Енея Георгиева с престижна награда от конкурс за есе за Левски
Призни
Енея Георгиева спечели престижното седмо място в международния конкурс за есе на тема „Васил Левски – диалози във времето, диалози с времето”.
Конкурсът бе проведен под патронажа на министъра на културата Боил Банов и в него участваха 39 души – студенти и докторанти от България, Украйна, Молдова, Франция и Холандия.
Есето на Енея и всички останали, класирани в челната десетка, ще бъдат издадени в специален сборник.
Талантливото момиче е родом от Монтана и следва в УНСС в специалност „Икономика и преподаване на английски език”. Първите си стъпки в писането на есета прави в местната школа по журналистика клуб „Медии”.
„За мен беше много важно да участвам на този конкурс, първо защото от гимназията конкурсите за написване на есе са ми слабост, но той се отличаваше с нещо, което го прави много специален – той е посветен на Васил Левски. Една личност, оставила много дълбок отпечатък върху българската история”, споделя пред БНР Радио Видин Енея.
Васил Левски – диалози във времето, диалози с времето
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си” – думите на Апостола пребъдва през времето, за да ни покаже съкрушителната разлика в патриотичните нагласи на народа тогава и сега. Храбростта, която е демонстрирана по времето на Васил Иванов Левски, няма стойност, защото времевите и диапазони не обхващат XXI в. Времето е разкъсало тази нишка. Модерният човек не разбира организатора на българската национална революция. Опияняващото му родолюбие е чуждо и непонятно, убежденията му са далечни, а действията – нелогични.Статуквото е пуснало корени и също както плевел задушава гражданското общество.
Страната, за която се жертва Апостолът, се освобождава от османското владичество. Нейното падение е застоят в народопсихологията. Хора, неспособни да мислят като свободни личности, са обречени да бъдат загадка за дейни личности от ранга на Васил Левски.
„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия” – народът не се е променил оттогава. Днес ничия армия не ни пречи да се движим спокойно, ничии орди не опожаряват домовете ни, никой не убива децата ни. Новият хомот е липсата на активност. Българинът знае какво трябва да се промени, но това не го кара да бъде деен и да припознава обществени каузи като свои.
Той е избрал с пълно гърло да посочва грешките на околните и тихо да шепти, че точно сега няма време да се включи в тази зелена кампания или че не му е удобно да притеснява минувачите с обяснения какво са фалшивите новини и съвети как да ги разпознават. Популярната записка „Народе????” е недостатъчна, защото ако Левски беше сега сред живите, въпросителните в тефтера му щяха да бъдат много повече. Нерешителността, лошите избори и бездействието не са били част от пътя към възвишените цели, за които се е борил Апостола на свободата.
„Оръжие, оръжие и пак оръжие”– българският народ е изморен от тежестта на неблагоприятните обстоятелства и неспиращите проблеми. Не вярва в собствения си потенциал и чака някой отвън да снеме товара от плещите му. Появили са се нотки на отчаяние и обреченост в самосъзнанието на народа, усещал османския хомот върху гърба си 5 века. Той е обезверен и се нуждае от водач, който да го мотивира и заедно да се опълчат на статуквото, да бъдат проактивни и инициативни, да направят така, че „солидарност” и „взаимопомощ” да станат любимите думи на българите, да провокират най-доброто в тях, да помогнат на родината ни да достигне нов Златен век. Новите будители са наследници на делото на Левски.
„Дела трябват, а не думи” – днешните лидери, водещи ни към по-добро бъдеще, са радетелите за гражданското общество, посветили се на мисията на различни неправителствени организации. Те се самофинансират и в зависимост от отзвука, който тяхната обществена активност намира сред хората, имат потенциала да бъдат изключително силни обединения. Тяхната дейност е доброволна и изразява груповите интереси. Най-трудната задача на тези вдъхновители е приобщаването на гражданите около нова психологическа нагласа – да бъдат безкомпромисни към проблемите в страната и да работят за тяхното отстраняване.
„Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си” – когато обществото е възмутено, смелостта и ентусиазмът на съвременния будител го подтиква към граждански инициативи и диалози с управляващите. Активистите работят за важни каузи като равни права и се бунтуват срещу екологични кризи. Погрешно е схващането, че добрият гражданин винаги е против управляващите. Той подкрепя работата на правителството като се бори заедно с него за правова държава.
Тя е символ на реда, сигурността и справедливостта, от които обществото има нужда и както Левски е казал: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“. Да, това звучи теоретично, но действителността около нас ни предлага изобилие от примери на отдадени на каузата си хора. Виждали сме ги в телевизионните репортажи, срещали сме ги на публични събития. Особено вдъхновяващи са младите въвлечени в обществения живот хора. Тяхната ангажираност със социално значими и полезни цели е завладяваща.
В България има около 42 000 граждански организации, регистрирани в Централния регистър на Министерството на правосъдието в обществена полза. Въпреки че „днешният век е век на свободата”, тези данни не будят доверие в обществото. При запитване 48% твърдят, че не вярват в полезната дейност на съществуващите организации. Причина за голямото недоволство са псевдоводачите, псевдопротестърите, хората, които с користна цел симулират гражданска активност.
България не означава само чувство на гордост от хилядолетна история, нито някогашните величие, територия, просперитет. Тя е съвкупност от много неща, но най-важното е народът. България е такава, каквато наследниците на Левски я направим. Пламенните речи не означават нищо без предприети действия, затова нека не забравяме думите на Апостола: „Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си”.
