Соня Валериева от БНР – Видин, която търси двигателите на промяна в Северозапада
Венелин Добрев
Соня Валериева е на 37 години, родом от Видин. Живяла е 10 години в Торино, Италия, където е имала различни професии, свързани с ресторантьорството, модата, музиката, киното и рекламата. Прибира се в родния си град Видин преди 3 години, по време на пандемията, като през това време работи в сферата на туризма в едно белоградчишко село. Споделя, че в този период от нейния живот работата ѝ е била свързана и с деца. От две години е редактор и водещ в радиото на Северозапада – БНР – Видин. Обича работата си и всекидневно „гори“ в нея.
Прави впечатление, че много често представяте добри новини и срещате аудиторията с интересни и вдъхновяващи хора от видинския край. Как подбирате героите на своите репортажи?
Много се радвам, че оставям такова впечатление! За мен това е начин на живот! (усмихва се).
Обичам позитивните истории, хора, събития – може би за това и ги забелязвам. Вярвам, че позитивните неща се привличат и често самите хора ме намират без да знаят каква е моята професия. Някои от събеседниците ми са много млади хора, които за съжаление скоро няма да са тук. Други (голяма част дори) са хора, които са останали тук или са се завърнали след дълги години, защото не са се отказали да вярват в нашия град и да творят нещо красиво за него. А той има определено нужда.
Как смятате, че добрите новини помагат за баланса и по-добра медийна среда? Разбира се, не трябва да слагаме розовите очила и да игнорираме случващото се в страната и по света, но сякаш медийните публикации са предимно негативни, а в някои медии – дори умишлено шокиращи. Вие като журналист как гледате на ситуацията?
Не харесвам негативния отпечатък, който новините оставят след себе си. Аз лично се натоварвам от тях, но нямам избор, защото трябва да ги следя. Като журналист се налага „да съм в час“ с нещата, които се случват в страната ни и по света, макар и те да са негативни. Но да си призная, имала съм периоди, в които съм ги избягвала именно заради това.
Смятам, че повечето медии залагат на негативните и фрапиращи новини, защото те грабват вниманието на аудиторията. Но и голяма част от хората са любопитни и обичат трагедиите и шокиращите новини. Голям парадокс е, но е така. Виждам статистиката и забелязвам, че позитивните новини и примери остават по-назад. Мисля, че медиите преувеличават често с цел да се продава, но и масата хора го иска. Според мен позитивните новини са много важни. Неслучайно винаги новинарските емисии завършват с тях. Те са като десерт, който оставя сладкия си вкус след всичко солено, люто и горчиво.
Кои са нещата, които Ви вдъхновяват в работата и Ви зареждат с положителна енергия?
Според мен радиото има по-голяма сила от телевизията. Ще дам пример, който харесвам: радиото е като книгата. Оставяш въображението само да рисува изображенията в главата ти, играеш си с думите и рисуваш с тях. Телевизията е като филм – показва само една-единствена картина за всички и тя е такава, каквато е на екрана. В книгата и радиото за всеки тя е различна!
Нещата, които ме вдъхновяват в работата ми, са различните истории на хората. Интересно ми е да се срещам с успели хора, но най-вече с такива, които не изпитват страх да се борят – онези, които избират по-трудния начин, за да успеят.
Зарежда ме всичко, което носи позитивен характер. Най-вече ме зареждат хората, които обичат да творят с ръцете си различни красоти и са наистина добри в това, което правят. Харесвам младите хора с идеи и с хъс да променят нещо. Хора, които са дейни, талантливи, амбициозни и живеят истински. Хора, които се развиват, усъвършенстват. А в нашия край има доста такива. Намирам ги всекидневно, а има още и още, с които трябва тепърва да се срещна.
Кой е любимият Ви репортаж или добра новина от тази година свързана с Видин и защо?
Любимите ми репортажи са свързани с чужденците, които срещам в нашия край. Онези, които не минават просто като туристи, а избират да живеят живота си тук – в нашия красив и забравен Северозапад. Интересно ми е какво правят по нашите земи и как им се струва тук. Това са едни от най-любопитните и за мен, и за аудиторията, репортажи, които съм правила.
Споделете с нашите читатели Вашата мечта за град Видин и за Северозапада като регион.
Мечтата ми за моя роден град Видин е да го видя така, както го оставих преди 20 години – пълен с хора, кипящ от живот, предлагащ много работни места. Представям си не само него, но и целия ни регион като едно по-добро място за живеене и професионално развитие. С подобрена инфраструктура, реновирани сгради, чисти улици – всичко това, което е бил някога. Умирам от тъга за това което се е случило с него и от яд на онези, които носят вина за това, онези които направиха това умишлено. Не си обяснявам как един град като Видин, с такова географско положение, може да бъде в такова състояние – грехота и срам! Но не искам разговорът ни да завършва негативно, затова ще кажа, че аз вярвам в него и в хората, които искат да променят това! Благодаря им от сърце за това, че се борят всекидневно, защото Северозападът наистина го заслужава!
