Клонка от върба вземете, пъстро цвете закичете!

Клонка от върба вземете, пъстро цвете закичете!

Празнуваме най-цветния пролетен празник – Цветница!

В народния календар денят след Лазарица е не по-малко пъстрият празник, познат като Цветница, Връбница или Куклинден. Той е едно своеобразно продължение на лазарските обичаи и ритуали и винаги се чества в неделята преди големия празник Великден.

На Цветница, съгласно християнския календар, се е случило посрещането на Христос в Йерусалим. Той е бил приветстван с лаврови и маслинови клонки. Аналогът на лавровото дърво и маслината за нашия празник е върбата. На празничната литургия в църквата се носят, освещават и благославят върбови клончета. Всеки занася в дома си от тези клонки и се вярва, че това се прави за здраве и благополучна година. Те се закачат на входната врата, за да предпазват къщата и стопаните. Това е връзката с другото наименование на тържествения ден – Връбница.

Другото име, с което е познат – Куклинден, пък идва от формата на обредните хлебчета, които се оформят като кукли и имат специално символично присъствие на празника.

На Цветница се изпълнява и последният от лазарските обичаи  – кумиченето. Лазарките си изплитат върбови венчета, с тях те отиват на реката и ги нареждат върху дървен прът. След това ги потапят във водата и ги пускат да плават. Девойката, чието венче отплава първо, става кумица. Това е важна заслуга и в резултат на това тази мома е особено уважавана от останалите лазарки.

Има и друго вярване, че чието венче изплува най-напред, то тази мома ще се сгоди първа.

На някои места вместо венци във водата се пускат залъци от обредните кукли върху дъсчици и се гледа чий залък ще изплува първи.

Останалите тестени кукли се надробяват и се прави попара, с която лазарките се угощават.

По време на празника се изпълняват специални песни и танци. Има песен за всеки един етап от обичая кумичене.

На мегдана в края на деня се изпълнява и последното за годината лазарово хоро. В него се включват и момците. То, образно казано, се „затваря“ и това е първото сключено хоро след великденските пости, когато не се играят хора.

Седмицата след Цветница се нарича Велика (Страстна) седмица. Първите три дни от нея са определени за почистване и подготвяне на къщата, което се прави за здраве. Подготовката за Великден е свързана с определени обичаи, които са разпределени по дни. През тази седмица се месят обредни хлябове и козунаци и се боядисват яйца.

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук