Надежда Карамфилова: Създадох ателие за рисуване като огледало на моята душа

Надежда Карамфилова: Създадох ателие за рисуване като огледало на моята душа

Надежда Карамфилова, по-известна във Видин като Нана, е творец, който внесе нов полъх в града. Освен че създаде ателието Nana Art, което изглежда извън настоящето и извън сивотата на квартала, в който се намира, тя успя да привлече голяма група талантливи деца. Te се събират не само в студиото, но и на пленери в града. Вече е честа гледка да видиш групата и съсредоточено да скицира, насядала на земята около „Баба Вида“, театъра или някой музеи. Надежда беше и първият човек, който се престраши да организира така популярните вечери с вино и рисуване и се оказа, че има голям интерес. Редовни посетители –също.

Уговарям си среща с Нана в студиото и ден след изложбата на нейните ученици, която беше представена в крепостта „Баба Вида“. Влизам в помещението поне за четвърти път, но все едно никога не съм била тук преди. Мястото е сътворено с много душа и внимание към детайла. Тук всяко нещо е поставено с мисъл и на своето си специално място. Нана комбинира стари селски мебели, освежени в синьо-зелен нюанс, с кристален полилей, много картини, плетени на една кука каренца, многобройни четки и винтидж чашки.

Нана, кажи ни до кога можем да разгледаме изложбата на децата в крепостта?

За съжаление само за ден. Оказа се, че за да остане там по-дълго, ще са нужни доста повече средства и организация, тъй като сега сме поставили рисунките просто на шнур, а вятърът е силен и влагата нощем също, така че не биха оцеляли дълго. Все пак в деня на изложбата имаше доста случайни посетители, които успяха да разгледат и се уговорихме да осъществим временна експозиция около коледните празници.

Разкажи ни за заниманията си с деца? Кога започна и под каква форма се провеждат?

В началото нямах планове да давам уроци – не мислех, че ще се справя с работата с деца. Но един ангажимент, за който ме бяха наели и който се състоеше в това да преподавам на деца кратки уроци по рисуване, ми доказа точно обратното. Така започнах да записвам желаещи. Групите се увеличиха и сега в ателието идват деца по два-три пъти в седмицата. Имам и индивидуални занимания.

Ателието ти е вълшебно. Не знам дали ще намеря по-точно определение.

Благодаря – исках да създам едно различно място. Такова, в което аз да се чувствам добре и да е огледало на моята душа. Всички предмети избирах внимателно, ровейки в мазета и тавани. Тук трябва да кажа, че огромна заслуга за създаването му има моят съпруг, който един ден просто се измори да прескача стативи, бои и четки в хола и каза „край“. Така в това малко пространство до къщата, в която живеем, създадох ателието. Не копирам нищо и никого. Това правило следвам и в рисуването. Взаимствам, да, уча се от големите, но винаги влагам нещо от себе си. Иначе не е изкуство.

Как реагираха хората на арт терапията с чаша вино, която стана толкова популярна в големите градове? Не те ли беше страх, че тук в малкия град няма да е успешно?

Признавам ви, че съм изключително страхлива! Свикнала съм да играя на сигурно. Специално за арт вечерите мислех, че ще има интерес за малко и ще изчезне. Оказва се обаче, че има постоянен интерес – особено зимата. Идват и хора от други градове – често такива, които са си тук за празници или ваканция. Те някак си научават за ателието и посещават тези вечери. Възприемат мястото много добре – често ми казват, че ако бях в голям град с този интериор щях да направя бум.

Очевидно е от картините ти, че имаш афинитет към природни пейзажи, натюрморти с цветя и плодове. Какво обичаш да рисуваш най-много?

Обожавам природа и селски пейзажи. В началото правех портрети, но просто не е моето. Като повечето творци се убедих, че поръчковите неща са сложни, защото когато нямаш вдъхновение, нищо не се случва. Имам редовни клиенти, които притежават над 20 мои платна. На тях не мога да откажа поръчка, но те ме познават и никога не биха поискали от мен нещо нетипично. Те ми дават насока и ме оставят да творя. Когато имаш такова доверие и любов отсреща нещата се случват.

Традиционно ще завърша с въпроса какво ти предстои?

Не планирам нищо. При мен всичко се случва от само себе си. Идеите се раждат внезапно и просто задават посоката на следващото начинание.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от родния си край се завръща и от 2020 г. му се посвещава изцяло. Част е от „Sтетика“ - платформа за събития, благодарение на която се среща с изумителни същества. Вярва, че Видин е паралелна реалност и кани всеки да я опознае. Търси местни впечатляващи истории или просто преразказва ежедневието, защото е вълнуващо, колоритно и специфично.

Прочетете и другите материали на автора тук