Социалната дистанция – с какво да я компенсираш, когато си едва на 18 години?
Призни
Разпространението на коронавируса доведе до изолирането на много хора самички в домовете си, без възможността да се виждат с близки, познати или приятели. Затварянето на различни учреждения с цел намаляване на комуникацията между хората промени тотално ежедневието.
А как точно се справя с тази изолация един тийнейджър на 18 години?
Както много хора биха казали, корона вирусът е като предизвикателство за нас самите, дали можем да бъдем самостоятелни и да издържим изолирани от всичко и всички.
Според мен е по-добре го гледаме като възможност да тестваме себе си, звучи по-позитивно, а негативни неща достатъчно се слушат всекидневно. Но нека си се върна на същността, за която пиша, уводът вече е ясен.
Казвам се Мартин Николаев Петров. Както вече разбрахте, на 18 години съм, от Монтана. Имам разнообразни интереси и лесно се увличам в най-различни неща – книги, игри, клипове и музика. Уча в ПМПГ – Монтана и пиша всичко това, не защото съм в едно от най-елитните училища в града, а защото искам, може пък и да успея да сложа усмивка на лицата на четящите по време на епидемията.
За някои коронавирусът е заплаха и разрушаване на рутинното и обикновения живот, а за други (като мен) той е възможност да науча нещо ново за себе си, както и на различни теми, които ме вълнуват.
Но все пак аз го карам леко, дори и да имам изпити, някои от които не зная кога ще се състоят. За разлика от моите връстници, аз не съм толкова контактен и не излизам често навън, а почти винаги намирам какво да правя самичък вкъщи. С епидемията в момента имам възможността да притежавам много по-голяма част от времето си за себе си, докато приятелите и монотонността ще си се върнат след време.
На въпроса, как издържам самичък вкъщи, без да имам възможността да се виждам на живо с хора?
Най-лесният отговор за това би бил този, че имам изпити, за които да уча, но това няма да бъде пълната истина. Правя най-различни неща – чета книга, обработвам или гледам клипчета, играя игрички, слушам си музика, пиша си с някого или просто пиша нещо – все работи, които всеки човек прави в свободното си време. Ама и те омръзват. Излизането навън и контактите лице в лице ни поддържат енергични, а липсата им се усеща доста тежко в момента.
Затова не е лошо всеки да има и план Б за неща, които да върши през времето си, хем да не скучае, хем и да не се побърка.
Ето какво аз съм решил да правя като по-различно. Уча се да пиша числата на китайски, както и една от многото им азбуки. Колкото и абсурдно да звучи, според мен това е сладък скрит талант, с когото можеш да изненадаш някого. Ще те помисли за луд, ама пък ще е приятно изненадан. Запиши себе си на видео, докато пишеш буквите или числата и след години го покажи на децата си и виж как ще им е забавно.
Второ нещото, което съм си планувал, е да се опитам да науча всички столици и държави в света. Мога да включа и поздрави към това, ако пък толкова много се задържим вкъщи.
Трета ми идея е резултатите и изводите от някоя философска книга да си ги изведа някъде, за да мога от време на време да си ги прочитам. Възможност е и да си припомня неща от някой език, който уча, примерно немски или руски. Може да готвя. Или пък да продължа работата по проекти, над които работя от доста време.
Както и да е, има много неща, които хората могат да правят вкъщи.
Вместо само да скучаем и да се чудим кога ще се видим с някого, по-добре би било в момента да се възползваме и да правим нещо за себе си. След това ще бъдем с приятели.
Автор: Мартин Петров
*Статиите в рубриката „Твоята дума“ отразяват личната позиция на авторите.
