Две легенди за Белоградчишките скали
Призни
Белоградчишките скали са едно уникално творение на природата. Те се намират в района на град Белоградчик, в Западния Предбалкан. Писателят Антон Страшимиров ги описва така: „Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи!”
Причудливите им форми провокират въображението, така че нека да ви разкажем две от легендите, които се насоят за някои от фигурите сред Белоградчишките скали.
Легендата за Хайдут Велко
Денят си отивал. Кафенето на Селим било пълно с хора. Мирисът на кафе се смесвал с дъхът на цъфнали липи и тютюн. Насядалите на широките миндерлъци турци пиели кафе и слушали бея, който разказвал как веднъж тежко ранил хайдут Велко. Слушал го младият непознат пътник, който влязъл преди малко в кафенето. Двамата му другари на коне го чакали отвън.
Казват, че белег имал на лявото рамо от тебе ефенди – неочаквано казал непознатият.
Всички го гледали. Той бавно отивал към бея. Усмихвал се, но очите му черни и големи тъмнеели. Непознатият спрял до него и дръпнал ръкава на ризата си. Всички видели голяма кървавочервена следа от скоро зараснала рана. Беят поеидкал да извика нещо, но като сноп паднал мъртъв в краката му. Никой не помръднал, защото другарите на хайдут Велко вече стояли на вратата с пищов в ръце. И без да чакат покана всички бръкнали в поясите и хвърлили тежките си кесии. Но ето, че войводата подал на кафеджията златна монета.
- За кафето, Селим. Да не кажеш, че съм пил, пък не съм ти платил – казал той.
После хайдутите яхнали конете си и в луд бяг препуснали по пустия калдаръм на българската махала в града. Заедно с искрите, които излизали изпод копитата над конете им, зад тях се сипели жълните, много злато за бедните хора. Било 1807-о лето…
Легенда за Мадоната
Преди векове между Белоградчишките скали имало два манастира – девически и мъжки. Сестра Валентина не моглада скрие под расото си своята красота, заради което мълвата се разнесла навсякъде. Антон, млад овчар, идвал да излива любовта си с кавал, звучащ като шепот и въздушна целувка. Сърцето на Валентина лудо биело от щастие и мъка и една вечер спуснала въже от килията си. Между тях се родила дълбока любов, която скоро била разкрита.
Зад дебелите манастирски стени се чул детски плач. Валентина била изгонена от манастира. Антон яхнал коня да прибере любимата си, а монасите тръгнали да я защитят.
И изведнъж се случило чудо. ..
Господ, свидетелят на чистата любов, изпратил буря, гръм и земетръс. Метохът се сринал. В този миг всичко се вкаменило. Валентина се превърнала в каменна мадона с дете на ръце, монасите се вкаменили, а Антин останал вечно. Монасите на път за манастира останали неподвижни, Мадоната, приведена с дете, така останала самотна, а момъкът на белия кон, вкаменен чака своята любима Мадона.
Всички тези скални фигури съществуват и до днес – Мадоната, Конникът, Монасите и Манастирище.
Вижте още: „Белоградчишките скали – едно от магичните природни чудеса на Северозапада” и „Историята на Белоградчишката крепост”.
