Историята на Белоградчишката крепост

Историята на Белоградчишката крепост

Белоградчишката крепост заема стратегическо място между старопланинските проходи Свети никола и Кадъ-боаз. Тя възниква през I-III в. сл. н. е. като малка крепост-укритие. Строителят умело е използвал непристълността на елипсовидната скална тераса – първа плоча и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции.

При археологически проучвания са открити основи на зидове, фрагменти, керамика, железни върхове на копия и стрели, както и монети от рисмите императори Веспасиян, Траян, Септимий Север, Гордиан III и Деций Траян.

Личат още легла на греди с четвъртито сечение на леки постройки и улеи, отвеждащи атмосферните води във водохранилище от 85 кв. м.

Снимка: Минчо Габеров

Животът на крепостта продължава и през късната античност. Стратегическото и значение е оценено от видинския владетел Иван Срацимир (1355-1396). По негово време тя е доукрепена и разширена. Изградени са две преградни стени и помощни сгради. Висящите дървени мостове и каменните стълбища предоставяли по-големи възможност иза бързо маневриране. За първи път името на крепостта е споменато от унгарския аналист, описващ похода на Людовиг I Анжуйски. Хрониката сочи, че 3 месеца след завладяването на Бдин (Видин) на 2 юни 1365 г., били превзети и останалите крепости в района, включително крепостта Фехервар (Белоградчик). Настаненият в нея гарнизон е прогонен през 1369 г. от въстаналите българи.

Превземането на крепостта от османците

През 1396 г. тя е превзета от османците и частично разрушена. През 1454-1455 г. в нея е настанена охрана от 8 души, а 100 години по-късно гарнизонът вече се състои от 27 души и един диздар (началник). До началото на XIX в. новите господари извършват само незначителни поправки и подобрения върху укрепленията. Цялостното преустройство и разширение започва през 1805 г.  от френски инжинери и е завършено през 1837 г. от италиански фортификатори.

Новоиздигнатите крепостни стени достигат височина 12 м и са от добре обработени бели каменни блокове, споени с хоросан и с размери 2,5 м широчина в основата. Бойни пътеки осигуряват бързина и мобилност на защитниците. Оформени са три крепостни двора и три портала, здраво укрепени с масивни втрати, обковани с железни ленти. Отбранителната способност на крепостта е подсилена от три оръдейни амбразури и от три оръдейни площадки. В непосредствена близост до тях са разположени подземия за съхранение на храни и боеприпаси.

Охраната на крепостта е настанена в три параулни помещения с огнища и каменни миндерлъци. Крепостната улица постлана с калдаръм и пресичаща изцело първия двор, има и стопанско значение. В близост до нея имало леки постройки за живеене, занаятчийски работилници и навеси за оръдия. Свободното пространство на втория двор е заето от хамбар, конюшня и мелница за брашно и сол. Нуждите от вода се задоволявали от кладенец, разположена в южната част на средния двор и две щерни, които събират атмосферни води. Значение за отбраната на крепостта има и външният отбранителен пояс, включващ ограда от здраво вкопани в земята дървени колове и кошове пълни с камъни и пръст.

За подсилване на западния сектор на фортификационното съоръжение през 1862 г. е издигнато т. нар. „Сюлейманово укрепление”.

Крепостта е свързана с подвига на хайдут Велко.

Той я овладял я за кратко в 1809 г., с героизма на възстаналите българи през 1850 г., с действията на Панайотовата чета 1876 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е обсадена от руски и румънски войски.

На 25 февруари 1878 г. по силата на сключеното примирие е предадена на съюзническите сили.

Съдбата и определя важна роля и по време на Сръбско-българската война – 1885 г., когато под стените и са разбири сръбски сили проникнали през старопланинските проходи.

Вижте още: „Белоградчишките скали – едно от магичните природни чудеса на Северозапада” и „Две легенди за Белоградчишките скали”.

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.


Още новини