Коледната песен на Призни: февруари 2025

Коледната песен на Призни: февруари 2025

* Месецът на страшния лед

 

Коледната песен на Призни:

12 прозорчета до Коледа
12 месеца от отминаващата 2025 г.

12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия

 

Призваме зад прозорчето на втория месец от годината, а там заварваме венци от лозови клонки и бъклици с руйно вино. Малък Сечко е възседнал бял кон и е затъкнал здравец зад ухото си. Вдига наздравица за берекет и ни чака да си припомним заедно какво преживяхме през неговия месец.

Тогава с вас бяхме на откриването на Пъстървовата нова година на река Огоста в компанията на Мухаро – спининг клуб Огоста, емблематичната рибена чорба и нови срещи на стари познайници.

Омилостивявахме вълци със стари ритуали и подрязвахме лозята край Вършец с Натали. А след това станахме част от сплотената общност на село Киреево заедно с Елизабет. Издигнахме се като птици над Белоградчик и потънахме в историята на четирите пещери край село Орешец, предвождани от Тихомир.

Загряхме тялото и душата с кръшните Дико-Илиеви хора по повод 127 години от неговото рождение и се потопихме в топлите цветове на душата на художничката Таня Василева.

Почетохме Апостола на свободата с изложба, организирана от Регионалния исторически музей в Монтана и си подарихме вълшебна вечер със Симфониета – Видин.

Гостуваха ни Нищимошката и Лейди Гергана в лицето на Цветелина Цветкова. И подправихме реалността с букета от „По(д)правки“ на Виктория Топалска.

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук