До „края на света” и обратно

До „края на света” и обратно
Снимка: професор Борислав Каменов

Повече от 25 години България е част от новата история на Антарктида. На най-студения, на-ветровития континент. Разговаряме с проф. Борислав Каменов, един от първите български геолози, провели научни изследвания там.

Какво е знаел за Антарктида дотогава, и какво – не? Каква е била подготовката за докосването до онзи мистичен свят и дългият път до него? Как далечният континент променя представите ни за хармония, за социализация? Как се преодолява носталгията по познатия свят, който остава зад гърба?

Последвам въображението си в дълго пътешествие, докато се докосвам до спомените на професор Каменов за началото.

Разкажете ни как възникна идеята?

До възникването на идеята за организиране на Първата Българска експедиция в Антарктида знаех за континента само известното от книгите – знаех, че е студено място, но не си представях какво точно означава това. Знаех и че е ветровито, но не си мислех, че е чак пък толкова. Знаех, че 6 месеца е ден и 6 месеца – нощ, че е отдалечено много, че континентът е ненаселен и само няколко научни станции осъществяват наблюдения и изследвания. Бях прочел историите за първите пионерски експедиции за покоряването на полюса и трагедиите около тях. Знаех и това, че до 1988 г. не е имало никаква друга Българска експедиция, която да се опита да стигне и да работи там.

Не знаех колко е трудно да се организира и осъществи българското въвличане в полярната работа. Не си представях колко изтощителни са физическите напрежения от работа в необикновените полярни условия. Не оценявах добре рисковете от такава работа. Нямах реална представа за необикновената красота на почти непокътнатата от човека антарктическа природа, за странните животни и птици, населяващи континента, за безбрежните простори на ледниковите полета и страховитите, забулен в мъгли планини, за мощта на полярните бури.

Как се подготвихте за първото си докосване до Антарктида? В колко експедиции сте участвали, пряко или не?

Подготовката за първата експедиция отне около 3 години. Заедно с няколко други колеги от Софийския университет започнахме да обсъждаме нестандартната идея да отбележим предстоящото честване на 100-годишнината на университета с една необичайна експедиция. Постепенно малката ни група се увеличи и в нея вече имаше геолози, физици, метеоролози, биолог, лекари, алпинисти, експерти по радиовръзки. Наивната ни първоначална представа за едно спортно приключение изкристализира постепенно в идейна програма за университетска научна експедиция до ледения континент. Предварителното изучаване на достъпната ни литература и на геоложките карти показа, че точно в района на Антарктическия полуостров на континента се забелязват многозначителни подобия в геоложкото развитие на тези земи с един български геоложки район и още в началото геоложките задачи в програмата бяха основни.

Оказа се, че геоложката експертиза е важна за реализацията на бъдещите ни намерения. Дотогава аз вече имах 30-годишен опит в геоложките изследвания. Още като студент се занимавах с алпинизъм и планински туризъм, а професионалните ми теренни експедиционни задължения в Странджа, Рила, Сакар и Родопите са ме поставяли често в условията на полевия бит. Спортувал съм много и съм играл волейбол, футбол, бил съм скиор още от ученическите си години. По-късно участвах в професионални експедиции в Африка. В Замбия, Сомалия, Ангола, Зимбабве съм спал в палатки и съм работил теренна работа продължително време в необичайни условия.

Специално за тази експедиция нашата предварителна група организира подготвителни няколко траверса в Рила и на Витоша в зимни условия. Преминахме курс по първа медицинска помощ и си възстановихме катераческите умения. Дълго време преди началото на експедицията ни правих ежедневно рано сутрин преди работа, кросови бягания. Едновременно с физическата подготовка започнах да търся чрез кореспонденция допълнителна научна и логистична информация от Антарктическите служби на СССР, Великобритания, САЩ и Испания. Създадох връзки с отделни чужди полярници и институции и те ни помогнаха много. Логистичната подготовка на такава експедиция отне твърде много време и трябваше да се осигурява и финансово, което практически беше изключително трудна, продължителна и неблагодарна задача. В търсене на спонсори, в изработването на съвместни реални програми за сътрудничество с руската и английската антарктически институции и в материалното снабдяване с необходимата експедиционна екипировка премина голяма част от подготвителния период.

Важна част от моята подготовка беше участието ми в един от международните симпозиуми по антарктически науки, който се проведе през 1988 г. в Кеймбридж. Една седмица преди симпозиума пък в същия град Британската антарктическа служба (БАС) организираше ежегодния си кратък курс за подготовка на новите си полярници. Университетското ръководство оцени правилно възможността и съумя да ме командирова за две седмици в Англия и за двете прояви. Слушах лекции по правните аспекти на Антарктическия договор, за устройството на английските антарктически станции, запознаваха ни с полярната и катераческа екипировка, както и с начините за безопасно придвижване и работа в условията на ледени пукнатини. В заниманията се запознах с устройството на моторните шейни, с радиовръзките и радиостанциите. Получих медицинска информация за оказване на първа помощ, работихме с метеорологическата апаратура и научихме елементарните начини за метеонаблюденията. В програмата на симпозиума слушах доклади на учени от различни полярни страни, посетих изложби на изтъкнати фирми за полярно оборудване, запознах се с полярни геолози от Япония, Австралия, Южна Африка, Белгия, Франция, Чили, Аржентина и други страни.

Имам три участия в антарктическите експедиции – 1987/1988 г., 1993/1994 г. и 1997/1998 г.

Какви са постиженията на страната ни в този най-южен район?

-осега са реализирани 28 научни български антарктически експедиции в чиито състав геолози, геохимици, физици, биолози, метеоролози, географи, лекари са работили по многобройни научни проекти. Частните им резултати са публикувани в многобройни научни български и международни списания и са докладвани на международни научни симпозиуми. Българските полярници са изяснили много нови страни от геоложкото развитие на остров Александър и остров Ливингстън, коригирали са представите за стратиграфските подялби на скалите там, доказали са нови възрасти на магмените комплекси и различна последователност на магматичните прояви, както и на техните веществени особености. Намерени са нови животински и растителни фосилни представители, изменящи досегашните идеи за еволюцията на континента. Изучени са рудните минерализации в района, картирани са ледниците от остров Ливингстън и е изучена с нови методи динамиката на тяхното движение.

Многобройни географски обекти са картирани с нови модерни методи и са получили български наименования. Изяснена е метеорологическата обстановка в района и климатичните особености на глобалното затопляне в района на Антарктическия полуостров. Изработен е нов модел на магматизма в острова и са изведени нови практически изводи за металогеннта му специализация. Не е възможно в това кратко място да се споменат всички нови резултати на биолози, климатолози, физици и геолози.

Тези резултати са определили достойно място на малка България в международните полярни институции и в системата на Антарктическия договор и тя вече се е превърнала в уважаван негов член.

Какъв е пътят до далечния юг? Какво научава човек, поемайки по него?

Дългото ми първо пътуване на юг към Антарктида започна от Кеймбридж, Англия, със самолет през Фолклендските острови със спиране на остров Възнесение в Атлантика, после с изследователски кораб през пролива на Дрейк в Южния океан. Няколкодневното преодоляване на т.н. „ревящи ширини” оставя кошмарни спомени за неукротимата мощ на океана и отнема апетита на пътуващите за дълго. По пътя на юг посещаваме британската станция „Сигни”, разположена на Южнооркнейските острови, вулканичния остров Дисепшън, британските научни бази „Дамой” на остров Уинки от архипелага Палмер, Фарадей на остров Алжентина, Фосил Блъф на остров Александър, прелитаме с малък самолет разстоянието до британската база „Ротера” на остров Аделаида.

В тази най-голяма английска база ние проведохме тренировки за предстоящата полева работа – карахме ски и моторни шейни, катерехме се по ледени стени, преодолявахме ледени пукнатини, учехме се да вървим по леден склон с котки на краката и в пълно алпийско снаряжение, разглобявахме и сглобявахме двигателите на шейните, усвоявахме работата с радиостанциите и се запознавахме с метеорологическите наблюдения, които трябваше да правим ежедневно. Подготовката ни приключи с няколкодневно самостоятелно пътуване по дебелия морски лед с шейните до остров Хорсшу, през което време изпробвахме окончателно екипировката и това, което сме научили за работата в полярни условия.

В другите ми експедиции пак до Антарктида аз съм пътувал през Аржентина или през Чили, плавал съм с кораб или самолет до Огнена Земя и с испански кораб съм преодолявал разстоянието до остров Ливингстън. В обратния път съм посещавал американски, аржентински и английски антарктически бази, спирали сме в Бразилия, САЩ за да чакаме самолетни връзки, правил съм маршрути във Фолклендските острови. Безусловно е, че в толкова дълги пътувания се научават много неща за географските особености на посетените места, за климата, националните характеристики на много и различни представители на различните нации, които съм срещал. Обогатил съм и геоложкия си опит. Научил съм се да оценявам по нов начин неповторимата природа на тези райони. Създал съм и не само професионални, но и чисто човешки контакти с много колеги и полярници.

Какво разказва професор Каменов за чувството, когато за първи път се доближава до онзи бряг, предстои.

 

Автор: Мария Тодорова

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.


Още новини