Кандидатстването за четвъртия випуск на програма „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“ започна на 16-и януари (понеделник). Програмата за професионално развитие на училищни екипи е двугодишна и подкрепя училищата да подобряват управленските и преподавателските си практики, така че да допринасят за успеха на всички ученици в училището.
Училищата от Враца, Монтана, Видин и региона могат да кандидатстват за участие в програмата до 15-и март (сряда) или достигане на 100 кандидатури през формуляр на този линк.
След това предстои структуриран процес на подбор и събеседване с представители на училищата. За четвъртия випуск „Училища за пример“ ще бъдат избрани само 25 училища от цялата страна.
Обратната връзка от училищата показва, че учителите и директорите намират в програмата смисъл, полза и добавена стойност. Участниците споделят, че програмата подобрява ученето и резултатите на учениците, както и квалификацията на училищните екипи.
Кой може да стане участник в програмата
В програма „Училища за пример“ могат да кандидатстват всички общински и държавни училища в страната, без значение от населеното място, броя учители и профила на училището и предизвикателствата, с които се сблъскват. Ключово условие за участие е училищните екипи да са мотивирани и да търсят училищна промяна, която поставя учениците в центъра на обучителния процес.
Участието в програмата е безплатно за училищните екипи. Всички обучения са регистрирани в Министерство на образованието и учителите получават съответния брой кредити.
Какво включва програмата
„Училища за пример“ е единствената цялостна програма за професионално развитие на училищни екипи в България. Тя се състои от две неразделни части:
Курс „Лидерство в училище“ – курсът помага на лидерските екипи на училищата да създават среда за качествено преподаване и учене за всеки ученик и всеки учител.
Курс „Ефективно преподаване с ученика в центъра“ – курсът подкрепя педагогическите екипи на училищата да внедряват и надграждат нови преподавателски методи, които насърчават участието и успеха на всеки ученик.
Двата курса се провеждат паралелно през двете години на програмата. В тях участват съответно представители на управленския екип и педагогически екип на училището.
В рамките на програмата училищата преминават през специализирани педагогически и лидерски обучения на живо и онлайн, запознават се с разнообразни ресурси, инструменти и материали от български класни стаи и световния опит. Всяко училище има възможност да учи чрез преживяване и да прилага наученото, като го адаптира за своя контекст и нужди с подкрепата на ментори – опитни учители, директори и образователни експерти.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Нямам представа защо пътуването с влак в България е свързано с долнопробно преживяване, мизерия, дискомфорт и липса на средства, след като то всъщност е терапия, антропологично проучване и социален експеримент. Аз умишлено избирам този вид транспорт, когато имам нужда от различна атмосфера за писане, време само за мен с книга в ръка или нужда от нови герои за статиите ми.
Днес пътувам в първа класа, със запазено място, с трима господа над 55. Говорят на диалект, което е задължителна характеристика на средностатистическия БДЖ пътник от и към Северозапада. Приготвили са ракия, вино и водка за из път. Честно казано малко ми нарушават спокойствието, но все пак за пореден път си затвърждавам приоритетите на бедния български мъж. Алкохолът е основна тема на дискусията им, но могат да се чуят и размисли относно футболни залагания и политика. И „жената“ тук-там се споменава. Винаги, когато слушам отстрани и чуя „жената“, си представям нещо като кукла, неодушевен предмет или още по-лошо – одушевен, но без позиция. Една безмълвна придружителка на съпруга си. Тя не изглежда много добре, готви всеки ден, глади чаршафи, кара се единствено заради прекомерна употреба на алкохол и някак безсмислено съществува, отброявайки нетърпеливо дните до следващия празник, когато ще може да сготви нещо по-специално.
Но да се върнем на нашите герои от влака. Единият от тях слиза в Берковица. Сбогува се с останалите с „Приятна игра“. Карти няма. Нито табла. Трябва да призная, че господинът на седалката до мен излъчва известна природна интелигентност, докато този отсреща е класически северозападен „пустиняк“, както обичаме да казваме тук. По-точно определение не бих могла, а и няма нужда да давам. Та, въпросният не особено приятен дядо разказа около три пъти историята за внука си, който му откраднал 50 лв. Не е за вярване. Или поне аз съм забравила, че в бедните райони и семейства такива случки далеч не са рядкост. Въпросният внук (едър шампион по борба в 10-и клас) просто издебнал баба си и дядо си и отмъкнал 50-те лева. Тъжно, нали? Да крадеш от собствената си кръв. Да свеждаш общуването с роднините до ядене, пиене и… явно дребни кражби.
Достатъчно ми е за днес слушането на лични драми. Или по-лошо – не са лични. Те са драми на обществото, на провинцията и на объркания морал. Моите спътници си тръгват, защото се появява новодошъл, явно техен стар познайник, който ги кани в „съседното сепаре“.
Но нека финалът не оставя горчив послевкус. Животът във и извън Северозапада е пъстър и всичките му нюанси заслужават внимание. А влаковете дават възможност да го наблюдаваме и опознаваме без задължително да го съпреживяваме.
Приятен път! До следващата жп история.
Относно автора
Белла Антова
Дете на Северозапада, което след една декада отсъствие от родния си край се завръща и от 2020 г. му се посвещава изцяло. Част е от „Sтетика“ - платформа за събития, благодарение на която се среща с изумителни същества. Вярва, че Видин е паралелна реалност и кани всеки да я опознае. Търси местни впечатляващи истории или просто преразказва ежедневието, защото е вълнуващо, колоритно и специфично.
Фондация „Децата на България“ направи поредно дарение за МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД – Монтана. Благотворителната организация от САЩ достави за отделението по неонатология ултрамодерен респиратор, а преди около месец – мобилен рентгенов апарат, два монитора за следене на жизнени показатели, две нови инфузионни помпи и една аспирираща помпа за детското отделение.
Респираторът е последен модел, излязъл на пазара през 2022 г. Той е снабден с тъчскрийн екран, с множество функции за обдишване и реанимация на силно недоносени новородени с екстремно ниско тегло, с влошени жизнени функции и без спонтанно дишане. Към момента има само пет такива апарата в България, което вдига още по-високо нивото на нашето отделение сред водещите клиники за новородени в страната.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Име: Галин Борисов, основател и президент на ФК „Кархули“
Образование: Юрист. Лицензиран треньор по футбол. Владее три езика.
Семейно положение: Семеен, с дъщеря на 15 години. Част от семейството са и домашните котки и кучета.
Любим футболен отбор: „Liverpool“
Любима книга: „Начален сигнал“ на Тони Шумахер
Музикален вкус: Хард-рок и хеви метъл.
Любими групи: Metallica, Europe, Guns and Roses и Rainbow
Хоби: Мотори. Редовен участник по мотосъборите.
„Искам хората в Монтана да ме запомнят като онзи, лудият мечтател, който посвети живота си на това да научи местните деца на нещо хубаво и ценно. Да ги научи да мечтаят.“
Така започва разказа си Галин Борисов – дипломиран юрист, бивш възпитаник на детско-юношеската школа на ФК „Монтана“, лицензиран треньор към БФС със стаж в България и Финландия, а съвсем отскоро основател и председател на най-новия детско-юношески спортен клуб в града – ФК „Кархули“.
Едва направил първите си стъпки през октомври миналата година, клубът вече се радва на сериозен интерес. Не само защото се превръща в притегателен център на детско-юношеския спорт, но и защото историята по създаването му е толкова невероятна и уникална, че слага в джоба си и Американската мечта. Ако използваме прословутата фраза на Елинор Рузвелт, че „човек е толкова голям, колкото големи са мечите му“, то монтанчанинът Галин Борисов е вече исполин! В т. нар. „северозападнал район“ на България само за около две години Галин построява стадион мечта върху… семейното лозе! При това само и единствено със собствени средства и с помощта на семейството и приятелите му, които се превръщат в строителна бригада. Без един лев помощ от държавата, без финансиране по европейска програма, без строителна фирма. Но с много вяра, че начинанието си струва.
„На баща ми в началото му беше малко тъжно за гроздето. Хубаво вино правеше той от това грозде“, смее се Галин и допълва: „Затова му обещах, че ще направим стадион, който ще е като старото вино – с годините ще става все по-хубав и по-ценен.“
Днес стадионът на ФК „Кархули“ прилича на малко бижу. В процес на изграждане е и модерна съблекалня. Само след около два месеца на него вече ще се обучават и първите малки футболисти на възраст между 6 и 10 години. „Искам децата да имат нормални условия за тренировка, а родителите им да са спокойни, когато ги записват тук“, казва Галин.
Признава, че началото преди две години никак не било бляскаво и спокойно. Комбинацията от липса на опит, липса на работна ръка и оскъдни финансови средства водела нерядко до трагикомични ситуации.
„Началото беше като в час по „труд и творчество“ – с лопата, ъглошлайф, електрожен и материали от вторични суровини“, шегува се днес Борисов и допълва, че навремето никак не му било до шеги. Имало моменти, в които направо му се е плачело. Но нито за миг не му идвало на ум да се откаже! После стратегията се променила. „Семейният съвет“ се превърнал в своеобразен математически факултет: всеки лев се изчислявал прецизно, започнали да се следват утвърдени строителни практики, да се избират първокласни материали. На стадиона лозе се трудели няколко поколения – от пенсионирания баща на Галин, който е абсолютен перфекционист и е на терен от сутрин до здрач, през връстниците на Борисов, съпругата и дъщеря му – тийнейджър до 10-годишната племенничка, която гордо поема грижата за семейните кучета и котки.
В последните дни се включват дори местни футболисти аматьори, които помагат безвъзмездно – само за да може стадионът да отвори врати по-бързо. Крайният резултат е повече от впечатляващ и заслужава пълен респект. Особено горд е бащата на Галин, който се убеждава, че жертваното лозе се е превърнало в нещо специално.
Откриването на стадиона през октомври 2022 г. пък се превръща в празник за любителите на футбола в целия град.
„Вложил съм сърцето си тук, десетки литри пот и много надежда. Този стадион и този клуб са създадени с много труд и много любов от моето семейство и приятели – за всички семейства в Монтана, които искат децата им да се научат да се трудят упорито и да обичат това, което правят“, емоционално разказва Галин.
Защо обаче един монтанчанин ще вложи всичко в направата на стадион в един от най-бедните райони на България? Отговорът на Галин е ясен: защото и децата, които се раждат в този беден регион, имат право да мечтаят!
„Онези в парламента може и да са забравили за този регион и за нашите деца. Но поне ние, местните жители, трябва да покажем на децата си, че мислим за тях! Да спрем да мрънкаме и да помислим какво можем да направим. И после да го направим! То се вижда, че от нас си зависи мечтите на нашите деца да не умират в зародиш“, казва президентът на ФК „Кархули“.
Като малък Галин мечтаел да играе футбол на световно ниво, с големите звезди. Започнал да тренира в детската школа на ФК „Монтана“, по това време „Септемврийска слава“. Съдбата обаче имала други планове. След отбиване на задължителната по това време военна служба започнал да учи право в юридическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, а след това заминал за САЩ.
„Трудни времена бяха отвъд океана, но и интересни. И в САЩ играех футбол – не редом до големите звезди, а с колеги латиноамериканци по стадионите за аматьорски футбол във Вашингтон“, припомня си Галин. Развитието на детския футбол в САЩ му прави огромно впечатление. „Имаше и много момичета. Всички деца имаха равен шанс. С всяко едно от тях се работеше по изключително професионален начин“, допълва той.
В САЩ детската мечта на Борисов да играе заедно със световните звезди се преражда в нова мечта – да направи нещо, за да даде шанс на децата в Монтана да играят по големите стадиони. Или поне да мечтаят за това. А тази нова мечта придобива формата на план, когато след почти десетилетие в САЩ Галин отива да работи във Финландия. Скандинавският модел за развитие на детско-юношеския спорт е безспорно един от най-добрите в Европа. По това време Борисов вече е лицензиран треньор и практикува в едноименния отбор на град Котка, черпи ценен опит там. Именно там се ражда идеята за създаване на клуб „Кархули“, както и за името на клуба. На финландски „karhu“ означава мечка. Така се казва и кварталът, в който Галин живее по това време.
„Няма как да го крия – изключително горд и щастлив съм днес. Тази емоция, да видиш мечтата си сбъдната след години на тежък труд, дисциплина и лишения – това е неописуемо. Чувствам се така, сякаш съм вкарал победен гол на финал на Световно първенство“, не крие вълнението си Галин Борисов.
Школата вече обяви официално прием и от средата на март по зеления килим на бившето вече лозе ще тичат и малките „мечета“ на ФК „Кархули“.
„Добре дошли са и момчета, и момичета. За мен физическите данни нямат значение. Нека си спомним феноменалния Гаринча с един по-къс крак или Марадона – нисък и с леко наднормено тегло. А знаете ли, че Франко Барези като дете не е бил „добре дошъл“ в школата на „Интер“ заради дребничкия си ръст и отива в другия градски клуб, където години по-късно става топ звезда, капитан на „Милан“ и националния отбор на Италия? Печели всичко, за което може да мечтае един футболист. Затова на всички деца трябва да се дава равен шанс“, споделя плановете си президентът на „Кархули“. „Интересува ме желанието и мотивацията. Основните цели на клуба са изграждане на качества като дисциплина, упоритост, лични физически и технически умения, уважение към съотборниците и противника. На това ще учим ние децата.
Останалото ще оставим на Гуардиола и Юрген Клоп, когато им предадем нашите деца по-късно“ – с усмивка казва президентът на „Кархули“.
Гуардиола? Юрген Клоп? Не се ли цели малко „на високо“ един клуб от бедния Северозапад?
„Моля?! Я го кажете това за „на високото“ на Стилиян Петров, на Мартин Петров – едни от най-големите световни футболисти от близкото минало! Тръгнали точно от този беден Северозапад!“, отсича Галин Борисов и после обобщава: „Вярно, е че „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И всичко тръгва от детството! Да повярваш в себе си и да има поне един луд мечтател, който също да повярва в теб!“
Автор: Вера Димитрова
Снимки: автор и личен архив
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
100 лв. ще получи този, който извади Богоявленския кръст в Монтана на Йордановден. Поощрителни награди от по 20 лв. ще има за всеки, хвърлил се за кръста, на 6-и януари в езерото в парк Монтанензиум.
До участие в ритуала ще бъдат допуснати само представилите кръщелно свидетелство от Българската православна църква, които предварително се запишат в интервала от 10:00 до 10:40 ч. до понтона в парка.
Литийното шествие на празника ще тръгне в 10:30 ч. от църквата „Св. св. Кирил и Методий“, ще продължи по бул. „Трети март” и ул. „Александър Стамболийски“ до парка, където в езерото ще се извърши Богоявленския ритуал.
Включете се – нека поддържаме традициите живи.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Последната книга на Стоян Николов – Торлака се казва „Аз, ваксинаторът” и беше официално представена на 1-ви ноември. По принцип само като чуя нещо, свързано с ваксини, започвам да получавам стомашен дискомфорт поради причини, коренящи се в тренда от предходните две години. Тая книга обаче е нещо съвсем различно и определено ще ми е трудно да ви я опиша без да издавам какво точно се случва в нея.
Но да започнем от самото начало – още от първата страница човек се потапя душата на Северозапада с типичния за региона говор и манталитет – и така е до края. Красотата на цялото произведение идва най-вече от замислената от главните герои шанаджийска схема да се правят пари на гръба на човешката тъпотия, което по всички параграфи е виртуозно изпълнение на мисията на балканеца – да намира дупките в системата.
Героите в книгата са едни доста чудати хора – всеки със своята история и всеки във своя си филм, който по едно време става общ такъв. За да добиете представа за какво иде реч, ето кои са героите:
Живко – поет-транжор, Зоран – безделник без нито един работен ден в живота си, Бай Димчо – клошар-интелектуалец, Деспина – дама, популярна в квартала с лекото си поведение, Дарина – претенциозна красавица и Трендо – съмнителен бизнесмен. Какво ли може да сътвори подобна задруга от нелепи образи? Измамна схема, разбира се! В разгара на ковид епидемията групичката решава да продава вълшебен елексир. А резултатът: абсурдни ситуации, поредица от неочаквани събития и много смях.
Амалгамата, която се завихря от гениалните идеи за това как може да се завърти една схема, че да се издрапа финансово в тоя живот, е изключително забавна. Четеш и ти капе мед на сърцето.
„Аз, ваксинаторът“ определено си заслужава да бъде прочетена. Незаменимото съчетание на мъдрост и простотийка са нещото, което показва майсторлъка на перото на автора.
Относно автора
Лилия Христова
Лилия се занимава с писане от незапомнени времена. Най-любимите ѝ човешки творения са джагите и поредицата за Хари Потър. Вдъхновява се от приключенски пътешествия, природата и смелите човешки истории. Има корени в Северозапада и винаги е имала специална връзка с този регион. Смята, че той крие множество интересни неразказани истории и красиви, непознати места, за които си струва да научим повече.
Националната дарителска кампания „България заслужава!“ събира средства от българи във и извън страната за изграждане на 111-метров пилон на Роженските поляни, на който ще се извиси българското национално знаме.
Той ще бъде символ на българщината, историческото и духовното ни наследство и ще е най-високият в ЕС, на надморска височина 1430 м и знамето на България ще се вижда от километри разстояние.
В основата на пилон „Рожен“ е предвидено монтиране на мраморна плоча, изобразяваща картата на България, където ще бъдат вдълбани 28 послания от 28-те административни области. Всяко послание ще бъде гравирано на мястото на областта от която идва и ще остане за бъдещите поколения.
Областна администрация – Монтана се включва в кампанията, като обявява конкурс за послание (текст, съдържащ до седем думи), което да бъде гравирано на мястото, което ще заема област Монтана.
Желаещите да участват могат да подават своите предложения в срок до 25.01.2023 г. на официалната електронна поща на Областна администрация Монтана – montana@montana.government.bg или в Центъра за административно обслужване, гр. Монтана, пл. „Жеравица“ №1 ет. 1.
Предложенията следва да бъдат придружени с кратка информация за автора/авторите (три имена, адрес/ел. адрес и телефонен номер).
Комисия, назначена със заповед на Областния управител ще разгледа постъпилите предложения и ще определи посланието за област Монтана, след което ще бъде изпратено в Областна администрация – Смолян, в указания срок.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Брас бенд Vivo Montana, народната певица Радостина Паньова и ансамбъл „Пъстрина“ ще веселят всички жители и гости на Монтана в новогодишната нощ. След 3 години принудителна тишина в 23:30 ч. на 31-ви декември (събота) централният пл. „Жеравица“ ще бъде огласен от музика и песни. На откритата сцена до новата блестяща елха първи ще излязат музикантите от Vivo Montana – най-успешният музикален проект в Северозапада, създаден от Пламен Крумов.
Националният химн и пищна заря ще оповестят началото на 2023-та година. Както повелява традицията, непосредствено след това ще се извие „Дунавско хоро“ на Дико Илиев.
След Vivo Montana на сцената ще излезе Радостина Паньова, определена от популярния певец и композитор Шабан Шаулич като най-добрата фолклорна изпълнителка в България. Тя сполучливо съчетава традицията на родния ни фолклор с модерното звучене. За празника на Монтана Радостина Паньова е избрала 13 от 500-те песни, които има в репертоара си. Подготвени специално за празничната програма композиции по нейните песни ще изпълни Представителен танцов ансамбъл „Пъстрина“ с хореограф и художествен ръководител Първан Първанов.
Предвидена е и томбола, в която могат да участват всички, присъстващи на площада. Наградите са повече от атрактивни – 43-инчов смарт телевизор, микровълнова печка, мултикукър, прахосмукачка и още 15 полезни и необходими за домакинството уреди.
Нека посрещнем една по-хубава за всички ни година!
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Децата от Обединен детски комплекс (ОДК) „Ние, врабчетата“– Монтана дариха своята награда от 600 лв. за най-красива коледна украса на благотворителната инициатива „Българската Коледа“.
Детският комплекс беше класиран на второ място в раздела „Обществена сграда“. Дарената награда е част от инициативата на ОДК „Ние, врабчетата“ „Деца помагат на деца“, по която всяка година талантливите деца от Монтана изработват коледна украса, сувенири и лакомства, които продават на благотворителни базари и даряват парите на нуждаещи се деца.
Навръх Коледа децата от вокално студио „Детски смях“ към ОДК „Ние, врабчетата“ заедно с певицата Нели Рангелова участваха в концерта на инициативата „Българската Коледа“ в Народния театър в София и представиха новата песен „Коледа“, написана специално за тях. Песента носи послания за мир, доброта, надежда, изпълнена е с мечти за един по-добър свят. Именно тогава те обявиха, че даряват наградата си.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
2485 лв. събрани на благотворителни базари, организирани от Общинския съвет за наркотични вещества в Монтана, бяха дарени за лечението на 2-годишния Александър. Детето има вроден лицев дефект, който затруднява говора му и се нуждае от няколко операции и продължителна рехабилитация.
Той получи и специален подарък – шоколадова топка с коледна изненада. В инициативата за лечението на дететп участваха десетки деца и младежи от училищата в Монтана, които не само изработиха картички и сувенири, но и организираха благотворителни базари, като приходите влязоха в общата сума, дарена на семейството на Александър.
Приканваме всички, които имат желание и възможност да се включват в подобни благотворителни инициативи.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Над 30 участници се включиха в традиционния конкурс за коледна украса, организиран от община Враца.
В категория „Украса на обществена и административна сграда“:
Първо място – Евелина Ненчева /фризьорски салон/;
В категория „Украса на частен дом и двор“:
I място – Петрана Ангелкова – село Паволче;
II място – Таня Иванова – град Враца;
III място – Илонка Николова – квартал „Бистрец“.
В категория „Украса на витрина на магазин“:
I място – Калин Цветков – магазин „Детелина“;
В категория „Украса на туристически обекти – заведения за хранене и развлечение“:
I място – Виктория Венециева – сладкарско ателие „Мария“;
II място – Тони Иванова – представител на хотел „Лева“.
Монтана
Стана ясно кои са победителите в конкурса за най-впечатляваща екстериорна украса, организиран от община Монтана.
В категория „Обществена сграда“:
I място – Детска градина №6 „Слънце“;
II място – ЦПЛР – ОДК „Ние, врабчетата“;
III място – Детска градина №9 „Зора“.
В категория „Бизнес сграда“:
I място – магазин „Хавана“;
II място – “КАТО Bar&Dinner”;
III място – магазин „Модерни хлапета“.
Отличените в конкурса ще получат парични награди и грамоти. Класираните на I място печелят по 1000 лв., на II място – 600 лв., а на III място – 300 лв.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Днес ви представяме един специалист с над 10-годишен опит в областта на туризма и хотелиерството – Дилян Борисов. От април 2019 г. той е управител на Cocktail Bar The Hub в Монтана – панорамно арт кътче, където можеш да потънеш в уюта на винтидж интериора под звуците на непретенциозна и отпускаща музика. Намира се на 5-ия етаж на бизнес сграда в центъра на Монтана – една от малкото останали сгради от град Фердинанд, която е иновативно модернизирана. През годините The Hub се утвърди като любимо място на местните – независимо дали търсят уединено пространство за работна среща или споделена вечер с приятели.
Краят на годината обикновено е време за равносметкa – както в личен, така и в професионален план. Каква беше тя за Вас и екипа на The Hub?
Намирате ни в края на една много динамична за нас година, първата „нормална“ след обявената пандемия. През тази година успяхме да възстановим изцяло ритъма си на работа и събитийния си календар. В момента сме творчески настроени във всяка една посока – от подобряване на присъствието ни в социалните мрежи (за което от скоро се грижи едно от откритията ни през последните години, а именно Мануела Александрова) до „The Hub на три локации“ и преструктуриране на позициите в екипа ни.
Може ли да ни разкриете повече за предстоящите ви проекти? „The Hub на три локации“ звучи като много амбициозно начинание. Какво по-точно представлява? Какво да очакваме от бранда The Hub в новите обекти?
Нетърпеливи сме за бъдещето. Работим усилено върху създаването на бранда The Hub,за да може да ни откриете в централния парк на града с мобилния ни бар Streеt Hub, както и на един от емблематичните му булеварди.
Coctail Bar The Hub е дом на добрия вкус по всички възможни начини: освен стилен дизайн ни очакват още готина музика, приятна атмосфера, разнообразие от събития и качествени напитки. В новите обекти ще пренесем част от всичко това, като ще добавим и изкушаваща „улична храна“, крафт напитки и ще разгърнем наш ароматен бранд кафе. Нямаме търпение! Готвим една добре построена градация и с вълнение очакваме да се впуснем в новото, подкрепени с натрупания опит и знания през годините, както и с много нови идеи.
„Уличната храна“ и културата като че ли процъфтяват в по-големите градове в страната. Има ли почва това в Монтана? Готови ли сте да положите началото на тази тенденция и тук? Отчитате ли начинанието като рисковано или го приемате като поредното предизвикателство?
Допирът ни с „уличната храна“ ще бъде едно интересно пътешествие, в което ще се опитаме да създадем общност от хора от различни среди, които да се насладят на качествени продукти и прекия контакт между готвач и клиент. Бургер манията вече не означава евтин сандвич в широко разпространени вериги за хранене, като това важи и за всички други ястия.
The Hub (с уточнението, че може би не сме напълно безпристрастни) е единственото заведение в Монтана, а сигурно и в целия район, което предлага по-различна и качествена програма. На това ли ще разчитате и при другите обекти от The Hub бранда – на различната и качествена храна, напитки и продукти?
Стилът ни се мени динамично през 8-те години от съществуването ни. Вярвам, че една голяма част от клиентите ни ценят постоянството ни, което се изразява в разнообразната събитийна програма, избора на качествени продукти, сезонни предложения, цени за всеки джоб, чистота и хигиена. Този добре познат стил ще пренесем на „улицата“, за да повишим по уникален начин качеството на градския живот. Нашият опит до тук показва, че хората в Монтана и региона все повече търсят и оценяват качеството пред количеството.
Ще помогнат ли тези проекти за разнообразяването и подобряването на предприемаческата среда и бизнеса в града? Колко души смятате да наемете?
Безспорно създавайки два нови обекта (от които единият сезонен) и обединявайки ги в един бранд ще подобрим и разнообразим бизнес средата в града. За да стартираме успешно, ще ни трябват отговорни и мотивирани хора от Монтана и региона, които търсят нови предизвикателства и динамична среда. При нас всеки ден е различен и естеството на работата предполага съвместни усилия на много хора от различни сфери. Разбира се, с времето ще разширим екипите си, така че да достигнем до всеки любител на коктейлите и хубавата храна, водени от принципите за бързо и качествено обслужване.
Относно автора
Нели Найденова
През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.
