Димитър Маринов – от сирак до най-яркия етнограф в българската история

Димитър Маринов – от сирак до най-яркия етнограф в българската история

Само преди по-малко от два месецa в Лом бе открит барелеф на големия български общественик от Лом – Димитър Маринов по случай 175-ата годишнина от неговото рождение.

Но кой е той? Димитър Маринов е една от емблематичните личности, доказващи несломимия български дух. Роден е на 14-и октомври  1846 г., а животът не му отрежда особено лека съдба. Познат днес като един от най-емблематичните езиковеди, книжовници и етнографи в българската история, Димитър Маринов се ражда с името Петко, но още на три месеца остава сирак и е осиновен от семейство Вълкана и Марин Боневи в Лом. През 1863 г. той отново остава кръгъл сирак и е изгонен от родната си къща защото бива заклеймен като храненик.

Така неговите несгоди продължават и се налага той да напусне Лом. Стига чак до Рилския Манастир, където за една година остава под опеката на Неофит Рилски, но после се налага да се върне в родния си град. Завърнал се отново, той среща своя любим учител Никола Първанов, който оставя трайна следа в съзнанието на младия Димитър Маринов. Всъщност Неофит Рилски и Никола Първанов са първите хора, които изграждат личността на бъдещия общественик.

През целия си живот будителят мечтае да бъде учител, но животът му е отредил малко по-различен път и често му се налага да поема административни дейности. Все пак през 1875 г., след като завършва образованието си в Цариград и Белград, Маринов има щастието да бъде учител в родния си град, макар и само за една година.

По-късно бива избран за председател на Ломския съдебен съвет, а по-късно в Съдебния съвет в Русе и Силистра. През 1883 г. той е учител в ломската гимназия, а през 1887 г. бива назначен за окръжен управител на Лом. От 1888 до 1893 г. Димитър Маринов е директор на русенската мъжка гимназия. След това заминава за София, където става директор на Софийската девическа гимназия. По същото време е и директор на Народната библиотека. През цялото време той е и сътрудник на периодичния печат на Екзархийския вестник „Вести”. По-късно се мести с цялото си семейство Цариград, а от 1906 г. става първия директор и основател на Етнографския музей и развива тази своя дейност до 1908 г., когато се пенсионира на 62 години.

Заради своите опит и знания през Първата световна война става окръжен управител в Кавадарци, където живее две години. Там става свидетел на национален опадък и морална катастрофа на българските идеали, част от които и той самият е градил и изживява това много тежко, дори се оттегля от политическа и обществена дейност. Тогава се прибира в Лом и се отдава на писателската си дейност.

През 1921 г. Маринов приема духовен сан, а през 1929 г. губи своята съпруга Виктория Вишурка и се оттегля от обществения живот до смъртта си през 1940 г.

Димитър Маринов е автор на хиляди страници труд с особено значение за страната ни. Най-ярката му творба е поредицата „Жива старина”. В своите етнографски трудове, той завещава на България безценни изследвания, а също така и първата история на българската литература. Ръкописът му за Лом и ломската околия остава във формата на ръкопис почти 100 години и е отпечатана около век след написването и.

Относно автора

Станислав Стоилов


Още новини