Габриела Кирилова, треньор по самбо и джудо: Най-добрият антибиотик е спортът

Габриела Кирилова, треньор по самбо и джудо: Най-добрият антибиотик е спортът

Срещам се с Габи за първи път през септември на събитието „Тя във…“. Поредица, която представя успели женив различни градове. Габриела Кирилова ще говори на първото видинско издание за ролята си на основател на спортен клуб по самбо и джудо „Бъдин“ и за личните си постижения като спортист. Аз съм един от малкото присъстващи, които не познават Габи и дори не са чували за нея. Слушам я с интерес. Освен, че е много подробна в разказите си, тя говори с плам. За спорта, за децата, за постиженията, за родния Видин. След края на събитието се запознаваме. Габи говори свободно и открито. Изключително отзивчива е и отворена към хората.  Обещаваме си да си помагаме и да мислим общи проекти.

Ето ни два месеца по-късно в спортната зала на Видин, дни след като се проведе световното по самбо в Нови Сад, откъдето СК „Бъдин“ завоюва сребро и бронз. Около нас са най-малките  състезатели на Габи, които със страхопочитание я гледат и изпълняват всяка нейна заръка.

Габи, чудесно е, че точно тук правим интервюто в атмосферата на твоя клуб, сред тези малчугани. Разкажи ми ти кога се срещна със спорта за първи път?

На 3 години и половина влязох за първи път в залата за тренировки по спортна гимнастика. В училище продължих да се занимавам с това, докато през  1985 г. моя съученичка, която се беше записала на джудо, ми подхвърля бележка „Искаш ли да ходим на джудо?“. Отговорих с „Да“ и в 16:00 ч. на същия ден бях в спортната зала. Тогава нямахме много информация какво представяла този спорт. Обаче ми хареса. Посрещна ме Красимир Нинков, под чието ръководство израснах. Той има основна заслуга, заедно с родители ми, да съм това, което съм. Формира ме като личност и като човек.

Какво следва през 90-те години и кога всъщност се преориентираш към самбото?

Стигнах до националния отбор на България по джудо, имам множество републикански титли. През 1992 г. закриха джудото за жени във Видин за съжаление. Аз нямаше как се приключа със спорта поради този факт, затова се прехвърлих в самбо средите. Бях единствената жена тогава  в спортния клуб на Пламен Петров. През 1993 г. за първи път в Русия бях на световно първенство. И така продължих със самбото.

Тренирала си и борба. Как се стигна до това?

Около 1998 г. се сблъсках с борбата. Запалих се и по този спорт. Но истината е, че в началото се захванах с него поради липсва на алтернатива. Моята най-голяма страст си остава самбото.

Колко години продължава кариерата ти като спортист?

През 2015 г. отбелязах 30 години спортна кариера. И приключих. Но моята мечта беше след толкова години да създам своя школа. Така през 2016 г. направих собствен клуб по самбо и джудо „Бъдин“, който за огромно мое щастие се развива все повече с всяка изминала година.От 2017 г. до днес имаме класирания от европейски и световни първенства. Печелим около 120 медала на година.

Разкажи ми за мисията на треньора във времена, в които видео игрите са на почит и общуването между подрастващите изобщо не прилича на онова от твоето детство?

За мен няма по-ценно от щастливо, усмихнато дете, от това да го видя на почетната стълбица, пожънало поредния си успех. Не всяко дете обаче ще стане републикански и световен шампион. Затова моята цел е да възпитавам ценности, полезни навици и да изграждам човеци. Преживяла съм и негативни емоции в спортната си кариера и знам как не искам да се чувстват моите състезатели. Аз съм до тях и имат моята подкрепа постоянно. Имат и моята взискателност разбира се.

Тъжно ми е, че по-голямата част от децата живеят във виртуалното. Те вече не са по площадките, в залите. Те са на кафе, но зяпат в телефоните и не си разговарят дори. Болнави са. Всяко второ дете е с астма или алергия. А аз съм казвала многократно, че най-добрият антибиотик е спортът!

Как си почиваш и имаш ли изобщо свободно време? Какво те зарежда?

Обожавам природата, горите и реките! Ако мога бих живяла на палатка целогодишно. Искам да си живея на село, но засега нямам възможност. Занимавам се с градинарство. Отглеждам много цветя, зеленчуци. Обичам риболова. Имам ли един свободен ден, мога да седя 8 часа на реката. Често правя дълги разходки с кучето. Изработвам си сама декорация за дома от естествени материали. Изключително уважение изпитвам към традициите и към празниците, които ние като българи и християни честваме. Опитвам се и в залата да възпитавам същото. Винаги на големи празници изисквам от децата да са информирани какво и защо се е случило на този ден и защо е важно.

Какво ти престои?

Работя по проект за тренировки с деца с увреждания, който заради пандемията е временно замразен, но е от изключителна важност за мен и ще се върна към него при първа възможност.

На финал искам да поздравя екипа на „Призни”, че са си поставили за цел да представят нашия край в добра светлина. Ще ви съдействам по всякакъв начин, защото съм очарована, че има такава медия. Заедно можем да отразяваме положителното от Северозапада. Поздрави на моя колега от Монтана,„Ташко, обичам те“. Очаквайте ни с общ проект, за който ще разкажем първо на вас.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от него, пак е на родна земя. Търся местни впечатляващи истории или просто преразказвам ежедневието. Защото е вълнуващо, колоритно и специфично.


Още новини