Където процесът се превръща в изкуство: жива симбиоза между материали, форми и преживявания

Където процесът се превръща в изкуство: жива симбиоза между материали, форми и преживявания
Снимка: Инна Герова

Съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.”

– Антоан дьо Сент-Екзюпери

Природата е най-великият творец, а ние, нейната публика, можем само да се любуваме и вдъхновяваме от сложните, но съвършени форми, които тя извайва. Истинската магия обаче се случва тогава, когато природната сила и човешката ръка се срещнат в пълен синхрон.

На тази вълнуваща симбиоза се насладихме по време на изложбата „Изкуството на процеса” на ланд. арх. Давид Йошков във Вършец. Дизайнерските съдове, изработени от естествени материали, уютно приютили растителни елементи, впечатлиха аудиторията и я увлякоха в последвалия уъркшоп. 

Библиотеката към НЧ „Христо Ботев – 1900” едва побра малките ентусиасти, нетърпеливи да се включат в творческия процес и да отнесат частичка от това преживяване у дома. Работилницата се превърна в жива интеракция, в която децата не просто наблюдаваха, а със собствените си ръце засадиха растения, за които да се грижат занапред. Под вещото ръководство на автора те се научиха как да дренират почвата според нуждите на средата и как да изградят хармонична композиция.

Снимка: Инна Герова

Философията зад проекта надхвърля обикновеното популяризиране на съвременни творчески практики – тя цели да даде на публиката директен досег до самото раждане на творбата. Арх. Йошков сподели тънкостите при работа с различните материали и етапите, през които преминава като дизайнер и приложник, докато превърне суровата идея в завършен продукт.

Вдъхновяващото пътешествие на „Изкуството на процеса“ продължава – предстои представяне на проекта в Берковица и Белоградчик.

Относно автора

Инна Герова

Тишината и спокойствието са моето лично убежище. Обичам дългите протяжни дни, есенното слънце, шума на дърветата и зимния покой. Обичам ги, но e все по-трудно да им се насладя, защото са заглушени от гръмките гласчета на моите две госпожици. В тяхната компания блажено си живеем в Северозапада. Пътуваме семейно, изследваме околностите, забавляваме се заедно и сме щастливи, че имаме възможността да го сторим извън големия град.

Прочетете и другите материали на автора тук