Социално предприятие за младежи с интелектуални затруднения бе открито в Монтана

Социално предприятие за младежи с интелектуални затруднения бе открито в Монтана
Снимка: Сдружение "Закрилници"

Сдружение „Закрилници” в Монтана  отвори в края на миналата седмица малък цех за заетост на младежи с интелектуални затруднения. Социалното предприятие е факт благодарение на партньорството на сдружението с общината и с фирма „Монбат”. В цеха ще работят трима младежи, които живеят в защитено жилище в града. Те ще сгъват кашони за опаковане на акумулатори. Помещението на предприятието е общинска собственост и е ремонтирано със средства на дарители.

Първи стъпки напред

„Идеята за това начинание се роди от неформален разговор с представители на Монбат. Споделихме, че работим с младежи с интелектуални затруднения в защитени жилища, а те предложиха да ни аутсорснат (или пренасочат) дейности и така преди година започнахме”, споделя Милен Гечовски – председател на сдружението и социален работник. Той споделя, че работата в цеха е крайния продукт, предшестван от изключително много предварителна работа. „Тези младежи, или поне част от тях, са живели цял живот в специализирани институции, не познават семейна среда. Ние от сдружението и лично аз като техен наставник  изграждаме основни, дори чисто битови, навици. В момента работим върху това как те са управляват финансите, които получават oт своята работа” допълва още Милен. По думите му откриването на цеха в началото на месеца по-скоро символично след като предоставената сграда претърпявава  ремонт и се сдобива с по-добро и оборудване, но дейността продължава вече една година. От сдружението планират да разширят дейността като привлекат и обучат още един или двама младежи. Mилен е категоричен, че преобразявайки живота на един човек, промяна достига и до другите хора.

Нашите младежи са със над 80% умствена изостаналост и интелектуални затруднения. Важно да се инвестира във възможностите на хората, а не в техните дефицити.

Всеки ден има различни предизвикателства, които се опитваме да преодоляваме като работим с тях”, обобщава той.

За промяната на нагласите и мнението

„Освен промяна в младежите, ние постигнахме и промяна в общността” казва още Милен. По думите му добрата и качествена работата на момчета през последните години води до промяна на мнението и нагласите на хората, обществото и най-вече на техните партньорите от „Монбат”, чийто представители се виждат с младежите ежедневно с тях. За по-малко месец тримата младежи са сгънали 18 000 кашона.

„Ние сме машини”, казва за работата си в цеха едни от младежите – Георги Стефанов.

Положително гледа на това, че бизнеса в Монтана е отворен.  В Монтана сдружението се опитват да разширят диапазона и работата си с други фирми, които проявят готовност за партньорство. 

Не проекти, а дейности

Има различни модели на социално предприемачество, но сдружението се опитва да прилага най-работещия за тях привличайки бизнеса. Социалният работник черпи вдъхновение и идеи чуждия пример и своя опит в страната и извън нея. Споделя за успешен модел на социално предприемачество в Нидерландия, където те посетил социални фабрики с работещи между 800 и 1300 човека с различни затруднения. Милен е убеден, че финансирането по проекти не е подходящо за тях. „Обикновено в България като приключи проекта, приключва и работата. Проектът спира, отчита се и до тук. Всъщност не работим по проекти, а по дейности”, категоричен е Милен. 

Сдружение „Закрилници”

Сдружение „Закрилници” е създадено през 2015 г., за да помага на деца и възрастни в неравностойно положение. Вече има достатъчно опит в организирането на социални предприятия, чрез които да интегрира  млади хора с интелектуални затруднения. През последните години те са били ангажирани в различни стопански дейности като изработване на сувенири и производство на пчелен мед.

„Не искахме продажбата на тези продукти да е свързана със съжаление. Това е най важното – да не ги съжаляваме, а поощряваме, обобщава Милен.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Прочетете и другите материали на автора тук