Черепишкият манастир – духовният център на Северозапада

Черепишкият манастир – духовният център на Северозапада
Снимка: vr-balkan.com

Черепишкият манастир „Успение Богородично” е основан по време на Втората българска държава – през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.) Биле раздушен при нахлуването на османлиите и е възстановен през 1660 г.

Черепишкият манастир има дълга, драматична и кървава история. Възникването му е свързано с историята на средновековния „Коритен град”, съществувал в блиската местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.

В края на XVI в. е основан от Пимен Софийски. В годините на националното пробуждане манастирът е бил просветно средище и там се е помещавало българско училища. През вековете на робство храмът е бил неколкократно опожаряван. В началото на XVII в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква.

През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития, евангилия, като някои от тях са „Черепишкото евангилие” от XVI в. със златни корици и украсено с библейски сцени.

Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

Снимка: bnr.bg

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни пострийки на светата обител. Сред тях се откроява църквата „Св. Георги”, която въпреки многобройните преустройства, е запазила първоналачния си вид, включително и част от стенописите.

Снимка: wikipedia.org

В комплекса на манастира са реставрираните днес са сградите Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова, както и Рушидовата къща. За да стигне човерк до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея е и любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов. Уреден е и музеен кът. Именно в този манастир Вазов е написал „Една българка”.

Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващи. Той, както и красивата околност за вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц, който с право нарича тази магия „най-красивото място”.

Сегашните постройки на манастира са от XIX в., а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време се е приютявал и Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.


Още новини