Александра Мирчева: От нас зависи да трансформираме проблемите във възможности
Венелин Добрев
При нас рядко ще видите интервю в две части, но тази прекрасна млада дама наистина има какво да каже и го прави прекрасно. Ще ви срещнем с една млада и много дейна личност, родом от Видин. В двете части на интервюто ще засегнем две важни теми – младежката работа и младежките организации от една страна, а от другата страна – образованието.
Днес говорим с Александра Мирчева от Видин. Възпитаник е на Гимназия с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков”.
Извън формалното и образование, свързано с международни отношения и управление на международни проекти, годините на доброволчество и младежки активизъм в родния Видин някак предопределят и професионалния и път в гражданския сектор. Била е заместник-председател на Видински детски и младежки парламент, председател на Градския ученически съвет и на училищния съвет в нейната гимназия – накратко неуморен младежки активист от „съзнателна тийнейджърска възраст”.
В последните 7 години активно работи за каузата образование в няколко направления:
- Като обучител на младежи и младежки работници чрез методите на неформалното образование;
- Като проектен мениджър на съвместни образователни инициативи между публичния, гражданския и частния сектор за качествено образование и развитие на умения в училище;
- Като социален предприемач – съосновател на Зона 21, обучителен хъб и пространство за развитие на умения на XIX в.
Казва, че не си спомня момент, в който да е спирала да доброволства за организации, в чиито мисия и ценности вярва. Била е заместник-председател на Национален младежки форум – най-голямата платформа на младежки организации в България, както и български младежки делегат към ООН през 2016-2017 г., програма на Дружество за ООН в България.
Гледайки назад виждам, че си била и продължаваш да бъдеш изключително активен млад човек. Какво ти даде за твоето развитие членството в младежкия парламент на Видин?
Когато бях ученик, във Видин имаше много силно развито училищно самоуправление – автентично и ефективно, както за младите хора, така и за училищните общности. Ученическият съвет в моята гимназия се избираше така, както се гласува на избори – с кандидатури, платформи и идеи за училището, изборен ден, бюлетини, комисия и т.н. А в градския ученически съвет отговаряхме за развитието на младежки инициативи, базирани на нуждите на всички ученици от града. Казвам това, тъй като преди 5 години Законът за училищно и предучилищно образование регламентира по-ясно ученическото самоуправление като задължителен елемент от училищната култура и участието на младите хора в училищния живот.
Защо е толкова важно ученическите съвети да работят не само „на хартия“? Защото те възпитават именно проактивност, ангажираност и нагласа у младите хора за разрешаване на проблемите в средата около нас. Така се роди идеята с група млади хора да създадем Видински детски и младежки парламент. Никога няма да забравя как 5 ученици на възраст около 15-16 години решихме, че трябва да „учредим“ тази неформална група – никога не регистрирахме формално организация. Нямахме сериозен опит, но нямахме и съмнение, че това е необходимо за нас и младите хора в града. Като млади хора се сблъсквахме с липса на инициативи от и за младежи, както и възможности за смислено прекарване на свободното ни време. Тези проблеми нямаше да изчезнат сами. Вярвахме, че ние можем да потърсим решенията. Така през 2010 г. основахме младежкия парламент.
Най-ценното, което ми даде младежкият парламент е нагласата, че „от нас зависи”. Много важна нагласа за младите хора днес. Независимо дали става въпрос за гражданско участие, социални проблеми, развитие на бизнес и дори отношението ни на работното място. От всеки един от нас зависи дали ще трансформираме проблемите във възможности, дали ще ангажираме съмишленици и ще намерим решения или просто ще се оставим по течението и ще търсим други виновни за случващото се и ще си намираме оправдания.
Какво представлява младежкия парламент, има ли нещо, с което се гордееш от работата си в него? Какви хора би посъветвала да участват в него и защо?
Младежките парламенти във всеки един град са различни по вид „структури“ – в някои случаи са неформални групи от млади хора, в други са регистрирани неправителствени организации. Могат и да са част от различни формални структури – Центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР)/Обединени детски комплекси и т.н. Всички младежки парламенти „мрежуват“ по между си и обикновено имат пролетна и есенна национални срещи за целта. Обменят идеи, инициативи, добри практики. Най-същественото за всички е, че следва да са водени от млади хора и да осъществяват инициативи за младите хора в града, общината.
От работата на екипа ни във видинския младежки парламент много се гордея с факта, че бяхме „непримирими”. Дълго време не спирахме да „висим” пред кабинетите на тогавашните кметове, общинари и други отговорни към младите хора институции, за да им представяме исканията и идеите на младите хора от града. Провеждахме анкети, обобщавахме резултати и настоявахме институциите да подкрепят инициативи, които ще осмислят по полезен начин свободното време на нас, младежите. Гордея се, че като екип не се обезкуражавахме, ако вратата останеше затворена или нашите идеи – нечути. На следващия ден отново бяхме там! Гражданското/младежкото участие не е еднократен акт, а процес – все още го вярвам.
С тази упоритост и увереност организирахме и пролетната национална среща на младежките парламенти. 1 година след като създадохме парламента, се преборихме за домакинство – от призмата на времето бих казала, че това беше отвъд смело. Нямахме бюджет, имахме твърде скромен опит в организиране на инициативи в града. Посрещнахме над 100 млади хора от цяла България със съдържателна работна програма и педантична организация на събитието – беше ни важно и вярвахме в това, което правим. Отзивите бяха страхотни, станахме инициатори на нови процеси в мрежата на младежките парламенти. Тогава дори не осъзнавахме какво сме постигнали. От перспективата на времето това ме кара да се гордея с усилията на целия ни екип.
Именно заради тези и много други моменти, бих насърчила всеки млад човек, който се припознае в каузите и инициативите на младежкия парламент в своя град, да допринесе към развитието му и да натрупа ценни умения. Това е и пространство, в което може да реализира нови идеи, да се предизвика да бъде двигател на позитивна промяна в своята общност. Ако пък няма младежки парламент във вашия град, имате два варианта – да създадете такъв или да потърсите друга младежка организация/неформална младежка група, в която да се включите.
Би ли ни разказала за това как са развити младежките организации в Северозападна България като цяло? Има ли интересни идеи и инициативи, които хващат окото ти, кои са те и защо?
За съжаление трябва да отбележа, че активните младежки организации, които работят на територията на Северозападна България, са значително по-малко в сравнение с други региони в България. Говоря не просто за „брой регистрирани организации”, а за такива, които създават устойчива позитивна промяна. Наблюдаваме повече инициативи насочени КЪМ тази част от България, отколкото базирани там. Това е напълно обяснимо – младите хора търсят реализация в по-развити икономически региони.
Наблюденията ми от средата във Видин са, че преобладават активности на училищно ниво – активни клубове по интереси, ангажиращи смислено младите хора с развитие на умения в различни области, култура, изкуство и др. На градско ниво има няколко неформални младежки групи по специфични теми, например Общински младежки съвет за превенция на зависимости. Много организации провеждат събития за младите хора от Видин, но те са еднократни, спорадични, не успяват да създадат устойчива промяна – по мое лично мнение. Затова трябва да се изгражда капацитета на младежките организации и изобщо на гражданския сектор там.
Организациите „на терен“, чието развитие следя с интерес от тази част на България са:
- Враца: Враца софтуерно общество
- Лом: Фондация Генерация
- Видин: БиблиоПоща – пространство за обучения, култура и изкуство към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ и любимия на всички “The Bridge Festival”
Всички те намират начини да привлекат, ангажират и покажат на младите хора възможности, извън очертанията на заобикалящата ги среда. Адмирирам най-вече факта, че са „на терен”, вярват и работят всеотдайно за промяната.
Очаквайте втора част на интервюто с Александра Мирчева, която ще е посветена на темата за образованието!
