Белоградчишките скали – едно от магичните природни чудеса на Северозапада

Белоградчишките скали – едно от магичните природни чудеса на Северозапада

Белоградчишките скали са същинска магия. Техните причудливи форми предизвикват въображението, а когато стигнете до Белоградчишката крепост съвсем спокойно можете да се почувствате като в приказка.

Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. За издигането и са използвани естествените скални форми. Тя ще ви плени с уникалната си архитектура и богато историческо минало, както и със спиращите дъха гледки на Белоградчишките скали. Подробната история на крепостта можете да прочетете в нашия материал „Историята на Белоградчишката крепост”.

Над 200 млн. години са били необходими, за да се изваят чудните форми на Белоградчишките скали.

Червеният им цвят се дължи на железните съединения в тях. Най-интересните образувания се намират в Централната част – Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата, Монасите и други. Наименованията им произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети. Много от тях са свързани и с легенди („Две легенди за Белоградчишките скали”).

Съвсем близо до центъра на Белоградчик пък можете да видите скално образувание Гъбите, които също са част от централната група на Белоградчишките скали. В близост до скалното образувание се играят представления и се правят прожекции на филми в летния кино-театър „Гъбите”.

Белоградчишките скали са изумителни скални образувания, които се разпростират на 30 км около Белоградчик. Те са се образували преди 230 млн. години. Най-популярни са скалите около крепостта, но районът изобилства от странни скалисти образувания, някои от които са били светилища.

Ето и научното обяснение как се е образувал скалния феномен Белоградчишки скали за по-любопитните сред вас:

Природните образувания, известни като Белоградчишки скали, заемат територия от около 50 кв. км в района на Белоградчик, където са разположени в една ивица, широка до 3 км и дълга 18-18 км при надморска височина 250 до 260 м.

През перма, преди около 230 млн., херцинският тектонски цикъл полдожил на издигане района на Белоградчик. По-късно, през триаса, той бил дъното на плитко море. Новите условия предопределили интензивно изветряне, което е свързано със стремежа към заравяне на релефа. От разрушаваната наоколо суша са се трансформирали големи количества чакъл, пясък и глина във вътрешноконтиненталния басейн. Там постепенно са се утаявали и уплътнявали. Образувайки дебели пластове от пясъчници и конгломерати (груби пясъчници, богати на конгломератни късове), сравнително добре заоблени с диаметър между 2 и 25 см.

При тогавашния горещ и сух климат се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра на скалите.

С потъването на земната кора върху червенообагрените конгломерати и пясъчници, мергели и варовици.

Юрският период се характеризира с удълбочаване на басейна и отлагане на дребнозърнести пясъчници и типични морски утайки от дебелослойни варовици. Този седиментационен комплекс се образува за период от 20 млн. години.

Активният геоложки живот в началото на неозойската ера и младоалпийският тектонски цикъл са причината за образуването на големи земни гънки (антиклинали в Старопланинската верига). Преди около 40 млн. години започва издигането на белоградчишката антиклинала. При това нагъване варовиците претърпели деформация, а конгломератите в ядката силно се напукали. Това благоприятствало вертикалното проникване на повърхностните води и в последна сметка са наложили вертикална ерозия на скалните пластове.

Онези пукнатини, по които е било реализирано тектонско движение са преобразувани от последната ерозия в малки долини и проходи с вертикални и стръмни склонове. По-малките тектонски пукнатини без размествания по тях са способствали вертикалната дезинтеграция на пластовете и сформирането на отделни един от друг вертикални блокове, т. е. самите скални фигури.

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.


Още новини