Петър Богдан Бакшев – създателят на първата история на България
Мария Костодинова
„История на България”, написана от Петър Богдан през 1667 г. е най-ранната българска история, която ни е известна. Заслугите му за народното пробуждане на българите през XVII в. са огромни. Той е сред основателите на католическата пропаганда по българските земи и се превръща в един от подбудителите на Чипровското въстание. Петър Богдан е човек, който е посветил времето си в националноосвободителното движение и заслужава да бъде споменаван редом с имена като Раковски, Ботев и Левски.
Той е роден в Чипровци през 1601 г. Богдан е неговото рождено име, а Петър е монашеското му име, което приема в чест на своя духовен учител Петър Солинат. Благодарение на неговата подкрепа Петър Богдан постъпва в Клементинската колегия в Рим, където придобива основни теологически познания и изучава философия, църковна история, реторика и граматика. По време на престоя си в Италия придобива забележителна езикова подготовка, той говори свободно около 10 езика, сред които латински, италиански, гръцки, руски, старобългарски и други.
Софийския епископ Илия Маринов настоява Петър Богдан да продължи образованието си в манастира „Санта Мария ин Арачели“, там той се запознава хърватски францисканец и заедно превеждат и издават множество църковни книги на илирийски език за нуждите на южните славяни. По-късно се завръща в родината си, където поставя началото на изкачването си във висшата католическа йерархия, защото е избран за религиозен водач на българската католическа общност. Още тогава се проявява като застъпник на идеята за българската свобода.
Петър Богдан е провъзгласен за Галиполски епископ с правото да наследи Илия Маринов като Софийски епископ след неговата смърт. След смъртта му през 1641 г. Петър Богдан е провъзгласен официално за софийски епископ и апостолически викарий на Влашко и Молдова. Дейността му е насочена към разширяване на католицизма у нас. Той заминава за Рим, където след молба до Светия престол е назначен официално за първи софийски архиепископ.
Негов приоритет е развиването на католическите училища в Софийската епархия, особено на училището в Чипровци – тогавашният неформален център на католицизма по нашите земи. Заради делата на Петър Богдан училищата са снабдени с учебници и помагала. Негова е и заслугата за пристигането на учители по теология и светски науки, които да подготвят бъдещия елит. Петър Богдан поущрява най-ученолюбивите ученици, като им съдейства да продължат образованието си в чужбина. Той изгражда и голяма мрежа от епископии на Балканския полуостров, присъединявайки и много други вече съществуващи. В резултат на това се обособяват две нови църковни единици в Северна България – Марцианополската архиепископия и Никополската епископия.
Петър Богдан взема участие в акцията за освобождаване на българите през 1644-1650 г., заедно с Петър Парчевич се срещат с влашкия войвода Матей Бесараб, на когото е обещана българската корона, ако не посяга на селищата и признае ръководителите на бъдещия бунт. Петър Богдан не предприема действия за Освобождаването на България само на родна земя, а и отвъд нея. За да успее въстанието той взема решение за привличане към съзаклятието на Полша в лицето на крал Владислав IV и Венеция силната средиземноморска държава, която по това време е във война с Османската империя. Полският крал първоначално дава съгласието си за предприемане на общи военни действие, но впоследствие се отмята. Венеция също не откликва, тя дава на българите само „благоразумни и спасителни съвети” и обещания за продължаване на войната срещу османците. Съмишленик в тези му мисии е неговия съгражданин Петър Парчевич.
Творчеството на Петър Богдан е изключително интересно. Той има два превода на религиозни книги, като в края на първата се съдържа и негова оригинална творба. Чипровския католик е и автор на множество релации, съставени по време на обиколките му из родните епархии. В някои свои релации Петър Богдан вмъква и исторически разкази, най-впечатляващите от които са: „Описание на царство България”, „История на София” , „История на Охрид: и „История на Сърбия и Призренската епископия”.
„За древността на бащината земя и за българските дела” се казва неговата „История на България“ и се състои от 200 страници и 70 глави и се определя като първия трактат върху българската история, предшестваща с почти век „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Този изключителен труд допреди години бе смятан за изгубен, но през 2017 г. бива открит в университетската библиотека в град Модена, Италия. Ръкописът се оценява като ценен исторически извор, защото описва важни епизоди от нашата история. В нея архиепископът акцентира на християнството по българските земи. Творбата представя Петър Богдан като изключителен ерудит и патриот, посветил времето си историята на България да не бъде забравена.
През септември 1674 г. българският католически духовен водач и политически деец Петър Богдан Бакшев завършва земния си път в родния Чипровци. Той бил изключителна личност – след себе си оставя много значими дела, които са допринесли за въставането на чипровчаните няколко години по-късно, помогнал е за развитието на образованието в България и осъшествил умела църковно-политическа кариера в полза на родината. Той се е превръща в отличен дипломат и политик, който е олицетворение на борбения дух на българския народ.
За да се почете паметта му, на Петър Богдан са кръстени улици в София, Чипровци и град Раковски, читалища в Чипровци и град Раковски, гимназия с преподаване на чужди езици в град Монтана и рид в Антарктика (Бакшев рид).
