„Цветът в мен“ – откриване на изложба на Таня Василева
Анжелика Иванова
Изкуството е онази частица, която свързва всички души по света. Без значение от кой край сте и с какво се занимавате, творчеството може да ви докосне и промени мигновено. А то е най-красиво и истинско, когато е лично и можем да усетим сърцето на твореца, изразено на платното.
Щастливи сме да споделим, че изложбата „Цветът в мен“ на художничката Таня Василева може да бъде видяна в Монтана! Откриването е от 17 ч. на 24 февруари в Регионална Библиотека „Гео Милев“. В картините са събрани цветовете на живота през нейната призма. Самата тя е родена и израснала в Монтана, а желанието за изкуство я пали от дете и не спира до днес.
По време на изложбата ще можете да разгледате творчество, което е създала през последните 10 години чрез използването предимно на техниката батик и акрилна живопис.
Имахме радостта да поговорим и със самата Таня Василева, за да се докоснем по-близо до сърцето ѝ на творец и да разберем повече за събитието:
Изложбата „Цветът в мен“ изглежда много лична за Вас – така ли е и какво усещане носи представянето ѝ пред публика?
Да. Изложбата наистина е лично усещане. Когато аз посещавам изложба, сякаш съм в сърцето на автора. Сега аз се представям и показвам лични за мен творби. Радвам се, че освен обществеността, учениците ми също ще имат възможност да видят облика на своя преподавател в картини. Тези творби са били представяни пред различна публика, през различни години и на различни места, но сега са заедно – подредени в Регионална Библиотека „Гео Милев“, където аз като малка за първи път се запознах с албуми на големи художници, където аз също преподавах в „Лятно училище по рисуване“ и където срещнах професионалисти и ерудирани хора в библиотечното дело. Голямо богатство!
Душата на твореца е шарена, а в тази изложба цветовете са на преден план. Има ли нюанси, в които се припознавате и Ви отразяват по-добре от останалите?
На пръв поглед преобладава розовото. Като цяло използвам активна палитра, трудно успокоявам тоновете на цветовете, но и не търся монохром или само една гама.
Има ли картини в изложбата, които са с особено значение за Вас самата и ако да, кои са и какво усещане Ви носят?
Всяка ми носи сантимент, но мога да кажа за една – „Обреден хляб“. Тя е вдъхновена от книгата „Стопанката на Господ“ и е първата от още серия подобни. „ЗЕМЯ“ пък беше класирана преди време от Вежди Рашидов за Биенале „Тенец“. Художникът влага винаги чувства!
