Знаете ли за тази тайнствена пещера във Видинско и нейната история?
Венелин Добрев
Козарник. Това име носят няколко пещери в България, но най-интересната от тях и тази, която пази най-големи тайни се намира в Северозапада. Дива и мистична като самия регион, тя е локирана в община Димово, област Видин и е с дължина 210 м. Най-близкото населено място до нея е село Гара Орешец, което се намира край пътя за Белоградчик. От там има още малко над два километра вървене докато се стигне до самата пещера. Въпреки, че е открита през 1984 г., нейното археологично проучване започва едва през 1996 г. и продължава и до днес.
С какво е толкова уникална тази пещера?
Първите разкопки са съвместна инициатива на Археологическия институт на БАН в София и Института по геология и праистория на кватернера в Бордо. Те откриват, че пещерата е била обитавана в 37-34-то хилядолетие пр. н. е. Интересното е, че находките показват прилики с култури, които са открити в Западна Европа и датирани като период няколко хилядолетия по-късно.
При пещерните проучвания се вижда, че най-долните пластове са над 1,4 млн. години като възраст и при проучванията е открит зъб на представител на рода homo или homo erectus.
Има друга находка, която води до голяма полемика в научния свят – това са кости от приблизително същия период, на които има резки. Проучващите археолози застават зад тезата, че резките са направени с умисъл, тоест самите кости са обработени, а не е е случайна вреда при консумацията на дадено животно. Основен прът в колелата на тази теза слага схващането, че мислещи представители на homo sapiens се появяват много по-късно – 50 000 години преди новата ера.
В търсене на тайната
И така повече от 23 години археологическите проучвания са ежегодни в пещера Козарника. Те обикновено продължават в периода 15 юли до края на месец август. Екипите на археолози с българско и френско участие проучват тайните й пласт по пласт. Възможно ли е в находките, които датират преди милион години, да се крие някаква тайна, за която не знаем? Отговорът е по-скоро положителен, но го очакваме със затаен дъх.
Ето какво споделя пред „Монитор” през 2017 г. и доцент д-р Никола Сираков, който ръководи проучванията на пещерата и е част от екипа археолози от самото начало на разкопките:
„На обекта има възможност да се работи още много години – ние сме разкопали по-малко от една десета от отложенията. Така че има достатъчно непроучен материал за още едно поколение археолози, които да правят проучвания.”
Според него в бъдеще методите за анализ на находките ще се развият, лабораториите ще използват по-съвършени апаратури и с развитието на науката ще стане възможно да се правят по-точни проучвания.
По думите му този археологически обект е уникален за Балканите, а вероятно и в цяла Югоизточна Европа. “И е един от малкото в Европа, в които са запазени следи от обитаване на първите човешки същества за нашия континент – иначе казано, следи от най-ранните фази на обитаване“, споделя още доц. Сираков.
