Голямата селска мечта за живот сред пустиняците

Голямата селска мечта за живот сред пустиняците

Втората вълна на коронавируса вече като че ли е тук. Ковид-19 има потенциал да се превърне не само в бич за туризма, но и да преосмисли начина на живот в градовете. При първата вълна през пролетта на 2020 г., принудителното задържане на хората в големите градове роди в главите им „Голямата селска мечта“. Резултатът от това беше шеметния бум на селски туризъм през лятото, а и много българи вече са в процес на купуване на своя втори дом в дълбоката провинция.

Лудостта „селски туризъм“

Само до преди пет години да се пише и говори за селски туризъм в България граничеше с лудост. Тогава думата „селски“ носеше повей на оборска тор и нещо гнило. Но след успеха на книгата ни „Селата в България – посоки за туризъм и култура„, доста хора последваха нашия стремеж за пасторални приключения.

Едва сегашната пандемия обаче отключи масовия порив за поглед към непознатото. Селският живот е труден. Дори малък двор гарантирано докарва мускулна треска и болки в кръстта. В края на лятото се появява и нуждата да се събират дърва за подпалки. Появява се и навика за поздравяване на всеки срещнат минувач на улицата. Може би, когато почнеш да срещаш хора, които познаваш и поздравяваш на малко име, тогава вече „селската мечта“ работи.

Снимка: Гавраил Гавраилов
Снимка: Гавраил Гавраилов

Неотдавна се наложи да водя две фокус-групи за културен туризъм в Тракия, на които обсъдихме и важната тема за плановете и реалните пътувания през 2020 г. Оказа се, че много хора са планирали да ходят в Европа и Азия, но след ограниченията са се озовали в Северозападна България за първи път в своя живот. И говореха възхитени за района. Не само за природата, но най-вече за хората. Пустиняците ги бяха впечатлили. Някой дори спомена и за селската мечта. А тя е много близо до усещането за щастие, което търсим в допира с природата.

Селото и усещането за щастие

През 2004 г. за първи път се използва термина „екосистемни услуги“. Понятието е въведено от ООН, за да се измерва ефекта на щастие и удовлетвореност от допира на човека с дивата природа. В онзи момент вече се говори за нуждата от повече грижа за природата, което се приравнява с усещането за щастие във всекидневието на човека. След това започват различни кампании като например осиновяването на гора. Може би вече е дошло време да се осинови и някое изоставено село.

През 2016 г., когато подготвяхме книгата за селския туризъм, се беше появило първото дигитално село – Песочница. Поне така го бяха рекламирали от община Берковица, където се намира то. Идеята се разви и оцеля до пролетта на 2019 г., когато на Великден пожар изпепелява оборудването на дигиталния хъб в селото. С това идеята за първото IT – село изпада в затишие, но най-доброто вероятно предстои.

С. Горна Бела речка, Автор: Гавраил Гавраилов
С. Горна Бела речка, Автор: Гавраил Гавраилов

Подобни опити за дигитален бизнес в селска среда стават все по-чести. Предприемачите ги комбинират и с работа в земеделието, най-често в устойчиви стопанства, известни като „пасивни градини“. Забележителен опит за преместване на няколко градски семейства в село Горна бела речка отново завършва неуспешно. Не успяват да организират своето прогресивно училище в сградата на селското читалище. Но пък в Бела речка е жива идеята за фестивал на спомените, който е част от дейността на местната организация на Слоу фууд, посветена на козята извара.

В момента се прави друг забележителен опит за изграждане на пасивна градина, в която да се обучават малчугани в прогресивно училище сред природата. Идеята вече е на етап реализация в село Вардим до академичния център Свищов. Всичко това е дело на зелени мигранти, известни още като дауншифтъри. Те правят крачка назад в своята кариера, за да се докоснат до земята и родовите си корени. Ние това го нарекохме „почвотерапия“ в нашата селска книга.

Бъдещето е в предприемачеството с кауза

А как ще се развие „селската мечта“? Това ще покаже близкото бъдеще. Но с всеки нов локдаун любителите на пасторален уют се утрояват. Много скоро градовете ще започнат да се изпразват и ще се получи „олюдяването“ на селата, нещо по което вече работят от „Фабрика за идеи“ с тяхната „Резиденция Баба“. Наскоро те направиха много успешна резиденция за обживяване на културния живот в село Делейна, община Брегово. Техните усилия вече не изглеждат така самотни, защото бъдещето е пред социалните предприемачи с кауза.

А какво по-хубаво от това да бъдеш доставчик на екосистемни услуги? Или казано по нашенски – да си живееш със селската мечта сред пустиняци.

Относно автора

Гавраил Гавраилов


Още новини