Никола Лисичков: Кръводарителят е доброволец – един хуманист с голямо сърце

Никола Лисичков: Кръводарителят е доброволец – един хуманист с голямо сърце
Снимката е илюстративна. Източник: Obi Onyeador - Unsplash

„Пази добре в себе си това съкровище – добротата. Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост.”Жорж Санд

Когато си на почти век и зад гърба ти има толкова свършени и може би започнати неща, сигурно знаеш много повече от всеки друг за това съкровище – за добротата. Как да намериш в себе си търпение и обич, за да не разколебае мигът щедростта ти към хората. Когато е необходима именно нечия самоотвержена човечност. За почти век сред хората вероятно се научаваш да не виждаш в своята щедрост угроза пред собствената си цялост.

И разбираш, че най-главното от всичко, придобито почтено, е привилегията на свой ред да пожелаеш мъдрост. И дълголетие.

В навечерието на 14-и юни, когато отбелязваме Световния ден на доброволния кръводарител, шансът ме запознава по телефона с Никола Лисичков от Лом. Почетен кръводарител на Република България и носител на „Златна значка“ на БЧК. Дарил 100 л кръв за 40 години. С Никола Лисичков се говори и трудно, и лесно. На достолепната възраст от вече 96 години разчита на своята дъщеря Виолета, която е близо до него. И му предава въпросите ми, дошли от телефонанта слушалка. Не става нужда Виолета да съдейства на мен за отговорите обаче – те идват с толкова жив, отривист глас, че веднага разбирам с каква енергия и всеотдайност моят събеседник е раздавал себе си на хората десетилетия наред.

Роден в мразовития 3 февруари 1924 г., Никола Лисичков е най-големият от трима синове. Кореняк ломчанин, както гордо пояснява, през целия си живот е давал всичко за родния Лом. Занимавал се е и с обществена работа, бил е кореспондент на вестник „Септемврийски слово”, сега – сътрудник на вестник „Слово плюс”, по думите му – самоук журналист, а 25 години е бил и в ТПК „Дунав” като сарашки работник.
Кръводарил за първи път става съвсем млад. Равносметката днес разкрива своеобразен рекорд по човечност – с 42 кръводарявания, равняващи се на 100 л кръв.

„Ще се радвам някой да ме последва” , отбелязва той. Че кръводаряването е не професия, а мисия, потвърждават и думите му: „За да си кръводарител, трябва да имаш голямо човешко сърце. Червеният кръст е моята основна организация! 80 години работя за Червения кръст, 60 – за кръводаряването.”

И тези 100 литра са безвъзмездно дарени, припомня дъщеря му. „Безвъзмезден кръводарител не значи продавач. Аз не съм взел стотинка за тия 100 л кръв”, отбелязва Никола Лисичков от Лом.

Дъщеря му се включва в разговора ни и споделя, че е свидетел как идват близки да му благодарят. „Знайни и незнайни”, добавя събеседникът ми. Спешни случаи в родилното отделение… язваджии … по думите на кръводарителя, кръвната му група – B отрицателна , не е била често срещана, той самият не е дарявал безразборно, но пък се е отзовавал винаги при необходимост. Само в далечната 1965 г. е кръводарил 12 пъти, 5 л за година, спомня си Никола Лисичков.

Днес това не са просто 100 л кръв, мисля си аз, докато го слушам. Това е частица северозападен дух, побратимил с този край навярно много хора навсякъде в България.

„Ние трябва да си помагаме. Кръводарителят е доброволец – човек с висока хуманност и голямо сърце. Трябва да си помагаме и да се обичаме. И при нужда да сме готови. Аз никога не съм отказвал, когато ме повикат за кръв и да кажа не, не мога да дам!”, споделя Никола Лисичков.

И съвсем по младежки се вълнува, когато споделя, че планът му е да посрещне 100-годишния си юбилей подобаващо. „На всички, на които съм помогна, пожелавам крепко здраве и дълголетие! Здраве, здраве, здраве… Защото няма магазин, където да се продава здраве. То трябва да се пази, да се поддържа, човек трябва да му обръща внимание!”, сигурен е Никола Лисичков. И допълва, че кръводарителите са дълголетници…

„На всички кръводарители от моя град, от тази област, на Мая Ройдева от БЧК за област Монтана, на всички, които обичат Червения кръст, на всички, които подават ръка и спасяват хората пожелавам 14-и юни – нека са живи и здрави, дълголетни! Да достигнат моите години!”, пожелава доайенът от Лом.

 

Автор: Мария Тодорова

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.


Още новини