ПритупВане в пълнокръвния свят на театъра: историята на Александър Притуп
Докато театрите са се отдали на заслужен отдих и премислят предстоящия творчески сезон, ще ви срещна с един актьор, който не почива. Неговото психофизическо развитие в посока „Театрална“ никога не спира. Той е млад, интригуващ, мислещ, талантлив и неспирно изследващ. За огромна радост на Северозапада и малките му любители на вълшебства, той е част от трупата на Общински куклен театър „Патилан“ в град Монтана.
Как се озовава в причудливия куклен свят и какви аргументи използва животът, за да влее във вените му изкуството? Това е една любопитна история, която ще започна отдалеко, използвайки формата на приказното…
Преди много години в град Екатеринодар (днешен Краснодар), който е разположен в Южна Русия на бреговете на река Кубан, живеел един царски офицер. Той бил много смел и способен, затова му доверили 100 войници, които били негови подчинени. Те се биели безстрашно под ръководството на своя офицер, измъквали се от всякакви опасности и се пазели един друг. Веднъж, за да се измъкнат от сигурната смърт, която ги дебнела, техният офицер ги накарал да легнат под конете си и да се престорят на мъртви. Успявали да се спасят от какви ли не вражески набези, но не и от настъпилата смяна на власт в любимата им страна. Царският офицер бил принуден да предприеме изселване и да потърси алтернативен живот и бъдеще за себе си в друга държава. Оказва се пред две възможности – Франция или България. За радост на културното ни наследство, избира нашата родина за свой нов дом. Тук се запознава със своята съпруга, красивата македонка Ирина. От техния брак се ражда Александър Притуп – дядото на нашия герой, чието име той носи. Александър Притуп – старши не е повлиян от офицерските геройства на своя баща, а от красотата на балетното изкуство. Облича трикото и се хвърля с голямо „гранд жете“* в танца. Когато усеща, че балетната му кариера е към своя край, той се насочва към актьорската професия, където оставя след себе си ярка следа в българското кино и театър. Докато е все още в силата на балетните си постижения, среща Сандра. Тя също е балерина и общата им страст към танца ги вплита в обща бравура**, от която им се ражда дъщеря. Тяхната дъщеря дава живот на нашия герой – Александър. Ние ще го наричаме просто Алекс. Подобно на своя дядо, Алекс започва в друга сфера на изкуството. Още съвсем малък открива любовта си към музиката и става част от Хора на софийските момчета (Sofia Boys Choir), като продължава музикалното си развитие в състава му 10 години. Хорът е създаден през 1968 г. в София и е първият момчешки хор в България. В палитрата на музикалния им репертоар присъстват църковно-славянска музика, фолклор и хорова музика. Вземат участия в мюзикъли и оперни спектакли. Непрекъснатите турнета и участия изграждат момчетата като истински професионалисти. Алекс споделя, че е изключително благодарен за този етап в своето развитие.
Скоро започва да посещава и театрална школа, но тогава все още не усеща яснота в намеренията си към тази сфера на изкуството. Няколко години по-късно достига до момент, в който преосмисля приоритетите си и застава пред дилемата музика или театър. Прави категоричен избор в полза на театъра.
„Красивото в театралното изкуство е, че обединява всичко в един пълнокръвен свят. Имаш визуалното, имаш и музиката, имаш литературата, боравенето с човешката психология и характер, с техните съдби и начин на мислене. Казах си, че музиката е чудесна, но в театъра мога да изпитам пълнота.“ Следвайки тези свои размишления, Алекс се озовава в театралната школа на именития актьор Малин Кръстев. По това време Кръстев ръководи школата в сътрудничество със своя колега Явор Спасов. Това е преломен момент в решението на Алекс да кандидатства за висше театрално образование. В същата година на кандидатстването му Малин Кръстев получава покана от Театрален колеж „Любен Гройс“ да бъде ръководител на последващия клас. След обстойно премисляне и претегляне на плюсове и минуси, Алекс избира да следва пътя си към професионалната театрална сцена, воден от своя преподавател, който вече е положил основите на неговото артистично развитие.
Талантливите студенти, сформирали този клас под ръководството на Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро, се обединяват след дипломирането си и създават своето сдружение за театър, наречено „Шум и бяс“. Силната заявка, която дава сдружението още с името си, води и до силен старт на сцената за тези мотивирани младежи като ги извежда на първите редици с две номинации „Аскеер“ още с първото им представление. Вземат статуетката в едната категория, тази, която не се повтаря за никой артист – наградата за дебют.
Пътят до този момент е изпълнен с много трудности за Алекс. Първата година след дипломирането си той се сблъсква само с откази във всеки аспект на професионалното си развитие. Въпреки завладелите го обезверение и съмнение в посоката, която е избрал, той не се отказва и колелото се завърта с плавна скорост.
Спектакълът „Кино лента“, за който вземат награда, има точно такава насоченост. Представление с мисия – да разкаже за борбите на младите хора и отказите, които срещат по пътя на своето развитие в сферата, която избират.
Александър Притуп е част от театралната трупа на Куклен театър „Патилан“ вече една година. Той споделя, че градът му носи спокойствие, а кукленото изкуство е предизвикателство и го кара да изпитва задоволство от това да носиш радост на малките любители на театъра.
„Да, аз не съм куклен актьор, но преминах през нещо любопитно за мен, непознато. Това наистина ме вдъхнови и ми даде смисъл. Виждам едни искрени очи, които са дошли са споделят нещо с теб и изпитват огромна радост. Децата ми донесоха още по-голяма освободеност и смелост. А на порасналите зрители ще кажа да бъдат по-отворени, по-любопитни и да не се страхуват, когато не разбират нещо!“, с усмивка споделя Алекс.
А аз мога само да ви пожелая да срещате често хора като него. Ако не ги срещате в живота си, театърът е с широко отворени врати – тези хора са там за вас!
* Grand jeté е класически балетен термин, който се превежда като „голямо хвърляне“ или „голям скок“. Това е популярно и визуално поразително движение в танца, често срещано в балета, съвременните и други танцови стилове. Grand jeté се характеризира с мощен скок от единия крак на другия, при който танцьорът изпъва двата си крака във въздуха, създавайки илюзията за реене в пространството.
** бравура – в музиката думата се използва със значението на произведение с големи технически трудности, чието изпълнение изисква голямо изкуство.