искрени и носещи духа на българщината. А накрая музикантите от читалищната школа изпълниха няколко добре познати възрожденски мелодии, които придадоха на празника още по-топъл и родолюбив завършек.

Снимка: Евелина Георгиева

За финал венци и цветя поднесоха всички присъстващи – горди носители на паметта и почитта към делото на Ботев. После мъжки хор „Българи“ изпълни „Хаджи Димитър“ и думите на Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ прозвучаха като тежък, истински завет.

В края на тържеството, с благодарност към всички присъстващи, читалищното настоятелство обяви паметника на Христо Ботев за открит. Така на този ноемврийски ден Вършец не просто откри нов монумент, а утвърди своето място като град, който помни, почита и се гордее с делото на най-светлите български синове.

Относно автора

Натали Ангелова

Родена и възпитана в курортния град Вършец. Млада душа, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота, настроена позитивно и притежаваща способността да превръща всеки миг в специален. Натали вярва във важността на малките неща, обича да се наслаждава на простите радости и умее да цени всяко преживяване. Тя посвещава 11 години на изучаването и практикуването на народни танци, което е голяма нейна страст. След като завършва бакалавърска степен по политология в УНСС, Натали избира да се установи отново в родния си Вършец. Там тя не само намира истинско щастие, уют и спокойствие, но и с желание работи за развитието на малкото градче, което обича.

Прочетете и другите материали на автора тук