Свободен пазар

Свободен пазар

Free market, flea market, car-boot sale…

Или с три думи: мястото за всичко. С една: Форумът. Центърът на обществения живот, територията за сделки, срещи, контакти и новини.

Как къде е? В Монтана, разбира се! Веднъж седмично.

Разказваме за мястото по-обилно по-надолу. По-нататък пак, защото находките и хората там са пълни с истории.

Имаме ги.

Най-истинската чубрица, най-добрият чесън, най-деликатесните деликатеси (месни, местни и млечни) , най-евтиното сребро, най-запазените вещи от миналото и най-вехтите вехтории от настоящето, както и всякакви други (и по много) най…, могат да се намерят само на едно място. И само в понеделник.

Битакът в Монтана
Битакът в Монтана

От пазар за коли до битак

Т. н. „автопазар” в Монтана съществува открай време, официално като „Пазар за автомобили и резервни части”. Стопанисва се от общинско дружество. Функционирал дълго време с основното си предназначение, днес статутът му е много по-малко на пазар и много повече на битак. Това се случи през последните години, когато между автомобилите и резервните части за тях започнаха да се появяват и разни други резерви – за всякакви други уреди, както и самите уреди: нови и втора употреба, перфектни или с дефекти, работещи и неработещи. И заедно с тях: велосипеди, перилни препарати, актуална преса, антикварна преса, книги, грамофонни плочи… Богатство! В развитие!

Това съответно увеличи и клиентелата, затова измежду вещите взе да се намества и търговец на печен слънчоглед – да има с какво тя (клиентелата) да се занимава, докато обикаля и размишлява. В нейна угода се изкара и едно-друго за похапване от крак, замириса на скара и топли хлебчета. През лятото – и на бира. Така лека-полека автомобилите все повече и повече намаляваха, докато напоследък такива почти няма. Понастоящем старата слава на автопазар се поддържа от внушителни колекции от малки колички и подобни пластмасови превозни средства.

Колекция от колички
Колекция от колички

Към момента те не променят статута на мястото. То си е автопазар.

Къде се намира и как се стига

Намира се в района на парк „Огоста“, който пък е до една от основните пътни артерии – „Христо Ботев”, така че до него се стига съвсем лесно от всеки вход на града. А заема и прилично голяма открита територия, така че няма как да бъде подминато. Когато времето е хубаво и особено ако понеделникът се пада неработен или празничен, територията околовръст се нагъчква от коли.

Това би оставило в недоумение незапознат със събитието и случайно преминаващ гражданин и ако баш в тоя ден му се наложи да паркира тъдява, добре е да е подготвен. Впрочем преди известно време – няколко години назад – бе направен опит за рестрикция на паркирането по главната и полицейски патрули отклоняваха МПС-тата по други улици, но тая мярка предизвика хаос и недоволство и не просъществува кой знае колко дълго.

Хубавото време, прочее, е предпоставка за силен пазар. Тогава се стичат търговци и клиенти от населени места в други региони, най-често съседните Видин или Враца, и става преинтересно и пренаселено. Тези с многото и по-едра стока заемат места още в ранни зори, за да имат време да изнесат всичко. Тегава и морна е тая работа, еле па когато времето не е благоразположено към търговия, но когато дойде музика е по-поносимо.

Музикални уредби
Музикални уредби

А музиката идва с масивни тонколони, стерео уредби, докинг станции и всичките там добавки за всяка прилична аудио система, нерядко достойна да озвучи и концертна зала. Естествено, всички тия системи ги има и в по-лек вариант, от среден до мини и микро. Всичко в името на добрия саунд. Ритмите и мелодиите са според настроението и вкуса, така обитателите на околните къщи често се будят с „Доко, Доко” (примерно), с най-новото техно парче или с някое хорце.

Дали някой чудесен летен ден ще се събудят с деветата симфония на Бетовен? Едва ли, но не е невъзможно, битакът все пак се развива като жив организъм.

Впрочем докато сме още на тема музика, организмът „произвежда” и музикални инструменти. Ама не само дудучета или хармоники, а и такива като за оркестър: цигулка, тромпет, тромбон. Или пък акордеон… Също така микрофони има и грамофони, високоговорители и слушалки всякакви.

музик. инструменти
музик. инструменти

Как се продава

Продава се както е удобно или както дойде. Продавачите с по-малко багаж най-често излагат стоката си на предния капак на колата си или/и на малка масичка. Останалите, които пристигат с пълни бусове или коли, разполагат стоката върху платнище или каквото там имат под ръка: найлони, одеала, черги, чаршафи, картони…

При някои вещите са подредени и прибрани в кашони или касети, даже сортирани по вид: играчки, книги, съдове, прибори и т. н. При други е пълна свобода, те използват участъка си както дойде (таксите за наета площ, впрочем, са доста сносни; плащат се на инкасатори, които в разгара на пазара обикалят, смятат квадратурата и изчисляват сумата). Важното е всичко все някак да се намести навреме, преди първите евентуални купувачи.

Случва се това да създаде известни неудобства, когато нещото трябва да се огледа и пипне, но повечето търговци не възразяват да се нащрапа връз сергията му, стига да се направи елегантно с цел минимум щети. В контекста на опипването наблюденията показват, че най-малко народ има при онези, които на най-първа линия са изложили надпис от рода на „Не пипай! Питай!” Посетителите на такъв тип места никак не харесват забрани с удивителни и този вид търговци май не се и задържат много-много в тая общност.

Цените

Както подобава на всеки битак, повечето стоки са без фиксирани цени или ако ги има, не е ясно за какво количество.

Изключенията са малко, във всички останали случаи е въпрос на пазарлък. Поведението на клиента е важен фактор за успешна сделка, обаче оставяме тоя точно въпрос леко настрана за друг път. Във всеки случай, понякога дори не е нужно да се пазарите. Достатъчна е само проява на интерес (замислен поглед, състояние на съсредоточаване, обхождане на детайлите, крачка напред-две назад, почесване по брадичката). Ако търговецът има нюх или пък много държи да се отърве от артикула, сам ще предложи по-ниска оферта. По този начин и ако имате късмет, можете да попаднете на истински съкровища.

Ето пример със старинен гардероб: 200 лв. Стара закачалка пред него: 30 лв. „Ако ги вземеш и двете, ги давам за 200 лева!”, предлага търговецът след като вижда в действие дадените по-горе препоръки. Пускате едно разточително разочароване от сорта на „Еее, гардеробът как е окепазен с тоя грозен лааааак… И колко нескопосанооооо…“, на което търговецът контрира с „Ама, нали, той ако не беше, нямаше да е тук”, с което възражение неминуемо се съгласявате и топката (пак) е у вас.

Ценител на подобни вещи би преценил поправими ли са щетите и срещу какви усилия и време, би опитал да свали още от цената и ако успее, ще удари бинго. Защото след професионална или поне прилежна реставрация, този окаян гардероб ще светне в цялата си автентичност и ще повиши стойността си многократно. И това ако не е инвестиция…

Вещите

Пазарът/битакът поддържа приличен баланс в асортимента си. Категорично се въздържаме да ги категоризираме по полезност и безполезност или да ги окачествяваме по хубост и грозота, защото всяка преценка е субективна. Дет се вика, боклукът за едни е богатство за други и правилото е „за всекиго по нещо”, зависи какъв човек с каква цел е попаднал там. И с колко пари.

Ако е колекционер на ордени или на стари радиоапарати, е много вероятно да си тръгне с находка. Но също толкова доволен би бил и човек, който си търси обувки, понеже специално пък обувките са в изобилие.

Приборите и съдовете за хранене също, а накитите са цяла планина. На някои места се продават на шепи, но се случват и търговци на истинско сребро – на народни цени, много ясно.

А книгите, ах, книгите… Литература всякаква, за култура широка.

Когато дойдат коли с по един хол отбрана библиотека, добрите попадения са гарантирани. То класика, то поезия, енциклопедии, наука и техника… Много ценност, много нещо. За неудобно малко пари, най-често по левче-два. До три макс. Намират се и много древни издания, със стария български правопис, за малко повече – 4-5-6 лв. Обаче при количество в повечето случаи можете да разчитате на отстъпка, особено ако продавачът не е наясно със стойността. Това се разбира, когато, докато потъвате с радостни възклицания и със светнали от възторг очи между страниците и кориците, той попита: „Това интересно ли е? или „Тази добра ли е?”

Впрочем компетентността на търговеца относно отделния артикул е другият фактор, който има отношение към крайната цена, която в крайна сметка ще договорите. Важна подробност е обаче, че както вие можете да се възползвате от недотам широките му познания, така и той може да използва захласа и интереса ви към някоя стока, за да разбере че я искате и внезапно да увеличи сумата. Така че най-добре без емоции. Както рекохме и нагоре, поведението на клиента е водещият фактор.

Време да се яде

Измежду целия тоя разкош, който предлага това икономическо пространство, обикаля димът на скарите. Кебапчета, кюфтенца, наденички така дразнят небцето, че трябва да сте от бетон или на крайно строга диета, за да ги игнорирате. Или да не обичате скара. Ако е това последното, има други апетитни алтернативи. Например плодове и зеленчуци – от производител и според сезона.

Изкарват и домашно сирене и кашкавал, както и месни деликатеси: филета, суджуци, Кайзер пастърма. От истинска мръвка, непоносимо изкусителни. Не снимаме човека, за да си няма проблеми с БАБХ и други органи, ама мезетата няма как. Неустоими са. Ето ги.

Ако пък и това не е в състояние да си извадите портмонето, за да залъжете стомаха и ако люпенето на семки не ви е ок, за чесъна да не говорим, търсете орехи. За ядки де, за ядки става дума. Тия с черупките ще отнемат време. Или пък някое бурканче домашен мед или конфитюр. Въобще, храна има. Въпрос на апетит, отношение и нагласа. Като стана дума за нея…

Нагласата е всичко

Ако нагласата ви е просто да се пошляете из територията и народа, като нищо можете да се приберете без нито една похарчена стотинка. Това е един от двата крайни варианта. На другия край е вариантът да нахлуете в територията с намерението непременно да купите нещо. Между нас казано, този вариант е пагубен. Познавам хора, чиито домове и прилежащите им дворове така са се пръснали по шевовете си от всякакви вещи, че са се пренесли и на улицата. Купуват, защото е изгодно и защото „може да потрябва”. Кога? На кого?

So, be careful. Води до пристрастяване. Но пък иначе, няма такъв кеф. Кефът на свободния пазар(лък). Запомнихте ли? Всеки понеделник.

Относно автора

Рени Христова

Казва се Ренета, но този (не)маловажен факт е известен на малцина. Още като невръстно дете у нея се поражда съмнението, че е по-разбрана когато пише, отколкото когато говори. В годините на съзряване съмнението й се отвърждава и по-късно - но поне навреме, съдбата проявява благосклонност към тази й особеност,, като я отпраща в профил „Печат“ на Факултета по журналистика и масови комуникации, откъдето излиза с диплома през далечната 1996-та година. За известно време се отдава изцяло на печатното слово, докато един ден не се сблъсква челно с телевизионното. Остава му вярна до момента, в който най-накрая е принудена да признае публично, че „Призни“ е съвсееем друга работа. Даже - друга любов. Това е причината, поради която ще виждате нейни текстове тук – всякакви и понякога, но дет се казва, ще са от сърце.


Още новини