Български младежки форум: посланиците на света в село Върбово

Върбово е едно от онези малки планински села, в които живеят предимно възрастни хора, а посетителите му често използват изрази като „тук времето е спряло“. Но невинаги нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Сигурно за някого ще бъде чудно, но малкото село в община Чупрене събира за обучения младежи от различни страни, дошли, за да усвоят умения за справяне в съвременния забързан свят. Разбира се, зад такива необичайни инициативи стоят интересни и вдъхновяващи личности, за каквито ние обичаме да ви разказваме. Всичко около това място е интригуващо – селото, местната общност и природата, изпълнена с красота и живот. Понякога се оказва, че не времето е спряло, а нашите представи са застинали в стереотипи.
В основата на хубавите неща, случващи се в село Върбово, стои организацията Български младежки форум (БМФ). Тя е основана от един върбовски потомък – Божидар, който напълно в унисон с името си се е превърнал в дар за селото на своята майка. Но той не е сам в мисията на БМФ. С него са също Цвети, Емине, Крис и Илия, за които също ще разкажем, защото в основата на най-хубавите разкази са човешките истории. Има и други, но за тях ще говорим, когато ги срещнем. Засега ще споменем техните имена – Биляна, която е обучител в курсовете, организирани от сдружението, Иванка – обучител и младежки работник, и двете най-нови попълнения в екипа Теодора и Вяра, чиято основна роля е да подпомагат чуждестранни доброволци. Мястото, където се случват обученията на младежи и младежки работници, носи хубавото име „Торлашка среща“.
Нека първо споделим каква е мисията и дейността на организацията, покрай която върбовските баби си общуват с младежи, долетели от просторите между Кавказ и Атлантическия океан.

Български младежки форум започва дейността си през 2007 г. като студентски клуб. През 2012 г. е регистриран като неправителствена организация, като мисията на сдружението е да подпомага развитието на младежите в един от най-бедните региони на Европейския съюз – Северозападна България. Сред основните цели на организацията са отключване на младежкия потенциал, създаване на дългосрочна визия за развитието на младите хора в България, развиване на непопулярни туристически дестинации в района и популяризиране на българското културно и историческо наследство сред младите. От 2021 г. БМФ има акредитация в сектор „Младеж“ по програма „Еразъм+“ и акредитация по програма „Европейски корпус за солидарност“. Цвети, която е международен координатор на организацията, споделя, че акредитацията е плод на дългогодишна работа в сферата, на продължително изграждане на доверие и е голямо признание от страна на акредитиращите институции. Впечатлението от Цвети е, че тя е човек – усмивка, като зад тази усмивка се крие ерудицията на доктор по история и обучител с дългогодишен опит.

Една от основните дейности на младежкия форум е да провежда обучения за младежи и младежки работници по програма „Еразъм+“ по теми като младежко включване, медийна грамотност, кариерно ориентиране, предприемачество, гражданско образование. Обученията са безплатни за младежите, които само трябва да изберат тема и да се впуснат в приключението. Някои от обученията са по съвсем конкретни кариерни пътеки, като например в хотелиерството и ресторантьорството. Последното обучение през късната есен на 2024 г. е дало възможност на младежи от Грузия, Армения, Албания, Молдова, Турция, Италия и България да се обучават в дигитални умения, сред прекрасната природа на Върбово. Организацията провежда и доброволческа програма, в която участват много млади хора от различни страни. Те са голям ресурс не само за преките цели на организацията, но и като помощници в самите общности, където пристигат. Помагат в местни инициативи, работят с децата от околните селища и което е може би най-важното – отварят вратите на големия свят към този сравнително изолиран край.

Според Цвети младите хора имат добре развити дигитални умения, но не винаги знаят как да ги използват по смислен начин, така че да добавят стойност за своето развитие и за своята общност. Казва, че има нещо особено удовлетворяващо в това да видиш как личности израстват пред очите ти, чрез усвоените умения и знания. За нея е много стимулиращо да работи с младежи и това ѝ дава още повече мотивация да развиват учебните програми и методите, по които ги поднасят. По нейните думи най-много я зареждат блестящите щастливи очи, пълни с нови знания и споделената от самите курсисти благодарност. Те имат онова особено излъчване, което я кара всеки път да усеща дълбокия смисъл на това, което правят от БМФ и огромната отговорност, която носят в допринасянето за едно по-добро бъдеще на младите хора. Споделеното знание с колегите, обмененият опит и съвети, проверката на професионалния статус по отношение на адекватност на инструменти и методи на работа са малка част от хубавите неща, които се постигат при работа с младежки работници.
Според нея най-големите предизвикателства пред младежите са да развият уменията да си поставят измерими цели и да се фокусират върху изпълнението им; да намерят своето поле на изява, където да бъдат ценени и насърчавани да се развиват; да се ориентират в света на несекващия информационен поток и да отсяват възможно най-достоверната информация; да разгръщат потенциала си и да го „канализират“ с оглед своето професионално развитие, което е свързано директно и с умението им да се „презентират“ на пазара на труда по подходящ начин. Именно това са основните направления, по които програмите на БМФ ще се развиват.
С Цвети разговаряме и за друг аспект в работата на организацията – развитието на местната общност. Една от приятните тенденции е появата на нови хора, повечето от които са от така наречените „дигитални номади“. Това са млади, семейни двойки с деца, работещи престижни професии, които им позволяват да работят от разстояние. Любители на природата, които формират общност от хора, които са отговорни към природата и към благоденствието на селото. Те са социално ангажирани и активно включващи се във всички културни изяви на местните организации. Тук е мястото да споменем и местното сдружение „Ботев Върбово“, с което БМФ са в сътрудничество. „Ботев Върбово“ организират събития, облагородяват селото, реставрират местната църква, създали са детска площадка и много други полезни дела, като БМФ ги подпомагат чрез своите членове, доброволци и организационни умения.

По време на разговора с Цвети вървеше обучение на младежи, а ние изчаквахме да излязат в почивка, за да можем да видим мястото и хората в естествената им среда. Поради някаква симпатия или проява на интуиция, вниманието ми бе привлечено от хората, които се грижеха за храната. Както се оказа по-късно, интуицията и този път не ме подведе. Готвачите на обучението се оказаха също писатели, артисти, скулптори и мечтатели, които имат много какво да споделят за себе си и впечатленията си от този красив край, в който са влюбени. Затова с най-голямо удоволствие ще разкажа и за тях, като, разбира се, дамите са с предимство.

Емине е човек, който не може да бъде описан с една дума, изразяваща например професия или личностно качество. Името идва от думата „амин“, която много ѝ отива, защото значението и е „да бъде“. Емине е сбъднала много неща, за които може да мечтае едно момиче, родено в малък град като Исперих. Запознава се с работата на Български младежки форум първо като участник в младежки обмен. Организацията ѝ помага да развие идеята си за собствен бизнес, а именно – открита кухня за готвене по фестивали. Но тя не се ограничава с готвенето. През 2018 г. Емине организира едно уникално събитие – фестивалът „В шепите на Демир Баба“, който съчетава традиции и съвременно изкуство. Мястото не е случайно избрано – Демир Баба теке е едно от най-свещените места за алианите в България, а самият Демир Баба е много важен културен герой и светец в Делиормана.

Едва ли можем да изброим всички дейности на Емине, но не можем да не споменем нейния първи роман „Керван за гарвани“, който излиза през 2021 г. и вече има три издания.
Тя вече е неизменна част от екипа на БМФ, като е трудно да се изброят всички отговорности, които е поела към дейността на организацията. Но въпреки че готвенето за над 20 души не е лесна работа, тя винаги идва с желание във Върбово, за да помага. Защо? Защото мястото я омагьосва. Красивата природата и непроницаемият нрав на торлаците са като магнит за нея. Вече говори на торлашки диалект и го разнася не само из Върбово, но и в родния Исперих и село Гарван, където има къща, а също в София и Амстердам – градовете, където живее през повечето време. Завладява я контрастът между спокойното Лудогорие – равни и плодородни полета и Западния Балкан – красив и суров, а понякога направо див. Казва, че неговата енергия не може да бъде овладяна и затова трябва да се оставиш той да те завладее.
Кристиян също е от Исперих. Занимава се с готварство от 18-годишен, като е работил в България и чужбина. Учил е в готварски колеж в Англия, а също и бизнес специалности, но не ги е завършил. Не успява да открие себе си напълно в нито едно от тези образователни направления. Открива случайно това, което обича да прави най-много. А то е да твори с ръцете си произведения от керамика. Има свой стил и създава произведенията си със своя техника. Той твори пана или картини, които отразяват неговия собствен светоглед за света и изкуството. Готви на курсистите от БМФ благодарение на познанството си с Емине, която го е свързала с Божидар през 2017 г. Отишли са в „Торлашка среща“ и той се е влюбил в селото, природата и мястото от пръв поглед. Останал удивен и от Белоградчик. Постепенно адаптират и оборудват кухнята, така че да отговаря на нуждите на курсовете. Друга причината да се връща отново е и колко много харесва Божидар, Цвети и останалите като хора. За него това е място за създаване на приятелства. Харесва му да общува с различни хора – с местните също.

Илия не е готвач, но също готви на това хубаво място с тези прекрасни млади хора. Трудно му е да се представя, защото, както сам изтъква, е роден в планината Сакар, а живее на река Дунав и диша чрез морето. Учил е за инженер, а е станал актьор. Имал е частен куклен театър, но е играл и на сцената на драмата. Не е певец, но е пял в оперети. Не е готвач, но готви за големи групи. В момента е либретист и педагог на Русенската опера. Мечтата му е да възстанови изкуството на живия разказвач. Затова му харесва да се представя като разказвач на приказки. Твърди, че и в дигиталната епоха разказването на приказки работи безотказно. Пише и детски книги. Книгата, която сега обикаля да презентира се казва „Караконджул в костюм“. Разпространява се само с представяне в училище, лично от него. Нарочно го прави така, за да е „разказваческо преживяване“. Проектът му „Биби и Мими“ го е обърнал към писането за първи път. Това е серия от вече 14 книжки, които разискват полезни за неща за родители и деца.
С Емине е работил заедно на второто издание на фестивала „В шепите на „Демир Баба“, където са готвили за доброволци. След време му се обадила с предложение да готвят заедно във Върбово, защото Кристиян се разболял и има нужда от помощ. Отначало нямал представа за мащаба на готвенето, което му предстояло и бил готов да си тръгне веднага. Една от причините да остане е, защото моментално се влюбил в Божидар и Цвети, както и в това, което правят. Споделя, че общуването с младите хора „му зарежда батерията“.

Веднъж негови приятели му казали, че когато разказва за Върбово целият грейва. Няколко са нещата, които го пленяват в това място – хората, изгревът над гламите (така местните наричат околните планински ридове) и луната, която го омагьосва. С другите герои от кухнята имат свои ритуали. Да посрещат изгрева с чаша чай или кафе и да следят циклите на луната. Нарича екипа „лунно братство“. За Божидар казва, че има дарбата да обединява хората в обща цел.

Няколко пъти споменахме председателя на сдружението Божидар. Него обаче е много трудно да го хванеш и да го разпиташ хубаво. Също така не обича да се снима. Той е постоянно зает с нещо. Затова разказът за него ще е кратък и съшит от думите на другите участници. Като ги слушам, оставам с впечатлението, че става въпрос за някакъв митичен герой като Демир Баба. Появява се и изчезва като Джингиби и ненадейно усмивката му изгрява отнякъде. За целия екип на Български младежки форум той е вдъхновител и лидер. Според Емине той е роден да печели словесни двубои, но не с агресия и викане, а с убеждаване и дипломация. Всички са категорични в умението му да обединява хората около общи цели. Вместо да го рисуваме твърде много ще си позволим да го подредим в една дума – любимец.
Да пожелаем на целия екип на Български младежки форум още много вдъхновяващи обучения, инициативи и здраве, за да ги осъществяват в полза на младежите и местната общност!