Десислава Иванова: Сърцето ми винаги ще бие за Северозапада, независимо къде се намирам

Десислава Иванова: Сърцето ми винаги ще бие за Северозапада, независимо къде се намирам
Личен архив

Когато се сетя за Десислава Иванова, първата ми асоциация е усмивка. Или сладкиш. Или пък сладка усмивка. В следващите редове ще ви срещна с едно прекрасно чедо на Северозападна България. Макар, че тя определя себе си като комбинация от Севера и Юга (с корени от Бяла Слатина и Стара Загора), Деси е олицетворение на Северозапада – обаятелна и борбена, с уникална индивидуалност и силен характер. И срещата ни не е случайна. Prizni търси доброто от Северозапада, а Деси е част от най-голямата медия, която разказва добрите новини в България – Uspelite.bg. Освен това тя е един двигател (и мечтател!) зад инициативата Trouble Bakers, която стимулира четенето чрез храна. Как? Разберете в следващите редове.

Разкажи ни за себе си.

Казвам се Десислава, а също понякога и Деси с лава или Деси-меси-сладка-питка. Кръстена съм на баба ми Десанка, която е родена в бивша Югославия (сега Сърбия), а фамилията на рода ни е Швабови, макар моята да не е такава. Обичам книги, мразя рукола. От малка съм нещоправачка, имам Игинатор – син на 2 години, който също като мен и баща си, иска да прави всичко. Главен редактор съм на най-голямата позитивна медия у нас – Uspelite.bg, и съм изключителна късметлийка да съм влюбена в това, което работя. Имам и проект-кауза, насочена към стимулиране на четенето чрез храната в художествената литература, който вече 3 години ме кара да не спя от вълнение покрай всяко събитие и нова инициатива, която измисля. Думите са моя живот – чета ги, пиша ги, дишам ги. Понякога се справям добре с тях, друг път те се справят с мен.

Ти си известна в обществените среди най-вече в две свои роли – главен редактор на най-голямата медия за добри новини – Uspelite.bg и книжна сладкарка в Trouble Bakers. Разкажи ни за всяко от тях – как се „забърка” в тези проекти, какво ти дава всеки от тях и каква е твоята мисия и цел за добрите новини и книгите?

Моята мисия във всичко, което правя (леле, колко гръмко прозвуча!) е да променям себе си, а след това средата и хората, около мен. Не мисля, че мога да променя целия свят изведнъж, нито да го направя сама, но смятам, че промяната е възможна. В Успелите ме забърка Александър Хинков – един от основателите на сайта. Той ме намери, усети и въвлече в нещо, което се оказа работата мечта.

В Trouble Bakers сама се забърках – обожавам да чета и да пека (и ям!) различни вкусотии, които наричаме книжни сладкиши и солениши. Помня, че идеята ми хрумна през нощта (като повечето ми идеи), но и досега не съм напълно сигурна какво я отключи. Знаех обаче, че не искам да е едно нещо – исках да има готвене, четене, хапване, но и кауза. За мен каузите са много важни, затова мисията ни е да направим книгите достъпни, а четенето приятно занимание за всеки, независимо от социалния му статус. Готвим и четем с жени, претърпели домашно насилие и деца в неравностойно положение.

Заедно с моята другарка по чин в гимназията – Пролет Трифонова, създадохме нещо, което дори в световен мащаб не съществува – готвим измислени храни от художествената литература (каквото яде героят, на каквото му мирише дори) и по този начин се опитваме да привлечем погледа на хората към дадена книга, за да станат нейните бъдещи (по)читатели. Искаш ли да ядеш палачинките на Пипи дългото чорапче? Ние сме твоите хора. Тиквен пай от Хари Потър? Баница от различни български стихотворения? Елфически хляб от Властелинът на пръстените? С него всъщност станахме известни, тъй като в книгата се казва, че една хапка може да напълни стомаха на възрастен човек. Постарахме се и нашият хляб (който е сладък) да е истински питателен – с фурми, ябълки, масло – ароматен и вкусен, достоен за всеки гладен приключенец!

Като заговорихме за книги – кои са любимите ти произведения и автори? Какво ти дават и как те вдъхновяват?

Всяка книга, която съм прочела ме е променила. Твърде много книги са ми любими – за тази година досега може би са “The Bird King” и една книга за мозъка – „Немислимото”. Обичам книги, които ми показват различни светове – чета доста фентъзи и научна фантастика, такива, които разширяват хоризонта ми. Обожавам Нийл Геймън – рядко има автор, от който съм чела толкова много неща. Книгите са различни от всяка друга форма на изкуство, понеже действието се развива не пред теб (както е с киното да речем), а вътре в теб. В главата и душата ти. Дават ми шанс да мисля чужди мисли и така развиват емпатия и толерантност, вдъхновяват ме за нови подвизи.

Ти си родом от Бяла Слатина и си горд представител на тази култова част от България по-позната като „Северозапада”. Ако трябва да напишеш книга за този регион на страната ни каква ще е тя?

Ако ще пиша книга за Дивия Северозапад със сигурност ще е в жанра магически реализъм, защото Северозапада е толкова истински, но и често нереален. Обгърнат в митове и легенди. Затова пък диалектът е нещо, с което трябва да се гордеем, вместо да се срамуваме (поне мен хората са се опитвали да ме карат да се срамувам от говора си) – той е част от нашата идентичност и от богатството на езика ни като цяло.

Ти носиш в сърцето си голяма любов, но сякаш и тъга по съдбата на родния край. Как изглежда Бяла Слатина днес и как изглеждаше през погледа ти като дете? 

Като бях малка виждах как бабите си подават разсад през оградите и цялата улица се събираше заедно да си помага. Играех с деца по поляните, крадях джанки – обичайните детски щуротии. Помня, че пазарът в понеделник беше истинско събитие – за съжаление сега не е така. Основният проблем в момента си остава обезлюдяването – на всяка трета къща има надпис „продава се”. Бяла Слатина днес не е Бяла Слатина, в която хората искат да живеят. И такава е съдбата на повечето малки градове и села в Северозападна България.

Кои са най-любимите ти неща в Северозападна България? 

Семейството ми и сиренявата лютика! Всъщност кухнята наистина ми е от любимите неща – специфична е и си заслужава човек да я опознае по-добре.

А кои са любимите ти черти на хората от този край? И кое е нещото, което те носят в себе си и би предала на целия свят?

Хората в този край са доста устойчиви психически – нещо, на което безкрайно се възхищавам. Не се предават пред трудностите и продължават да се борят. А имайки предвид, че това е най-бедният регион в ЕС, смятам, че това е истински повод за гордост.

А имаш ли любим детски спомен свързан с родния град?

Имам много спомени – любимите ми са от летата с приятелките ми, от една нощ, когато баща ми (ветеринарен лекар) се съгласи да ме вземе с него да изражда крава, от вечерите, в които с брат ми гонехме светулки, от баба ми Десанка, с която садим пипер и от дядо ми Иван, който ми дава Холидейки от един кашон под леглото си.

Как според теб да намираме и да се радваме на красивите неща в ежедневието?

Казват, че магията е навсякъде, стига да знаеш къде да гледаш (а също и ако не разбираш от наука). Смятам, че и двете неща са верни – нещата се случват, но от нас зависи как реагираме на тях. Аз избирам да се повдигам на пръсти (за да съм малко по-висока) и да показвам всичките си зъби, докато ги имам. 🙂 Засега работи!

Имаш вълшебна пръчка със заряд за една магия, която да промени света. Как ще звучи заклинанието и за какво ще бъде то?

Ще звучи в рима и най-логичното би било да е заклинание, което да ми позволи повече от една магия. Обаче аз не вярвам, че светът се променя с магия, би било нетрайно – само хората могат да направят така че промяната да е устойчива.

Каква е мечтата ти за Северозапада, как може регионът да „успее” и в какво?

Мечтата ми е хората да искат да се завърнат. Или още по-добре – да не си тръгват. А как може да стане това? Като има работа за тях, достоен живот. Като имат възможност да мислят извън това как да свържат двата края.

Северозападът е толкова автентичен и има какво да предложи. Аз самата имам толкова много идеи, все нереализирани. Дори ще споделя няколко – може пък някой да реши, че иска да ги реализира (или да ги реализираме заедно)!

Тъй като вече споменах кухнята, която е доста специфична, един кулинарен фестивал (аз бих го кръстила Фестивал на пахарчето, защото така ще е “eco friendly” и всеки ще си носи посуда), би бил нещо страхотно. На широки открити поляни, с глъчка и големи усмивки. От различни видове лютика, през традиционни колбаси, местни вина и ракии и десерти (сладък салам!), бихме могли да покажем кулинарните умения в региона, а всеки да си отнесе и буркан зимнина вкъщи, приготвена от местните жители. Да чуем истории от региона, да се срещнем с колоритни личности, да си поговорим на диалект (дори да има курс за начинаещи!), да се насладим на хорове и състави, на малки и големи изпълнители. На мен ми се струва прекасно и напълно постижимо!

А защо да не се направи и TEDxSeverozapad или друг подобен формат в някое малко населено място като Бяла Слатина? Нека чуем вдъхновяващи истории, нека всеки има възможност да се докосне до тях – такива събития не трябва да са съсредоточени само в големите градове, всъщност на малките са им много по-необходими.

Улични артисти да изрисуват сградите – дори една такава стена може да привлече туристи, които искат просто да се снимат с нея, защото е “instagramable”. Фестивал на четенето, който да не е проформа, а да накара малки и големи да отворят нова книга и да се впуснат в приключение? Автентичен селски туризъм, който включва плевене, бране на царевица, затваряне на буркани, вадене на картофи, доене на кози? Идеи има много и те не са нещо нечувано, но могат да се реализират по страхотен начин, който да донесе позитиви на региона. А такива трябват повече от всякога. Ако пък някой читател има други хрумвания и мисли, че мога да съм му полезна с нещо, нека се свърже с мен на d.ivanova@uspelite.bg. Сърцето ми винаги ще бие за Северозапада, независимо къде се намирам.

Относно автора

Венелин Добрев


Още новини