Рок история с отворен край

Рок история с отворен край

Това е разказ от първо лице. За една група деца, с които се запознах преди месец, а вече направихме заедно значими неща. И преживяното е много лично, ново, различно, но смислено и с огромен заряд. Онзи, който само тийнейджърството носи в себе си.

По ирония на съдбата, на 13 март 2020 г. – денят, в който забраниха всички публични прояви и затвориха заведенията заради опасността от пандемия, бяхме организирали концерт на рок банда в местно видинско заведение. Това беше отдавнашна мечта на мен като организатор и на момчетата от групата, тъй като във Видин рокът определено е позабравен. Изстрадахме случката и както повелява северозападът утолихме мъката с алкохол. И точно тогава, в разнебитения Младежки дом на родния град, чиято стара слава блести ярко и е сантимент за всички нас, се сблъсках с друга рок аудитория, доста по-млада от нашата. Без да обръщам особено внимание на дечурлигата събрали се в една малка стая с китари, аз просто фокусирах върху джин, разговори и носталгия по мястото и артистите, които е родило.

Месец по-късно мой приятел ми казва: „Помниш ли онези пичове от Младежкия? Много са талантливи, трябва да им купим барабани!”. Казах добре, без изобщо да си спомням пичовете. След още два месеца се срещам с част от тях. Любов от пръв поглед е. Виждам, че са срамежливи по детски, но някак излъчват огромно желание да свирят, да творят. Повярвах им от първата среща. Това бяха Оги (барабани) и Симон (китара). После се запознах с Боян (китара) – най-миловидното създание, с най-яката коса, който прилича на нещо като съвременна версия на Том Сойер. Иван-Александър (вокал) пък е толкова скромен и свит, че отначало не можех да повярвам, че има шанс дори да изтананика нещо! А той ни попиля! Последен се включи в бандата Иво. За него даже не ме информираха, тъй като самите гореизброени не са се познавали с него отпреди, но го чули да свири на бас китара и си казали: „Това е 5-ият!” Така се роди “Crimson Waves” – името си избраха чрез анкета в Instagram! По-показателно от това за витруалната реалност, в която живеем, няма накъде.

Симон Стойков – китара:

„Китарата дойде от само себе си. Аз слушам рок и метал музика от малък. От кавъри в YouТube се зарибих и реших да пробвам. Опитвах се сам. И досега не съм посещавал уроци. Научих ‘’Smoke on the water” за 5 мин. и си казах: „Това е готино!” С Оги свирим заедно от около три години. В този състав се чувствам супер. Ние винаги сме мечтали да имаме банда, но досега не сме успявали.”

Иван-Александър Терзиев – вокали:

„Преди няколко години бях много заинтересуван от театър. Всъщност това е първото сценично изкуство, с което съм се занимавал. Харесваше ми, защото можеш да изразя себе си по различен начин. Аз съм по-интровертен, но на сцената се чувствам прекрасно, като че ли по-комфортно отколкото в реалния живот. Пеенето дойде след това. Посещавах уроци за около три месеца. Осъзнах, че музиката е истинската ми страст. Надявам се в следващата година активно да се занимавам с това.”

Огнян Габровски – барабани:

„Свиря на китара от три години. Преди това съм рисувал, което е първият ми досег с изкуството. След това пробвах с барабани и свирех ужасно много. В момента все още имам колебание кое обичам повече! Колкото и нескромно да звучи повечето от групата са мои протежета хахаха. Срещаме се с теб и Данко в момент, в който бяхме сломени. И изведнъж двама непознати предлагат да ни купят барабани. Не повярвахме, но в момента си говорим след като имаме зад гърба си концерт и събрани пари за барабани и нещата изглеждат доста по-оптимистично. Вече имаме общи планове. Искам коктейл на наше име в най-скоро време!”

Иво Йоцов – бас:

„Брат ми е соло китарист и около него се зарибих по музиката и този инструмент. Ходих на уроци през цялата 2017 в Англия, където живеех по това време. Вече си свиря сам, а това е първата банда, в която членувам. Върнах се от Англия тази година и ще остана тук. Когато ме поканиха момчетата в “Crimson Waves” исках да приема на момента, но реших да се направя на важен и забавих отговора с няколко дни! Всъщност аз вече бях чувал за част от членовете на групата, така че не се двоумях изобщо.”

Боян Боянов – китара:

„Веднъж докато вечеряхме с нашите гледахме „Революция Z” и реших, че трябва да свиря. Това е края на 2015 г. В началото използвах стара китара на майка ми, след което последваха периодични уроци. Не бях много постоянен, но не се отказах. След като се запознах с Огнян нещата се промениха. И ето ни тук сега!”

Вече имате предисторията на едномесечното ни сътрудничество с Crimson Waves. За този период успяхме да реализираме две фотосесии, успешна медийна кампания за набиране на средства за барабани и акустичен концерт. Приемам това за едно от най-големите ми постижения, защото виждам, че върнах вярата в сърцето и ума на пет млади талантливи момчета. Събрахме много повече, отколкото се надявахме. Барабани вече имаме. Но концертът, защото не беше просто малко акустично изпълнение пред роднини и познати, беше сбъдната мечта. Да чуеш “The Cure”, “Depeche Mode” и “Аrctic Monkeys” в центъра на Видин, пред около 200 души е най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало това лято! И вярвам, че е проекция на бъдещето.

Последвайте “Crimson Waves” тук.

Относно автора

Белла Антова

Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от родния си край се завръща и от 2020 г. му се посвещава изцяло. Част е от „Sтетика“ - платформа за събития, благодарение на която се среща с изумителни същества. Вярва, че Видин е паралелна реалност и кани всеки да я опознае. Търси местни впечатляващи истории или просто преразказва ежедневието, защото е вълнуващо, колоритно и специфично.

Прочетете и другите материали на автора тук