Общински младежки дом – Монтана организира турнир по ускорен шах за деца. На 9-и април (четвъртък) от 9:00 ч. в сградата на институцията любителите на шахматната игра могат премерят сили. Участниците в него ще бъдат разпределени в две групи – група „А“ деца до 12 години и група „Б“– от 13 до 18 години.
Турнирът ще се проведе в седем кръга по Швейцарска система. За съставяне на двойките ще се използва програмата “Swiss manager”. В група „А“ с цел популяризиране на играта сред подрастващото поколение се играе темпово, на любителски начала. При забавяне на партията се поставя шахматен часовник с по 5 мин. за всеки състезател. Състезателят, който изразходва цялото си време губи партията. В група „Б“ всеки състезател ще има по 10 мин. основно време с 10 сек. допълнително време на всеки ход за завършване на партията.
Класирането и в двете групи е според набраните точки. В случай на равенство в точките се взимат предвид следните допълнителни показатели: Бухолц, резултат от директна среща между състезателите и Бухолц медиана. Класираните на първите три места във всяка възрастова група ще получат медал и грамота.
За записване и допълнителна информация може да позвъните на тел. 0886556484 (Людмил Пейчев). Крайният срок, в който може да заявите участие, е до 17:00 ч. на 8-и април (сряда). Участието е гарантирано на първите 30 записали се.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Художествена галерия „Кирил Петров“ ще покаже в залата за временни експозиции творби от пленерите по живопис, които са провеждани в Монтана в периода 1997-2003 г. В тях са участвали художници както от града и региона, така и от цялата страна.
Част от картините съдържат мотиви от язовир Огоста, манастири и колоритни места от региона. Всеки от авторите е претворил в творбите си чрез своя стил впечатленията от видяното.
Ще бъдат представени 28 автори, 10 от които са местни. Изложбата ще бъде открита на 3-ти април (понеделник) и ще може да бъде видяна до 28-и април (петък) в експозиционната зала на художествена галерия „Кирил Петров“.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Ваня Минева всъщност е Йоана Минева – така е записана в регистрите на Родилното в Пловдив. Защо там? Защото двамата и родители по същото време учат за агрономи в Академията. Планирано се е появила в средата на лятната сесия… Едва навършила пет дни потегля на първото си приключение. Удобно разположена в кошница, сменя влакове и автобуси, за да се прибере във видинското Ново село, където минава вълшебното и шарено детство. Нейният дядо обаче не харесал името Йоана и разпоредил да я запишат в местните регистри Иванка. Речено – сторено. Но с трайни последици, защото и до днес двете и имена и създават главоболия с документи… Ваня я нарича Анна Лозанова, когато редактира първата и журналистическа публикация, някъде там в началото на 90-те години на миналия век. Просто защото в Северозапада на всяка Иванка казват Ваня.
На буквите в Ново село я учи Геновева Манджукова. За гимназиалното си образование избира Френската гимназия във Враца. Следващият и избор е литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и всъщност в момента работи като учител по български език и литература. През годините много от личното си време и енергия дава на медиите. И за да е сигурна, че води битките си за „добрата новина“ по правилния начин, записва и с отличие се справя с второто си висше – журналистика – отново в „Алма Матер“.
„Ценностите са независими и непроверяеми мисловни схеми, които съществуват в съзнанието на човека.“
Силвия Силвестрова, 18 години
Невинен лист, с невинен кратък текст. Така и така, аз, долуподписаният, декларирам, че желая моят син или дъщеря да изучава румънски език като майчин език. До тук нищо лошо. Но по някаква предизвестена случайност първата декларация, която ми подават, е подписана от човек, когото познавам. Не е родена в нашия край.
– Що бе, Красе, си подписала такава декларация? Коя е майката на твоя Митко? На теб кой език ти е майчин?! Ако покажеш тази хартия на твоята майка, тя какво ще ти каже?
Мълчи. Моята приятелка Краса мълчи. Дълго мълчи. Па като почна да се смее…
– Бе ти си много наивен човек! Какво общо има тука майка ми? Много добре знаеш, че благодарение на тоя хвърчащ лист моят Митко ще учи безплатно в курсовете по румънски език, а като завърши гимназията, ще може да отиде да следва в Румъния. В България я успял да изкара приемните изпити, я не. А ако поне един от нас с баща му членува в „Общността на румънците в България“, детето ще изкара висшето почти безплатно. Ние така и така сме се закопали живи в тоя западнал български Северозапад. Поне за детето да има някаква полза.
При последните думи моята приятелка Красимира вече не се смее. Навела е леко напред лявото си рамо и аз, която добре я познавам, разбирам, че е заела бойна стойка. Готова е да спори с мен, за да защити правото на детето си. Нали е майка! Жестикулира енергично, намества се на стола, по едно време виждам, че става и докато говори, ожесточено крачи из тесния ни общ „кабинет“. Така наричаме малкото преградено пространство в дъното на класната стая. Защото ние с моята приятелка Красимира сме учителки. Преподаваме български език и литература. Не я слушам. Знам колко добър оратор е и че може блестящо да защити дори най-безнадеждната теза. Но аз, която добре я познавам, знам и нещо друго – познавам, когато не си вярва. Или поне така ми се иска. Изведнъж Краса спира по средата на едно дълго изречение. Сяда. Мълчаливо си събира нещата и най-изненадващо ми предлага:
– Я да идем в кръчмичката отсреща. Пие ми се нещо.
„Кръчмичката отсреща“ е малко спретнато кафене. А да казваме „кръчмичка“ на всяка керемида, под която сервират кафе и кола, е наш стар общ обичай. Тази „кръчмичка“ е нова, уютна и подредена. Носи името на известен италиански композитор. На елегантните бели чашки и чинийки, тип „китайски порцелан“, с красиви букви в стил „италик“ е изписан марковият знак на световно известно бразилско кафе. Момичето зад бара познава нашите навици и след като ни дарява с мила неслужебна усмивка, включва кафе-машината.
– А, не! – с нервен тон я спира Красимира. Момичето искрено е изненадано. – Поразрови се, ако обичаш, из тия лъскави вносни етикети и ми намери бутилка червено вино. Българско.
Сега тези, които я гледат с изненада, ставаме двама. Май че е трябвало да слушам по-внимателно какво ми е говорила преди малко в училището. Следват няколко предсказуеми действия – сядаме на масата до ъгловата витрина, усмихнатото момиче пристига с две чаши и бутилка „Новоселска гъмза“, налива ни. Чакам. Страх ме е с някоя неуместна дума да не прекъсна онова, което е започнало в теснотата на училищния ни кабинет. Случва се понякога така – мислиш, че добре познаваш някой стар приятел и от инерцията преценките ти за него стават високомерни. Затова си мълча и чакам. И Краса нещо чака. Нещото избива в крайчеца на южняшките ѝ топли очи и меко се търкулва по лицето и.
– Хайде да отпием от кръвта на нашата земя.
Приемам тоста само с поглед и вдигаме чашите. Краса изпива своята до дъно. Бавно си налива още от „кръвта на нашата земя“, а аз продължавам да мълча и да чакам.
– Онзи ден ти ме попита от какво съм толкова доволна. Не ти казах. Смутих се от желанието си да се похваля с отлично миналия учебен час. С теб сме в този занаят повече от 15 години. Какво толкова! И все пак – понякога децата наистина те изненадват с находките си! Бях дала есе за Паисий. Я чакай. Сега ще ти го покажа. Преписах си го.
Красимира отваря един стар тефтер, чието съществуване бях забравила, и почва тихичко да ми чете: „Днес всичко е за продан. Хората са готови да разменят каквато и да е духовна ценност срещу конкретна материална облага. Защото парите не им стигат. Защото нямането било голямо. Бедността била причината за всичко това. Но по-малко беден ли е бил отец Паисий и по-малко гладен и жаден, когато пише „Историята…“? От записките в полето на неговия ръкопис научаваме, че докато е работил, е гладувал и почти постоянно е бил болен. А писането под светлината на свещ му отнема зрението. Мисля си, че Паисий напълно съзнателно разменя очите си срещу правото да ни хвърли в лицето онази фраза: „Ти, неразумний юроде, поради що са срамиш да са наречеш българин?!“ И не вярвам на онези хора, които ми казват „Да, ама той е Паисий! Може да го каже! Ти кой си, та да ми държиш сметка?!“ Отговорът е толкова очевиден, че да те заболи. Когато отец Паисий пише „Историята…“ не е могъл да знае дали някой някога ще го признае за велик. Той си е свършил работата като българин. И е умрял също толкова беден и гладен, колкото е бил докато е писал нашата „История..“
Красимира спира да чете. В топлите и родопски очи е сухо и пусто. Пали цигара. Дръпва два-три пъти и с категоричен остър жест я гаси. Вдига чашата с „кръвта на нашата земя“ и отлива няколко капки на лъскавите плочки. Изпива останалото от крак. На вратата се обръща:
– Аз не съм героиня. Майка съм. Искам детето ми да живее добре. Искам, когато Митко стане на моите години, да има достатъчно пари. Толкова, колкото да не се чувства зависим от тях. Ние с баща му не можахме да си надмогнем на харча. Няма да ти позволя да ме съдиш за това. Ако не можеш да ми го простиш, ще се опитам да те разбера.
В неделя на излизане от къщи срещнах Митко.
– Къде в почивния ден бе, юнак?
– На румънски.
– Е, как върви?
– Как да върви? Като в часове по чужд език.
Автор: Ваня Минева
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Нова възможност за финансиране на училищни проекти предлага програма „Учим заедно“ на фондация „Заедно в час“ на училищата от Враца, Монтана и Видин. Второто издание на програмата търси проекти, които помагат за повишаване на уменията за саморегулирано учене на учениците в прогимназиален етап и развиване на техните социално-емоционални компетентности. Максималният размер на финансиране за одобрен проект е до 30 000 лв, а за програмата могат да кандидатстват всички общински и държавни училища в България.
„Учим заедно“ се реализира за втора година от фондация „Заедно в час“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”. Програмата цели да стимулира училищата да предложат и приложат работещи решения, които допринасят за преодоляване на конкретни предизвикателства в образователната система с пряко въздействие върху уменията и успеха на учениците. Тази година партньори на програмата са също Институт за изследвания в образованието и сайта prepodavame.bg.
За програмата могат да кандидатстват държавните и общински училища от трите области с ученици от 5. до 7. клас. Одобрените проекти трябва да бъдат изпълнени в рамките на предстоящата учебна година (2023/2024). Проектите могат да се подават самостоятелно или в партньорство с друго училище или организация. Предимство в процеса на оценка получат идеите, които имат ясен план и визия за устойчиво развитие и след приключване на проекта.
Какви проекти могат да кандидатстват за програмата
Проектите за програма „Учим заедно“ трябва да са насочени към ученици от 5. до 7. клас през учебната 2023/2024 г., включително ученици с ниски академични резултати и често отсъствие от училище. Всеки училищен проект трябва да отговаря на поне един от трите приоритета, които имат пряка връзка с развитието на социално-емоционални умения в учениците – „Регулиране на усилията“, „Съвместно учене“ и „Търсене на помощ“. Едно училище може да кандидатства само с един проект, който обхваща един или повече приоритети.
Програмата търси проекти и дейности, които могат да се прилагат широко в системата на образованието и отговарят на следните критерии:
Развиват социално-емоционални умения на учениците;
Помагат за регулирането на усилията на учениците;
Насърчават ученето в сътрудничество със съученици;
Насърчават търсенето и предлагането на допълнителна помощ от учители.
Платформа за саморегулирано учене
Краен продукт на всички дейности и проекти в програма „Учим заедно“ тази година ще е създаването на специална Платформа за саморегулирано учене. Тя ще е достъпна безплатно за образователната общност в България и ще позволи на учители и училища от цялата страна да задълбочат работата си за подобряване уменията на учениците за саморегулирано учене. Платформата ще осигурява:
Възможности за провеждане на анкети за саморегулирано учене и анализ на резултатите;
Документиране и споделяне на най-добрите практики от опита на всички училища в програма „Учим заедно“;
Допълнителни ресурси и възможности, свързани със саморегулирано учене.
Платформата ще бъде изградена и поддържана от екипа на „Учим заедно“, за да се избегне допълнително натоварване на училищните екипи.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Премиера на документалния филм „Превал“ ще се състои на 30-и март (четвъртък) от 18:30 ч. в Дома на киното в София, ул. „Екзарх Йосиф“ №37. Режисьор е проф. Михаил Мелтев, сценаристи са Михаил Мелтев и Любомир Йорданов.
Филмът е разказ за живота на малкото село Превала в Северозападния Балкан, родено от преселения, понесени от исторически премеждия и белязали завинаги хората в този див и красив край да живеят на ръба – на границата между две държави, на билото между равнината и планината, на прехода между вчера и утре. Дните и нощите на тези хора, наричащи себе си торлаци, са изпълнени с борба за хляба, но и с легенди за самодиви и караконджи, за змейове, които се крият в пещерите над къщите им и властват над небесните и земни стихии.
По ливадите над селото, над които се издига Широка планина с непознатата част на Белоградчишките скали, пък се преплитат следи на вълци и извънземни. А в самото село се случват необикновени неща – лекар помага на хората с музика и багри, жени и мъже гонят бедствия и плашат стихии с клетви и самоделни оръдия, а един пиратски кораб плува сред скали и сипеи в търсене на съкровища и спасение от забравата.
„Превал“ е филм за ориста да живееш на билото не с неистово и опустошаващо усилие за оцеляване, а с надеждата за всекидневното събуждане с пръсти в камъка и очи в небето. И с иронична, смаляваща и най-тежките несгоди усмивка към света, към другите и най-вече към себе си.
Филмът вече спечели отличие „Най-добър филма за януари 2023 г.“, което автоматично го включва в конкурса на Фестивала за изкуства и кино, Манхайм, Германия. Оператор на филма е Иван Тонев, музиката е на Георги Цветков, режисьор по монтажа – Огнян Иванов, звук – Благомир Алексиев.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Гласовитите изпълнители от певческа група „Пъстренец Jr.“ и най-малките от „Пъстренец Супер Джуниър“ спечелиха две втори, две трети и две поощрителни награди от 17-oто издание на детско-юношеския конкурс „Фолклорни приумици“, който се проведе на 25-и март (петък) в град Червен бряг.
Божидара Рангелова спечели II място, Мария Алексиева – III, а Магдалена Тодорова спечели поощрителна награда. Денис Йорданов, който отскоро пее в групата получи също поощрителна награда. За изпълненията си на песните „Суде ми е ведро небо“ и „Продават се дунки-медовунки“, „Пъстренец Jr.“ получи II място, а най-малките от „Пъстренец Супер Джуниър“ спечелиха III място.
Това е първото участие в конкурс за 2023 г. на групата от Младежкия дом в Монтана. Заедно с нея за участие в конкурса пътува и певческа група „Торлашки славеи“ при 1. ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“. За тях това бе първо участие в конкурс и успяха да спечелят също второ място.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
На 22-ри март (сряда) в НЧ „Разум 1883“ – Монтана се проведе концертът „Пролетно равноденствие“ по повод настъпването на най-ведрия сезон от годината. По време на събитието възпитаниците на ОШИ „Добри Христов“ очароваха публиката с вокалните си изпълнения и музикални интерпретации на китара, пиано и ксилофон.
В концерта участие взеха възпитаниците навсички преподаватели в Школата по изкуствата. Четири деца от класа по пиано на Нина Петрова се изявиха с впечатляващи умения на клавирния инструмент. Ивелина Ангелова изпълни „Танц на Анитра“ от Едвард Григ, а Рая Белчева представи „Кан Кан“ от Жак Офенбах. Сияна Буркхард и Теодора Георгиева омагьосаха публиката с две различни интерпретации на най-популярната българска ръченица.
Към техните изпълнения се присъедини и Виктория Митова от класа по пиано на Пенка Цветкова, която изсвири друг вариант на ръченица от композитора Парашкев Хаджиев. Ивайла Маринова представи на пиано „Пайдушко хоро“ от Светослав Обретанов.
В друг клас по пиано – този на Александра Ценкова, децата изучават произведения в много различни стилове и го доказаха на сцената пред многобройната публика. Нанси Колевапотопи всички в магията на пианото с„Shallow“ на Лейди Гага,а Любомира Любеновасе представи с „Алеманда“ на Йохан Себастиан Бах.
Учениците на преподавателя по ударни инструменти Румяна Борисова Ивана Калинова и Александър Илиев демонстрираха уменията си на ксилофон с изпълненияна произведенията „Музикален момент“ от Франц Шуберт и „Тико тико“ на Зекиня Де Абреу.
В програмата взеха участие малките певци от класовете по пеене на Емилия Тодорова, Цветана Илиева и Марианна Цолова. Момчил Цветанов се справи чудесно с тежката задача да изпълни песента„Черно и бяло“ на Георги Христов. Малката Симона Конова от класа по пеене на Марианна Цолова притаи дъха на публиката с нейната интерпретация на „Моята песен“.
Последната част от концерта беше запазена за рок. Там се включи Николай Младенов, също прохождащ малък певец, който излезе на сцената заедно с китариста Борис Димитров и преподавателя му Деян Лилков, с изпълнение на седемдесетарския блус “When a blind man cries”.
Мартин Василев от класа по китара на Деян Лилков изсвири класиката “Symphony Of Destruction” на американската траш метъл банда Megadeth, а Максим Марчев с преподавател Огнян Тодоров изпълни евъргрийна “Dazed and Confused” на великите Led Zeppelin. Инструменталът “Orion”, част от албума “Master of Puppets” на емблематичната за този жанр банда Metallica, вдигна на крака публиката след изпълнението на басиста Теодор Ганов с преподавател Огнян Тодоров, китариста Денислав Иванов от класа на Деян Лилков, както и самия Лилков.
„Пролетно равноденствие“ е част от поредицата значими събития през 2023 г., посветени на 140-ата годишнина на НЧ „Разум 1883“.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Младежки дом – Монтана организира турнир по тенис на маса за ученици. Всички желаещи от V до XII клас могат да се включат в спортната надпревара. Състезанието ще се проведе на 26-и март (неделя) във фоайето на институцията. Записването става на място от 9:00 ч.
Участниците ще бъдат разпределени в две възрастови групи. Първата ще обхваща учениците от пети до осми клас, а във втората попадат учениците от IX до XII клас. Групите ще бъдат смесени, т. е. няма да има разделения на момичета и момчета. В своята възрастова категория състезателите ще бъдат разделени на три предварителни групи. Първите двама от всяка група се класират за финал. На финала се играе всеки срещу всеки 3 от 5 гейма.
Класиралите се състезатели от I до III място във всяка от възрастовите групи получават грамоти и медали, осигурени от организаторите. Главен съдия на турнира ще бъде Здравко Петров, който е ръководител и треньор в Клуба по тенис на маса към Младежкия дом.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Кукленото изкуство е едно от най-древните познати на земята – съществуват сведения за куклени представления в Китай, датиращи още от епохата преди Христа. Според една от теориите в основите на театъра с кукли са древните практики на шаманите, в които, покривайки лицата си с маски, те се превъплъщават в различни роли. Друго твърдение посочва като родина на днешния куклен театър древна Елада, където през епохата на елинизма навлизат източни и азиатски влияния, за които се вярва, че са пренесли елементи на кукленото изкуство. Където и да се е зародил този вид спектакли, той се радва на широка популярност и през вековете достига всички континенти, макар и под различна форма и с различна цел – от пресъздаване на отношенията между боговете до осмиване на недъзите на властта.
България е третата страна в света, в която млади специалисти започват да се обучават в изкуството на играта с кукли. Днес ви отвеждаме зад кулисите, за да ви срещнем с трима творци от семейството на Общински куклен театър – Монтана. Симеон Тодоров, Христина Тодорова и Мила Топалова не са родени в Северозапада, но професията им ги довежда на сцената в Монтана, където вече години наред вълнуват малки и големи с представленията си. И тримата навлизат в света на театъра като драматични актьори, но впоследствие избират малко по-различно поприще, а именно – кукления театър.
Семейство в живота и колеги на сцената
Христина и Симеон Тодорови са актьори от вече почти пет години. И двамата получават висшето си образование в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Христина завършва актьорско майсторство през 2016 г. в класа на проф. Венцеслав Кисьов и доц. Недялко Делчев, а Симеон – през 2015 г. при доц. Огнян Спиров и доц. Биляна Дилкова. Веднага след дипломирането си като актьор, той записва и магистратура по режисура при доц. Николай Ламбрев-Михайловски.
Симеон Тодоров (Снимка: Мартин Каменов – MkVideo)
Христина Тодорова (Снимка: Мартин Каменов – MkVideo)
Христина първа се запалва по изкуството на кукления театър. Още от дете се влюбва в анимациите, което е предпоставка за превръщането и в кукловод. Да създава неща с ръцете си от всякакви материали е втората нейна страст, която по-късно я отвежда и по пътя на сценографията. Христина идва в Монтанския куклен театър през 2018 г., а един сезон по-късно, през 2019 г., към нея се присъединява и Симеон. „Тук е моментът да споменем, че сме изключително благодарни за възможността, дадена ни от директора на кукления театър в Монтана Иван Истатков, защото през 2019 г. успяхме да направим и дебюта си на професионална сцена с представлението „Една приказно блатна история“ по Братя Грим, на което Симеон е режисьор, а аз сценограф. Предизвикателството за нас беше двойно, защото актьори в пиесата бяхме отново самите ние“, разказва Христина.
Изкуство без граници
Разбираем дори и без думи, кукленият театър е изкуство, в което неживата материя оживява, въвличайки ни в свят много близък до вълшебството и магията. На сцената артистите пресътворяват мрачни гори и буйни реки, приказни замъци и непознати земи. Използват кукли и причудливи фигури и предмети от картон, плат, дори найлони – с практична мисъл и доза въображение буквално всеки материал може да се превърне в кукла или част от декора на пиесата. Ценното в този вид представления е именно метафорично асоциативният език за предаване на събитията, който безкрайното поле на куклената сценография създава.
„В драматичния театър не можеш да летиш. Дори да успееш, то става много трудно и с цената на много средства. В кукления театър героят може да полети много лесно. Куклите позволяват голяма свобода на действие, въображението ти може да се развихри на воля. Трудното е в задачата да вдъхнеш живот на едно парче плат или хартия“, обяснява Симеон.
Най-критичната публика
Същинската работа по личната драматизация на приказката отнема доста време, докато изкристализира идеята и се подготви всичко може да отнеме месеци. За подготовката на едно представление Христина разказва: „До сценографията ме отведе любопитството за това какво мога да направя с ръцете си от всякакви материали – достъпни, но ефектни за децата. Малкият човек е много критичен, трябва да ти повярва, за да успееш да грабнеш вниманието му и да го задържиш за 30-40 минути, колкото е обикновеното времетраене на един куклен спектакъл.“
Освен най-критичната, според Симеон децата са и най-искрената публика. „Ние, възрастните, често се лъжем дори чисто от възпитание. Понякога си казваме: „Хайде, постарали са се хората, а и съм дал пари за билет.“ Детето не се интересува от това кой колко пари е похарчил, а дали се е забавлявало. Сивият спектър на обратната връзка при едно дете липсва – или е бяло, или черно – или му е харесало, или не“, категоричен е актьорът.
Три години по-късно Христина и Симеон могат да се похвалят и с втория си успех в ролите си съответно на сценограф и режисьор – новата им постановка по Братя Грим „Хензел и Гретел“. Този път обаче актьори са талантливите им колеги Мила Топалова и Тихомир Иванов, като участието им в куклените представления ги развива като артисти, кара ги да мислят и действат на много пластове. В „Хензел и Гретел“ вниманието им е постоянно ангажирано, защото правят всичко сами – играта с куклите динамично се сменя с актьорска игра, преминаваща в няколко различни образа.
Пътят на една акриса
Мила Топалова е родена в София, но израства в Летница (северно градче близо до Ловеч) при родителите на баща и. Решението и да стане военен се разклаща от любовта към анимацията и по-точно – към озвучаването и. Така се стига до първия и досег с театъра – озовава се в театрална школа, чийто ръководител успява да я убеди, че това е нейното призвание. Въпреки героичните и военни виждания за себе си и литературната слава, която всички нейни учители предричат, през 2014 г. Мила се озовава в Театрален колеж „Любен Гройс“ в последния клас на проф. Надежда Сейкова. След завършването си през 2017 г. младата актриса веднага се включва в трупата на Драматичен театър – Монтана.
Мила Топалова (Снимка: личен архив)
„И до днес театърът и градът в моето абстрактно виждане са с неограничени възможности и перспективи за културно израстване. Искам и хората да виждат моята абстракция и възможностите, които имаме заедно. Преди половин година поех и своята роля в кукления театър на Монтана. Постановката на Христина и Симеон „Хензел и Гретел“ е и първата ми официална премиера с кукли в тази прекрасна атмосфера на детска радост“, споделя Мила.
За своите колеги Христина и Симеон Мила говори с усмивка: „Много е приятно да работиш с хора, които имат идеи, искат да се развиват и без страх предлагат и опитват нови неща. Надявам се към нас да се присъединяват още ентусиазирани млади хора, които да развиват всяка сфера на театъра.
Играта с кукли – отговорност и удоволствие
Все повече драматични актьори се насочват към кукления театър. В драматичното сценично изкуство всеки актьор създава своя рутина – с времето опознава границите на възможностите си и придобива усет за това какво се харесва и какво не. Кукленият театър поставя актьора в напълно различен свят –интересен, вълнуващ и предизвикателен. Да създаваш и играеш куклени представления е съпътствано с голяма отговорност, тъй като именно в ранната детска възраст се оформя отношението към театъра. Това дали работата на режисьора, сценографа и актьорите ще се хареса на децата, е решаващо за превръщането им във възрастни, които имат отношиение към културата и изкуството.
„Ние сме драматични актьори и мисля, че и тримата сме на мнение, че е много по-трудно да направиш един детски спектакъл. Определено е по-предизвикателна задача да грабнеш вниманието и да запалиш малкия зрител. Трябва да играеш много искрено, защото децата инстинктивно усещат фалша. Наистина е огромно удоволствие, когато те останат доволни. Поклонът след представлението има друг заряд и носи различна емоция“, споделя Мила.
„Най-голямата награда са възторжените детски очи и прегръдките в края на представлението. Ако дойдат да те прегърнат и поздравят, значи много им е харесало“, допълва Христина за реакциите на малките почитатели на театралното изкуство.
Симеон Тодоров и Мила Топалова (Снимка: Мартин Каменов – MkVideo)
Една нова цел и едно послание
Макар детските спектакли да преобладават,куклени представления не се създават само с детска насоченост. „Една от целите ни е да направим куклен театър за възрастни. Но, разбира се, тук говорим за по-сериозни финанси. Ако успяваме да впечатлим децата с по-бюджетни материали, то при възрастните това няма да се получи“, споделя Симеон.
За предназначението на кукления театър, актьорът разказва: „Като цяло посланието на кукления театър към децата е едно: да вярват в мечтите си и винаги да се борят за доброто. Ако ние помогнем за това с нашите представления, значи сме си свършили работата. Една постановка може и да не донесе веднага промяна у малкия зрител, но ако някъде вътре у детето се запечата идеята, че нещо не е добро, в дадена бъдеща ситуация, то ще си припомни как е правилно да постъпи. Това е целта. Поне така аз разбирам кукления театър.“
Относно автора
Йоана Димитрова
Потомка на стар чипровски род, която избира да остане в родния си край, където чувства, че принадлежи. Вълнува се от автентичните български обичаи и вярвания, величието на природата и всяко доказателство, че един непримирим човешки дух е способен да промени света. Стреми се да открива хоризонти там, където досега са чертани граници. Усеща магията на думите, силата им да влияят, въодушевяват, окриляват. Работи със страст това, което обича, и се стреми да вдъхновява и останалите да следват призванието си. С това допринася към промяната, която иска да види в обичания роден Северозапад.
Клуб по спортни танци „Астра“ при Общински младежки дом – Монтана ще зарадва публиката в града с два концерта. На 21-ви март (вторник) в голямата зала на институцията от 18:00 ч. танцьори от 4- до 19-годишна възраст ще ни покажат красотата на танцовото изкуство. Те ще представят латино танци като самба, пасо добле, ча-ча-ча, джайв, разнообразие от джаз танци, весел кан кан и диско танци.
На 30-и март (четвъртък) в 18:00 ч. отново в Младежкия дом три танцови школи за модерни танци и балет – КСТ „Астра“ при Общински младежки дом, танцово-тетрална школа „Финес“ при Драматичен театър и клуб по модерни танци „Дъга“ при ЦПЛР ОДК‚ Ние врабчетата“ ще стъпят на една сцена, за да се слеят в един спектакъл „Заедно във времето“. Талантливите възпитанички на Луиза Стефанова, Ина Колева и Светла Иванова ще повдигнат настроението в залата с впечатляващи танцови изпълнения и ще покажат, че танцът е живот, магия и вдъхновение. Приятелството на трите хореографки датира от детските им години. Те са заедно в съществуващата в далечната 1970 г. балетна школа в Монтана. Основното, което ги свързва, е любовта към танцовото изкуство. То става смисъл на живота им. Трите дами влагат цялата си любов и енергия за да предадат това чувство и на децата от техните формации.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Колко използвани пластмасови бутилки можем да съберем за рециклиране в рамките на няколко часа? Това ще разберем на 18-и март (събота) от 10:00 ч., когато община Монтана кани всички да се включите в кампанията за отбелязване на Световния ден на рециклирането. Инициативата е на Младежки център – Монтана като към тях се присъединяват, участниците в 5 км RUN и ученици от две гимназии.
Всеки, който иска да се включи, може да донесе пластмасови бутилки и ги изхвърли в „шишеяда“, разположен в парк Монтанензиум.
С рециклирането на пластмаса спестяваме природни ресурси, намаляваме депонирането на отпадъци, опазваме дивата природа, спестяваме енергия и намаляваме опасните климатични промени.
Рециклиращата индустрия спестява над 700 млн. тона емисии на въглероден диоксид всяка година.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Още седмица училищата от Враца, Монтана и Видин кандидатстват за иновативна програма, с която целенасочено да работят за осъвременяване на преподаването и подобряване на управлението си с фокус върху успеха на всички ученици. До момента пет училища от трите области са кандидатствали за четвъртия випуск на програма „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“. Програмата за професионално развитие на училищни екипи е двугодишна и единствена по рода си в България. Тя подкрепя училищата едновременно да подобряват управленските и преподавателските си практики, така че да допринасят за успеха на всички ученици в училището.
Кандидатстването за четвъртия випуск продължава още седмица – до 15-и март (сряда).
Тази година интересът към програмата е значително по-висок от предходните кампании, затова е препоръчително училищата да не чакат последния момент за подаване на своята кандидатура. След крайния срок предстои структуриран процес на подбор и събеседване с представители на училищата за избор на финалните участници.
За четвъртия випуск на „Училища за пример“ ще бъдат избрани само 25 училища от цялата страна. В рамките на програмата те ще преминат през специализирани педагогически и лидерски обучения на живо и онлайн, ще се запознаят и задълбочат разбирането си през разнообразни ресурси, инструменти и материали от български класни стаи и световния опит. Всяко училище ще има възможност да учи чрез преживяване и през практиката, като прилага наученото и го адаптира за своя контекст и нужди с подкрепата на ментори – опитни учители, директори и образователни експерти.
Обратната връзка от училищата до момента показва, че учителите и директорите намират в програмата смисъл, полза и добавена стойност. Учителите и директорите споделят още, че програмата подобрява ученето и резултатите на учениците, както и квалификацията на училищните екипи.
„Училища за пример“ в Северозапада
Шест училища от трите области в Северозапада участват в програма „Училища за пример“ до момента. Първа година в програмата са ОУ „Христо Ботев“ – село Търнава и СУ „Христо Ботев“ – Козлодуй от област Враца и Първо ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – Берковица и Професионалната гимназия по транспорт „Вл. П. Минчев“ – село Владимирово от област Монтана, а втора година в програмата продължава ОУ „Иван Вазов“ – Видин. През юли 2022 г. програмата завърши и Основно училище „Св. Климент Охридски“ от Бяла Слатина, област Враца.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
