Виржиния Малинова – момичето, което успява

Виржиния Малинова – момичето, което успява
Снимки: личен архив

Носител на титлата „областен шампион“ по футбол, отличник със стипендия за успех, с грамота от президента на Република България за добри резултати в спорта и образованието.

Дете за пример и гордост.

Но как се става успешен човек, когато детството ти е минало в социален дом?

„С труд“, казва Виржиния Малинова.

Преди 12 години шестгодишното тогава момиченце постъпва в социален дом в Белоградчик (сега със статут на Център за настаняване от семеен тип). В дома идва заради насилие в семейството – тя и брат й са малтретирани, спестяваме от кого и как. Един ден от детската градина като виждат в какво състояние са, звънят в Агенцията за закрила на детето и в резултат са изведени от „семейната среда“. Майка им живее във Видин, не поддържа контакт с нея и брат й.

В началото много я боли от това, сега вече не чак толкова. „Времето лекува“, казва Вержи, но допълва, че и разговорите с психолога в дома са помогнали. Както и приятелите й – те също „тушират“ донякъде болката, макар помежду си да не обсъждат родителите и миналото си. Както самата тя казва, „липсата остава и това няма как да се забрави“.

Какво друго иначе?

Иначе обича да рисува, да чете, да слуша музика и да се движи. Обожава плуването, но при игра с топка е особено добра. От футболен клуб „Атлетико“ – тогава в Лом – забелязват уменията й, канят я в отбора си и тя приема. Впоследствие клубът се мести в Монтана, така че когато има мачове пътува до там, иначе тренира в Белоградчик. През сезон 2016/2017, когато е на 17 години, става областен шампион с този отбор. „Тогава на финала играхме с отбора на Видин и ги победихме на дузпи, като една от дузпите беше на Вержи“, уточнява треньорът й Теодора Тодорова. От нея научаваме още, че

девойката носи и капитанската лента на „Атлетико“.

През последните две години преди завършване на средното си образование, заради отличния си успех печели стипендия от дарителската кампания „Подкрепи една мечта“. Тя се провежда по инициатива на президента Румен Радев и е в подкрепа на отличници и бъдещи студенти в неравностойно положение. А клубът, в който момичето играе, е сред първите подкрепили тази инициатива. На матурите Вержи стига до петица по български и до малко над четворка по философия, което й носи крайна оценка от 5.41 в дипломата.

След като навършва пълнолетие през април тази година започва работа в местен хотел, а преди няколко седмици завършва шофьорски курсове и вече мечтае за собствен автомобил. Прави това, докато се качва към следващото си стъпало – Националната спортна академия, където иска да продължи образованието си. Кандидатстудентските изпити са скоро и докато дойдат, продължава да тренира. За плуването, в което се влюбва след футбола, използва басейна в хотела, в който работи. Ако влезе в НСА и продължи със същото усърдие, отново ще може да разчита на стипендия.

Най-новото отличие

В деня на Светите апостоли Петър и Павел – Петровден, който е и празник на Белоградчик и чийто гост бе именно президентът, Вержи е сред отличените от него с грамоти за успехите си. Случва се по време на официалната церемония, на която се обявява началото на тазгодишното издание на кампанията.

 

„Искам да я поздравя за нейната упоритост, да й пожелая успех в нейните начинания по-нататък“, каза Румен Радев и призова за щедрост и „да мислим заедно и да подкрепяме нашите прекрасни деца, защото те имат нужда от увереност“.

Постигнала всичко това до тук с усилията и труда си, нататък Вержиния тръгва по пътя си още по сама и най-вероятно ще й се наложи да е още по-сурова и дисциплинирана към себе си, със себе си.

А въпросът от какво най-много има нужда, няма един отговор.

И все пак: стискаме й палци.

Относно автора

Рени Христова

Казва се Ренета, но този (не)маловажен факт е известен на малцина. Още като невръстно дете у нея се поражда съмнението, че е по-разбрана когато пише, отколкото когато говори. В годините на съзряване съмнението й се отвърждава и по-късно - но поне навреме, съдбата проявява благосклонност към тази й особеност,, като я отпраща в профил „Печат“ на Факултета по журналистика и масови комуникации, откъдето излиза с диплома през далечната 1996-та година. За известно време се отдава изцяло на печатното слово, докато един ден не се сблъсква челно с телевизионното. Остава му вярна до момента, в който най-накрая е принудена да признае публично, че „Призни“ е съвсееем друга работа. Даже - друга любов. Това е причината, поради която ще виждате нейни текстове тук – всякакви и понякога, но дет се казва, ще са от сърце.


Още новини