Първата по рода си велообиколка на Северозапада ще се проведе на 29 май 2021 г. Целта на инициативата е да популяризира туризма в Северозападна България, а участниците да минат по маршрути, обхождащи едни от най-красивите места в региона.
Стартът на велообиколката ще бъде поставен в Чипровци – „столицата на килимите, въстанията и минното дело”, обясняват организаторите на официалния сайт на събитието. Финалът пък ще бъде в село Митровци, където финалистите ще попаднат на сбора на селото и Монтанската духова музика.
Наградите:
Всички участници ще получат медали, застраховка, зона за къмпинг и други интересни награди. Най-мотивиращи и по северозападно забавни обаче остават наградите за големите победители от велообиколката.
Във всяка дистанция (без най-кратката), победителите получават:
1-во място – 3 кила ракия „от Ветка и Марчето” и 3 бутилки вино
2-ро място – 2 кила ракия и 2 бутилки вино
3-то място – 1 кило ракия и 1 бутилка вино
Мотивиращо, не мислите ли?
Велопоходът на Северозапада е събитие както за начинаещи, така и за напреднали (шосейни) колоездачи. Има трасета за всеки.
Маршрутите са:
XS – 13 км за деца и начинаещи – спускане от Чипровци до Митровци
S – 45 км с 430 м изкачване през местните села
M – 75 км със 720 м изкачване през Биосферния резерват Чупрене
L – 105 км с 1300 м изкачване и гледки през Белоградчишките скали
XL – 155 км с 1600 м изкачване за опитни колоездачи, които искат да разгледат всички забележителности
Първата велообиколка на Северозапада се организира от Спортен клуб „Бегач” и КК „Колоездач”, членове на БФЛА и БФК и е подкрепена от Фондация „Америка за България“.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Тази седмица всички говорят за “Justice League: Snyder Cut” („Лигата на справедливостта”) и по-точно версията на режисьора Зак Снайдър, която излезе наскоро. Някои фенове са изключително доволни, други ” не чак толкова. Е, ние няма да говорим за Snyder Cut, при цялото ни уважение към режисьора и неговата работа, а ще говорим за Prizni cut или иначе казано – как щеше да изглежда “Justice League”, ако героите бяха в така обичания от нас Северозапад и как щяха да бъдат техните истории.
Северозападния еквивалент на супергероите
Batman (Батман) щеше да живее в пещерата „Леденика” и да е екскурзовод. Понякога мъжете му плащат, за да плаши жените им в тъмното. Слуша концертите безплатно, защото поддържа туристическата атракция. За зла участ понякога го бъркат с коминочистач и искат да се снимат с него.
Wonder Woman (Жената Чудо) е наречена така, защото може да пие кило ракия без да си бърка крачката и след това да копа без да криви браздите. Легенда на местното ТКЗС (когато е съществувало) и известна с това, че има снимки с Цар Борис III и Тодор Живков.
The Flash (Светкавицата) живее в Монтана и има фирма за куриерски услуги за региона, която тотално е отвяла всяка конкуренция на големите играчи със своите бързи срокове на доставка.
Aquaman (Аквамен) е родом от Лом и изкарва парите си като се състезава с моторници (най-вече с румънци, които искат да го предизвикат). Понякога националният отбор по плуване на България идва на лагер при него и после заради добрите им резултати ги обвиняват, че вземат допинг. Той обича да плува нагоре по Дунав чак до Виена и до Черноморието за норматив. Рибарите понякога го наемат да им мята риби в кофите срещу някой лев и искат съвета му за рецепта за ломска саламура.
Cyborg (Киборг) е дошъл на бял свят в гараж в Бяла Слатина след като електрожен и компютър са били залети със сливова ракия и така се е създал уникален изкуствен интелект, който обича да слуша сръбско и е съградил свое тяло. Работи активно с „Враца софтуер общество” за развитие на местната IT екосистема.
Superman (Супермен) е активно ангажиран в строителния сектор, защото умее да замества цяла строителна бригада. Извикал е двама-трима пустиняци да му правят компания по обектите и с ледения си дъх изстудява бирата за обедната почивка.
Лигата на пустиняците
Името на формацията е Лигата на пустиняците. Батман решава да ги събере, защото докато тайно си почива на Белоградчишките скали вижда някакви извънземни, които се радват на пейзажа и обсъждат как да отмъкнат природната забележителност на своята планета с телепорт, защото си нямат такава. Той решава, че сам няма как да се справи и започва да издирва останалите членове, които да му помогнат. Отначало всички отказват, но след това Батман решава да направи чеверме и да ги покани, за да се появят. Там той им разкрива пъкления план на извънземните и предлага да бъдат спрени.
Докато членовете на Лигата на пустиняците обсъждат своя план, извънземните са започнали да правят телепортацията. За тяхно нещастие (и добър късмет на Лигата), група жители на Мездра са посетили обекта за уикенда. Те виждат технологията на извънземните и решават, че те ще монтират антени за 5G над Белоградчик. Следва як бой със собствената им техника, а горките чуждоземци се чудят защо им викат соросоиди, след като те очевидно са парадемони (расата на извънземните в “Justice League”). След като приключат с боя гражданите от Мездра продължават с разходката си и оставят потрошените извънземни, които вече горчиво съжаляват за своето решение и оставят лошо ревю в Tripadvisor.
Лигата на пустиняците тъкмо е измислила своя план и идва на място готова за действие, за да се справи със заплахата, но намира потрошената технология (и извънземни). Батман решава, че това е добър начин да покажат на света, че никой не трябва да се бъзика със Северозапада и праща пресинформация, но медийният интерес е нулев, тъй като хората вече знаят това, а в момента тече и предизборна кампания и няма свободно време за такива новини. Единствената медия, която отразява постижението е Prizni.bg.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Четвъртото издание на националната изложба биенале „Тенец”, посветена на Йордан Радичков, ще приема творби за участие от 21-ви до 29-и септември 2021 г. Най-високото отличие е награда в размер на 2000 лв., която ще бъде присъдена на произведение, посветено на творчеството на Радичков, което носи духа на Северозапада.
Статутът предвижда присъждането на четири равностойни награди във всеки раздел на биеналето – живопис, графика, скулптура и приложни изкуства. Тези награди са в размер 1000 лв. На същата стойност е и наградата на Съюза на българските художници. Освен това ще бъде отличен и млад автор (до 30 години), който ще получи парична сума от 500 лв. от сдружение „Приятели на Радичков”.
За участие в биеналето се приемат творби, създадени през последните три години. Изискването е те да не са участвали и награждавани в други изложби и конкурси. Авторите могат да представят до три творби от всеки раздел.
Изложбата с отличените творби ще бъде открита на 4-ти октомври 2021 г. в художествена галерия „Кирил Петров” (раздел „Живопис”) и в експозиционна зала „Кутловица” (за раздели „Графика”, „Скулптура” и „Приложни изкуства”).
Националната изложба биенале „Тенец” се провежда от 2014 г., като в предходните издания са участвали са участвали общо над 350 визуални артисти. Тя се организира от Община Монтана в партньорство със Съюза на българските художници (СБХ), Художествена галерия „Кирил Петров“ – Монтана, Представителството на СБХ – Монтана, Дружеството на художниците „Тенец” – Монтана.
Общата стойност на творбите зачислени във фонда на галерията след трите проведени издания на биеналето е около 50 000 лв., изчислена според цената, посочена във формулярите за участие от самите автори. Сред тях са произведения на емблематични за страната ни творци.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Община Вършец ще зарадва жителите и гостите на града с богат културен календар праз настоящата година, като са предвидени събития, които да се случват както в града, така и в околните села.
Сред акцентите е 13-ото издание на Националния преглед на ученическите духови оркестри и мажоретни състави, който ще се проведе на 7-и и 8-и май.
От 21-ви до 24-ти май ще се проведе Фестивалът на козето мляко, организиран от фондация „Нова култура“ със съдействието на Общината, в село Горна Бела речка. Фестивал на спомените “Goat Milk” е едно изключително интересно събитие с международно участие, което цели освен запазване на паметта и нейното преосмисляне и оживяване в нашия ден.
За 19-и и 20-и юни ще се проведе 8-ия Международен фолклорен фестивал „Пъстра огърлица”, на който участие ще вземат танцови състави от цял свят, които ще демонстрират своите национални традиции и костюми.
Най-мащабни са събитията за Празника на курорта, минералната вода и Балкана, който се провеждат през целия месец август. Началото се поставя с пленера по живопис – от края на юли до 4 август. Включени са още конни състезания по скачане с препятствия, много концерти и богата филмова програма.
Програмата включва и театрални постановки, фолклорни фестивали и събори в селата на общината и други събития от национален и местен характер.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
За никого не е тайна, че преди години градовете край Дунав са били развитите административни, икономически и културни центрове в страната. Пример за това е град Лом, в който още през 1856 г. поставя първата театрална постановка у нас – „Многострадална Геновева”. Тя се играе и в първото читалище в България. Друго забележително нещо, с което е известен дунавския град още преди повече от 160 години е женското му дружество, което също е първото по рода си у нас.
Повод за тази статия е публикация на БНР – Видин, която напомня за създаването на първото женско дружество, но отвъд прекрасната работа на журналистите от радиото, решихме да погледнем в детайли историята. 8-и март мина, но възхищението ни по великите жени на България не трябва да се ограничава в една дата. Отвъд имената на личности като Баба Тонка и Райна Княгиня, трябва да потърсим и другите наши сънароднички, които са били бележити личности и ярки примери на своето време.
Историята
Един от първите българи, който обръща внимание на дейността на женските дружества в страната е Петко Рачов Славейков, който ги описва в статия през 1869 г. и специално отделя внимание на женското дружество в Лом.
Нека видим кои са и дамите, които са поставили неговото начало и да се запознаем с техните личности и истории. В началото съдбата на женското дружество и дейността му е обвързана и с дейността на театралната трупа. Една от основателките е именно жената на Кръстьо Пишурка, който е поставил първата театрална постановка. Другите дами са Стефания Стоименова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Атешкаикли. Годината е 1857-а, а любопитен факт е, че в същата година започва и отбелязването на Международният ден на жените.
Показателно е, че женското дружество в Лом поставя за своя главна цел образованието и духовното развитие на млади момичета. Нещо, което е актуална тема и до днес за редица организации не само у нас, но и по целия свят.
Дамите от дружеството имат активна роля при създаването на девическото училище в Лом през 1860 г. Тогава започва широка кампания за това всички момичета в града да бъдат ограмотени. Дружеството обзавежда девическото училище след неговото откриване, помага за набирането на учителки и за това момичетата да се записват да учат там.
След кратък застой дружеството отново е активно в 70-те години на XIX в.
Тогава в Лом пристигат учители, които са активни привърженици на идеята за ограмотяване на жените. С годините организацията се развива и еволюира до нови идеи и цели, с навлизането на нови хора в нея, в началото на XX в. се учредява Българският женски съюз, националната организация, в която се вливат всички женски дружества.
Женското дружество в Лом е възникнало естествено заради високата обществена активност на група просветени хора, които са имали желание да видят своите съграждани и сънародници да живеят добре, да бъдат просветени и ограмотени. Нужда, която виждаме и днес и не трябва да спираме да се борим тя да бъде удовлетворена.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Изложба на съвременно изкуство от Румъния гостува в Художествена галерия „Кирил Петров” – Монтана. Кураторът на изложбата Дан Труица от Букурещ е подбрал автори, работещи в областта на живописта, рисунката и текстила. Те интерпретират по различен начин темата за птицата, полета и свободата.
Изложбата под надслов „Пеликанът” ще остане в залата на ул. „Цар Борис ІІІ” №19 до 21-ви март.
„Дан Гелелету, Аурелия Матей и Йоана Енеску представят с живописни композиции, включващи пеликани. Птиците в картините на Андана Калинеску и Елена Отилиа присъстват символично. При някои автори – Кристина Ангелеску и Петронела Тома, се наблюдава по-декоративен начин на живописване. Владимир Паун се представя с четири пана релефна живопис, внушаващи драматизъм. Платното на Ема Жабо създава усещането за лекота и простор. Живописните творби на Адриан Гарбис представляват абстракции, създаващи илюзията за движение и динамика.
Творбите, изпълнени в техниката на текстила, са от трима автори. Едита Кокуба се представя с две пана с приятна цветова хармония, а Сибил Мермезе – с релефно пано и три композиции в квадрат.” – пояснява Николай Пенков – уредник в художествената галерия.
Той припомня, че кураторът Дан Троица за трета поредна година представя творческите търсения на съвременните творци от Румъния в галерия „Кирил Петров”.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Безплатни курсове по програмиране за младежи до 29 години започват в Монтана. Курсовете са предназначени за хора, които са безработни и не учат, нуждаят се от преквалификация, засегнати са от кризата и са социално уязвими поради бедност, увреждане, етническа принадлежност или друг признак.
Курсовете ще се провеждат от Дигитално общество Монтана – нова организация създадена от малка група ИТ специалисти, които искат да развиват дигитална индустрия в Монтана. В екипа има както местни хора от Монтана, така и хора от Враца софтуер общество с опит в изграждане на дигитални общности в малки населени места.
Кандидатстването е отворено до 31-ви март
Всеки кандидат-курсист може да избира между два от най-популярните и масово използвани програмни езици: JAVA и PHP. Не е нужно кандидатите да имат предварителен опит. Курсът предоставя не само знания, но и възможност успешно завършилите го да направят и стаж в ИТ фирма. Kурсовете ще се провеждат присъствено ако ситуацията в страната позволява, но от екипа изявяват готовност да стартират и онлайн уроци при нужда.
Обучението ще се провежда от Емилиян Кадийски – програмист и основател на Враца софтуер общество. Учител по ИТ и дългогодишен практик в направление PHP и Красимир Тодоров – програмист и лектор от няколко години в направление JAVA. Засега екипът на Дигитално общество Монтана не предвижда ограничение в броя на участниците в курса. Лимитът за започване на курсовете е минимум двадесет души, сподели за Призни Емилия Иванова.
Това обучение се провежда в рамките на проект „Посока професия”, изпълняван с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Младежка безработица, в рамките на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. В България проектът се изпълнява от Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Доставчик на обучението е Вола Софтуер ООД.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Северозападът е известен с много неща – красива природа, хубави хора, люта ракия… Едно нещо обаче не трябва да забравяме сред достойнствата на този безкрайно колоритен край на България – кухнята на Северозапада. През седмицата попаднахме на безкрайно интересна дискусия във Facebook в една от кулинарните групи. Там беше зададен въпрос:
„Любимо ястие от Северозапада?”
Отговорите са много интересни и са над 850 на брой, а в тази статия ще споделим с вас най-колоритните предложения и рецепти сред тях. Някои са класически, а за други
едва ли ще сте чували. Едно е ясно – ще искате да опитате всички! Важно уточнение – за да споделим дадено ястие е нужно към него да е имало посочена рецепта. Няма нужда да ни благодарите – и ние се насочихме към кухнята след писането на този материал.
Ето и нашите фаворити:
Жътварски таратор (за лятно време)
Краставица с вода, чесън и оцет. В коментарите видяхме, че някои хора добавят дори домати и магданоз;
Бел муж – 1 кг прясно домашно сирене, 1/3 ч. ч. бяло брашно, 1/3 ч. ч. царевично брашно, 1 ч. л. сол (ако сиренето не е солено).
Начин на приготвяне: В нагорещен тиган се наронва сиренето да се стопи (става на кашичка). След това се прибавят брашната по малко, както се прави каша и се бърка докато се отлепи от стените, трябва да стане не много гъсто, защото като изстине се сгъстява повече;
Комбус
Задушен в мазнина лапад, печени червени чушки и много магданоз. Всичко се начуква в дървено хаванче;
Постна лютеница
В дървен хаван счукваме няколко скилидки чесън със сол, добавяте нарязани на парченца печени чушки и скълцвате заедно с чесъна на по едричко. Към тях добавяте и нарязан червен домат и пак кълцате. В отделен съд затопляте малко олио, докато леко запуши и го изсипваме върху накълцаната смес. Разбърквате добре. По този начин леко се тушира вкуса на чесъна и съставките са леко сготвени;
Ломско ястие
3-4 сухи чушки, сол и чесън. Попарват се във вряла вода чушките и се кълцат с чесъна и сол като за лютеница, махат се люспите и се прибавя млякото и две лъжици олио. Много върви с содена пита.
Още едно вкусно нещичко: 4-5 картофа, 4-5 сухи чушки се варят (картофите е желателно с обелките да се варят). Взема се една глава лук и се кълца с чушките и сол. Махат се люспите и се прибавят обелените картофи, кълца се добре. След като се получи еднородна смес се загрява олио и се прибавя бърка се и да ви е сладко;
Сиренява лютика
Печени, белени и на ситно нарязани чушки с малко сол се начукват с тлъчник/това е уреда, който се използва с хаванче, след което се прибавя натрошено сирене, колкото повече, толкова по-добре, ако започва да ви става сухо, се сипва по-малко водичка, докато ви хареса на вкус. Ако обичате може да сипвате и малко сурово олио, става леко мазна. Ако обичате, добавете люта чушка. Яде се с топла пита.
След тези шест страхотни рецепти ние приключваме статията и отиваме да си приготвим постна лютеница, която да хапнем с препечени филийки. Имайте прекрасен ден и не забравяйте кулинарните богатства на Северозапада!
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Едно е сигурно – Северозападът не е за всеки. Интересното е, че разбрах колко различен е моят край, чак когато станах студент и се наложи да го напусна. Заживях в Благоевград, а по-късно и в Стара Загора. Тогава разбрах, че всъщност има нещо специфично в хората родени в Северозапада, нещо жилаво, чепато и засукано. Явно така сме устроени и възпитани от родителите ни, за да можем да се справим по-добре в средата, която, за съжаление, все повече хора напоследък решават да напуснат.
Колкото повече време прекарвах обаче далеч от дома, толкова повече осъзнавах, че много мои познати и приятели всъщност никога не са стъпвали в Северозапада, и че тази част от страната ни е напълно непозната за тях. Именно в тяхна чест реших да напиша един кратък наръчник за оцеляване в този край, наръчник, който ще ви помогне да разберете по-добре психологията и бита на хората там, така че да успеете да ги опознаете по-добре и да ги обикнете.
Така, ако случайно се озовете за първи път в Северозападна България, имайте предвид, че:
Повечето хора там са доста шумни
Когато минавате по някоя улица е доста вероятно да чуете разговор на висок тон между двама или повече човека. Дори може да ви се строи, че нещата отиват на бой, но тук вече си личи мисленето на нищо неподозиращия турист. Моят съвет е следния – преди да правите прибързани заключения за естеството на ситуацията, имайте предвид географския регион, в който се намирате.
Не знам каква е конкретната причина за този феномен, но хората в този край на България обикновено говорят с няколко децибела над общоприетото. Това в никакъв случай обаче не значи, че се карат помежду си, че искат да ви бият, злепоставят или нещо подобно. „Навикваньето” е нормален начин на водене на разговор в Северозапада. Колкото по-бързо свикнете с тази мисъл, толкова по-добре.
Псувнята често е форма на уважение
Съгласен съм, че обикновено псувните носят със себе си негативен заряд и тяхната основна функция е да обидят или унизят човекът, за който са предназначени. Това обаче в Северозапада невинаги е така и много хора са склонни да го потвърдят. Реалността в този край далеч не е черно-бяла. Тъкмо обратното – тя е изпълнена с нюанси, които е възможно да объркат нищо неподозиращия турист. Освен негативни емоции, с псувнята може да се изразяват и други такива, сред които: изненада, привързаност, учудване, разочарование, страх, несполука и други. Ето и един прост пример за изразяване на страх чрез псувня:
„У-у-у, изкара ми акъла да те е*а па и тебе!” – потърпевшият умело изразява уплаха чрез звучна псувня насочена директно към виновното лице, което той очевидно познава.
Ето и друг малко по-различен пример. В него двама приятели, които не са се виждали от много време, използвайки богатите изразни средства на псувнята, изразяват висша форма на привързаност един към друг:
– Е-е-е, къде се изгуби па ти бе, не съм те виждал от сума ти време, да те е*а у г**о?! – пита загрижено първия.
– Ееепа кък да ме видиш, като редовно ода на госке на жена ти коги тебе те нема? – отговаря духовито другия.
Никога не отказвайте покана за пиенье
Редовната консумация на алкохол е залегнала дълбоко в корените на хората в Северозападния край. Именно затова, ако се случи така, че някой ви покани у тях да му пробвате рикията или виното – не отказвайте!
Отказ на покана за пиенье е висша форма на неуважение. Единственото по-лошо нещо от това да откажете подобна покана е да я приемете и като седнете на масата да кажете, че не пиете алкохол.
Обикновено, при такава ситуация вариантите са два:
Вариант №1: Домакинът казва: „Ти закво си ми дошъл тогава като нема ‘а пиеш, а? Ае, маиняй се тогава!” След това обикновено следва категорично изгонване.
Вариант №2: Домакинът ви взема „за мезе” и цела вечер се подбъзиква с вазе и обикновено иронично подмята: „Ей, по-леко с таа вода, че земеш да се нафъргаш за стра и после, че требе да те носим до вазе!”
Отрицанието често е форма на съгласие
Независимо дали се намирате у Мездра, Бела Слатина, Враца, Монтана, Лом, Видин, Вълчедръм или у най-забутаното село, изразът „А-а-а, не бе!” означава едно и също – съгласие. И за да не си помислите, че просто си ръся каквото ми падне, веднага ви давам елементарен пример от ежедневието:
– Баце, я таа вечер, че донесем от мойто вино, че пекнеме некоа мръвка на скарата, има и останало малко кисело зейе у бидоньа, а мислим, че мойта е скрила некъде половинка сливова и направо, че си изпаднеме из дреите, а, ко ша кааш?“
– А-а-а, не бе! – отговаря другия.
В случая изразът „А-а-а, не бе!” на всяко друго място би означавал отрицание, но това правило не важи за Северозападна България.
Сходен е и случая с израза „Да, бе да!”, който, напук на всякаква логика, всъщност означава крайна форма на отрицание! Отново давам пример:
– Абе, ти още ли работиш у таа пропаднала автомивка?
– Да, бе да! Я да не съм откачен? Още миналия месец ин ги теглих една майна и напущих!
За нетренираното ухо на туриста, изразът „Да, бе да!” привидно звучи като потвърждение на зададения по-горе въпрос, но всъщност означава точно обратното!
Лесно обаче можете да се заблудите, защото представителите на Северозапада (макар и не винаги напълно осъзнато) имат много силно развито чувство за самоирония.
Понякога също се случва хората в този край да ти казват едно нещо, а в същото време да имат предвид нещо съвсем различно.
Думи с негативна конотация често носят положителен заряд
Това някак си допълва отлично предишната точка за думите с обратно значение. Та съвсем в реда на нещата е много думи в българския език да се асоциират с негативни изживявания и емоции. Не такъв е случаят обаче в Северозапада. Там доброто и лошото, щастието и нещастието заемат еднаква част от ежедневието на хората до такава степен, че тези две противоположни емоции са в една своеобразна симбиоза.
От дълбокото философското изказване на един дядо на 89 години „Еййй, сине… нема ли най-накрая да зема да умра, за да са рода?” до чисто битовите крилати фрази в стил: „Малий, таа ракия е „прибиванье!”; „Баце, виното ти е смрът!” и „Ей, ша откача!”, което обикновено пък се използва, когато човек е в еуфория и изпитва огромно удоволствие.
Е, нека спрем до тук – не защото темата е изчерпана, а просто, защото всяко нещо трябва да си има начало и край.
Всъщност това е една малка част от спецификите на този район и на прекрасните хора, които живеят там. Целта на този наръчник е да научите полезно и забавно за културата и бита на Северозапада, което, от своя страна, да ви провокира да го посетите, там определено има какво да се види и преживее!
автор: Цветомир Борисов
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Време е да ви зарадваме с една чудесна новина за децата в Община Монтана. В края на миналия месец стана ясно, че е събрана нужната сума, за да бъде построен детски лагер „Синьо лято” до язовир Долна вода (до село Студено буче) в общината. Решението за това беше обявено от кмета на общината, председателя на УС на Националния ловно-рибарски съюз и председателя на рибарския клуб в града.
Идеята за провеждане на обучения за деца край язовира възниква преди три години, а от миналата вече съществува и проект за база за седмичните обучения. Ето какво споделиха на пресконференцията:
„През последните няколко месеца стартира и кампания за набиране на средства, с които да бъде изпълнен проекта, заяви кметът Златко Живков. В нея се включиха общински съветници, ротарианци и граждани с индивидуални дарения между 200 и 2000 лв., уточни той. Събраните са общо 35 000 лв.
Самите обучителни лагери ще се провеждат през летните месеци – юни, юли и август. В тях могат да се включат деца от І до ХІ клас. В рамките на седмица те ще усвояват теоретични познания за дивите животни и природата, а също и практически умения по риболов и оказване на първа помощ. Има много желаещи и в обученията до момента са се включили над 160 деца (имало е пауза през 2020 г. заради наложените мерки).
Инициаторите допълниха, че ако моделът, който се реализира в Монтана, бъде приложен и в други градове от страната ще има едно подрастващо поколение с правилно отношение към опазването на дивите животни и местообитанията им.
Относно автора
Венелин Добрев
Венелин е родом от Стара Загора. Вярва в чудеса (все още) и обича да разказва истории, които вдъхновяват читателите. Магистър по бизнес икономика с опит в предприемачеството и бизнес развитието. Венелин е един от създателите на uspelite.bg - най-голямата медия за добри новини в България и въпреки че вече не е част от проекта, продължава да се стреми да вдъхновява хората да следват мечтите си. Работил е и по други проекти със социална насоченост като „От баба“ и няколко години е бил част от екипа на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора като експерт по международни програми и проекти.
Мартенският културен календар в Монтана започва с изложба на 14 художнички. Творбите им са подредени от днес в галерия „Кутловица”. Изложбата е посветена на Международния ден на жената – 8-и март. Тя се организира за шеста поредна година, уточни Таня Василева от дружеството на художниците „Тенец”.
Сред творбите се открояват две абстрактни картини „Момент 1” и „Момент 2” на Виолета Апостолова. Те впечатляват с експериментирането в смесена техника – колаж, акрил и рисунка с туш. Творбите са създадени в рамките на международния проект „Постмодерни приказки” и вече са показвани на изложба в Ниш – Сърбия.
Ценителите няма да останат безразлични към акварелите на Елена Жаблянова и на Виктория Михайлова. С колорита си приковават вниманието картините и декоративните пана на Лорета Велкова. Те съчетават по оригинален начин нейното невероятно цветоусещане с фигури от чипровските килими.
По яркост на багрите ги конкурира акрилната живопис на Таня Василева. Тя е един от визуалните акценти в изложбата. Този път Сияна Миланова – утвърдена като име в сферата на керамиката и въобще на приложното изкуство, изненадва с три акварелни пейзажа. Разпознаваема с авторския си стил е керамиката Светлана Иванова. Интересни са малките пластики от папие маше на Марияна Тодорова, които са свежа провокация към чувството за хумор.
В изложбата са намерили място живописни творби на Снежана Иванова, Раиса Симеонова, Цветана Горанова, които присъстват в последните две издания на осмомартенската изложба на дружеството на художниците „Тенец”. Радва присъствието на 17-годишната Сияна Джелепска – възпитаничка на студио по изобразително изкуство „Рениарт”.
Изложбата базар ще остане в галерията на бул. „Трети март” №64 до 15-и март. Тя подсказва идеи за оригинални подаръци за 8-и март.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
