Ключови елементи за здравословни взаимоотношения между бизнеса и хората: Даниел Найденов – технически директор
Елизабет Тончева
Автор: Ако NetSurf беше човек, какви качества би притежавал?
Даниел Найденов: Ако NetSurf беше човек, бих му приписал лоялност, търпение, честност и устойчив характер. Не най- шумният в стаята, а този на когото можеш да разчиташ.
Характерно за един бизнес, отдаден на идеята да запази здравословни взаимоотношения с хората си, е, че същите тези хора остават верни на каузата от самото начало. За да бъдеш дълги години част от един бизнес, преминал през много промени и трудности, трябва да имаш повече от материален стимул. Сигурна съм, че сте съгласни с мен.
Започнахме да ви разказваме за човешките истории зад NetSurf, като началото бележи тази на идеолога на бизнеса. Въпреки невъзможността тази идея да се роди такава, каквато е, без него, осъществяването ѝ е изцяло плод на общите знания, умения и усилия на всички хора, които са били, все още са или тепърва предстои да бъдат част от семейството на NetSurf.
Зад всеки мечтател, който вижда голямата картина, стоят хора, които се заемат със специфична задача, която трябва да бъде свършена по определен начин. Тези, които успяват да заземят идеята до ниво изпълнение и да докажат защо нещо може или не може да бъде осъществено. Днес ви срещаме с един Човек, чийто принос в семейството на NetSurf не е просто времето, прекарано там. Конструктивна мисъл, инженерен подход и решения, внимание към детайла и практически поглед върху реалната възможност дадена идея да бъде успешна са все качества, необходими да движат един бизнес към актуалното. Даниел Найденов – Дани е технически директор и е част от семейството на NetSurf вече 24 години. Какво може да задържи човек в една работна среда толкова време? Можем ли да разглеждаме уменията като наследство? Кой е северът на неговия компас и каква роля има музиката в живота му? Въпрос след въпрос… така смятах, че ще протече това интервю. Едно интервю, което има определени цели, с напълно непознат човек може да се превърне в няколко часов приятелски разговор, прескачащ от тема в тема, а с напредването на времето да се случва все по-леко и естествено.
От срещите си с Дани разбрах няколко неща: работата не трябва да остава недовършена; дяволът се крие в детайлите; лоялността и уважението, които получаваш, са правопропорционални на тези, които даваш; ако искаш – можеш и когато правиш палачинки за първи път, по-добре се довери на изпитана рецепта или най-добре – на съпругата си.
„Верността означава твърдо да се придържате към спазването на даден дълг, да спазвате думата си и да изпълнявате задълженията си. Това включва лоялност, постоянство и надеждност.“
Боб Кауфлин
Днес Даниел Найденов е технически директор в телекомуникационната компания с най-голям пазарен дял в Северозапада и през последните 24 години се е учил, развивал, разочаровал и успявал заедно с нея. През тези години в NetSurf Дани успява с усърден труд, отдаденост и лоялност да се изкачи по стълбицата на успеха.
На 22-годишна възраст той завършва Техническия университет в Габрово. По образование и призвание е инженер. Прибира се в своя роден град с идеята да остане и да се развива в него. Споделя, че никога не е имал намерение да е някъде другаде и винаги е знаел, че ще се прибере, живее и развива в Монтана. Няколко дни след завършването на бакалавърската степен приятелка му споделя, че се търси човек с неговите знания и умения и Дани кандидатства за свободната позиция. Така седмица след завръщането си в Монтана той се присъединява към екипа на NetSurf като сервизен техник. По това време фирмата се занимава и с продажбата на компютри и Дани се заема с тази задача. Тъй като към нея няма съществуващ сервиз, той поема и тази отговорност, като по цял ден продава и преинсталира компютри. Година по-късно е повишен в техник като има кратка „пауза“ от шест месеца в трудовия си стаж, защото му се налага да отбие военната си служба. Като техник Дани трябва да изгражда мрежи, да включва нови клиенти и да отстранява повреди. С времето започва да поема по-отговорни задачи и е повишен в ръководител на техниците.
В първата статия от поредицата, посветена на човешкия бизнес, когато ви разказвахме за самата компания, се уповавахме на един термин, който ѝ прилягаше на идеология на база наблюденията на външен човек: NetSurf – a coaching tree. Сега, когато имах възможност да подкрепя хипотезата си с факти, се възползвах и попитах Дани за мнението му относно това определение: „За мен терминът „the coaching tree“ е напълно валиден за NetSurf, но не като модерна HR концепция, а като реално преживян процес. В компанията израстването не е само въпрос на позиция или йерархия, а на отношение, доверие и готовност да бъдеш чут. NetSurf дава възможности – не натрапчиво и не формално, а чрез среда, в която се поощряват инициативността, ученето и личното мнение. Тук хората не са „ресурс“, а партньори в общ път.“
Времето неизменно ни дава възможност да минем през различни ситуации. За да се развиваме и израстваме, ни се налага да се учим, адаптираме, понякога дори приемаме крайния резултат въпреки негодуванието си. Помолих Дани да ми разкаже какво точно включва сегашната му длъжност и как се справя с трудностите. Имало ли е моменти, в които е искал да се откаже и да си тръгне? Как е успявал да ги преодолее? Споделя ми, че в работата си се е сблъсквал с изключително трудни ситуации и му предстои да се сблъсква с такива и занапред. Опитът и рутината му помагат да не се стряска, да е сигурен в успеха и дори да не се случи по лесния начин, да знае, че ще се справи. Днес отделът, на който е директор, е разделен на няколко подотдела, всеки с назначен отговорник. Екипът му включва: хората, които работят с тежка техника, подотдел от специалисти, които изграждат опорната мрежа, и техници, които се занимават с така наречената „последна миля“ – работещите с крайните клиенти. Дани отговаря за всички тези хора от Монтана до Благоевград, като напоследък му се налага да извършва предимно административна работа, а през последните 1 – 2 години се занимава и с европроекти. Не пътува често по работа, на всеки три месеца посещава всички населени места, главно в област Монтана. Въпреки възможността да общува с екипите си дистанционно той предпочита живите срещи. Намирането на нови хора е трудна мисия, самата дейност на техниците е специфична и не е лека. Въпреки че не взима еднолично решение кой да се присъедини към екипа, крайният избор все пак е негов, защото и отговорността е.
Понякога начинът да разберем повече за един бизнес е да задаваме очевидни въпроси на възможно най-много хора, които са част от него. За да разберем какъв бизнес е NetSurf, попитах Дани точно това и научих, че NetSurf стъпва на технологии и професионализъм, но се движи от хора: „Това е компания, в която устойчивостта идва от дългосрочни отношения – с клиенти, партньори и най-вече вътре в екипа. Бизнес, който расте бавно, но стабилно, защото не жертва ценности за сметка на бързи резултати. Бих искал хората да знаят, че екипът на NetSurf е истински – с различия, характери и гледни точки, но обединен от взаимно уважение. Че работата тук е предизвикателна, но справедлива, а ръководството – близко, достъпно и ангажирано, не дистанцирано зад титли, както често се случва в много други подобни компании, където контактът със собствениците е труден и формален.“
Както споменах по-горе, интервюто с героя на текущата статия се оказа по-скоро приятелски разговор. За мен беше важно да си създам първо впечатление, без проучване, без да търся чуждо мнение. С радост установих, че професионализмът, опитът, увереността и интелектът се просмукват в кожата ни. Качествата на човек са изписани в жестовете му, подборът на думи, стремежът да те предразположи, а не да доминира. Дани излъчваше увереност, смиреност и разбиране. Пожелах да ми разкаже за израстването си в компанията като експерт и човек и как взаимоотношенията между бизнеса и хората са повлияли той да е това, което е днес: „След вече 24 години в компанията, още от времето, когато екипът се броеше на пръстите на едната ръка и NetSurf беше малка, тепърва прохождаща организация, се виждам по-спокоен, по-осъзнат и по-балансиран. Именно тук се изградих като личност и професионалист – основите на уменията, които имам днес, както технически, така и организационни, са резултат от примера, доверието и наученото от собствениците на компанията през годините.“
С времето осъзнава, че най-трудно се оказва това да делегира задачите си. Не е липса на доверие в екипа, а липса на изградени навици у него. Смята това за проблем у себе си, защото за да се развива, за да успява да вижда голямата картина и да показва вяра в хората си, е нужно да се научи да им се доверява със свършването на конкретни задачи.
В нашия разговор Цветомир Цветков, основателят на NetSurf, сподели с мен, че за него е важно неговите хора да се чувстват ценени. Разказвайки за всеки един член на екипа си, той изразяваше не само благодарност, а и възхищение към способностите им. А дали самите хора от екипа на NetSurf се чувстват ценни? Дани споделя: „Когато работиш с някого толкова години, до такава степен се опознавате, че благодарността не се изговаря – тя се живее. Усещам благодарността на управителите в NetSurf не в думи, а в доверието, в последователността и в това, че винаги застават зад хората си. Тази „закрилническа прегръдка“ я има – тиха, но сигурна, и тя е една от причините да останеш и да даваш най-доброто от себе си толкова години. Тя не е показна, а истинска – в начина, по който те чуват, защитават и приемат като човек, а не просто като част от структура. За мен това е едновременно управленска подкрепа и приятелска закрила.“
Физическите и дигитални библиотеки са пълни с наръчници за успешни лидери. Повечето от тях твърдят, че са единствените, от които имате нужда, за да постигнете успех. Няма обаче универсален наръчник, няма единствен, който да е приложим за всички. Дани също е лидер и самият той е повлиян от такъв в компанията. Ето в какво се изразява успешното лидерство според него: „Лидерството за мен никога не е било власт, а отговорност. Лидер е човекът, който умее да слуша, да поема вина, да дава пример и да застава до хората си, защитавайки по равно както интересите на работодателя, така и на колегите си. Особено в трудните моменти – а такива неведнъж е имало, когато се налага да бъдеш между чука и наковалнята.“
„Ключът не е да подреждаме по важност задачите в графика си, а да планираме в графика си това, което е наистина важно.“
Из „Седемте навика на високоефективните хора“ от Стивън Кови
Хората сме различни, виждаме удоволствие и смисъл в различни дейности. Продуктивността е относително понятие, когато не говорим за работа по норма. Тя може да се изразява в създаването на нещо, прочитането на определен брой страници, изминаването на зададени километри, работа, почивка, прекарано време с приятелите и семейството ни. В стремежа си да сме продуктивни в едно нещо често се случва да забравяме за другите. Балансът е труден за постигане и задържане, а този между работата и семейството винаги е съществувал като казус без конкретна формула за постигане. Има моменти, в които си мислим, че сме там, достигнали сме го и пак ни се изплъзва. Промяната е константа, състоянията не са. Упоритостта и постоянството са константа, успехът не е. Дани е постоянен и упорит, отдаден на работата си човек, който е осъзнал навреме важността на баланса между кариерата и семейството: „Семейството ми е моят вътрешен компас, който още от самото начало ми е давал куража да се захващам с каквото и да е. Съпругата ми е човекът, който ме приземява и ме учи на търпение, емпатия и смирение. Децата са тези, които ме карат да се чувствам истински удовлетворен от постигнатото и заради които се боря денонощно с всички предизвикателства.“
Извън ангажиментите си с компанията NetSurf Дани се развива и в частния бизнес: „Паралелно с каузата „NetSurf“, вече 18 години развивам и собствен бизнес в сферата на охранителните системи и системите за видео наблюдение. Това е още едно поле, в което съм успял да изградя стабилно име и доверие – благодарение на същите принципи, които следвам и в NetSurf: коректност, дългосрочни отношения и лично отношение към всеки клиент.“
Исках да разбера как се постига баланс при толкова динамично ежедневие. Как психиката остава цяла при две изключително ангажиращи дейности и как се прибира у дома? Събеседникът ми споделя, че има периоди, в които тази интензивност и динамика на ангажиментите го изморяват. Времето, прекарано вкъщи, със семейството, е недостатъчно, но се стреми да намира баланс между работни ангажименти, дома и време за себе си. Ангажиментите в NetSurf и тези в бизнеса, който сам развива, са различни и това създава усещането за баланс: ако на едното място се изисква повече ментална ангажираност, на другото му се налага да работи повече с ръцете си и това създава у него усещането за завършеност. Съпругата му често поема цялата отговорност и логистика, свързана със задачите у дома и децата: създаване на уют, прибиране на децата от училище, уроци и тренировки и всичко това, след като завърши нейният работен ден. Често се случва тя да поема същите задължения и през уикендите. Дани осъзнава, че отдадеността ѝ е незаменима и я оценява. Разбира се, тук не отричаме неговото присъствие у дома, напротив – екипността вкъщи е основен стълб за една здрава и плодородна семейна среда.
Както споменахме в началото, за успешен завършек на правенето на палачинки, особено ако ви е за пръв път, е хубаво да разчитате на доказана рецепта или най-добре на съпругата си. Дани ни разказа за своята рецепта за „инженерни“ палачинки. Една сутрин, решавайки да приготви закуска за цялото си семейство, Дани сваля онлайн рецепта за 12 броя палачинки. Сигурен е, че броят е недостатъчен за четиричленно семейство и умножава продуктите по коефициент 1.5. При смесването на съставките осъзнава, че е объркал пропорциите, и така заедно с кухненския робот успяват да забъркат не една, а две каши: неподходяща смес за палачинки и пълна бъркотия наоколо. Съпругата му се събужда точно навреме, за да завари пораженческата гледка и поема контрола. Успява да спаси сместа и закуската с типичния женски почерк, подправен с интуиция, гарниран с опит и няколко лъжици любов.
Дани има две деца: 12-годишен син и 8-годишна дъщеря. С годините осъзнава, че времето, което те ще искат да прекарват с родителите си, ще намалява, ще започнат да създават своя среда и динамика. Благодарение на взаимоотношенията, вярата, подкрепата и лоялността между него и компанията NetSurf преди няколко месеца работното му време се свива от 5 на 4 работни дни. Това се случва с уговорката той да успява да отделя поне един от трите си почивни дни на семейството си. Признава, че дори това понякога е невъзможно, но с времето и повече усилие от негова страна ще се справи. Начинът на Дани да си почива е да прекарва време с приятели навън – за него споделянето, свързването с другия чрез разговор, е от ключово значение. Когато за период от над 4 месеца му се налага да работи от вкъщи и да не излиза навън сред хората, Ковид пандемията донася на Дани осъзнаването, че контактът с другия е важен и че имаме нужда едни от други.
„Гените дават импулс, средата оформя резултата.“
Когато говорим за човешки бизнес, разбира се, основната тема на всяка статия е Човекът, на когото е посветена. Всеки ред разказва него през призмата на автора: личната му история, чувства, мисли и вярвания – това, за което е склонен да говори и да сподели със света. Въпреки че темата за семейството и наследствеността са чувствителни, понякога твърде интимни, за да бъдат споделени пред широката аудитория, те са основополагащи в изграждането на една личност. Както споменахме по-горе, Дани е инженер по образование, призвание и професия. Това не е нещо, което осъзнава дни преди да запише висшето си образование, напротив – интересът, заложбите и до някаква степен бъдещето му се проявяват още в детските му години. Част от корените на моя събеседник започват от село Лехчево (да, с нотка удовлетворение ви го споменавам), където всъщност прекарва голяма част от ваканциите си, заедно с по-големия си брат. От дете Дани се интересува от създаването и сглобяването на всякакви електрически захранвани предмети. В детството му не е имало компютри, но свързването на кабели и батерии са били част от основните му занимания. Учил се е на принципа проба-грешка като си е набавял литература от библиотеката. Дядо му, който е умел в създаването на неща и има богата лична работилница, създава идеалната среда за развитието на интересите на Дани. Близък е със семейството си. Разликата между Дани и брат му, който се занимава с музика, е 5 години и винаги са имали здрави взаимоотношения. Брат му пътува много заради професията си и не успяват да общуват толкова често, колкото им се иска, но връзката между тях остава. Попитах събеседника си дали музиката е играла някаква роля и в неговия живот, но за разлика от брат си, Дани е свирил на китара само в студентските си години с цел създаване на приятна обстановка.
С моя събеседник поговорихме повече за взаимоотношенията с родителите му, за завета, който са му оставили, и отпечатъка им върху неговото израстване като личност: „Връзката ми с родителите ми винаги е била и продължава да бъде изграждаща – както в детството, така и в зряла възраст. От тях съм научил значението на труда, честността и това да държиш на думата си. С прародителите ми връзката също беше много силна – те ми дадоха усещането за принадлежност и приемственост. От дядо ми Йордан съм наследил, може би, целия „ген“ и техническите умения. Той беше изключителен занаятчия и професионалист и още от ранните ми детски години имах възможност да се докосна до най-различни инструменти.“
Днес синът на Дани и върви по същите стъпки. Интересите му са подкрепяни изцяло от родителите му и развитието му изненадва дори баща му. Дани с усмивка и гордост признава, че синът му се учи по-бързо от него, усвоява нови знания и умения за кратък период от време. Любовта на малката му дъщеря се изразява в танците. През последните 1- 2 години в Монтана се появяват чирлидинг танците и тя, преминавайки през балета, се насочва към тях. Харесва ѝ, отдадена е на тренировките и успехите, постигнати по време на състезания, я мотивират да продължава.
И знаете ли, горд баща е! Видях това в усмивката, с която разказваше за децата си, в забавните случки, в които му се е налагало той да бъде ученик на сина си или дъщеря си. Нямаше доза притеснение, че може би синът му ще го изпревари в професионално отношение преди да завърши училище. Готов е да се учи от него и често го прави: „Днес с възхищение наблюдавам как синът ми върви по същите стъпки и смело мога да твърдя, че за своите 12 години в много аспекти ме надминава с техническите си познания и умения – както у дома, така и в училищните и извънкласните дейности. Дъщеря ми, макар и само на 8 години, също уверено проявява интересите си и още отсега трупа свои малки победи и постижения. Децата ме учат всеки ден – на чистота в емоциите, на смелост да задаваш въпроси и на радост от малките неща. Възхищавам се на тяхната автентичност и неподправено любопитство към света.“
А жената до него? Тя е човекът, който му предоставя времето и възможността да се отдаде на работата си и динамичното си ежедневие. Запознават се в NetSurf. Тя започва работа в компанията няколко години след него. Днес не е вече част от нея, развива се в друго професионално направление. Попитах Дани дали му липсва да работят заедно. Той смята, че за тяхната семейна среда и динамика фактът, че всеки от тях си има нещо свое, в което да бъде себе си и да се развива, е по-добрият вариант.
Кой е Даниел Найденов?
Всеки от нас има изграден образ за себе си в съзнанието си. Често той е различен от това как останалите хора около нас ни виждат. Всеки един образ на човека отсреща е изграден на база получена информация и пречупването ѝ през личната ни призма (преживявания, чувства). Дани излъчва постоянство и упоритост, разбиране и смиреност, честност и готовност да поеме отговорност за себе си. Споделя ми, че се възхищава на качества като лоялност, на доверието на хората и усещането, че прави нещо значимо. Смята, че основните му силни страни са постоянството и способността да изгражда дългосрочни взаимоотношения. Работи усърдно за това да бъде по-смел в изразяването на себе си и да взема решения по-бързо и добавя: „Дани е човек в процес – постоянно надграждащ се. Професионалист, съпруг, баща и приятел, на когото може да се разчита. Понякога несъвършен, понякога упорит, не винаги прав, но винаги търсещ смисъл и справедливост. Имало е моменти, в които лични „спирачки“ са ме карали да изпускам възможности. Страхът от промяна и излизането от зоната ми на комфорт понякога е бил по-силен от желанието. Но днес приемам тези моменти като уроци – част от пътя, а не като загуби.“
Попитах Дани за северът на неговия компас: отношението. Той е огледало на отношението към него и желанието му да ти подаде ръка в нужда. Споделя ми, че за хората, които се отнасят добре и с уважение към него, няма нещо, което не би направил.
– Ако трябваше да започнеш книга за живота си с определен цитат, то кой би бил той?
– Ако трябва да започна книга за живота си с цитат, той би бил: „Не бързай да стигнеш – важно е как вървиш.“
Когато разговарях с Дани, в съзнанието ми постоянно изплуваха определенията на Аристотел за човека като „зоон политикон“. Името, което човек изгражда в обществото, определя неговото място там. Начинът, по който околните се отнасят към нас и ние към тях, е от ключово значение за това докъде можем да се разгърнем в професионален и личен план. Начинът по който реагираме на различните събития и отношение към нас, е наша отговорност. Моят събеседник сякаш естествено е осъзнал важността на това да се отнасяш с уважение, искрен интерес и отговорност към всеки човек и ситуация, защото само тогава можем да твърдим, че истински присъстваме в живота. Хората имаме нужда едни от други, от това да споделяме, да се грижим, да създаваме и закриляме. Нищо не е маловажно и нищо не е най-важно. Не е важен само пътят, който си извървял, а следата, която си оставил, начинът, по който си се отнесъл към някого. Понякога ни се налага да се връщаме обратно, а понякога просто трябва да изградим пример за подражание, име – нарицателно за качества, към които тези след нас да се стремят и с които да се гордеем: почтеност, смиреност, доброта, отдаденост, труд, ангажираност, кураж… Важно е да „не бързаш“, защото смисълът е в това да изживееш случващото се по пътя. Важно е „как вървиш“, защото целта е самият път, а не крайната точка.
„… Помни си името и
не губи надежда – търсеното ще намериш.
На призраците вярвай.
Вярвай, че за помощта
отплата ще получиш.
Вярвай и в мечтите.
Вярвай на сърцето, вярвай в приказката своя.“
Цитат от творбата „Инструкции“, част от книгата „М като магия“ на Нийл Геймън
