Винаги сме се радвали активно на опазването на природата и заради това няма как да не ви споделим за резултатите от една смислна кауза, за която вече ви бяхме споменали. Язовир Огоста край Монтана е не само един от най-големите, но и един от най-мръсните в България. През месец май той беше включен в списъка на природозащитната организация „Грийнпийс България” за 37 язовира, които се нуждаят от почистване, като се стреми да помага с материали и оборудване за почистванията – и група доброволци решава да направи именно това.
Интересното е, че язовирът става все по-любимо място за риболов и почивка на много хора, но малцина са тези, които се включват в почистването на тонове боклуци – едва около 10-има доброволци. За тяхната акция предаде и bTV. Ето какво каза и пред тяхната камера Мирослав Асенов (един от доброволците в почистването):
„От сутринта сме събрали около 50 чувала, а има още 200-300. Минимум. Не трябва да се случва въобще такова нещо. Това всичко го изяждаме после в риба, във вода, навсякъде!”
Събраните боклуци ще бъдат закарани в регионалното депо за отпадъци край Монтана, а следващата акция за почистването е планувана през септември.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Днес сме ви подготвили още една вдъхновяваща история от Северозапада – тази на проекта „Лом и околията преди” – сайт, който събира на едно място историята на града и околностите му.
Зад проекта стои младата Благовеста Тодорова, която отделя от своето време, за да работи и поддържа страницата за историята на Лом. Можете да намерите сайта и facebook страницата на проекта.
Една от първите публикации, които привлече вниманието ни е свързана с преброяването на града и околията през далечната 1881 г. – първото официално преброяване на населението на България. Хората, преброени там наброявали точно 39 380 души. Ако се разровите в сайта, ще видите, че архивните материали са предимно статистическа насоченост, което ги прави доста ценни и интересни.
На страницата в социалните мрежи се споделят най-вече стари снимки от града и околните села. Сигурни сме, че би ви било интересно да разгледате албумите „Държавен вестник”, в които са качени извадки от публикации и решения, които касаят Ломския край и неговите граждани.
Любопитни са публикациите за загиналите в Балканските войни и Първата световна война. Може да разгледате списъците с ваши възрастни роднини и да проследите дали имате предци, които са загинали в името на родината.
„Лом и околията преди” все още е млад проект, но ни дава интересна гледна точка върху миналото на град Лом и околните села. Това определено е един ценен проект, който съчетава краезнание, родова история и народна памет, който си заслужава да видите.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
На 7-и и 8-и май (петък и събота) група ентусиасти планират почистване на язовир Огоста, Монтана и канят всички, които желаят да видят язовира по-чист и приветлив, да се включат като доброволци.
Акцията ще се проведе между 09:00 и 19:00 ч., на местност край язовир Огоста – Червеното Връбище. Вследствие на замърсените води, течението е отнесло стотици неразградими отпадъци на това място. „Локацията на чистенето е трудно достъпна (освен по вода), но пък кой обича да му е лесно по нашия край”, споделят организаторите.
За да бъде успешно това начинание, организаторите се нуждаят от следната подкрепа.
Хора с лодки, които да транспортират доброволци до замърсената зона и да разтоварват обратно на брега събраните чували с боклук;
Доброволци, които да събират боклук от замърсената местност;
Доброволци, които да поемат чувалите с боклук от лодките и да го сортират на брега.
Организаторите осигуряват:
Чували за боклук и работни ръкавици;
Една моторна лодка, която ще превозва доброволци и отпадък.
Все пак, ако Вие или Ваш познат разполагате с такава, oрганизаторите ви приканват да ги споделите.
За включване и информация се обадете на тел.: 0884 277 787 – Деннис.
Събитието е част от мобилизацията на Грийнпийс България за почистване на водоеми в страната #ИзбериВодата
Повече за инициативата и как бихте могли да се включите, раберете тук.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
На 28-и април от 19:00 часа ще започне поредното премиерно заглавие на Драматичен театър – Монтана – комедията „Да докоснеш небето”, която е по разказа на Леон Митрани „Куфарът”.
Какво се случва, когато намериш един куфар, заключен, а пък ти си обикновен крайпътен работник? Какво ли има вътре? Дали не е някакво богатство или друго нещо, което ще преобърне живота на откривателите на 180 градуса? А чий е куфарът – на откривателя, или на този, който предполага какво има в него?
Премиерата на спектакъла „Да докоснеш небето” ще се играе на 28-и април от 19:00 часа в Голяма зала на театъра, а предпремиерното представление ще е на 27-и април от 18:00 часа.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Ако си мислите, че библиотеките като културни средища са загубили своята функция в XXI в., то много грешите. Едно доказателство за това е библиотека „Гео Милев” в Монтана, която може да се похвали с постижение – 38% ръст на читателите онлайн. За това съобщиха от общината на своя уеб сайт.
Разбира се, това не е нещо, което се е случило просто така. По време на дистанционното обучение екипът на библиотеката е влизал в различни ученически часове и са организирали множество представяния на книги онлайн. Всички тези комуникационни усилия са дали резултат и си личи, че от библиотека „Гео Милев” в Монтана са успели да вземат максимума от ограничителните мерки за посещение.
Междувременно стана ясно, че културната институция има и друг повод за гордост – през този месец библиотеката се е сдобила и с машина за дезинфекция на книги “Book Sterilizer SK-8000”, като закупуването и е финансирано от общината.
Стерилизаторът за книги има три UV-лампи, чрез които се осигурява ефективна защита срещу вируси, бактерии и паразити. В нея за 30 сек. могат да бъдат обработвани едновременно 6 книги. След процедурата те излизат не само по-чисти, но и допълнително ароматизирани с освежител.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Днес ще ви срещнем с една прекрасна дама – Лина Андреас – основателка на марката за натурални сапуни и козметика с благотворителна кауза “Baba’s Soapery”. Благодарение на бизнеса си тя подпомага възрастни хора в нужда от Северозапада.
Разкажете ни за “Baba’s Soapery”? Как се роди идеята за този бизнес?
“Baba’s Soapery” е марка за изцяло натурални, веган козметични продукти, които са изработени ръчно с грижовно подбрани природни съставки. Стремим се производството ни да бъде максимално еко съобразно, като не работим с палмово масло, не използваме пластмасови опаковки и предлагаме продуктите си в сайта ни насипно. Фокусът ми е да създавам концентрирани продукти, които са ефективни и нежни към кожата, но същевременно минималистични и не обуславят сложен режим за поддържането на красотата и здравето.
Винаги съм имала интерес към начина на живот, близък до природата, както и към всякакви проекти тип „направи си сам”. През 2016 г. по време на подготовката за сватбата ми тези две мои влечения се съчетаха под формата на изработване на домашни козметични подаръци за нашите гости. Те се приеха радушно и това ме стимулира да задълбоча познанията си и да започна да се занимавам по-сериозно с формулиране и тестване на рецепти.
Правенето на сапун за мен е и призвание, тъй като съм трето поколение сапунджия – баща ми се занимава с промишлено производство на сапун, неговата майка преди това също. Гордея се с тази приемственост в занаята и това беше една от причините да изберем точно това име за бранда ни.
Как се развихте във времето и кои бяха най-ценните уроци, които научихте по пътя?
Отделихме около година и половина за разработването и тестването на рецепти и дизайна на бранда, и официално стартирахме през пролетта на 2018 г. Основният ни фокус през първата година беше да развием офлайн присъствието на марката като изградим партньорски отношения с магазини и участваме в базари, където можехме да обърнем внимание на всеки клиент индивидуално и да разкажем за продуктите ни.
Успоредно с развитието на марката, аз изучавах и козметология в британското училище Formula Botanica, за да задълбоча уменията си като козметичен формулатор и да добия знания и увереност при разработването на нови продукти.
За мен може би най-ценният урок беше търпението – да създадеш нещо и да му позволиш да расте по органичен начин. „Baba’s Soapery” е първото ми бизнес начинание и при развитието на бранда избрахме умишлено да бъдем бутиково производство с голяма доза ръчен труд, да растем бавно, пестеливо и осъзнато и да позволим на качеството на продуктите да говори за себе си. По природа съм сприхав и забързан човек и за мен това беше предизвикателство. Друго, което научих през последните години, е че реализацията на един творчески проект не е праволинеен път от точка А до B, и понякога трябва да поемеш в грешната посока, за да откриеш правилната.
“Baba’s Soapery” има и социална цел – с всяка покупка подпомагате възрастни хора от Северозапада. Как решихте да подкрепите именно тях и защо?
За мен беше от първостепенна важност да обвържем от самото начало приходите си с благотворителна кауза, на която да даряваме процент от продажната стойност на продуктите. Причината да избера да даряваме точно на „Проект Северозапад”, е лична. Голяма част от детството си прекарвах в красивото село Давидково в смолянския край, откъдето е родът на майка ми, сред китна планинска природа и в близост до добротата, щедростта и трудолюбието на възрастните хора от обезлюдяващото се село. Виждах радостта и гордостта, с която обгрижват домовете и градините си, и колко много за тях означава да живеят самостоятелно в собствената си среда.
Зарадвах се много, когато разбрах за съществуването на „Проект Северозапад”. Районът не ми е лично познат, но дейността на организацията е изключително похвална. Те работят именно да помагат на възрастни хора, които живеят под прага на бедността, да останат у дома си, като им осигуряват домакинска помощ, медицински прегледи и доставка на храна. С човечност и грижа помагат на хората да се преборят със социалната изолация и да живеят независимо и достойно.
Колко възрастни хора сте подкрепили до момента (пряко или косвено) и в какво точно се изразява подкрепата?
Към момента „Проект Северозапад” подпомага десетки възрастни хора, както и младежи с интелектуални затруднения. Последните ни дарения към тях подкрепиха създаването на Патронажната кухня, която осигурява по три дневни хранения на своите клиенти, доставени до домовете им в 12 села в община Мездра. Дори в трудните зимни условия, екипът им се справяше с доставките на топлата храна до хората. Тъй като нашите дарения към фондацията се извършват за всеки продаден продукт, с популяризирането на марката ще нарастнат и сумите, които даряваме на каузата.
Разкажете ни някоя история на възрастен човек, който сте подкрепили и ви е стоплила сърцето?
Честно казано, нямам пряк досег с хората, които подкрепяме. Но се надявам това лято да успеем да се радходим до Лютиброд, да посетим кухнята и да си поговорим за хората от района.
Поканете и други бизнеси да последват вашия добър пример сега:
Смятам, че регулярното дарителство е несложен модел за социално подпомагане, който би могъл лесно да се внедри в ценообразуването на всеки стартиращ бизнес. Вярвам, че хората като потребители ставаме все по-социално и екологично отговорни и разбираме, че покупките ни имат реални последици и сила. Ще завърша с този цитат от Махатма Ганди: „Истинската мярка на всяко общество може да бъде намерена в това как то се отнася към своите най-уязвими членове.” Нека работим за доброто в нашето.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Време е за една чудесна новина от света на спорта, която е свързана със Северозапада. Велислав Захариев, на 6 години от град Берковица е завоювал победа на национално ниво в категория до 7 години на Държавните училищни индивидуални първенства по шах за момичета и момчета, юноши и девойки от 7 до 17 години, които се проведоха от 7 до 11 април 2021 г. в град Казанлък. За събитието предаде dnes.bg.
С майсторските си умения постигна впечатляващ резултат, с което завоюва титлата Държавен шампион, съобщават от клуба, в който той се състезава.
Берковското дете се занимава с шахмат от петгодишна възраст, тренира в шахматен клуб „Елит“, участвал е в много национални първенства и състезания, има повече от 20 завоювани купи и медали.
Друго високо постижение за талантливото дете е, че притежава международен рейтинг по класически шахмат. Само две деца в света, родени през 2015 г., имат такъв рейтинг.
Шестгодишният Велислав е градиран състезател с рейтинг 1031.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Говоря си с Мария Илиева виртуално и съжалявам за това. Тази среща трябваше да е лична и дълга – с кафета на удобен диван. Мария е поетът от Монтана, на когото посвещаваме рубриката „Поетите на Северозапада” този месец. Завършва ПГПЧЕ „Петър Богдан” – Монтана и Немска филология с втори език френски в СУ „Свети Климент Охридски”. Преподавател е по немски в Националното музикално училище „Любомир Пипков” – София и професионален преводач. Пише на български, немски и испански. През последните години печели две награди от международните поетични конкурси „Горчиво вино” и „Лирични гласове 2020”.
Помниш ли кога написа първото си стихотворение?
Не мога да си спомня точно, може би 9-10 годишна съм била. Пишех спорадично и рядко, не отдавах никакво значение на написаното и затова нямам съхранено нищо от онова време. Минаха много години без нито ред, дори без спомен за това, че някога съм писала. Преди три години силна емоция доведе до „взрив”, в резултат на който за една година се „изляха” 180 стихотворения на испански, немски и български. След тях последваха още 60.
Имаш награди от два международни поетични конкурса, но все още нямаш стихосбирка? Обмисляш ли изобщо такава?
Мисълта за стихосбирка сама по себе си не ме блазни. Не търся известност, не държа да ме познават. Важното е не да си издаден, а да има кой да те чете, да докосваш сърца и умове. Издателство „Персей” кандидатства в момента за финансиране за издаването на моя стихосбирка по проект към Министерство на културата. Това за мен е достатъчно висока оценка и признание, за което най-сърдечно им благодаря.
Имах привилегията да прочета неиздавани твои произведения. Носят огромен „женски“ заряд! Засягаш фигурата на самодивата и вещицата, на жената във всичките и образи! Вдъхновение ли е тя?
Жената? Не! За мен вдъхновение е мъжът, конкретен мъж, разбира се. Той е и божество, и олтар, пред който полагам този трънен венец от стихове. Една безкористна и всеотдайна любов, която не иска нищо в замяна.
Посвещаваш сякаш всички стихове на любовта или липсата и. Това ли е, което те кара да твориш?
Движещата сила за мен е болката от невъзможната любов, без тази безумна болка няма поезия. Всеки ред е кървящ, изстрадан, преболян. За това и не обичам да ми пожелават вдъхновение за творчество, защото това означава още болка.
Родом си от Монтана, но сега живееш в София. Липсва ли ти родният град? Прибираш ли се често там?
Липсва ми, разбира се. Прибирам се всеки уикенд. Ако пресадите едно цвете на място, което не е неговото, то ще продължи да живее, но едва ли ще цъфти. Така и аз, в София не съм написала нищо.
Поетесата Мария Илиева, личен архив
Знаеш, че рубриката ни е посветена на поетите на Северозапада. Всъщност какво е за теб този район?
Дом, семейство, корени. Мястото, където си израснал, където е преминало детството ти, винаги е специално, още повече, когато мостовете назад са разрушени. Случи се така, че първо продадохме майчината, а неотдавна и бащината ми къща. Чувството е странно, като на птиче, което се завръща у дома и кръжи около мястото, където е било гнездото му, но не може да го открие. Създава си свой дом, но безмълвно страда за изгубения „рай”. Бездомен у дома си, едно таково особено състояние, спомен, сянка от минало, късче изчезнала магия, която пазиш в сърцето.
Ти си преподавател по немски и преводач. Писането на стихове бягство ли е? От ежедневието, от битовизма?
Бягство? Категорично не. Писането е необходимост, „Също като с дишането е: ако не издишаш вдишания въздух, умираш” (цитат от стихотворението „Ветростишия”). Ти не го искаш, то просто се случва, за да те освободи от болката, да ти позволи да дишаш. Това е магичен процес, изумително е как става, не мога да дам обяснение на самата себе си. Думите просто идват и започват да се подреждат сами, стих-два, куплет, втори… Както пазарувам в Била или вървя по улицата, или пътувам в автобуса. Ако не ги запиша на момента, просто отлитат. Веднъж си бях легнала, опитвах се да заспя, не мислех за нищо и в този момент започнаха да се редят стих след стих: “Eres la luna en mi ventana que no me deja dormir. Eres el frío de la mañana, te puedo sentir…”, едно от любимите ми испански стихотворения. И така до края. Никак не ми се ставаше, но станах и го записах. Ако реша да опитам да напиша нещо обаче, когато тази невидима муза я няма наоколо, нищо не се получава.
Ако трябва да издадеш първата си книга, кой град би избрала, за да я представиш? Родната Монтана или „голямата” София?
София. Заради анонимността, комфорта от това да не те познават.
Ще споделиш ли с читателите на „Призни” едно непубликувано досега стихотворение?
* * *
В сянката на ветровете скрих
сълзата, от копнеж по теб родена.
С перце от славей нежно я завих,
на топло да е болката стаена.
На дъното на океана син
закътах зрънце мъка побеляла.
Ако загубя себе си, чрез нея
да се намеря, пак да стана цяла.
Далече, зад звезди и брегове
оставих светъл спомен да изтлее.
Забравило любимото лице,
сърцето ще си мисли, че живее.
Относно автора
Белла Антова
Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от родния си край се завръща и от 2020 г. му се посвещава изцяло. Част е от „Sтетика“ - платформа за събития, благодарение на която се среща с изумителни същества. Вярва, че Видин е паралелна реалност и кани всеки да я опознае. Търси местни впечатляващи истории или просто преразказва ежедневието, защото е вълнуващо, колоритно и специфично.
Дирекция на национален парк „Врачански Балкан” 15-те културни и природни обекта, които ще бъдат дигитализирани, като те са разпределени в три категории: „интерпретативни туристически пътеки”, „природно наследство” и „културно наследство”.
Изборът във всяка категоия е направен на база критерии като атрактивност, значение, достъпност, пространствена структура, както и техническа възможност за дигитализация.
Целите на проекта са да бъдат съхранение материалните обекти като сгради, църкви и паметници за бъдещите поколения, както и да бъде привлечено вниманието на туристи към тях.
Част от избраните места са: Врачанската екопътека, Горската пътека на приказките, пещера Леденика, Ритлите, Черепишкият манастир, църквата „Св. Николай” в село Царевец, Куртпашовата кула, Кулата на мешчиите, комплексът Дядо Йоцо гледа в село Очин дол и други.
След края на проекта ще се продължи с дигитализирането и на други обекти.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Време е за още една хубава новина, която е свързана с опазването на природата и нейните обитатели! Екипи на електроразпределителното дружество „ЧЕЗ” са монтирали 533 нови платформи за щъркелови гнезда в Западна България, като една немалка част са монтирани в Северозапада. Това предаде dnews.bg, като последното гнездо е монтирано в село Алтимир, община Бяла Слатина.
Монтажът на тези платформи се прави за запазване на щъркеловите гнезда, като целта е да бъдат спасени над 900 такива. Проектът се реализира от 2019 г. насам заедно с екип на Българското дружество за защита на птиците. Ето какво сподели и Крум Гледжарски и от компанията:
„Последната монтирана платформа за този сезон беше тази в село Алтимир, община Бяла Слатина. Поради външна намеса гнездото на двойка щъркели, гнездили от години на едно дърво, е премахнато. Щъркелите кръжаха около разпределителната мрежа, опитвайки да си направят ново.
Монтирахме платформа и те веднага я припознаха като своя и започнаха да доизграждат дома си. Зарадвахме не само тях, но и хората, които живеят в района.”
Проектът „Опазване на застрашени видове птици чрез обезопасяване на опасни за тях въздушни електропроводи в защитени зони от Натура 2000 в Западна България”, LIFE16 NAT/BG/000612 или „Живот за птиците” е с бюджет 2,65 млн. евро. ЧЕЗ Разпределение инвестира в него над 800 хил. евро , както и човешки ресурс и усилия за неговото изпълнение. Финансиране от 1,85 млн. евро е осигурено от Европейската комисия по програма Life на Европейския съюз. Дейностите по намаляване на конфликта диви птици-електропроводи ще продължат до края на 2022 г.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
На всички ни изключително много ни липсват пътуванията. Сега обаче имате възможността да споделите вашите спомени от пътувания в страните от ЕС. Всеки може да изпрати лични фотографии от посещения в Европа, като на 09.05.2021 г. 10 авторски снимки ще бъдат оценени и наградени от Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца и Европа директно Враца към Търговско-промишлена палата – Враца.
Условия:
Всеки участник се регистрира за участие в конкурса, като с изпращането на авторски снимки посочи имената и годините си, ако е учащ – учебното заведение и телефон за връзка.
От всеки участник се приемат не повече от 5 снимки и кратък обяснителен текст към всяка снимка.
Снимките трябва да са авторски, да не са по-стари от 5 г., както и да не са обвързани с договор за изключителни авторски права към трети лица.
Ако снимките за конкурса са изпратени от лица под 18 години, е необходимо към тях да бъде приложено писмено съгласие за публикуване в свободен текст от родител/настойник.
Критерии:
Принадлежност към обявената тема.
Естетически критерии.
Снимки на исторически, архитектурни или природни феномени, както и фотографии с оригинален поглед върху известни обекти.
Фотографии можете да изпращате до 03.05.2021 г. на e-mail: libvratsa@gmail.com За повече информация тел. 0879548916 Генади Богданов – Отдел „Справочно-библиографско и информационно обслужване”.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Комедията от известния хърватски автор Миро Гавран „Как се търси нов съпруг?” ще гостува на сцената на Драматичен театър – Монтана.
Режисьор на постановката е Александър Илинденов, а в ролите участват Ани Михайлова, Ивайло Калоянчев и Веселин Цанев. Жителите и гостите на града ще могат да и се насладят на 8-и април от 19:00 ч. в Голяма зала на театъра.
Нека ви разкажем за комедийния спектакъл. Историята е за Госпожа Зденка Смочилович – една все още „достатъчно млада” вдовица, която си търси нов съпруг. Изборът и обаче се оказва изненадващо интересен и неочаквано труден, тъй като за нейната ръка се борят артистичен пияница, изискан дипломат, симпатичен, но импотентен спортист, безнадеждно глупав, но потентен селянин и пластичен хирург с връзки в Английския кралски двор. Решението, до което се стига, е толкова неочаквано, че изненадва и самата госпожа Зденка.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
