В следващите редове ви представяме културния календар на Монтана за месец декември 2025 г.:
1 декември (понеделник)
Концерт „Звездите на оперетата“ на Симфониета Видин със специалното участие на
Марияна Арсенова, Александър Мутафчийски, Добрина Икономова, Александър
Панайотов, Илона Иванова, Денко Проданов – солисти от Националния музикален театър –
София, по повод 134 г. от обявяването на градския статут на Монтана и началото на
коледно-новогодишните празници в Монтана
18:00 ч., Народно читалище „Разум 1883“
„Брак по спешност“ – авторски спектакъл на Надя Асенова, участват: Мая Бежанска,
Камен Иванов, Атанас Махнев, Божидар Попчев, Димитър Мартинов, Давид Крумов и
Румен Ангелов.
19:00 ч., Драматичен театър „Драгомир Асенов“
3 декември (сряда)
Коледна изложба на възпитаници от ОШИ „Добри Христов“ с преподавател по
изобразително изкуство Петър Григоров
17:30 ч., фоайе Народно читалище „Разум 1883“
4 декември (четвъртък)
„Работилницата на Дядо Коледа“ – организира Общински куклен театър „Патилан“
по допълнителен график, Залата на Кукления театър
Концерт на Школа по танци „Канатица“
19:00 ч., Народно читалище „Разум 1883“
8 декември (понеделник)
„Монтана през обектива, доброта в действие“ – благотворителна фотоизложба от Milen
Photography
17:30 ч., Регионална библиотека „Гео Милев“
11 декември (четвъртък)
„Работилницата на Дядо Коледа“ – организира Общински куклен театър „Патилан“
по допълнителен график, Залата на Кукления театър
Юбилеен концерт на Мъжки хор по повод 25 години от създаването му
18:30 ч., Народно читалище „Разум 1883“
13 декември (събота)
Спектакъл „Тайнството на времето“ на Фолклорен ансамбъл „Ситница“
18:30 ч., Драматичен театър „Драгомир Асенов“
15 декември (понеделник)
Коледен концерт на формациите на Общински младежки дом и танцова школа „Финес“
18:00 ч., зала „Европа“ на ПМПГ „Св. Климент Охридски“ и ПГПЧЕ „Петър Богдан“
Концерт посветен на патронния празник на ОШИ „Добри Христов“ към Народно
читалище „Разум 1883“
18:30 ч., Народно читалище „Разум 1883“
16 декември (вторник)
Традиционна коледна работилница за изработване на поздравителни картички и други
коледни декорации
10:00 ч., Регионален исторически музей – Монтана (Експозиционна зала на, ул. „Граф
Игнатиев“ 3)
Коледен концерт на Фолклорен ансамбъл „Ситница“
18:30 ч., Драматичен театър „Драгомир Асенов“
17 декември (сряда)
„Коледа в сърцата на всички“ – концерт на Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
18:00 ч., Драматичен театър „Драгомир Асенов“
Спектакъл „Отблизо“ от Патрик Марбър. Режисьор: Антон Угринов. В ролите: Луиза
Григорова, Башар Рахал, Александър Сано, Любомира Башева
18:30 ч., Народно читалище „Разум 1883“
18 декември (четвъртък)
„Работилницата на Дядо Коледа“ – организира Общински куклен театър „Патилан“
по допълнителен график, Залата на Кукления театър
Коледен концерт на ОДК „Ние, врабчетата“
18:00 ч., Драматичен театър „Драгомир Асенов“
19 декември (петък)
Спортист на годината
13:00 ч., хотел „Житомир“
22 декември (понеделник)
Фермерски пазар
10:00 ч., площад „Жеравица“
Коледен концерт на Китаро-мандолинен оркестър
18:30 ч., Народно читалище „Разум 1883“
Кът за снимки с Дядо Коледа – организира Община Монтана
11:00 – 13:00 ч., площад „Жеравица“
15:00 – 19:00 ч., площад „Жеравица“
29 декември (понеделник)
Празничен концерт на читалищата от община Монтана
17:00 ч., площад „Жеравица“
31 декември (сряда)
Празнично посрещане на Новата 2026 година с участието на народната певица Ивелина
Колева, Представителен танцов ансамбъл „Пъстрина“ към НЧ „Разум 1883“, Духов оркестър „Монт Мюзик“, томбола с награди и тържествена заря – организира Община Монтана
23:45 ч., площад „Жеравица“
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Сирни заговезни е много значим празник в българския календар. В народните вярвания този ден се приема като преход от зимата към пролетта. Чества се в неделя, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни – празникът, след който отказваме месните храни. След Сирни заговезни започва въздържанието и от млечните и други животински продукти – това е последният ден преди великденските пости, които са най-продължителните в годината. Многобройните названия на празника произлизат от типичните обреди, които се извършват в различните краища на България. В Северозапада Сирни заговезни се нарича още Покладе, Сирна неделя или Прошка.
Днес ви разказваме за обичаите в китното балканско градче Чипровци, където традициите са се запазили през вековете и този празник продължава да се почита.
Честване на празника Покладе в Чипровци, пл. „Чипровско въстание“ Снимка: Йоана Димитрова
Прошка (Прощаване)
Казват, че прошката е добродетел на смелите. Необходимо е да си прощаваме, за да възстановяваме връзките помежду си. Вината, която изпитваме след наши неправилни думи или постъпки, с които сме наранили хората около себе си, ни държи свързани с миналото и ни пречи да продължим напред в живота си. Преди строгия пост, по време на който освобождаваме тялото си от тежки храни, обичаят повелява да освободим душите си от тежестта на вината. От осъзнаването на прегрешението, през признаването на собствената отговорност и разкайването, до искането на прошка – човешката душа изминава дълъг и труден път към постигането на мир с останалите и със себе си.
Обичаят повелява по-младите да помолят за прошка по-възрастните – родители, свекър и свекърва, тъст и тъща, кумове, по-големи братя и сестри, ако са им казали обидни думи или са постъпили лошо спрямо тях през изминалата година. Все по-разпространено е ритуалът по опрощаване на греховете да се извършва и в двете посоки – възрастните на свой ред също да искат прошка от по-младите. Дали да продължаваме да носим болката и обидата, или да предпочетем разбирателството, любовта и мира, е изборът, пред който сме изправени на този ден. Даването на прошка е жест на благородство, но винаги е дар и към нас самите – той отнема силата, която вината има над нас.
Последно облажване
След като духът на помирението влезе в семейството, следва празничната вечеря. Според народните обичаи на трапезата присъстват ястия от млечни продукти като баница със сирене. Без тях не може да се „заговее“ (от „говея“ – постя, въздържам се) и да се премине към строгия пост на следващия ден. Задължително има варени яйца и бяла халва, които се използат за обичая „анкяне“.
Анкяне (клоцкане, хамкане)
Във всяка от старите чипровски къщи, още при построяването, на гредите на тавана се окачват няколко куки – едни за люлката на детето, други за закрепването на тъкачния стан, а последната от тях е специално поставена за ритуала на анкянето на Покладе. В наши дни последната все още се поставя във всеки дом, дори да е направена от по-голям клин или обикновен пирон.
Анкянето е много интересен и весел обичай, съпроводен с много закачки и смях. За да се изпълни ритуалът, след вечеря на дълъг червен конец за тавана се закача сварено необелено яйце или парче халва. Най-възрастният мъж в семейството го залюлява в кръг над трапезата и всеки се опитва да хване яйцето (или халвата) с уста, когато мине покрай него, без да си помага с ръце. Вярва се, че който успее, ще бъде дарен със здраве през цялата година. Надпреварата често се преотстъпва на децата в семейството, които с много хъс се отдават на заниманието, макар и понякога да се случват сблъсъци на глави или по-болезнени удъри на зъбите в твърдо свареното яйце.
Въртене на олелии
Един от най-зрелищните обреди несъмнено е свързаният с огъня ритуал, който се извършва преди празничната вечеря. Всяка година в Чипровци този обичай оживява и събира малки и големи. През деня мъжете изработват за всички от семейството по една „олелия“. Тя представлява дебело колкото тояга дърво, най-често от леска, дълго колкото човешки бой (мярка за височина; отговаря на ръста на употребяващия я, ако не е указан конкретен човек). Горният край на олелията се разцепва на две. Там се защипва и овързва сноп от слама.
По стара традиция на свечеряване в центъра на градчето и на кръстопътищата в махалите се палят големи и буйни огньове. Според древното поверие от там, където гори огънят, злото бяга надалеч. След залез слънце хората прииждат, всеки със своята олелия в ръка. Духова музика оглася улиците, около огнената клада се вият народни песни и кръшни хора. Майстори на домашното вино разливат по чашите от гроздовата напитка, сръчни бабини ръце черпят всички с вити баници за здраве.
Духов оркестър „Балканци“ Снимка: Йоана Димитрова
Един по един всеки от присъстващите пристъпва към огъня и държейки олелията си за другия край я поднася към пламъците. Когато сламата се запали, я завърта около себе си. Моментът, в който в тъмнината на нощта олелията в ръцете ти пламне, добиваш необикновена сила. При въртенето въздухът разпалва пламъка още повече, той се завихря около тялото ти, описвайки огнени кръгове. Докато въртиш олелията, а огнената стихийност се върти и върти около теб под звуците на народната музика… в кръвта си усещаш мистичната сила на стария народен обичай.
Въртене на олелии от малки и големи в Чипровци Снимка: Йоана Димитрова
Покладе е празник за пречистване – на душата с прошка, на духа с огън, а след това и на тялото с пост. В този ден християнските обичаи на църквата се смесват със старите български езически вярвания… Едно е ясно и неоспоримо: вярата в пречистващата сила на огъня, зародила се още в зората на човечеството, е жива и днес в сърцата на българите. Мощта на стихията увлича, омагьосва. Традицията свързва хората с корените, с предците им, свързва ги един с друг и пространството около тях се променя по мистичен начин. Огнените пламъци се отразяват в очите на всички, силата на стихията преминава в тях, преплита се с духа им, „запалва“ го и му дава сила… Светлината на огъня прониква у хората и по пътя си изгаря всяко зло. Хората си подават ръце, хващат се и се понасят задружни в ритъма на българските хора. На устните блестят усмивки, очите греят с особената светлина на огъня, запален в тях. Сърцата са по-чисти, душите по-леки, стъпките по-бързи.
Хоро в Чипровци Снимка: Йоана Димитрова
Дали подплашени от горещите огнени езици или от силата на човешката задруга, в нощ като тази е лесно да повярваме, че злите духове бягат далеч от хората. А огньовете продължават да горят, искри се откъсват от тях, сливат се с ритъма на духовата музика в лудешки танц, вият се нагоре, отнасяйки промълвените думи за прошка към нощното небе…
Празничен огън за празника Покладе Снимка: Йоана Димитрова
Традицията на Покладе ни учи как да се пречистим изцяло и дълбоко – да помолим от сърце да ни бъде простено, после и ние на свой ред да простим, след това с чисти и леки сърца да посегнем към огъня, да завихрим силата му в кръг около себе си, предпазвайки се от всяко зло, и накрая да дадем на тялото си почивка от тежката животинска храна и така да му помогнем да се възстанови и заздрави отвътре. Следват дни на пост, на смирение. Дни, в които ще ни е по-леко и на тялото, и на душата.
Относно автора
Йоана Димитрова
Потомка на стар чипровски род, която избира да остане в родния си край, където чувства, че принадлежи. Вълнува се от автентичните български обичаи и вярвания, величието на природата и всяко доказателство, че един непримирим човешки дух е способен да промени света. Стреми се да открива хоризонти там, където досега са чертани граници. Усеща магията на думите, силата им да влияят, въодушевяват, окриляват. Работи със страст това, което обича, и се стреми да вдъхновява и останалите да следват призванието си. С това допринася към промяната, която иска да види в обичания роден Северозапад.
Значи, тва се случва у бившето село Баня, понастоящем Николово, на около 4 км у бившия Михайловград, понастоящем Монтана. Времето а зимно, приспивно, благо и пивко – демек февруари, демек некъде около Зарезан.
И освен тва е време неразделно, демек коги сички ора са се сбирале на общи сбирки за общо и повсеместно ядене и пиене, кък си му е бил редо тогива и същевременно кък дойде: по пояните, из лозята, на масите, поди масите… Бе кък дойде. А кво се случва у тва баш време и по-нанататика ни разказва уко Сандо, син на дедо Младен, който повни ного добре тоа паметен ден. Он самият не е бил с ньего (с баща си демек), ама се смета като да а бил прек свидетел от пръво лице на таа случка.
Та значи, снегот у онаа зима – лаас да а било 76-а ли, 77-а ли, тука некъде – та, снегот е бил до коленье, а студо – голем. Сички вили били идиялно пренаселени с ного весел и улендзен народ, мръвки цвръчат накъде и да заврънеш, вино се лее отсекъде, а зарезанскио смех и забавата се чуат чък къде Михайловград.
Дечинята подскачат у снего, праат снежни човеци, маат с топки и фръчат койо накъде знаа. Пущат се къде доло с кой кво намерил, основно с найлоне и чат-пат с по некоа шейна. Много ясно, че дръвена, но тогива други немаше. Бузките им кръвени, а они щастливи и слободни. Бе нали ти казвам, всеобща и всепоглъщаща забава. Дечиня тогива колко сакаш, от тамън проодили до текива у прогимназиата, сичко а накуп и стават на клъбета, куту почнат да играат.
1976, Зарезан
Манко или млого пуди обед, демек коги сичко живо се а изпонаяло и изпонафръгало от смех и вино и се а унесло у длибоки и мъдри разговори, дечинята вече тоже биле каталясале и се биле изпонаметале из снего. Минава у тва време по пъто бай ти Младен – баща ми демек, забелезва некои от сътверчетата и са спира да им се порадва уж за манко.
За беда он влачи с ньего си младо вино. Доправял ли го а, к’во му а правил у онаа баш годин не повни, ама а сигурен че а било младо. А оно ли знааш колко а благо младото, куту сокче а благо! И кво го бутнал гявола, лаас да му а домилело че са толко каталясале тия мининките, и им дал да си пинат един глъток. Ама он изобщо не очаквал да са толко жадни и толко да им ареса и така кък си а бил изпаднал у умиление, они да земат да излочат сичкото вино.
Бай ти Младен са стреснал чък коги го питале за още, усетил са кво а напрайл и кво ше стане, та збрал набръже торбето, юбезно са извинил на сътверчетата, че требе да ги напущи и че повече от тоа сок нема не само у ньего, а и у целию свет, и си са отправил накъде си бил пошъл. И къкто си го бил знаял, че ше стане, така и станало. На мининките пръво им станало жежко, после резко па им станало ногу весело, даже повече отколко биле у началото на тоа ден.
И като пощръклеле, и като се закискале, и като почнале със се сила да се врътат у кръг и у полукръг и насам-навам… Станале демек ного странни. Манко преди та’а лудост да ги напущи па така резко, къкто ги била завладела, они се овръгаяли доста стабилно. Да, ама снего бил зел манко да са поразмеква и тук-таме имало било и тиня. На них обаче кво им увира главата, мигар им е било зор у кво именно се връгаят – снег ли а, тиня ли а, ногу важно. Падале, ставале и се илили като гламави, да не ти обеснявам к’ва картинка са биле, прецдавяш ли си я ситуацеата? Кък да а, по неко време окончателно се предале и криво-лево си стигнале на кой къде му а домо.
У тва време у нихните къщи тамън почнале да се подпитват къде а тоа дечор, та цел ден се не прибирал у тоа студ, и те ги те – хуните се показале из вратниците. Една от най-мининките от тия, къде се биле наюскале с винению сок, била с бело палто, ного убавко, куту китеник такова отвънка, с ени блескави копчетиа от тия модерните, къде им викат сега „тик-так“, тамън й го биле зели нийните от универмаго у градо. Лаас да а била на 3 годин, най-ного 4 ненавръшени.
За палтото сакам да каам, че било бело коги н’ги а купувано, а коги макинги я а видела у дена на таа случка, оно било на нищо: цръно с тук-таме цръвенко, ошмуяно и на парцайе, сак че извадено от бъдъня с джибрето. Таа гледка била страшна и макинги на т’ва сътверче къ са била къде печката с черпако, къде гребали шкембето с неьего, и къ си била имала напредвид да вресне връз ни, са спрела куту застреяна и успела само да позине.
1976, Зарезан
Гледале се така извесно време – она у стрес и с черпако у едната си ръка, а мининкото уилено и с още по-кръвени бузки заради жежкото у собата. Ситуацеата била манко така напрегната демек, доде мининкото не рекло: „Мамо, мамо, виж, на(???)ках се!”, и брже се спущило да обеснева на маки си и на утрещеното госке у них баш кък е станала работата, къде сака да им е обесни.
Тука сега тва, къде пръвом сакало да каа сътверчето, е манко сложно за проумеване, що оно още баш не умеяло да приказва като ората, ама макинги имала неколко варианта: „нацапах се”, „накапах се” и „нааках се”. Пръвите два варианта ич не биле под съмнение, що се виждале с просто око и немало било нужда от обеснениа, та кво и да било сакало да каа мининкото, се а било верно. Ма след манко и третото вече било верно, що из собата лекачко се понесла онаа меризма и се омешала барабар с таа на шкембе чорбата.
Дали а било от младото вино или от стресо на макя си? Тука историята млъчи.
Относно автора
Рени Христова
Тя е всъщност Ренета, което име идва от латинското „renatale“ и значи преродена. И от френското „renette“ също така идва името ѝ, но понеже това са просто сорт ябълки тя много държи на първото значение, понеже звучи по-загадъчно и възвишено някак. И когато ѝ честитят имен ден на Цветница упорито обяснява, че не е никакво дърво и че с цветята съвсем пък нищо общо няма. Поради склонността ѝ да се отплесва в разсъждения (виж абзаца по-горе), малцина изтрайват докрай тезите ѝ по отделни теми, особено по абстрактни такива. И накрая пак никой нищо не е разбрал. В това число и тя. Характеризира се с разсеяност, отнесеност и пълна липса на ориентация за време, посока и пространство, поради което още като невръстно дете проявява съмнения в съществуването си въобще и изобщо. Със същите съмнения, но споходена от всемогъщата сила на съдбата, попада в профил „Печат“ на Факултета по журналистика и там така се влюбва в писаното слово, че просто да ѝ се чудиш на акъла как междувременно успява да се влюби и в телевизията. Докато един ден не идва „Призни“! Според Рени-Ренета-Преродената „Призни“ е голямата ѝ любов. "Призни“ е смисълът да се търси, да се разказва, да се пътува, да се продължава, да се любопитства, да се пише, да се знае… „Призни“ е надежда и добро, светлина и топлина…“ Това каза тя и това са нейните причини, поради които ще виждате нейни текстове тук.
Кметът на Монтана Златко Живков ще открие XV Национален фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“ в 9:45 ч. на 13-и май (събота). В два поредни дни Общинският младежки дом ще посрещне в Монтана фолклорни таланти от 15 населени места. Разделите, в които ще се състезават са „Народно пеене“, „Хореография“ и „Инструменталисти“.
На 13-и май (събота) от 10:00 ч. в голямата зала на Младежкия дом ще пеят участниците в раздел „Народно пеене“. На 14-и май (неделя) конкурсната програма продължава с изпълненията на децата от разделите „Хореография“ и „Инструменталисти“. Инструменталистите започват в 10:30 ч. в малката зала на институцията. По същото време и танцьорите стъпват на сцената. Всички участници в „Напеви от Северозапада“ ще изпълняват творби от нашия край, тъй като целта на конкурса е да стимулира интереса към фолклорното богатство на Северозападна България.
Таланта и майсторството на певците, инструменталистите и танцьорите ще бъдат оценявани от професионално жури – вокални педагози, народни изпълнители, музиканти, композитори и хореографи. Председател на журито в раздел „Народно пеене“ е Радка Стефанова – народна певица и вокален педагог. Заедно с нея професионалното си мнение ще дават народната певица Снежана Борисова и Силвия Димитрова – народна певица, музикален редактор и водещ.
Оценяването на изпълненията на инструменталистите е поверено на Валентин Янков –тамбурист, композитор и продуцент, Александър Донев – музикант, изпълнител на кавал и Асен Асенов – гъдулар и преподавател по народно пеене.
Журито в раздел „Хореография“ ще оглави Ивайло Първанов – гл. ас. д-р по етнохореологиякъм БАН и художествен ръководител на Детско-юношески танцов ансамбъл „Пламъче“ – София. Негови помощницище бъдат Георги Евденов – главен художествен ръководител на Ансамбъл за народни песни и танци „Вратица“ – Враца и Дилян Митов – диригентна Ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“, град Видин.
Традиционно в рамките на Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада” се провежда и видео конкурса за народни песни и хореография за български деца, живеещи в чужбина. Тази година задочно със свои видеозаписи се включиха участници от Република Молдова и Испания.
Съпътстващи изяви по време на конкурса са изложбата „Чипровският килим. Постланият път към Бога“ на Исторически музей – Чипровци и битов кът на РИМ – Монтана. Те ще бъдат разположени във фоайето на Младежкия дом.
XV национален фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“ се организира от Общински младежки дом – Монтана, в партньорство със сдружение „Младежки порив за бъдещето“ и Школа по български народни танци „Стоянови“. Изявата се осъществява с подкрепата на oбщина Монтана и спонсорството на фирми и организации от региона, съпричастни към съхраняването на фолклорното богатство на Българския Северозапад.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Бисер Тошев е роден в град Лом през 1973 г. Корените му са от Чипровци, Смоляновци, Вълчедръм и Лом, учил е в Берковица. Северозападен човек. И гражданин на света. Завършил е политически науки и е бил журналист в редица печатни и електронни медии. Работи като изследовател в маркетингова агенция. Превеждан е на английски, руски, гръцки, сръбски език. Разказът му „Старинни акорди“ предизвика фурор. Защото истинските истории винаги докосват сърцата.
Честит 100-тен рожден ден на моята баба!
Старата ми 120-годишна сецесионна къща в центъра на Лом има голям вътрешен двор. Някога там имало огромна маса за гости, фонтан, разкошна беседка, алеи, градина с цветя и пълзяща растителност. Мъжете са бистрили бизнеса и политиката. Дамите са кокетничели. Имало е балове, вечеринки. Поезия и танци. Тих дунавски валс се разнасял сред лилиите, камелиите и филодендрона. Красива млада дама в бяло акомпанирала на пиано в нежните вечери. Често минувачите се отбивали край оградата при вечерните си разходки до Дунав, за да се любуват на изисканите празници в двора на Табаковата къща и да се наслаждават на вълшебните звуци от пианото на красивата госпожица. Нищо от това отдавна. И нищо от тогава. Само един звук, като че ли е останал да се рее нощем в тишината на къщата и да се удря безмилостно като изгубен във високите дувари и старите виенски прозорци.
За красивата пианистка не се знаело много. Въпреки че се носели легенди за неземната и хубост. Била отлична ученичка в горните класове. Едно от многото млади момичета от Русе, София, Шумен, Варна или околните села, пристигнали да се учат в елитната ломска гимназия. Давала частни уроци на богаташки деца. Свирела по празници и вечеринки на заможни търговци. Била влюбена в един от синовете на стария Табаков. Докато първенците обсъждали доставките и цените на колониалните стоки, а съпругите им показвали новите си тоалети и парфюми от бутиците на Беч, Будапеща, Букурещ и Браила, отрочетата им демонстрирали новопридобитите в европейските университети езици, образование, обноски и маниери.
Висок, напет, рус и синеок. В бяла офицерска униформа на Втори на Нейно Величество Княгиня Мария Луиза ломски полк. Младият кавалерист Табаков бързо грабнал сърцето на красивата пианистка. Първо се поглеждали крадешком. После той все по-трайно задържал погледа си по нея. Тя отвръщала със смутена руменина. После със свенлива усмивка. Танцували. Разхождали се под липите. В градската градина. Край кея. Плавали с лодка под звездите. Яздили. Рецитирали стихове. Пеели. После тя заминала за Беч. (Така старите ломчани някога наричали Виена.) Да се учи на музикална педагогика на немски език. И да усъвършенствува своето пиано в града на Моцарт. Нищо нямало между тях. Такива били нравите. Само се докосвали. Най-много някоя свенлива, пареща целувка да оставили след себе си край тихия Дунав. И допир на пръсти. Но се обещали. Един на друг. Имали планове и мечти. Той я изпратил на кораба „Експрес“ за Виена. И останал. Да изпълнява дълга си. Било война, идвали тежки изпитания.
Тя цъфтяла в европейската столица. Учила се, била за пример. Преподавателите били доволни от нея. Татко и – също. Семейните пари от чернозема не отивали на халост. Попивала звуците на Бетовен, Моцарт, Хайдн, Салиери и Щраус, които щяла да влее като учителка в душите на децата в гимназията един ден. Както и да покаже всичките музикални новости на сцената на ломската оперета пред развълнуваната градска публика. Сред нея щял да стърчи един млад и напет офицер от Втори на нейно величество Княгиня Мария Луиза конен полк и в унес да примира от вълнение при всеки звук, излизащ изпод нежните и пръсти. Тя щяла да му отвръща с един силен, финален акорд в края на всяко изпълнение. С един характерен до минор, който дълго щял отеква наоколо. И с един поглед, насочен само към него. Публиката след това дълго щяла да аплодира изпълнението, а този напет, бял офицер щял да я чака нетърпеливо с букета си в тъмните сецесионни улички наоколо. И един кабриолет да ги откара при копнежите им…
Нищо от това не се случило. Времената се променили. Плановете и мечтите на хората също. Войната свършила. Условията вече били други. Не можела да се върне във Виена. Дори писмо да напише. Бащините земи били експроприирани. Разярени хора изнесли всичките вещи от дома и. Сред тях и берлинското пиано „Moritz Gude“ с шест медала за качествен звук. Натоварили го на волска каруца. И дълго по улиците се носил тягостен звук, останал от друсането на отвлеченото, стенещо в дупките пиано.
После пишела своите адажиа, андантета и каденца на газеника. При всеки шум отмествала пердето с надеждата, че той идва на белия си кон. А зад него всеки момент ще се появи неговият ломски полк. Да я освободи и спаси от глада. И от унижението да бъде сочена с пръст, само защото знаела езици и умеела да композира, да пее и танцува. И да свири на пиано, цигулка, арфа и флейта. Но той никога не дошъл. Бил изчезнал безследно. Без съд и присъда. Както хиляди други в онези ужасни времена.
Минали години, животът си искал своето. Омъжила се за добър човек от учителска и лекарска фамилия. Взел я. Въпреки че било равносилно на престъпление да вземеш жена с толкова езици и музикални умения. Обичал я. Заобичали се, пръв и бил. Родила му деца. Била домакиня, не работела. Понякога шиела по нещо на стария „Singer“ по чудо оцелял след експроприацията. И само звукът на шевната машина понякога смътно и напомнял за пианото. Както и един звук от един финален акорд, който понякога я навестявал в съзнанието. А тя виновно и тревожно прогонвала. Никой никога не чул повече нищо за нея. Само старите ломчани понякога тихо разказвали под сурдинка за красивата пианистка и нейните звуци, за които някои твърдели, че все още нощем се носели над града из Табаковата къща.
Огромният триетажен Табаков дом в изчистен виенски сецесион бе разположен на две улици. Със сплескани и издължени форми, с високи прозорци и геометрични елементи около тях. С ъглов еркер към главната и страничната улици, с превъзходен софит под него – над входната врата на магазиите. В горната част еркерът завършваше с тераса пред покривното пространство, оградена с разкошно, ковано желязо. От нея се виждаше тихият Дунав. Дело на виенски архитект, по нищо не отстъпваше на европейските и световните сгради от онези времена. Сменила много обитатели през годините, къщата бе неподдържана и занемарена. След 1944 г. изгонили собствениците и настанили активисти на новата власт. Новодомците изкъртили порцелановите тоалетни „Bosch“ и на тяхно място си направили клекала. Като в нуждниците по селските им дворове. А на терасите върху венецианската мозайка отглеждали прасета…
Нищо не бе останало от някогашния разкош. Въпреки това къщата напомняше за своето отминало величие. Като дете обичах да посядам на стълбите пред читалището срещу нея и дълго да я наблюдавам. Представях си баловете във виенските и салони с чудни витражи. Танците под звуците на стария грамофон с фуния и манивела. Дамите с кринолините. И мъжете в своите фракове, цилиндри или офицерски униформи. Целуването на ръка и поклоните. Фините обноски. Тематичните вечери. Рециталите на Бодлер, Гьоте, Шилер и Рилке. Разговорите на немски, френски и английски. Звънът на сребърните прибори, кристалните чаши и салонните часовници. И чакащите отпред кочияши. И шофьори на кабриолети. Понякога в по-тихи дни ми се струваше, че долавям да се носят едва доловимо от горния етаж и от градината тихи звуци от пиано. С отчетливо силен, финален акорд. На нещо много познато…
Когато разбрах, че къщата се продава, пощурях. Имах си хубава, бащина къща в града. Както и жилище в София. Но нещо из салоните и потайностите на този дом силно ме привличаше. Сънувах го. Не можех да мисля за друго. Събрах колкото имам пари. Взех и кредит и го купих. Тепърва ме чакаше страшното. Ремонт на нещо никога неремонтирано. Не бях казал на никого. Обадих се първо на дъщеря ми:„Каквоооо? Купил си къщата със звуците? Страхотно! Обожавам я!“ Реакцията и ме зарадва. „Какви звуци?“, попитах я. „Ами нощем от нея се чуват звуци от пиано. Не знаеш ли? Понякога и от градината в двора…“
Наистина беше така. Още в деня щом се нанесох, започнах да ги чувам. Сякаш ангелски гласове в някаква хармония пееха някъде на тавана, а чуден хор им пригласяше. И винаги всичко завършваше с мощен финален акорд, който дълго отекваше наоколо. Тези звуци, по-силни или по-слаби, можеха да бъдат доловени при почти всякакво действие в къщата. От пускането на водата от старите кранове, отварянето на прозорците от вехтите, посребрени ръкохватки, проскърцването на подове или панти на врати. Или при отварянето на старите, разнебитени гардероби и скринове. Отдавах го на усещането за автентичност, което придава присъствието в такива сгради, пропити с толкова минало.
По времето, когато купих къщата, майка ми живееше при близо 100-годишната ми баба в близкия Вълчедръм. Заради плодородния чернозем някога било най-голямото селище в региона с най-богатите замеделци и чифликчии. Отидох да ги видя. Баба ми веднага усети, че нещо съм тревожен. Не бях там духом. Нямах търпение да върна стария блясък на къщата. Разказах и. Когато чу коя къща съм купил, скочи от леглото, както си беше болнава. Като наследница на едри земевладелци из Златията познаваше и знаеше всички стари фамилии и имотите им в Лом и околията. От бащините и чифлици някога поемали тежки кервани със зърно и добитък към ломската скеля и Виена. Или към поделението, което захранвали с продоволствия. По тази линия помнеше всички стари търговци, с които дядо и и татко и някога търгували. „Утре да ме заведеш да я видя. Ела след пладне към 16:00 ч. Искам добре да се наспя“, рече.
Отидох половин час по-рано. Тя вече крачеше нетърпеливо пред портата облечена цялата в бяло. С отдавнашен официален тоалет от рокля, шапка, воал и ръкавици, като за виенски бал от минала епоха. „Табаковата къща, нали?“, попита утвърдително. „Да, да, Табаковата“, потвърдих и. „Добре, карай“, рече ми. По пътя дотам мълчеше. Правеше си вятър със стар плик за писмо в голям формат. Помоли да не карам бързо. Искала да чува тропота на копита. Някога по този път като дете пътувала с бащината си карета до града да се учи. По-късно с един от първите автомобили в околията…
Спрях до входа. Огледа къщата отвън. Постоя пред нея на главната улица. Даде знак да влезем. Отключих. Лъхна ни сладникав мирис на миро от стара влага и застояло минало. Поехме по стълбището. Засвири чудна симфония от тихо ехо от стъпки, скърцане на стъпала и едва доловими акорди, носещи се някъде горе във високото. Понечих да я прихвана и помогна в изкачването, но тя ми побутна ръката, нежно отказвайки. С всяко следващо стъпало, като че ли се подмладяваше. Към втория етаж стана по-енергична от мен. На третия трябваше да я догонвам.
Отключих. Триметровата врата с опушени оловни стъкла се отвори с протяжно проскърцване, което ехото на високите дувари разнесе навсякъде. В огромния салон виенските витражи пречупваха слънчевите лъчи и хвърляха игриво своите цветни фигури по стените и пода. Застояло ехо от вековен звън на стенни часовници, кристални чаши и валс огласяше тихо всяка стъпка по старото дюшеме и събуждаше романтични картини. Само кахлената печка с флорални мотиви, останките от камина в розово и сецесионните гипсови орнаменти с гледащите от тях тъжни момински лица напомняха за някогашното величие. Нищо не бе останало от виенските бюфети с фасетни, кристални стъкла, проектирани от Отто Вагнер и изработени от Якоб и Йосеф Кохн. Нито от прекрасната трапезария, поръчана лично на Михаел Тонет. Липсваха разкошните спални на Луи Мажорел от Нанси. Нямаше ги и полилеите на Ферер и Даум, лампионите на Емил Гале, вазите на Коломан Мозер, сребърните прибори на Аргентор и ВМФ, кралските сервизи от Бавария и Лимож… Нямаше ги и старите Табакови. Никой не бе оцелял и от наследниците им. Само витаещите из къщата звуци понякога напомняха за тях…
Баба ми огледа нямо празнотата и след дълга въздишка се отправи енергично към дневната с еркера. Застана между трите му тесни и високи прозореца. Обля я църковна светлина. Приличаше повече на сияние, отколкото на реалност. Звуците наоколо се чуваха все по-отчетливо. Огледа улицата наляво към Дунав, после надясно по посока на поделението. Сетне впери поглед отсреща в читалището с театъра и оперетата. Олюля се. Подаде ми плахо ръка за равновесие. Поех я. Облегна се на рамото ми. Стискаше ръката ми. Както аз някога нейната. Винаги ме хващаше за ръката, когато искаше да ми обясни нещо важно. Така ме и приспиваше. И така виждахме заедно много ясно и цветно разказаното. Както сега: Гергьовден, 1941 г. е. Празник на армията. Целият град е като шпалир от двете страни на широката главна. Кавалеристите от Втори на Нейно Величество Княгиня Мария Луиза полк яздят гордо в белите си парадни униформи в дълга редица своите 900 елитни коне. Градът ехти от равномерен шум на копита. Блестят ордени и саби. Бащи и дядовци държат синове и внучета на раменете си. Всички заедно пеят „Шуми Марица“ и „Чеган, Чеган, ти помниш йощ“. В края на шествието е файтонът на командира на поделението подполковник Стоян Иванов. До него е красива млада дама в бяло – дъщеря на негов приятел. Край тях яздят в своя лек тръс най-личните му кавалеристи. Дамата и един от ездачите си разменят дяволити погледи. После се преместват в читалището. Тя свири своите арии пред препълнената зала. Тихо е. Всички слушат и гледат без дъх. Погледът ѝ е насочен към него. Той стиска огромен букет като на пост. Тя завършва акорда си с един силен звук, вгледана в белия си офицер. После той ще я чака в сецесионните улички, за да я отведе на някъде със своя кабриолет. Звукът излиза от читалището и се удря в прозорците на еркера. Една бабина сълза ме парва по ръката. Поглеждам я. Изглежда все по-млада. „Браво! Много добре си направил! Нещата най-после си дойдоха на мястото! Вземи този плик. Един ден да си помогнеш. А сега искам на двора под кестена. Много е задушно тук“, казва ми.
Слизаме бавно по старото стълбище. Думите и, че „нещата най-после си дойдоха на мястото“ кънтяха в съзнанието ми като контрапункт на вечното и „нещата рано или късно ще си дойдат на мястото“. Цял живот го бях слушал ежедневно и по всякакъв повод това. Като мантра. В несгода, когато бе тъжна и огорчена или пък бях ядосан на нещо, все повтаряше как нещата ще си дойдат на мястото. „Нещата взеха да си идват на мястото“, ми рече, когато и съобщих, че дъщеря ми се дипломира в престижен, западен университет. А сега отсече, че вече са си дошли на мястото. Все още не проумявах това…
Намирам старинно трикрако столче от пиано сред боклуците на двора. Подлагам и го. Сядаме до масата под стария кестен. „Тук някога е имало пиано“, казва ми. Вятърът носи мирис на Дунав. Жужат насекоми, ухаят овошки. Тя се обляга на рамото ми. Прегърнал съм я с дясната си ръка. Държим своите леви ръце. Отнякъде се дочуват акорди на дунавски валс. Тя започва да натиска умело въображаеми клавиши в ритъма на мелодията по масата. По ръката и няма следи от артрита. Пръстите са толкова млади. Музиката се усилва. Става все по-отчетлива. Пуска ме. Отлепя се от мен. И засвирва все по-унесено…
На чело на дълга маса в дъното на двора е седнал банкерът Симеон Табаков. Вдясно от него е съседът му д-р Петър Кърджиев – най-успешният кмет на Шумен, възпитаник на ломската гимназия, завърнал се отново тук след кметуването. Срещу тях е другият съсед – библиографът и бъдещ директор на Народната библиотека – проф. Тодор Боров. С него е и двегодишният му син – философът Цветан Тодоров. След години ще емигрира в Париж, за да стане един от най-светлите умове на Европа. Тук е и кметът Пънто Драганов. Както и житарите Бечеви, търговците Стайкови, Клисурски и Пиронкови. Адвокатът и депутат Георги Симеонов. Председателя на съда Близнаков. Земевладелецът Богдан Токьов и синът му – видният столичен бохем Теди Браун.
Мъжете бистреха международното положение. В другия край на масата жените си разказваха градските клюки. Теди задиряше булките. Децата се любуваха на ангелчето в шадравана. В беседката Яна Язова рецитираше нови стихове на Балабанов. Младият Табаков разменяше нежни трели с пианистката. В един момент всички станаха прави. Появиха се и видните гости. В костюми, с бели ризи, с папионки и бомбета. Първият оглеждаше присъстващите със странно движение на главата. Бе изгубил едното си око във войните за България. Сега беше председател на камарата на народното събрание – адвокатът от Лом Никола Логофетов. Следваше го неговият съгражданин – личен адютант на царя и пълномощен министър в Париж, Виена, Мадрид и Берлин и министър на външните работи Първан Драганов. След няколко години щяха да бъдат убити в един и същи ден от Народния съд. Но дотогава имаше още време. Сега ги очакваше прекрасна вечер. С наздравици, смях, веселие и танци под звуците на придворното пиано.
Един силен, финален акорд сложи край на празненствата. Рота кавалеристи изпълниха с конете си улицата. Капитан Табаков взе баба ми на ръце. Отнесе я в бащината и карета и поеха към Дунав. В далечината ми махна усмихнато за довиждане. Бе щастлива и по-млада от всякога. Когато отворих очи, нея я нямаше. Отворих плика. Вътре ми бе завещала последните си две ниви. Да реновирам къщата. Другата да пазя на дъщеря ми за сватбата. На един лист с изящния си краснопис бе написала: „Изпълних дълга си. Свободна съм. Вече всичко си дойде на мястото. Връщам се във Виена. На добър час. И до нови срещи…“
В къщата се настани покой. Реновирах я. С времето смени облика си. Все повече добиваше предишния си вид и обаяние. Само понякога в празнични дни и при хубав повод се долавяха тихи звуци от нежни акорди. И моят внук щеше да твърди, че красивата дама в бяло от портрета го приспива нощем като му разказва приказки и му свири на пиано…
Автор: Бисер Тошев
Бисер Тошев с неговата баба
Табаковата къща, град Лом
Симеон Табаков
Фамилия Стайкови
Георги Симеонов и г-жа Симеонова
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Още една седмица имат училищата от Враца, Монтана и Видин да спечелят финансиране за осъществяване на собствени проекти за подобряване уменията за учене и социално-емоционалните компетентности на своите ученици чрез програма „Учим заедно“ на фондация „Заедно в час“. Максималният размер на финансиране за одобрен проект е до 30 000 лв., а за програмата могат да кандидатстват всички общински и държавни училища с ученици в прогимназиален етап.
„Учим заедно“ се реализира за втора година от фондация „Заедно в час“ с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. Програмата цели да стимулира училищата да предложат и приложат работещи решения, които допринасят за преодоляване на конкретни предизвикателства в образователната система с пряко въздействие върху уменията и успеха на учениците. Най-добрите проекти ще получат финансиране и подкрепа за реализация от програмата. Тази година партньори на „Учим заедно“ са също Институт за изследвания в образованието и сайта prepodavame.bg.
Какви са условията за участие
За програмата тази година могат да кандидатстват държавните и общински училища в България с ученици от V до VII клас. Одобрените проекти трябва да бъдат изпълнени в рамките на предстоящата учебна година (2023/2024). Проектите могат да се подават самостоятелно или в партньорство с друго училище или организация (читалище, неправителствена организация, музей и др.) Предимство в процеса на оценка получат идеите, които имат ясен план и визия за устойчиво развитие и след приключване на проекта.
Програмата търси проекти и дейности, които могат да се прилагат широко в системата на образованието и отговарят на следните критерии:
Развиват социално-емоционални умения на учениците;
Помагат за регулирането на усилията на учениците;
Насърчават ученето в сътрудничество със съученици;
Насърчават търсенето и предлагането на допълнителна помощ от учители.
Проектите за програма „Учим заедно“ трябва да са насочени именно към ученици от V до VII клас през учебната 2023/2024 г., включително ученици с ниски академични резултати и често отсъствие от училище. Всеки училищен проект трябва да отговаря на поне един от трите приоритета, които имат пряка връзка с развитието на социално-емоционални умения в учениците – „Регулиране на усилията“, „Съвместно учене“ и „Търсене на помощ“. Едно училище може да кандидатства само с един проект, който обхваща един или повече приоритети.
На сайта на програмата има публикувана подробна информация, видеа с насоки и възможност за получаване на допълнителна информация.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
И тази година села в Северозапада ще се превърнат в културни средища и притегателен център за творци от страната и чужбина. Това ще се случи по време на културно-артистични резиденции в шест отдалечени села от Северозападна България. Те ще обединят жители от района с млади и креативни хора от страната и чужбина в една важна мисия – да намерят решения на наболели социални проблеми в селата като социална и културна изолация. Инициатор на редица инициативи за сближаването на града и селото и на младите със възрастни хора е сдружение „Фабрика за идеи“, което повече от 10 години развива различни инициативи, свързани с културно и социално предприемачество в селски и периферни райони.
Време, енергия и творчески потенциал
Тази година инициативите се случват в рамките на проект „Съживяване на селата чрез творчески дейности“. Избраните села, които се намират в най-силно засегнатия от тенденцията на обезлюдяване район в България – Северозапада, ще станат притегателни места за млади и креативни хора, които ще посветят своето време, енергия и творчески потенциал на оживяването на тези места и превръщането им в зони на вдъхновение, общуване и споделяне. Участниците по проекта се предвижда да посетят видинските села Делейна и Синаговци през май и юни и врачанските села Горно Пещене, Лик, Паволче, Ослен Криводол през август и септември.
Достъп до култура
Сдружението работи изключително активно върху темите като право и достъп до култура в малките населени места и за децентрализацията на културата. „Основните културни събития се случват предимно в големите градове, а нашата идея е да покажем, че Северозападът е една прекрасна сцена за създаване и показване на култура“, споделя Милица Джанджова, която е ръководител на проекта. Подобни инициативи изглежда са необходими повече от всякога, особено на фона на резултатите от скорошно проучване, което изследва потреблението на културни продукти от пълнолетното население на България. Резултатите от изследването бяха оповестени от последните седмици от екипа на „Фабрика за идеи“. От него става ясно, че 52% от пълнолетното население не е посещавало нито едно културно събитие през 2022 г. Като това до голяма степен се дължи не на липсата на желание, а на възможност. Над 60% от хората в малките населени места всъщност искат да посещават повече културни събития, но не им достига транспорт и/или средства.
Изграждане на местен капацитет
Проекът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“ ще се осъществи на две фази. Началната фаза започна през изминалия месец във Видин. Тя включва обучение за изграждане на капацитет на читалищните сътрудници от мрежата на Видински фонд „Читалища“, с които от „Фабрика за идеи“ работят успешно през последните няколко години. В тази фаза на проекта се предвижда увеличаване на капацитета на читалищните сътрудници в лицето на читалищни председатели, кметове, местни активни хора. Обучението на читалищните дейци би позволило подобни културни и творчески начинания в близкото или по-далечното бъдеще да бъдат прехвърлени и ръководени от местните хора и съответно те да имат капацитет да посрещат артисти, да управляват тази програма, а всяко едно читалище да има възможност да служи за хъб (център, място) за изкуство и култура. Това освен всичко останало би дали възможност на самите читалища да кандидатстват самостоятелно за артистични програми и да канят артисти от Европа, Балканите и света. В обучението през изминалия месец участват 10 читалища – както участници в бъдещите резиденции, така и други, които са част от мрежата на „Резиденция Баба“.
Икономически самодостатъчни
„Идеята е моделът на Артистична резиденция Баба да се превърне в социално предприемачески, т. е. да развива културния живот в селата, да отговаря на техните нужди, но също така да носи икономически приход, да носи възвръщаемост“, коментират от „Фабрика за идеи“.
Следващите стъпки
Следващата фаза е изпълняването на освежителни дейности, реновирането и облагородяването на пространства в читалищата, които ще се използват за провеждането на артистични резиденции и ще служат за творческо място, където артисти и млади хора ще могат да провеждат своя творчески престой на село. „Вече стартирахме първите дейности с доброволчески инициативи, с които подпомагаме читалищата да подготвят местата, в които ще се осъществят ремонтите, а в края на месеца предстоят дейностите по самото реновиране“, пояснява още Милица. Екипът по проекта работи с архитекти, скулптори, технически лица, които ще предоставят експертна помощ за необходимите ремонти. След реновирането предстои да стартират първите творчески резиденции през месец май в селата Синаговци и Делейна.
Импулс за включване
Творческите резиденции включват едномесечен престой на между трима и петима артисти от различни сфери на изкуството с различен опит. Те ще живеят в селата заедно с местната общност и ще идентифицират възможни ресурси за подобряване на културния живот в селото, ще предложат разнообразно културно съдържание. Извън изследователските дейности резидентите се включват в нормалния ритъм на селото. Външните хора дават и импулс, те са повод и да се раздвижат нещата, които иначе може да се случат и без тях“ коментират още от „Фабрика за идеи“.
Финални резултати и прояви
Резултатите от 6-те резиденции ще бъдат събрани и представени на Международния форум „Емпатийст“ (Empatheast) за социална промяна чрез емпатия, в който се показват и споделят добри практики от културно-артистичния сектор и участват културни мениджъри от Балканите, Европа. Тази година той ще се проведе през октомври във Видин. „Събитието е разчупено като формат – ще има лекционна част, работилници с различни експерти, чуждестранни партньори от Исландия, изложбена част, предвидили сме селски турове, които да представят една преживенческа част от резиденцията и всъщност да разкрият местните съкровища. Като цяло ще предложим една обогатена, пъстра програма, която включва хора отвсякъде“, обобщава Милица.
Партньори по проекта са сдружение „Видински фонд „Читалища“, община Враца и исландската организация „Gullkistan“.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.
Навръх Великден, 16-и април (неделя), от 10:30 ч. млади таланти от Монтана ще изнесат концерт на пл. „Жеравица“ в града.
На откритата сцена ще пеят и танцуват възпитаници на ЦПЛР – ОДК „Ние, врабчетата“ и танцовите състави „Радост“ и „Ритмика“. Вокално студио „Детски смях“ ще представи осем тематични песн, а танцова школа „Дъга“ и фолклорен танцов ансамбъл „Северняци“ от Детски комплекс също са подготвили пъстра програма, вдъхновена от празника. Забавни герои, претворени от възпитаници на театрално студио „Автограф“ пък ще влязат в ролята на водещи.
При дъждовно време концертът ще се проведе в Младежкия дом в града.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Даян Иванов от ПМПГ „Св. Климент Охридски“ и Стилиян Цолов от ПГПЧЕ „Петър Богдан“ заслужиха участие във финалния международен кръг на най-голямото училищно състезание по английски език в света – “Kangaroo Global Linguistics”. Те са сред 18-те финалисти, като спечелиха бронз съответно в ниво А1 и В1. Международният кръг ще се проведе в Солун в края на септември при изключително високи стандарти за оценяване.
Над 7000 участници от цялата страна премериха сили в първия вътрешноучилищен кръг на международното състезание, което в България се организира от Асоциацията на Кеймбридж училища в България, а 760 от тях преминаха успешно и на национално ниво. Освен че се класират за финалния кръг в Солун през септември, победителите ще бъдат наградени за отличното си представяне и на специална церемония по време на най-голямото събитие за учителите по английски език в страната – „Ден на Кеймбридж“, което ще се проведе на 22-ри април (събота).
Състезанието “Kangaroo Global Linguistics” има за цел да насърчи децата да учат езици и да развият езиковите си способности. То е отворено за ученици на възраст между 8 и 18 години и се провежда ежегодно в страни от цял свят, като проверява знанията на участниците по граматика, лексика и разбиране на английски език.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
За 15-и път Монтана събира фолклорни таланти за участие в Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“. Конкурсът се организира от Общински младежки дом – Монтана, в партньорство със сдружение „Младежки порив за бъдещето“ и школа по български народни танци „Стоянови“. Той ще се проведе на 13-и и 14-и (събота и неделя) май в сградата на институцията.
Право на участие в него имат деца на възраст от 4 до 19 години, ученици от държавни и общински училища, възпитаници на читалища, ОДК, ЦРД, Младежки домове и други организации за неформално образование, студенти от АМТИИ град Пловдив и ВУЗ с музикални специалности на възраст от 19 до 30 години. Разделите, в които ще се състезават участниците са „Народно пеене“, „Хореография“, „Инструменталисти“ и „Фолклорни ансамбли за обработен фолклор“.
Заявки за участие се приемат най-късно до 20-и април (четвъртък) на имейла на конкурса: napevi_severozapad@abv.bg или на пощенския адрес на Младежкия дом : 3400 Монтана, бул. „Трети март“ №98. Задължително условие е в различните радели едно от изпълненията да е от Северозападна България и Северняшката фолклорна област. Целта на организаторите е да се съхрани и популяризира певческото, инструменталното и танцово фолклорно изкуство на нашия край, да катализира стремежа им да го запазят и предадат за поколенията.
Традиционно в рамките на Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада” се организира и видеоконкурс за народни песни и хореография. В него могат да се включат български деца, живеещи в чужбина. Тук крайният срок за получаване на заявките и клиповете с изпълненията е 6-и май (събота).
15-ото издание на Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“ ще се проведе под патронажа на кмета на Община Монтана Златко Живков и с подкрепата на Община Монтана, фирми и организации.съпричастни към съхраняването на фолклорното богатство на Българския Северозапад.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
На 6-и април (четвъртък)китаро-мандолинният оркестър към НЧ „Разум – 1883“ – Монтана изнесе концерт по повод наближаващия голям християнски празник Великден. Музикантите с ръководител Жулиета Калчева и диригент-аранжор маестро Андрей Колев изпълниха както класически творби на известни композитори, така и съвременни филмови мелодии и популярни песни. В програмата се включиха и малките възпитаници от ОШИ „Добри Христов“, които внесоха настроение и топлина със своите прекрасни гласове на фона на красивия звук от китарите и мандолините.
Сцената беше открита с песента „Отново е Великден“ в изпълнение на триото Александра Петрова, Кристина Костадинова и Лора Луканова от класа по пеене на Емилия Тодорова към ОШИ „Добри Христов“. Тържественото настроение остана на сцената благодарение на класическата творба „Втория валс“ от Дмитрий Шостакович, „Бяла красавица“, която беше представена умело от гласовитата Юлита Колова, и песента “Angels” на Роби Уилямс, която публиката чу в изпълнение на младата солистка на оркестъра Ивет Николова.
Талантливата пианистка Нанси Колева изпъкна като солист в кавър на песента „Победителят взема всичко“ на шведската група ABBA, която вдъхновява диригента на китаро-мандолинен оркестър – Монтана Андрей Колев да аранжира мелодията за своите музиканти.
Неусетно, под звуците на познати песни, публиката бе подтикнатада се раздвижи слатино ритми, бонгоси и китари, които зазвучахас песента “La Isla Bonita” на Мадона. Умиление беше предизвикано от прекрасната интерпретация на познатата българска песен „Детство мое“ в изпълнение на Дария Борисова и Дейвид Колев, познати като дует Таралежи, от класа по пеене на Емилия Тодорова към ОШИ „Добри Христов“.
В програмата прозвуча още „Обоя на Габриел“ от Енио Мориконе, „Сълзи в рая“ на Ерик Клептън, водещата мелодия от саундтрака на филма „Красавицата и звярът“ и „Аморе мио“ от репертоара на Бруно Ферара в изпълнение на талантливата Цветеа Асенова. За финал музикантите изпълниха “Walk Of Life” на британската рок банда от 80-те “Dire Straits”. Емблематичното парче изпя Цветан Каменов.
Публиката си тръгна заредена с позитивна енергия и надежда за хубаво посрещане на най-светлия християнски празник Великден.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
С различни събития ще отбележат Седмица на гората стопанствата на територията на Северозападно държавно предприятие, във връзка с инициативата „Зелени градове, зелени коридори“. Повечето териториални поделения вече са организирали съвместни дейности с общинските администрации и граждани-доброволци. Тази година празникът на горските експерти ще премина под мотото: „Довери се на лесовъда!”
ДГС Берковица е предоставило на общините Оряхово и Берковица над 200 фиданки за извършване на залесителни дейности. Също така ще бъдат дадени 65 фиданки на инициативна група от село Драганица, община Вършец.
ДГС Враца ще предостави за залесяване на Община Бяла Слатина 50 бр. тополови фиданки и 150 бр. от други дървесни видове. ДГС Говежда ще подпомогне с фиданки Община Георги Дамяново, която предвижда пролетно залесяване на единични дървета на територията на две училища ,една детска градина и около Лопушанския манастир.
По инициатива на ДГС Черни Осъм ще бъде озеленена детска площадка в центъра на селото. Съвместно залесяване на ДГС Мездра с Община Роман в градския парк ще бъде извършено с фиданките от различни видове, предоставени безвъзмездно от горски разсадник. Залесяване на 50 броя акация в Белоградчик предвиждат ДГС Белоградчик, заедно с гражданско сдружение от града и с Община Белоградчик.
Залесяване на фиданки от 50 различни дървесни видове ще извърши ДГС Оряхово, заедно с в Общината в парк „Ловен дом“ в Оряхово.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
