Представяне на книгата „По(д)правки“ от Виктория Топалска в Монтана
Анжелика Иванова
В нас живеят хиляди неразказани истории, които знаем, че могат да стоплят сърцето на някого, ако бъдат споделени. Именно затова и трябва да творим, да създаваме и пишем всичко, което душата ни усети, че трябва да се достигне до жадните за емоции читатели. Понякога именно тези истории правят деня ни по-смислен и са способни да ни извадят от ежедневните мисли.
Точно това направи и Виктория Топалска с новата си книга, „По(д)правки“, която ще представи в Регионална Библиотека „Гео Милев“ Монтана на 10-и февруари от 17:00 ч. Всеки ще може да посети събитието напълно свободно, да чуе разказ, написан от сърце, да поговори с четящи хора и да се запознае с младата авторка.
Виктория Топалска е автор и журналист, който обожава приключенията и реалността такава, каквато е. Без преструвки и филтри за социалните мрежи. Преди да напише сборника с разкази, който ще бъде представен в Монтана, тя издава първата си стихосбирка „Нищо лично“.
Гордеем се, че все повече хора от Северозапада творят и създават изкуство, което докосва. Вярваме, че младите писатели са едни от най-важните двигатели на промяната в положителна посока и се радваме, че днес ви запознаваме от първо лице с Виктория, която разказва за преживяването с новата ѝ книга.
Виктория, какво те вдъхнови да напишеш втората си книга и каква е символиката зад интригуващото заглавие „По(д)правки“?
Трудно е да говоря за вдъхновение що се отнася до „По(д)правки“. Тя си дойде някак непринудено, дори безпланово. Разказът „Неделя“, с който неслучайно започва книгата, е първият, който публикувах в социалните мрежи, дори не помня с какви подбуди. В един миг започна вълна от коментари по повод написаното с послание, че трябва по-често да пиша такива разкази, че адски забавляват хората, че им показват една друга страна на живота. И от раз ми блесна идеята за книга, казах си – „Защо пък не?!“. Така в общи линии се случи всичко.
Кои теми са най-разглежданите в сборника? Има ли разказ, който ти е особено скъп на сърцето?
Сборникът е наполовина с хумористични разкази и наполовина с такива, които не са особено забавни. Разтърсващи, но по друг начин. Ако трябва да кажа кой е разказът, който ми е особено сантиментален, то това е „Неделя“, разбира се. От него започна всичко. Но ако трябва да кажа кой разказ наистина написах с особена тежест, който никога не се осмелих да прочета на глас дори – то това е този за болестта на майка ми. Този разказ изважда на показ една моя страна, която малцина са виждали и за мен беше героизъм да я покажа.
Винаги е интересно за читателите каква част от личния живот присъства в историите?
В моите разкази личният ми живот присъства на сто процента. По един или друг начин, буквално или по-илюстративно – той е там, в тях. Не исках да поставям цензура, дори съм назовала героите ми с истинските им имена. Хора, градове, ситуации – всичко между редовете е преживяно и разказано. Целта е много проста – искам хората да видят какво всъщност представлява живият живот. Този, извън социалните мрежи. Да разберат как реално преминава майчинството, което въобще не е цветя и рози. Да се надсмеят над тоновете съдове за миене или прането, да признаят, че и техните деца са нетърпими в някакви моменти и да приемат, че всичко това е нормално. Не обичам манията за перфектност и именно в тази лекота и простота, така да кажа, намирам чара на моите разкази.
Успя ли да откриеш разлика в усещането, а и в процеса на писане на поезия и на разкази? В кое откриваш повече себе си?
О, да, категорично! Разликата е огромна, но пък няма как да скрия, че въпреки нея има и много прилики. Една от главните е това, че и в двата случая съм водена от силно емоционални моменти, които са ме карали да напиша нещо – било то разказ или стихотворение. Пиша това, което ми се пише – това е най-опростено казано. Не бива авторите да си натискат душите в името на идеята за книга. Не е правилно. Трябва да си воден само от вътрешния си глас, който да те насочва. При творците нищо не става насила, още повече при писателите. Няма как да напишеш нещо, ако нямаш вдъхновение. Без него си като пишеща машина без хартия – щракаш, щракаш, но нищо не излиза. Бих посъветвала всеки пишеш човек просто да слуша гласчето в себе си и да не пришпорва никога целия процес, защото много обичам да казвам, че претупаните неща много прозират. Това не е готино.
Как би описала „По(д)правки“ с три думи?
По(д)правки с три думи? Абсурд! Малко са ми, но все пак ще кажа – спонтанност, смелост, реалност.
Какво могат да очакват читателите на представянето на книгата в Монтана?
Обичам Монтана! Не знам какво да очаквам самата аз, защото както винаги нямам предварителен план. Отивам и да става каквото ще, както се казва. Но все пак вярвам, че ще е забавно на първо място. Аз съм усмихнат човек, винаги съм обичала хората около мен да се чувстват комфортно. Ако не друго, поне ще ни е комфортно заедно. Нима това не е достатъчно?
Очакваме ви на представянето на сборника в Регионална Библиотека „Гео Милев“ Монтана на 10-и февруари от 17:00 ч., за да се потопим заедно в магията на думите.
