Има ли нужда Северозападът от (коледно) чудо?

Има ли нужда Северозападът от (коледно) чудо?

Сядам да пиша този текст на 24.11 – точно месец преди Бъдни вечер и си задавам въпроси, подобни на този в заглавието. Има ли нужда най-бедният регион в Европа (според статистиките) от чудо? Тук, мисля, всички биха кимали утвърдително с глава. А как се раждат чудесата? От къде идва искрата на онези неща, които сякаш променят и най-безнадеждната ситуация?

Отговорът е кратичък и ясен. Може би по-простичък от формулата на водата в химията. Чудесата, скъпи читатели, се раждат от надеждата. Надеждата е опасно нещо – една искрица от нея може да запали пожар в душата на човек и да разгори такъв огън, че да има редица безсънни нощи прекарани в работа по дадена кауза. И всичко заради тази едничка надежда. Как да запалим тази искрица, обаче?

Аз винаги съм вярвал в силата на думите, независимо дали говорим за пламенните слова на Ботев и Вазов или някое интервю на вътрешните уеб страници на този сайт. И е редно да подчертая – вярвам на силата на думите, в които има казан смисъл. Думите, изречени с вяра и плам. Думи, казани от хора, които сами вярват в надежда за едно по-добро бъдеще не само на този прекрасен (и леко специфичен) край на България, но и на цялата страна въобще.

Преди години, вече покойният доцент Кристиян Таков беше перифразирал гръцката поговорка, че „Атина е такава, защото атиняните са такива” в „България е такава, защото българите сме такива!”. И според мен е напълно прав. Съдбата на Северозапада не зависи от шепа „избрани” хора в залите на местната община или в Министерски съвет в София. Да, разбира се, политиките на национално и местно ниво са от голяма важност, но хората от обществото са техен коректив. И е добре да осъзнаем, че имаме такава роля.

Първите хора, на които трябва да вдъхнем надежда, че Северозападна България може да се измъкне от своята летаргия и упадък сме самите ние. Трябва да спрем да виждаме проблеми и да започнем да виждаме възможности. Да последваме примера на многото хора, които всеки ден правят тази част на страната едно по-добро място за живот като Емилиян Кадийски от „Враца софтуер общество” и Яна Рупева от „Проект Северозапад”. И да намерим нещо, с което да допринесем и ние за това то да бъде такова. Ден след ден, постоянно и упорито. И още по-важното – да вярваме в крайния успех. Тогава и само тогава той наистина ще дойде, а нашият личен пример ще зарази останалите. Повярвайте ми – виждал съм го.

Относно автора

Добри Иванов


Още новини