Никола Русев – големият драматург на Северозапада

Никола Русев – големият драматург на Северозапада

Никола Русев е един от най-известните ни драматурзи и напълно заслужено неговото име остава в историята на театъра. Неговият талант си проличава от самото начало. Никола успява да привлече всеобщото внимание чрез необикновения си поглед към света и към самото изкуство. Чрез своята първа пиеса „Делниците имат много имена”, доказва че има какво да каже за човека, a театралността в пиесата по-късно определя авторския стил на Русев.

Той е роден в Берковица през 1932 г. Завършва гимназия в София и режисура във ВИТИЗ (сега – НАТФИЗ). Работи в радио „София” като студент, режисьор в „Радиотеатъра” и в „Театъра на селото”, драматург е в „Толбухинския театър”, театър „Българска армия”, „Сълза и смях” в София и е сценарист в студията за игрални филми „Бояна”. Също така е секретар по драматургия в Съюза на българските филмови дейци и в Съюза на българските писатели.

Русев е оригинален творец с принос за развитието на литературния и театралния процес в съвременна България. Навлиза в литературата от театъра, познава и владее правилата на сценичното изкуство. В пиесата „Делниците имат много имена” Русев проявява нескривана склонност към изобразяване на живота на обикновените хора от малкия провинциален град в неговото ежедневие и непретенциозни форми.

Той е автор на „Двоен креват за Адам и Ева”, „Табакера 18 карата”, „Я, колко макове”, „Старчето и стрелата”, „От земята до небето”, „Букетче сухи незабравки” и други пиеси, няколко от които за деца и юноши и всички те толкова различни в драматургическата си техника, проблематика и театрални пристрастия. Русев някак остава встрани от другите имена, защото поема по свой автентчен път.

Той интерпретира универсалните теми за властта и морала в  политиката, за отговорността на властника пред общността, за психологията на водача, за жертвата и саможертвата, за личностните и социалните измерения на свободата. Разрушава традиционния модел на историческата пиеса и утвърждава нова, оригинална концепция за историческите събития, която не рядко полемизира с утвърдените исторически представи и тълкувания.

Персонажите на Русев нямат нищо общо с историческата личност – еталон. Те са  обикновени хора, които знаят цената на своята саможертва и безименни младежи, създали и изстрадали една нова философия на антифашистката борба.

Сатиричната гротеска „Старчето и стрелата”, поставена в театър „Сълза и смях”,  се превръща в хитово представление и въпреки това е свалена от афиша на театъра по изричното нареждане на Тодор Живков като идеологически неблагонадеждна. Спектакълът е останал като един от върховете в творчеството на режисьора и  постижение в актьорската работа на Георги Калоянчев, Константин Коцев и Стоянка Мутафова.

Характерно в творчеството на Никола Русев е разработката на съвременни сюжети, интересът му е насочен към хората и техните нрави – език, социална среда, време. За картината, която рисува пред нас използва цветовете на драмата, фарса, гротеската, народната драма и други. Важно е, че в пиесите си авторът обикновено поставя на изпитание нравствената цялост на своя персонаж, който  се превръща във висота, зад която прозират деформациите на хората без идеал.

Русев е автор и на романите „Приказка за Стоедин” и „Философът”. Чрез структурите на мита и вълшебната приказка  в „Приказка за Стоедин” се създава притчов модел на съвременното общество с неговия егоистичен морал.

Никола Русев е носител на награда в Националния преглед на българската драма за 1959 г. и трета награда за драматически произведения през 1960 г. за „Делниците имат много имена“. Носител е и на орден Народна република България.

Относно автора

Мария Костодинова


Още новини